Р Е Ш Е Н И Е

94     , гр. Д., 07.04. 2017г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на тринадесети март      през  две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДИАНА  ДЯКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ :          АЛБЕНА ПЕЕВА  

                                                        МАРИНА ГЕОРГИЕВА    

 при секретаря  С.Д.        , разгледа докладваното от съдията Албена Пеева  в. гр. д. №47 по описа на Д.кия окръжен съд за 2017г. и за да се произнесе, взе  предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл.  от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба  от „С.****“  ЕООД гр.Д. ,бул.“**.С.“* офис**, представлявано от управителя  В.А.Л. с ЕИК *********  чрез адв. Б.К.  срещу решение 1236/09.12.2016г., постановено по гр.д. 665/2016г.ДРС в частта ,с която е признато за установено ,че дължи на  С.С.С.  с ЕГН ********** ***  сумата от 13287.41лв. ,представляващи неизплатено  брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.май 2013г.- м. декември 2013г. , м. януари 2014г.-м. 12.2014г. ,м. януари  2015г.-м. август 2015г. ,ведно със законната лихва върху всяко  главно парично задължение, считано от 07.12.2015г. до окончателното изплащане ;сумата от 506.50лв. неизплатено брутно трудово възнаграждение за нощен труд  за периодите м.май 2013г.- м. декември 2013г. , м. януари 2014г.-м. 12.2014г. ,м. януари  2015г.-м. август 2015г. ,ведно със законната лихва върху всяко  главно парично задължение ,считано от 07.12.2015г. до окончателното изплащане ;мораторна лихва за  периода май 2013г.-  07.12. 2015г.,както и в частта за разноските.

Решението било неправилно и незаконосъобразно като не е преценил чия е тежестта на доказване .Неправилно била приета като доказателство тетрадка за водене на дежурствата ,която се съхранявала от ищеца,както и свидетелските показания  .Не било отчетено обстоятелството ,че заповед за полагане на нощен и извънреден труд ищецът не бил получавал .Това било самоволно негово решение.

Настоява се за отмяна на решението ,отхвърляне на исковете и присъждане съдебните разноски .

Въззиваемият  в отговор чрез адв. Г.   оспорват жалбата .

Настоява за потвърждаване на съдебния акт и присъждане съдебните разноски за въззивното производство . 

Жалбата  е   подадена в срок и е процесуално допустима .

Разгледана по същество  е основателна,а решението неправилно.

Д.кият окръжен съд като обсъди   събраните по делото доказателства и становищата на страните  намира за установено следното : 

Първоинстанционното производство е  образувано  по искова молба от   С.С.С. чрез адв.М.Г.  срещу  „С.****“  ЕООД  за признаване за установено ,че ответникът дължи сумите   предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.  4221/2015г.ДРС ,а именно  13774.58лв.  неизплатено  брутно  трудово възнаграждение за положен извънреден труд за  периода м.май 2013г.- м. декември 2013г. , м. януари 2014г.-м. 12.2014г. ,м. януари  2015г.-м. август 2015г. ,ведно със законната лихва върху всяко  главно парично задължение ,считано от 07.12.2015г. до окончателното изплащане;514лв. ,представляващи  неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен нощен труд за периодите м.май 2013г.- м. декември 2013г. , м. януари 2014г.-м. 12.2014г. ,м. януари  2015г.-м. август 2015г. ,ведно със законната лихва върху всяко  главно парично задължение ,считано от 07.12.2015г. до окончателното изплащане ;**35.64лв. обезщетение  за забава в  заплащането на възнаграждението за  извънреден и  нощен труд ,както и  съдебните разноски .

В отговор ответникът  е оспорил исковете  и обстоятелството, че ищецът е полагал извънреден  и нощен труд  ,както и че е работил  24 ч. без прекъсване . Същият е работил при двусменен режим от 8 до 20 ч. и от 20ч. до 8 ч. на другия ден като своевременно му е отчетен и заплатен  положен извънреден  и нощен труд.Оспорена е като неистинска представена тетрадка  за дежурствата ,която не е документ на работодателя.

         Безспорно  е ,че  ищецът е назначен за неопределено време, считано  21.02.2011г. като охранител при ответника на  8 часов работен ден  и че трудовото му правоотношение е прекратено,  считано от  01.098.2015г.

         Установено е ,че  същият  по своя инициатива е организирал работния процес на посочения обект в с.Л. като  е  предоставял на останалите охранители  тетрадка за отразяване на провежданите от тях дежурства  ,които с рапорти  описвали  работния ден. Графологическата експертиза доказва  авторството на  рапортите  и подписите на лицата-охранители ,които са ги положили.

         Отделно от  представеното извлечение от  книга за извънреден труд за 2013г. ,2014г. и 2015г. се установява несъответствие   спрямо записванията  в посочената по-горе тетрадка  ,водена от ищеца.

Видно от представения план за охрана на  обекта в с. Л. се установява ,че същият се охранява 24 часа от двусменен пост .В този смисъл са и показанията на разпитаните всички свидетели по делото.

         От заключението на вещото лице се установява ,че  дължимото обезщетение за 4406часа  извънреден труд е  13931.54лв. ,а за нощен труд от  2056ч. е 514лв.

От показанията на разпитаните свидетели М.М. , Г.Д. ,  Н.К. и Д.К. се установява, че ищецът отговарял за охраната и по негова инициатива се водела приложената тетрадка с рапорти.Дежурството се водело по негови графици и протичало по 24 часа с почивка от 48 часа.Никой от свидетелите не е получавал възнаграждение за извънреден труд.

Основния спор  в казуса се свежда до  начина на доказване на положения извънреден и  нощен труд .

В производството по чл.143 от КТ  в тежест на доказване за ищеца е  да докаже продължителността на работното време  допустимо с всички доказателствени средства , а на работодателя, че е заплатил извънредния труд .

Освен това  знанието на работодателя за  полаган извънреден труд  не се предполага и в тежест на работника е да докаже това.

В случая  работодателят е водил книга за извънреден труд. Реорганизацията на смените  е извършена по собствена инициатива на работника . Неговият график  ,видно и от експертизата не се доказва да е предоставян на работодателя, така че същият да знае за положен извънреден труд ,който да заплати или да се противопостави .Посещението на работното място в дневната част на деня не може да се възприеме и не доказва ,че работодателят знае за полагания извънреден труд .Аналогичен е извода и по отношение на нощния труд .  

Т.е. с оглед горното исковете се явяват недоказани и следва да  бъдат отхвърлени.

         Предвид изложеното  решението се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК  въззиваемият  следва да заплати на въззивника сторените съдебни разноски –адвокатско възнаграждение в размер на 1284 лв.,50лв. ДТ и 326.63лв. ДТ за  въззивното производство.

Водим от горното Д.кият окръжен съд

 

                                           Р Е Ш И  :

ОТМЕНЯ   решение 1236/09.12.2016г. постановено по гр.д. 665/2016г.ДРС и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ  предявените от С.С.С.  с ЕГН ********** ***  срещу „С.****“  ЕООД гр.Д. ,бул.“**.С.“* офис** представлявано от управителя  В.А.Л. с ЕИК *********   искове за признаване за установено ,че последният му дължи сумата от  13287.41лв. ,представляващи неизплатено  брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.май 2013г.- м. декември 2013г. , м. януари 2014г.-м. 12.2014г. ,м. януари  2015г.-м. август 2015г. ,ведно със законната лихва върху всяко  главно парично задължение, считано от 07.12.2015г. до окончателното изплащане ;сумата от 506.50лв. неизплатено брутно трудово възнаграждение за нощен труд  за периодите м.май 2013г.- м. декември 2013г. , м. януари 2014г.-м. 12.2014г. ,м. януари  2015г.-м. август 2015г. ,ведно със законната лихва върху всяко  главно парично задължение ,считано от 07.12.2015г. до окончателното изплащане  и мораторна лихва за  периода май 2013г.-  07.12. 2015г.

ОСЪЖДА  С.С.С.  с ЕГН ********** ***  да заплати на  „С.****“  ЕООД гр.Д. ,бул.“**.С.“* офис** представлявано от управителя  В.А.Л. с ЕИК ********* сторените съдебни разноски –адвокатско възнаграждение в размер на 1284 лв.,50лв. ДТ и 326.63лв. ДТ за  въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                        ЧЛЕНОВЕ  : 1.

 

                                                                           2.