Р Е Ш Е Н И Е
№ 107 , гр. Добрич, 25. 04.
2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното
заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При участието на секретаря С.Д., разгледа докладваното от
съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 75 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. №
4941/13.12.2016 г., подадена от назначения на ответника М.И.Б., гражданка на
Руската Федерация, родена на *** г., особен представител против решение № 138/
23.11.2016 г. по гр. д. № 636/ 2015 г. по описа на РС гр. Балчик, в частта му,
с която жалбоподателката е била осъдена да заплати на
Етажната собственост на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.Балчик, ул. „***“ № 21, вх. А и вх. Б,
комплекс „***“ сумата в размер на 2 018. 22 лв., представляваща неплатено
задължение за разноски за поддръжка на общите части и управление на Етажната
собственост за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта на осъждането и да заплати на ищеца
сторените от него съдебно – деловодни разноски. Съобразно изложените в жалбата
оплаквания, решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Неправилно първоинстанционният съд приел, че
исковата претенция била основателна, тъй като уважаването на исковете по
заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части било
обусловено от реалното ползване на обекта в етажна собственост. Показанията на
разпитаната от Районния съд свидетелка не били подкрепени от данните в книгата
за етажната собственост, в която не били отразени имената на членовете на
домакинството, началната и крайната дата на обитаване, данни за временно
пребиваващи лица над един месец и пр. Нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС била с
императивен характер и след като по делото не било установено ответницата – въззивница да е ползвала имота повече от 30 дни годишно, се
настоява за отмяна на решението в обжалваната му част, като въззивният
съд по съществото на спора отхвърли претенцията като неоснователна.
По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна – Етажната собственост, представлявана от
управителя и ***, чрез процесуалния и
представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на
възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението.
С решението ищцовата претенция за сумата от 672. 80 лв.,
представляващо неплатено задължение за разноски за поддръжка на общите части и
управление на Етажната собственост за 2012 г. е била отхвърлена. В тази му част
първоинстанционното решение не е било обжалвано,
влязло е в законна сила и не подлежи на въззивен
контрол.
Препис от обжалваното решение е било връчено на ответника
чрез процесуалния му представител на 29. 11. 2016г. Въззивната
жалба е подадена на 13.12.2016г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК,
подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по предявена от управителя на
Етажната собственост в сграда, находяща се в
гр.Балчик, ул. „***“ № 21, вх. А и вх. Б, комплекс „***“, чрез процесуалния му
представител, против М.И.Б., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г.,
за осъждането и да заплати сума в общ размер на 2 691. 22 лв. ,
представляваща неплатено задължение за разноски за поддръжка на общите части и
управление на Етажната собственост за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изпащане на сумата. Съобразно изложените в исковата молба
твърдения, сградата е в режим на етажна собственост на собствениците,
регистрирана съгласно ЗУЕС в Община гр. Балчик на 03.05.2010 г. На 26.08.2011
г. Общото събрание на Етажната собственост взело решение взело решение всеки от
собствениците да заплаща по 8 евро на кв. м. от притежаваната застроена площ за
поддръжка на общите части на сградата и за управление на етажната собственост.
При последващи проведени общи събрания размера на разходите
за поддръжка и управление не е била променяна. Изчислена по този ред, дължимата
от ответницата вноска за това годишно възлизала на 344 евро, левовата
равностойност на която сума възлизала на 682. 80 лв. Същата не изпълнила задълженията
си да заплаща определените разходи за поддръжка и управление за 2012 г., 2013
г., 2014 г. и 2015 г. В тази връзка ищецът настоява М.И.Б. да бъде осъдена да
заплати левовата равностойност на четирите годишни вноски в евро, ведно
със следващата се върху сумата законна
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК назначеният на ответницата
особен представител е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставила
на основателността на заявената претенция с възражението, че за 2012 г. същата
е погасена по давност. По отношение на исковете за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е
изразила становище за неоснователността им, тъй като ответницата пребивавала в
имота не повече от 30 дни годишно, поради което и на основание чл. 51 ал. 2 от
ЗУЕС не дължала разходи за управлението на етажната собственост и за поддръжка
на общите части на сградата. Настоява се за отхвърляне на претенциите.
С оглед релевираните в жалбата
оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и
ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че М.И.Б. притежава
собствеността върху апартамент А – 25 със застроена площ от 43 кв. м., находящ се в сграда в гр.Балчик, ул. „***“ № 21, комплекс „***“,
по отношение на която е регистрирана Етажна
собственост в Община гр. Балчик.
С Решение по т. 5 от проведеното на 26.08.2011 г. Общо
събрание на собствениците и обитателите в Етажната собственост на комплекс „***“
е бил определен размера на паричната вноска за разходите по поддръжката на
етажната собственост в размер на 8 евро на квадратен метър от застроената площ
на всеки от обектите в етажната собственост за година. Решението е влязло в
сила и по настоящото производство не са възведени възражения относно
редовността на свикване и провеждане на общото събраните и законосъобразността
на взетото решение, поради което пред настоящия съдебен състав този въпрос не
стои на разглеждане. От представената справка относно дължимите от всеки от
собствениците, ползвателите и обитателите на обекти в етажната собственост
става ясно, че дължимата от ответницата сума възлиза годишно на 344 евро, с
левова равностойност 682. 80 лв. Страните по делото не спорят, че тази вноска не
е платена от М.И.Б. за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
С оглед възведеното от последната възражение, че не дължи разходи
за поддръжка на общите части и управление на етажната собственост на основание
чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС, а именно поради това, че не пребивава в обекта в режим на
етажна собственост повече от 30 дни годишно и разпределението на доказателствената тежест, ищцовата страна е ангажирала гласни
доказателства посредством разпита на св. ***, управител на дружеството, което
управлява Етажната собственост. Последната е заявилата пред Районния съд, че,
считано от 2009 г., когато свидетелката се заела с управлението, ответницата
плащала разходите за поддръжка няколко години, след което престанала.
Семейството и, включващо самата ответница, съпруг и дете, ползвали апартамента
ежегодно, без свидетелката да може уточни месеците, но обичайно през лятото.
Пребивавали там минимум за месец – месец и половина – два. Понякога
апартаментът се ползвал от техни познати или близки. Свидетелката водела „домова книга“, в която не били вписани уведомления от ответницата,
че няма да ползва апартамента. Според свидетелката, през 2012 г. не знае кога
ответницата и семейството и са ползвали апартамента, но техни познати то
ползвали в началото на м. юли. Така било и през 2013 г., а за 2014 г.
свидетелката няма спомен. През 2015 г. апартамент № А – 25 се ползвал от
приятели на семейството на Б..
По искане на ответната страна по първоинстанционното
производство са представени справка от „В и К“ гр. Балчик за платени за
апартамент № А – 25 В и К услуги за периода 2012 г. – 2015 г., както и справка
за потреблението на ел. енергия за периода 15.12.2011 г. – 30.12.2015 г.
В първата от справките е посочено, че са издадени фактури за
консумирана вода за м. юни 2013 г. – 4 куб. м., за м. юли 20013 г. – 1 куб. м.
и за м. август 2013 г. – 2 куб. м.; за месеците юни и юли 2014 г. – по 4 куб. м. и за месеците юли, август и
септември 2015 г. – съответно 3, 7 и 5 куб. м. В останалите редове са вписани №
куб. м. потребление на вода, а в графа „състояние“ срещу тях – че водомерът е
изправен или че апартаментът е необитаем.
От справката от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД се установява, че
съгласно данните в СТИ за апартамент № А – 25 е потребено
количество ел. енергия през периодите
15.05.2013 г. – 12. 06.2013 г. и 13.07.2013 г. – 13.08.2013 г., през периода
02.09.2014 г. – 01.10.2014 г. и през периода 02.07.2015 г. до 29.09.2015 г. непрекъснато.
При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд
достига до следните правни изводи:
Предявената от управителя, като представител по закон на
Етажната собственост в сграда, находяща се в
гр.Балчик, ул. „***“ № 21, вх. А и вх. Б, комплекс „***“, чрез процесуалния му
представител, против М.И.Б., претенция, черпеща правното си основание от
нормата на чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС е процесуално допустима, страните са
легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен
състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при
извършената служебна проверка въззивната инстанция
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Относно правилността му Окръжният съд взе предвид следното:
Разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС предвижда, че разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. По
делото не се спори, че ответницата Б. е собственик на обект, който попада в
режим на етажна собственост,
следователно дължи припадащата се част от разходите за поддържка
и управление на етажната собственост. Въззивната
инстанция не възприема мотивите на първостепенния съд, че тази норма е от
императивен характер, защото в този случай съдилищата са длъжни да я приложат
служебно, дори без възведено твърдение в исковата молба, съответно оплакване в
жалбата. Доколкото в настоящото производство не е релевирано
твърдение от ответната страна за незаконосъобразност или нищожност на решението
на Общото събрание, с което да инициира съдебен контрол в рамките на самия
процес, независимо, че не е било обжалвано по реда на чл. 40 от ЗУЕС, то това
решение, с което е определена годишна вноска за покриване на разходите за
управление и поддръжка, валидно обвързва собствениците, ползвателите и
обитателите на обекти в етажната собственост /в този смисъл Определение № 194
от 26.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2280/2015 г., I т. о./. В тази връзка
дължимата от ответницата вноска за управление и поддръжка правилно е определена
в размер на 344 евро или 672. 81 лв.
Окръжният съд не споделя оплакването на въззивницата,
по което дължи произнасяне на основание чл. 269 от ГПК, че недъл
в
книгата на етажната собственост не са вписани имената на членовете на домакинството,
които обитават апартамента заедно със собственика, нито имената на обитателите
или временно пребиваващите лица. Действително, книгата на етажната собственост
не е водена в съответствие с чл. 7 от ЗУЕС и в този смисъл са показанията на
св. ***, но книгата на етажната собственост има информативно значение и
неизпълнението за вписване не лишава собственика или обитателя от правата и
задълженията, които са му известни /Решение № 67 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 768/2011 г., I г. о./.
В срока за отговор на исковата молба валидно е въведено
възражение за недължимост на разходи за поддържка и управление, тъй като ответницата не пребивавала
в имота повече от 30 дни годишно – основание по чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС.
Ангажираните от ищцовата страна доказателства в тази тежест
посредством показанията на св. *** съдът възприема, доколкото се подкрепят от
останалите доказателства по делото. *** *** е управител на дружеството, което
управлява Етажната собственост, поради което има косвен интерес от изхода на
делото. Св. *** твърди, че ответницата и нейното семейство е ползвало имота
ежегодно, за около един – един и половина – два месеца, обичайно през лятото,
без да може да конкретизира по години.
В тази връзка Окръжният съд цени представената
справка от енергоразпределителното дружество, в която
се установява, че ел. енергия за притежавания от ответницата обект е ползвана
през периодите 15.05.2013 г. – 12. 06.2013 г. и 13.07.2013 г. – 13.08.2013 г.,
през периода 02.09.2014 г. – 01.10.2014 г. и през периода 02.07.2015 г. до
29.09.2015 г. непрекъснато. От тази справка може да се направи заключение, че
ответницата е ползвала апартамента си само през 30 дни през 2014 г. Показанията
на св. *** не са конкретни за тази година и не установяват, че М.Б. е ползвала за
този период обекта за повече от 30 дни през 2014 г. От справката от „ЕНЕРГО –
ПРО Продажби“ АД може да се направи извод, че през 2014 г. ответницата е
обитавала имота не повече от 30 дни, какъвто брой дни се съдържат между 02.09.
и 01.10., поради което за тази календарна година не следва да заплаща дължимите
разходи за поддръжка на общите части и управлението на етажната собственост.
За останалите 2013 г. и 2015 г.
показанията на св. *** се подкрепят от справката от „ЕНЕГРО – ПРО Продажби“ АД.
Засичането на потребена за повече от един месец
електроенергия води на извод, че имотът е обитаван повече от 30 дни в годината,
поради което разходи за управление и поддръжка за тях се дължат. По отношение
на произнасянето на Районния съд за тези години решението е правилно и следва
да бъде потвърдено, а бъде отменено за сумата от 682. 80 лв., дължима за 2014
г., като претенцията в тази и част бъде отхвърлена.
Районният съд е възложил на
ответницата сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 806. 25
лв. Тази сума следва да бъде редуцирана съобразно разрешението на въззивния съд с 268. 75 лв. съобразно отхвърлената част от
иска. Във второинстанционното производство въззиваемият е сторил разноски в размер на 750 лв., от
които и съобразно изхода на спора на въззивницата
следва да бъдат възложени такива в размер на 500 лв. Жалбоподателката
също е отправила искане за присъждане на разноски, но предвид липсата на
доказателства за сторването им, такива не следва да бъдат присъждани.
С оглед изложените съображения въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно,
допустимо в обжалваната му част, но частично неправилно.
Водим от горното и на основание чл.
271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 138/ 23.11.2016
г. по гр. д. № 636/ 2015 г. по описа на РС гр. Балчик, с което в обжалваната му
част М.И.Б., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., е била осъдена
да заплати на Етажната собственост на собствениците на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. Балчик, ул. „***“ №
21, вх. А и вх. Б, комплекс „***“, сумата в размер на 2 018. 22 лв. /две хиляди
и осемнадесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща неплатено
задължение за разноски за поддръжка на общите части и управление на Етажната
собственост за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, в частта му за осъждането
на осъждането на осъждането на М.И.Б., гражданка на Руската Федерация, родена
на *** г., да заплати на Етажната собственост на собствениците на сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр.
Балчик, ул. „***“ № 21, вх. А и вх. Б, комплекс „***“ сумата от 682. 80 лв.
/шестстотин осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължими неплатени
разходи за поддръжка на общите части и управление на етажната собственост за 2014 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и
изплащане, както и в частта за
осъждането и да заплати на ответника сумата от 268. 75 лв. /двеста шестдесет и
осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща част от съдебно –
деловодните разноски, сторени от ищеца, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Етажната
собственост на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Балчик, ул. „***“ № 21, вх. А и вх. Б,
комплекс „***“, против М.И.Б., гражданка на Руската
Федерация, родена на *** г., да заплати сумата от 682. 80 лв. /шестстотин
осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължими неплатени
разходи за поддръжка на общите части и управление на етажната собственост за
2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138/
23.11.2016 г. по гр. д. № 636/ 2015 г. по описа на РС гр. Балчик в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА М.И.Б., гражданка на Руската
Федерация, родена на *** г., да заплати на Етажната собственост на
собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. Балчик, ул. „***“ № 21, вх. А и вх. Б, комплекс „***“, сумата от 500
лв. /петстотин лева/, сторените съдебно – деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
На основание чл. 280 ал. 2 от ГПК
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.