РЕШЕНИЕ
№104
гр.Добрич,24.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на трети април през 2017г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря С.Д. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №93 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1912/03.02.2017Г., подадена от А.Л.П., ЕГН **********,***, чрез адв.В.К., против решение №23/09.01.2017г. по гр.д.№758/2016г.на Добрички районен съд, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на ЧСИ Л. Т., с рег. №* в КЧСИ, с район на действие ОС-Добрич от 186.12 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2016 г. до изплащане на вземането, което вземане е материализирано в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №20/14.01.2016 год., издадена по ч.гр.д. №34/2016 год. по описа на ДРС.
Излага несъгласие с изводите на съда за надлежно процесуално представителство на ищеца чрез упълномощения помощник ЧСИ П.П.. Излага несъгласие с мотивите на съда за съществуване на задължение за разноски към ЧСИ по причина, че всички разноски от ЧСИ били направени след плащането на задължението от него към взискателя и след като последния му отговорил, че не дължи никакви парични средства освен сумата от 150лева и, че не е извършвал разходи. Неоснователно /предвид плащането в деня на получаване на ПДИ/ били правени справки от ЧСИ. Доказано било по делото и, че взискателя не е заплатил никакви изпълнителни такси и затова е нямало как да му заплати нещо повече от сумата от 150лева главно задължение. ЧСИ му искал 186.12лева при положение, че главното задължение не било лихвоносно. ЧСИ направил фиктивни разноски и то след изплащане на задължението. ЧСИ бил длъжен да поиска да бъдат заплатени дължимите такси, а не направо да ги иска от длъжника. Иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски20147370401068, липсата на авансово плащане на такси от взискателя.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с писмен отговор по жалбата, въззиваемата страна е изразила становище за нейната неоснователност с доводи, че помощник ЧСИ се явявал представител по пълномощие на ЧСИ като негов служител с юридическо образование, че част от разноските по делото били сторени още след образуването му, че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ възниква с плащане на вземането, че част от разноските са сторени след плащането, но във връзка с уведомяване на страните за прекратяване на делото, че по делото няма начислени такси за изпълнителни действия, че начислените такси не са платени от взискателя, което не освобождавало длъжника от задължението му и именно за това се иска плащането им в полза на ЧСИ. Иска потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 23.01.2017г.,жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№758/2016г. на ДРС е образувано по искова молба вх.№4823/16.03.2016г. от ЧСИ Л. Т. Т., ЕГН **********, рег. №* в КЧСИ, с район на действие Добрички окръжен съд, с адрес: гр.Добрич, ул. „Г. К.” №*, ет.*, с която срещу А.Л.П., ЕГН **********,***, е предявен установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, за установяване съществуването на парично вземане на ищеца в размер на сумата от 186.12 лв., представляваща дължими съдебно-изпълнителни такси и разноски по изпълнително дело №20147370401068 по описа на ЧСИ Л. Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са за образувано на 03.06.2014г. въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2014г. /издаден от Административен съд – Добрич, въз основа решение № 9/17.01.2013г. по АД №724/2012г. по описа на АС Добрич и решение №10326/08.07.2013г. по АД №3535/2013г. по описа на ВАС/ и по молба на взискателя ОД на МВР град Д., изпълнително дело №201473701068 по описа на ЧСИ Л.Т. за принудително събиране на паричното му вземане от 150лева от длъжника А.Л.П., за предприети действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, по уведомяване на НАП, по изпращане на покана за доброволно изпълнение. Излага се и, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение е последвало плащане от страна на длъжника направо на взискателя, който уведомил ЧСИ за това на 22.04.2015г. и поискал прекратяване на изпълнението. С постановление от същата дата изпълнителното производство било прекратено, за което последвало уведомяване на страните. На 24.11.2015г. била изготвена сметка по чл.79 от ЗЧСИ, удостоверяваща съдебно-изпълнителни разноски от 182.12лева. и връчена на длъжника чрез пълномощника му. Инициирано било заповедно производство по ч.гр.д.№34/2016г. ДРС, приключило с издаване в полза ЧСИ на заповед за изпълнение №20/14.01.2016г. за сумата от 186.12 лв., представляваща дължими съдебно-изпълнителни такси и разноски по изпълнително дело №20147370401068 по описа на ЧСИ Л. Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2016г., до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски в размер на 25.00 лв. –платена държавна такса в заповедното производство. След постъпилото възражение от ответника за недължимост на вземането, иска установяването му.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал1 от ГПК, ответника противопоставя възражение за недължимост по причина, че такси и разноски по изпълнителното дело не са били поискани и заплатени от взискателя, а се иска заплащането им направо от длъжника.
Правната квалификация на разгледания иск като такъв по чл.415 от ГПК изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум. Претенцията на ищеца е за плащане на съдебно-изпълнителни такси и разноски по изпълнително дело №20147370401068 по описа на ЧСИ Л. Т..
Установява се, че въз основа на подадено от ЧСИ Л. Т., заявление е образувано по ч.гр..№34/2016г. ДРС, по което в полза на заявителя и против „А.Л.П., е издадена заповед по чл. 410 ГПК №20/14.01.2016г. за сумата от 186.12 лв., представляваща дължими съдебно-изпълителни такси и разноски по изпълнително дело №20147370401068 по описа на ЧСИ Л. Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2016г. до окончателното и изплащане задължението, както и сторените разноски в размер на 25.00 лв. – за платена държавна такса в заповедното производство.
Против заповедта е подадено и прието възражение от длъжника по чл.415 от ГПК. Искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК. С исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Предмет на предявения установителен иск е вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Не е спорно, установява се и от представените писмени доказателства, че ответникът е длъжник по изпълнително дело №20147370401068 по описа на ЧСИ Л. Т., образувано на 03.06.2014г по молба на ОД на МВР град Д. за събиране на паричното му вземане от 150лева, представляващи сторени съдебни разноски по водения и приключил административен спор, при възложени /видно от съдържанието на молбата/ правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ от взискателя на ЧСИ да издирва, проучва имущественото състояние на длъжника и предприема действия по събиране на сумата по изпълнителния лист. В изпълнение на възложените правомощия ЧСИ е предприел действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, като е извършил справки в НАП, НОИ и Агенция по вписванията. В изпълнение на задълженията си по чл.458 ГПК, ЧСИ е изпратил и уведомление до НАП. На длъжника е била изпратена по пощата покана за доброволно изпълнение, която е върната като не потърсена. Не е спорно, удостоверено е по надлежния ред и, че покана за доброволно изпълнение му е връчена на 10.10.2014г. В поканата е отразено неолихвяемото вземане от 150лева и сторени до него момент такси и разноски от 158лева в полза на ЧСИ, вкл.по т.26 в размер на 8лева с ДДС. Не е спорно и, че на същата дата, след връчване на ПДИ, длъжникът е внесъл по сметка на взискателя сумата от 150.00 лв. С молба от 22.04.2015г. взискателя е поискал прекратяване на изп.дело поради погасяване на вземането му чрез плащане. С Постановление от 22.04.2015г. ЧСИ е прекратил производството на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, за което е изпратил на страните съобщения. Постановлението не е било обжалвано и е влязло в сила.
За събирането на такси по изпълнението на 02.06.2014г.,т.е. при висящност на изпълнителното производство, е била издадена сметка по чл.79 от ЗЧСИ №022707 за сумата от 48 лв. /за образуване -20лева и за връчване -20лева ведно с ДДС от 8лева/, както и ПКО №307/02.06.2014г. за същата сума, които впоследствие са анулирани/обезсилени като погрешно съставени документи/. Не е спорно и, че от взискателя не са събрани каквито и да е такси и разходи.
На 24.11.2015г., след прекратяване на производството, ЧСИ е издал нова сметка по чл.79 от ЗЧСИ за съдебно- изпълнителни такси и разноски по делото на обща стойност от 186,12 лева, от които : по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 20.00лева; по т. 3 от ТТРЗЧСИ - 15,00; по т.4 от ТТРЗЧСИ -40лева; по т.5 от ТТРЗЧСИ - 60лева; по т.26 от ТТРЗЧСИ -15лева; по т.31 от ТТРЗЧСИ -5.10лева, или всичко такси и разходи 155.10лева, върху които е начислен 20%ДДС -31.02лева. Сметката е връчена на длъжника на 25.11.2015г..
Съгласно изискванията на ГПК,ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ дължимите обикновени такси и разходи по образуване и движение на изпълнителното дело би следвало принципно да бъдат платени авансово от взискателя и впоследствие възстановени му от длъжника, но ако това не е сторено- остават за събиране направо от последния, като за да си ги получи ЧСИ следва да проведе производство по чл. 410 от ГПК / л. 79, ал.3 от ЗЧСИ/. Така и съгласно т.11 от ТР № 2/2013 г., ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал.2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, ЧСИ може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК, независимо от размера на таксата. Според чл. 79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,когато:1./делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2./изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В настоящият случай делото е прекратено поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, т.е. разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Обстоятелството, че не са събрани авансово от взискателя, дори и да съставлява основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на ЧСИ за неизпълнение на задължение по чл.80 от ЗЧСИ, не освобождава длъжника от отговорност за тях. Щом не е налице нито едно от изключенията от общия принцип/чл.79, ал.1 от ГПК/, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, ЧСИ, който е пропуснал да събере своевременно от взискателя дължимите такси или е платил вместо взискателя разноски по изпълнението, има право да ги събере от длъжника по реда на чл.410 от ГПК. Фактът, че плащането /без значение на начина – пряко на взискателя или по сметка на ЧСИ/ е извършено в срока за доброволно изпълнение също не освобождава длъжника от заплащане на дължимите разноски за извършените действия..
В случая са начислени такси за необходимите и действително извършени действия по т.1,3,4,5,26,31 от ТТРЗЧСИ, а именно такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ (образуване на изпълнително дело) - 20,00 лева без ДДС; такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ (справки за имущественото състояние на длъжника) - 3 бр./НАП, НОИ, АВп/, общо 15,00 лева без ДДС, такса по т.4 от ТТРЗЧСИ /изпращане на документи по пощата – 4 бр., общо 40.00 лв., без ДДС, такса по т.5 от ТТРЗЧСИ /връчване на книжа/ - 3 бр., общо 60.00 лв. без ДДС, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена върху събраната сума за взискателя в размер на 15.00 лв. без ДДС, допълнителни разноски/пощенски разходи/ по т.31 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 5.10 лв. без ДДС. С начисляването на 20%ДДС /при данни за регистрация на ЧСИ по ЗДДС - л.24 от делото на ДРС/вземането се равнява на общата сума от 186.12лева, т.е. явява се доказано и по основание и по размер, и след като не е изпълнено от длъжника, заявената претенция се явява основателна и правилно уважена от районния съд. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е заявила искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Въпросът за отговорността за разноски в случая не може да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК , с която на юридически лица и еднолични търговци, представлявани в съдебното производство от юрисконсулт, е признато право на възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правна помощ. Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЧСИ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни и публични притезания, т.е. физическо лице, на което държавата е възложила функцията по изпълнението на притезания. Дължимостта на юрисконсултско възнаграждение е нормативно определена само за юридически лица и еднолични търговци и правилото на чл.78, ал.8 от ГПК не намира приложение по отношение на други страни в процеса.
По тия съображения ,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №23/09.01.2017г. по гр.д.№758/2016г.на Добрички районен съд.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.