Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

гр.Добрич 07.04.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На трети април 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

МАРИНА ГЕОРГИЕВА

Секретар:С.Д.

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №90 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Образувано е по повод въззивна жалба на Ц.И.Н. *** срещу решение №150/28.12.2016 г. по гр.д.№391/2016 г. на Балчишкия районен съд,с което е определен режим на лични контакти между въззивницата като баба по бащина линия и малолетното дете-нейно внуче Н.И.Н. от с.О.,общ.Балчик,като до навършване на петгодишна възраст от детето са постановени лични контакти всяка трета неделя от месеца от 10,00 ч. до 13,00 ч. по местоживеене на детето в присъствие на майката И.Т.Н. *** без преспиване,респ. е отхвърлена исковата претенция на въззивницата за режим на свиждане всяка втора седмица от месеца за времето от 10,00 ч. на съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден с преспиване в дома на Ц.И.Н. ***,както и една седмица през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.Изложени са доводи за неправилност на атакуваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.Първоинстанционният съд постановил изключително ограничен режим на лични контакти,което не било в интерес на детето.В атакуваното решение се съдържали противоречиви изводи-от една страна се приемало,че липсват доказателства за обстоятелства относно личността и поведението на бабата,които да обуславят вредност на контакта й с детето,а от друга страна се сочело,че поведението на последната е в противоречие с интересите на детето и може да му навреди.Не било ясно какво поведение на въззивницата има предвид първоинстанционният съд.Въззивницата не споделя извода на районния съд,че следва да се определи ограничен режим на лични контакти.Доказано било по делото,че ответницата и въззиваема И.Н. препятства срещите между детето и неговата баба,като последната от раздялата на родителите на детето не е виждала същото.Също така било доказано,че от раждането на детето до ноември 2015 г. въззивницата помагала изключително много за отглеждането и възпитанието на детето,което било силно привързано към нея,а това било показателно за нейните качества като баба.Дългата раздяла до момента и определеният от съда твърде ограничен режим на лични контакти щели да доведат до отчуждаване на детето от баба му.Постановеният режим за контакти в присъствие на майката,за която се доказало,че именно тя препятства срещите между баба и внуче,щял да доведе на практика до невъзможност да се осъществяват определените срещи,а в интерес на детето било с оглед правилното му физическо,психическо,емоционално и духовно развитие да поддържа пълноценни контакти и със своята баба по бащина линия.Районният съд не обсъдил всички доказателства по делото и достигнал до неправилен извод относно фактическата обстановка по спора,респ. неправилно приложил материалния закон.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за постановяване режим на лични контакти съобразно претенцията на въззивницата,алтернативно да се определи по-разширен режим на контакти.

В писмен отговор на въззивната жалба въззиваемата И.Т.Н. *** изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Решението за по-ограничен режим на лични контакти било съобразено с ниската възраст на детето и стреса,който раздялата на детето с майка му ще му причини;с изводите в социалния доклад по делото и с факта,че срещу бащата на детето е постановено съдебно решение по Закона за защита от домашното насилие,с което същият е задължен да се въздържа от такова срещу детето и неговата майка,а последният в момента живеел в дома на въззивницата.Опровергават се твърденията за възпрепятстване от въззиваемата на контактите на бабата с детето,като се сочи,че ако е имало такова възпрепятстване,то се дължи на грубото и непристойно поведение на въззивницата пред детето при посещението й в дома на майката в с.О..Опровергава се твърдението,че детето Никола е единствен внук на въззивницата.Претендират се от въззиваемата сторените от нея разноски по делото.Горната позиция се поддържа и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 06.01.2017 г.,а въззивната жалба е подадена чрез лицензиран пощенски оператор-куриер на 17.01.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.01.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна по делото с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото обаче е недопустимо и следва да бъде обезсилено,респ. делото следва да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради следните съображения:

Гр.д.№391/2016 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.128 ал.1 от СК от Ц.И.Н. *** срещу И.Т.Н. *** за определяне режим на лични контакти между ищцата като баба по бащина линия и малолетното дете-нейно внуче Н.И.Н. от с.О.,общ.Балчик,както следва:всяка втора седмица от месеца за времето от 10,00 ч. на съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден с преспиване в дома на Ц.И.Н. ***,както и една седмица през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.

Безспорно е установено по делото,че ищцата Ц.И.Н. е баба по бащина линия на роденото от съвместното съжителство на И.Т.Н. и сина на ищцата И.П.Н. малолетно дете Н.И.Н. /в тази насока удостоверенията за раждане на лист 5 от делото на БРС/.

Искът на бабата Ц.И.Н. е насочен само срещу майката на детето И.Т.Н..Бащата на детето И.П.Н. не е конституиран като ответник по спора.Според задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК родителите на детето в производство по иск на основание чл.128 ал.1 от СК са необходими задължителни другари и следва да бъдат конституирани като ответници по иска,а необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса като главна страна.При задължителното другарство участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост,а за тази абсолютна положителна процесуална предпоставка съдът следи служебно,като следва да приложи и правомощията си по чл.129 ал.2 от ГПК /в случая даване указания на ищеца в срока по последната разпоредба да насочи иска си срещу надлежните ответници/.Предвид горното решението на районния съд,постановено без участието на И.П.Н.-баща на детето,е недопустимо като постановено по недопустим иск,по който не е изпълнено изискването за съвместна процесуална легитимация на двамата родители като ответници по иска.В този смисъл са решение №82/22.04.2014 г. по гр.д.№859/2012 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС и решение №135/17.04.2015 г. по гр.д.№6467/2014 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС.

Конституирането на нова страна във въззивната инстанция е недопустимо предвид правилата по ГПК за ограничен въззив,концентрационното начало и преклузиите и забраната за събиране на доказателства от въззивния съд освен при визирани в процесуалния закон редки изключения.Горното налага и предвид постановките по т.6 от Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС атакуваното решение на БРС да бъде обезсилено,а делото да бъде върнато на районния съд за новото му разглеждане при конституиране на И.П.Н. като страна /ответник/ в процеса,връчване на същия преписи от исковата молба и приложенията с право на отговор и предоставяне на същия всички права за участие в процеса.С оглед горния извод въззивният съд не следва да проверява правилността на обжалваното решение и да се произнася по същество на спора.

И двете страни в настоящото производство са претендирали разноски.На този етап от производството разноски в полза на страните не следва да се присъждат,доколкото отговорността за разноските се определя от изхода по същество на спора,а понастоящем все още такова произнасяне на съда не е налице.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №150/28.12.2016 г. по гр.д.№391/2016 г. на Балчишкия районен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.Балчик за ново разглеждане от друг състав на същия съд,при което да се конституира като ответник в процеса И.П.Н.-баща на детето Никола.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.