Р Е Ш Е Н И Е

№ 98 , гр. Д., 12. 04. 2017 г.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПЕЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря П.П., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 107 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № **65/ 13.02.2017 г., подадена от процесуалния представител на ответника „ЦСМП“ гр. Д. против решение № 111/ 02.02.2017 г. по гр. д. № 2984/ 2016 г. по описа на РС гр. Д., в частта му, с която е било признато за незаконно и било отменено уволнението на ищеца С.Р.А., извършено със Заповед № ***/07.**.2016 г.и наказанието, наложено със Заповед № **/ 07.**.2016 г. и са били отменени заповедите като незаконосъобразни, с което ищецът е бил възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението и ответникът е бил осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 **3. ***.**.2016 г. до 23.01.2017 г., включително, както и в частта на осъждането и да заплати на ищеца сторените от него съдебно – деловодни разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението е частично недопустимо, а в другите му части – незаконосъобразно и необосновано. Произнасянето на съда по иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа, който е бил предявен за сумата от 733. 52 лв., е свръхпетитум и поради тази причина – процесуално недопустимо. Исковата молба в тази и част останала нередовна. Произнасяйки се по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 3 от КТ за сумата от 3 **3. 33 лв., съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като е допуснал изменение едновременно на основанието и петитума на исковата молба и се е произнесъл по непредявен иск. Размерът на претенцията бил определен като преждевременно предявен, тъй като обезщетението следвало да бъде присъдено до датата на предявяване на исковата молба в съда, а не до датата на приключване на устните състезания. По тази претенция се настоява за обезсилване на решението като процесуално недопустимо. По иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ решението било постановено в разрез със съдопроизводствените правила. В отговора на исковата молба било посочено, че била с пазена процедурата по чл. 193 от КТ. В молбата от 16.12.2016 г. и в изпълнение указанията на съда ответникът представил писмени обяснения, но поради обстоятелството, че на съизвършителя на ищеца – въззиваем – лицето Ж.А.С. също били изисквани писмени обяснения за идентично нарушение, страната допусната опущение, като представила писмените обяснения на това лице, а не на ищеца С.Р.А.. Това обстоятелство не било съобразено от съда и той не указал на ответника, че е представил грешни доказателства. Обясненията на лицата С.Р.А. и Ж.А.С. били разменени по двете образувани съдебни производство, инициирани от тях против наложеното на вссеки от тях дисциплинарно наказание „уволнение“. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на ищцовата претенция за признаване незаконността на уволнението.

С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, за разликата над уважения от съда размер от 3 **3. 33 лв. до предявения такъв от 4401. 12лв. и за периода от 2***.03.2017г. включително, в която му част решението не е било обжалвано от ищеца, поради което не подлежи на въззивен контрол.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението.

Съдебното решение е било обявено на 06.02.2017 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 315 ал. 2 от ГПК, от лице, разполагащо с правен интерес да атакува неизгоден за него съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С.Р.А. ***, с ЕГН **********, против „ЦСМП“ гр. Д., ул. „П.Х.“ № **, с ЕИК **********, за признаване незаконността на уволнението му, извършено със Заповед № РД – **/ ***/ 07.**.2016 г. и налагането на дисциплинарно наказание със Заповед **** № **/ 07.**.2016 г. и за отмяна на двете заповеди като незаконосъобразни, за възстановяване на длъжността „Шофьор на линейка“, която е заемал преди уволнението и за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на по 733. 52 лв. месечно за срок от шест месеца, считано от датата на уволнението. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът е заемал длъжността „Шофьор на линейка“ при ответника и до този момент нямал налагани дисциплинарни наказания. На 07.**.2016 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение за това, че на 18.07.2016 г. при зареждане на поверения му автомобил – линейка с ДК№ ****** не са постъпили 17 л. гориво, което обстоятелство било констатирано с протокол № ***/ 2016 г. на EUROGPS и получено в ЦСМП с писмо № **-**-****/ 26.08.2016 г.на Зам.- министъра на здравеопазването и протокол № *** на комисията за проверка на наличността на гориво. Ищецът твърди, че въпросното отчитане по GPS не представлява годно доказателствено средство и не установява, че въпросното количество гориво не е постъпило в резервоара на автомобила, респективно е било присвоено от ищеца. Независимо от това, въпросните 17 л. гориво били заплатени от него и от лицето Ж.А., като при счетоводното отчитане за м.07.2016 г. липси на гориво не били установени. Ищецът отрича да е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, а ако се приеме, че такова все пак е било извършено, то степента на неговата тежест била невисока, липсата била на ниска стойност и не увреждала интересите на работодателя и не уронвала доброто му име, поради което налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание било несъразмерно тежко. Допълнително излага твърдение, че в длъжностната му характеристика липсвали вменени му задължения относно зареждането на гориво и системата за неговото отчитане. Настоява се за уважаване на претенциите, като уволнението му бъде признато за незаконно, бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди това, както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа за срок, не по – голям от шест месеца, в размер на брутната му работна заплата в размер на 733. 52 лв. за всеки месец. Претендирани са разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ЦСМП гр. Д., чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявените претенции с възражението, че установяването на липси на гориво чрез използване на GPS – система е уредено с Договор № **-**-**/ 22.07.2014 г., наличието на тази система за отчитане е сведена до знанието на водачите на МПС, включително и на ищеца. Следователно това била единствената възприета от Министерство на здравеопазването система за регистриране и отчитане на зареденото гориво. Фактът на плащане на въпросното гориво представлявал признаване на липсата му. Липсващото количество гориво не било малко като стойност и сочело на присвояването му от длъжностно лице, натоварено да го пази. В процедурата по налагане на дисциплинарно наказание ищецът дал обяснения, в които също по същество признал липсата на въпросните 17 литра гориво. По отношение на иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от ГПК се сочи недопустимостта му като преждевременно подаден и за период от време, за които не е предварително определен. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор № ****.2007 г. ищецът заемал длъжността „Шофьор на линейка“ в ЦСМП гр. Д.. Съгласно т. IV от длъжностната му характеристика, носи материална и финансова отговорност за повереното му МПС и ГСМ /гориво и смазочни материали/. Брутната му работна заплата възлиза на 733. 52 лв., видно от приложения фиш за работна заплата за м.08.2016 г.

На 18.08.2016 г. ДЗЗД „К.Е.З“ изпратило до Министерство на здравеопазване становище за непълно зареждане на санитарен автомобил. По силата на договор от 22.07.2014 г. въпросното дружество извършва редовни проверки за установяване на злоупотреби с гориво в санитарните автомобили на МЗ, които се извършват на база на данните от GPS – устройствата, монтирани в автомобилите. При анализ на данните от GPS - системата Telemedicine за превозното средство „Volkswagen Trаnsporter“ с ДК№ ** **** ** е установено, че подаденото зареждане по фактурата не е изцяло влязло в резервоара. На 18.07.2016 г. по фактура е отчетено зареждането на 42 л. гориво, а според нивомера на резервоара са постъпили 25 л. GPS – устройството със сериен № *** било изправно, като към писмото дружеството е представило Приложение № 1 и изображение на анализа на самата система. Въз основа на това писмо Министерство на здравеопазването е уведомило ЦСМП гр. Д. с писмо, вх. № ***/ 31.08.2016 г. и е било разпоредено извършването на проверка. Представен е и Протокол за изготвени справки към услуга GPS – Smart Tracker- „Контрол на горивото“ за м.07.2016 г., съобразно който на 18.07.2016 г. са били отчетени злоупотреби с гориво за МПС с ДК№ ** **** ** и с ДК№ ** **** **. Приложена е и детайлна справка относно зареждането/ източването на гориво от въпросните МПС, на коя бензиностанция е било същото, какво количество гориво е било напълнено, съответно фактурирано, както и справката за гориво – пробег, подробна. Въз основа на уведомлението от страна на Министерство на здравеопазването, работодателя е назначил комисия, която е извършила проверка на наличността на гориво в автомобил с ДК№ ** **** **. Видно от протокол № ***/ 01.**.2016 г., на 14.07.2016 г. наличността на гориво в резервоара на автомобила е 80 л., а 18.08.2016 г., към момента на зареждането нетното му количество е било 55. 96 л. По фактура са били заредени 42 л. При сумиране наличното нетно количество гориво и зареденото по фактура е получен резултат от 97. 96 л., при вместимост на резервоара – 80 л. Тези данни са били съпоставени с данните в становището, изпратено от ДЗЗД „К.Е.З“, че нивомерът на горивото в резервоара е отчел 25 л. при фактурирани като заредени 42 л., т. е. 17. 96 л. гориво не е постъпило в резервоара, което ответства на счетоводните данни.

Страните по делото не спорят, каквито са твърденията им пред въззивния съд, че на **.08.2016 г. С.Р.А. дал писмени обяснения по повод именно обстоятелството, че на 18.07.2016 г. при зареждането на линейката GPS – системата е отчела липса на 17 л. гориво. Твърденията на ответника са, че те са били дадени пред работодателя, а според ищеца – въззиваем – пред началника на гаража, който ги входирал в ЦСМП–гр. Д.. В първинстанционното производство е приложено и трудовото досие на ищеца, в което въпросните писмени обяснения не са приложени.

В подкрепа на своите твърдения ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Ж.А.С. и К. И. Д..

Св. С., с когото С.Р.А. е зареждал гориво на 18.07.2016 г. , тъй като това били вътрешните правила за зареждане на гориво в санитарните автомобили, е заявил, че зареждането било нормално, а след един месец било установено, че от тяхната и от друга линейки липсват по 17 л. гориво. До този момент проблеми с GPS – отчитането нямало. Шофьорите на линейки ежемесечно правели отчет за разхода на гориво, така че ако имало липси, те щели да бъдат обявени от счетоводството. Съгласно справка гориво-пробег подробна, приложена към Протокол № ***/ 2016г. на ЕURO GPS, процесният санитарен автомобил не е приключил м.07.2016г. с преразход.

Св. Д. работи на бензиностанцията, на която е било извършено зареждането на въпросния ден, не познава ищеца и няма конкретен спомен относно конкретното пълнене на гориво в линейката. Изразява становище, че работодетелят му е забранил принципно пълненето на гориво в туби, отрича такова да е било допуснато.

На 07.**.2016г. трудовото правоотношение на ответника е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в Заповед РД № **/***/07.**.2016г. на Директора на ЦСМП Д. е посочено правно основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ и наложено наказание „уволнение”. Със Заповед **** № **/ 07.**.2016 г. работодателят е наложил на С.Р.А. дисциплинарно наказание „уволнение”, за това, че на 18.07.2016 г. при зареждане на гориво на поверения му санитарен автомобил - линейка с ДК№ ** **-**, не са постъпили 17 л. гориво, което обстоятелство е констатирано с Протокол № ***/ 2016 г. на ЕURO GPS и получено с писмо в ЦСМП № **-**-****/ 26.08.2016 г. на Зам. - министъра на здравеопазването и протокол № *** на Комисията за проверка на наличността на гориво.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от С.Р.А. против „Ц.С.М.П.“ гр. Д. при условията на обективно съединяване претенции черпят правното си основание от нормата на чл. 357, вр. чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, щото по своето естество представляват трудов спор между ищеца – работник, и работодателя - ответник, за отмяна на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение поради налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, за възстановяване работника на длъжността, която е заемал преди уволнението и за заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово месечно възнаграждение за времето, през което е останал без работа. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ и броим от датата на връчване на уволнителния акт, предвид което подлежи на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да участва в процеса, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение възраженията на ответника, релевирани още в първоинстанционното производство и развити също във въззивната жалба, че исковата претенция с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от ГПК е преждевременно подадена, а от молбата за уточняване петитума на този иск става ясно, че е предявен за сумата от 733. 52 лв., следователно произнасянето на Районния съд в тази връзка за сумата от 3 **3. 33 лв. е свръхпетитум, то тези възражения се ценят от Окръжния съд като неоснователни. В молба, рег. № *****/ 03.11.2016 г. ищецът е уточнил тази си претенция, индивидуализирайки размера на брутното си трудово възнаграждение за месец, както и периода, за който я предявява и който период /от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение до датата на влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на работа/ е ограничен по силата на закона за не – повече от шест месеца. Именно така е докладвал иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ първоинстанционният съд и се е произнесъл с решението си. По отношение на възражението за преждевременност на предявената претенция, то действително максималният шестмесечен срок, за който се търси обезщетение по чл. 225 от КТ, не е бил изпълнен към момента на предявяване на исковата молба в съда, но частичното му изтичане е било съобразено от Районния съд, уважавайки тази претенция за периода от незаконното уволнение до датата на приключване на устните състезания. В тази връзка въззивната инстанция намира оплакванията на въззивника за процесуална недопустимост на съдебния акт за неоснователни.

Относно правилността на атакуваното решение, Окръжният съд взе предвид следното:

В своето решение Районният съд е приел, че в производството по налагане на най – тежката дисциплинарна санкция работодателят е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл. 193 от КТ, тъй като не е поискал и приложил предварително писмените обяснения на работника за вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. Районният съд е приел, че след като ответникът, носейки доказателствената тежест да установи спазването на тази конкретна процесуална процедура, което му е било вменено с определението по чл. 140 от ГПК, като съдът изрично му е указал, че не сочи доказателства за това, то след като не е представил писмени обяснения, дадени от С.Р.А., то уволнението е незаконосъобразно на формално основание - поради нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което Районният съд е отменил дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество.

Тези мотиви на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

На първо място, ищецът е оспорил законността на уволнението с изложените в исковата си молба общи възражения, че не е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, че данните и протоколите от GPS – системата не са в достатъчна степен достоверни и не съставляват годни доказателствени средства за установяване на извършено нарушение и че дисциплинарното наказание е несъразмерно на тежестта на извършеното нарушение. С допълнителна молба преди отпочване на процедурата по чл. 131 ал. 1 от ГПК е посочил, че съгласно длъжностната му характеристика не му е вменено задължение да отговаря за зареждането и отчитането на гориво в линейката. До първото по делото заседание включително ищецът не е твърдял, че в производството по налагане на дисциплинарно наказание е допуснато нарушение на чл. 193 от КТ, че не са му били изискани и не е дал писмени обяснения пред работодателя. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава /в този смисъл изрично решение № 1** от 6.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2010 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Следователно изводите на първоинстанционния съд, че следва да признае уволнението на ищеца за незаконно на формално основание, поради нарушение процедурата по чл. 193 от КТ, при положение, че последният не е релевирал такова основание за незаконност на уволнението, са неправилни и незаконосъобразни.

Само за яснота на изложението следва да бъде посочено, че ако първоинстанционният съд е сметнал, че следва служебно да приложи императивна правна норма /каквато въззивната инстанция не намира да е тази на чл. 193 от КТ/, то е следвало служебно да събере доказателства относно прилагането и. В този случай е следвало да укаже на страната на ответника, че в изпълнение на разпореждането на съда да представи писмени обяснения на ищеца е представил не неговите, а тези на Ж.А.С., на когото същият работодател е наложил същото по вид дисциплинарно наказание за същото нарушение на трудовата дисциплина и който също е предявил искове за отмяна на уволнението, по която искова молба е образувано гр. д. № 2983/ 2016 г. на РС гр. Д.. Действително, ответникът поради объркване е разменил писмените обяснения, прилагайки тези на настоящия ищец по делото, инициирано от Ж. С., а тези на последния е приложил по настоящото производство. Ако се касае за императивна правна норма, съдът е длъжен да прояви усилие и при очевидна грешка на страната да укаже отстраняването и. Най – сетне страните са заявили пред въззивния съд, че не спорят, че С.Р.А. е представил писмени обяснения, които са приети като доказателство от Окръжния съд, като единственото твърдения на ищеца – въззиваем, че са били дадени не пред работодателя, а пред началника на гаража, който ги е входирал в ЦСМП гр. Д. и ги е придвижил.

При така изложените съображения въззивната инстанция достига до извода, че решението на първостепенния съд за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 193 от КТ е незаконосъобразно, следователно Окръжният съд, като втора първа инстанция е длъжен да разгледа повдигнатия правен спор по същество.

Съобразно изложените в исковата молба възражения относно законосъобразността на уволнението, които определят правната и фактическа рамка на спора, ищецът е заявил следното: че отчитането чрез GPS – система на зареждането на гориво на линейката не представлява годно доказателствено средство, горивото било заплатено от него и от Ж.А.С., а в край на м. 07. 2016 г. при счетоводното отчитане на гориво на поверения му автомобил не е била констатирана липса. В молба, рег. № *****/ 03.11.2016 г. ищецът е изложил допълнително основание за незаконност на уволнението, а именно, че в длъжностна характеристика липсват задължения относно зареждането с гориво и системата за отчитане на горива. Основното му твърдение е било в насока, че не е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, а евентуално, ако съдът приеме, че такова е допуснато – че наложената най – тежка дисциплинарна санкция не ответства на тежестта на нарушението – имуществото било на ниска стойност, не увреждало в изключителна степен интересите на предприятието и не уронвало доброто му име.

В тази връзка Окръжният съд намира, че е обвързан с изложените от ищеца твърдения и следва да съобрази законността на уволнението единствено съобразно тези основания.

Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност. Дисциплинарната отговорност е лична - работникът отговаря за допуснато лично виновно неизпълнение на задълженията. Всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 от КТ. Обемът на трудовите задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - това са задълженията, които работникът се е задължил да извършва по трудов договор при спазване на трудовата дисциплина. Видно от т. IV на длъжностната характеристика на длъжността „Шофьор на линейка“, заемана от ищеца, той носи материална и финансова отговорност за повереното му МПС и ГСМ /гориво и смазочни материали/. Макар и общо формулирано, това задължение, за материална и финансова отговорност за горивото на санитарния автомобил, е било вменено в тежест на ищеца.

По отношение на твърдението, че данните от GPS – системата не представляват годно доказателствено средство за извършеното нарушение, Окръжният съд намира следното:

По реда на чл. 131 от ГПК ответникът е представил към отговора на своята искова молба писмени документи, изходящи от трети лица: становище от ДЗЗД „К.Е.З“, ведно с приложение № 1 към него и изображение на анализа на – GPS - системата до Министерство на здравеопазването и писмо от последното до ЦСМП гр. Д.. Автентичността и истинността на тези документи, представени от ответника, не е била оспорена по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК. Приложен е Протокол № ***/ 01.**.2016 г., изготвен от назначена от работодателя комисия, която е констатирала злоупотреба с гориво в размер на 17. 96 л. за автомобила, управляван от ищеца. Това писмено доказателство също не е било оспорено от ищеца.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът – работодател следва да докаже законността на уволнението, като установи извършването на нарушението на трудовите задължения от страна на ищеца. В настоящия случай това е сторено посредством представените писмени доказателства, които, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност сочат, че на 18.07.2016 г. С.Р.А. е осъществил нарушение на трудовите му задължения, вменени му с длъжностната му характеристика, като е допуснал разлика от 17 л. между действително зареденото /25 л./ на МПС с ДК№ ** **** ** и фактурираното като заредено /42 л./.

Ангажираните от ищеца гласни доказателства не са в състояние да опровергая горните изводи. Св. К. Д. няма конкретен спомен относно зареждането на въпросния автомобил на бензиностанцията, на която работа, а декларира принципните положения, че е недопустимо зареждането на гориво в туби. Св. Ж. С. е присъствал при зареждането на въпросния санитарен автомобил и е наказан с „дисциплинарно уволнение“ за същото нарушение. В тази връзка неговите показания се ценят от Окръжния съд като депозирани в подкрепа тезата на ищеца. Освен това показанията му, че по счетоводни данни не е била констатирана липса на гориво за м.07.2016 г. се опровергават от данните в протокол № ***/ 01.**.2016 г. от проверката на назначената от работодателя комисия, според които както счетоводните данни, така и изложените в становището от ДЗЗД „К.Е.З“ и данните от GPS – устройството на линейката съвпадат напълно в насока, че 17. 96 л. гориво липсват. Това е наложило и заплащането им от ищеца и св. С..

Това са фактите и обстоятелствата, изложени от работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и въз основа на тях се преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Дори те да са квалифицирани неправилно от работодателя, неправилната правна квалификация не влияе върху законосъобразността на уволнението.

Предвид всички тези съображения въззивната инстанция намира за установено, че С.Р.А. е осъществил състава на вмененото му нарушение на трудовите задължения.

Ищецът заявява твърдение за несъразмерност на наложената най – тежка дисциплинарна санкция „уволнение“ спрямо самото нарушение, тъй като стойността на липсващото гориво е невисока, не уврежда сериозно интересите на работодателя и не уронва доброто му име.

Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение. При преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя.

Действително, предмет на дисциплинарното нарушение е липсата на 17 л. гориво, чиято стойност е невисока. В този случай Окръжният съд счита, че не единствено ниската стойност на имуществото на работодателя е релевантна за определяне тежестта на нарушението. Ищецът е шофьор на линейка в „ЦСМП“ гр. Д.. Дейността на работодателя е с висока степен на обществена значимост – оказване на незабавна медицинска помощ на граждани в спешни случаи. Възможните неблагоприятни последици за работодателя биха били далеч по – сериозни от ощетяването на имуществото му със 17 л. гориво, ако точно поради тяхната липса санитарният автомобил не е в състояние да достигне до отдалечена точка на града и да се отзове на сигнал за оказване на спешна медицинска помощ. Това би могло да доведе до сериозни, неизмерими, дори фатални последици, а същевременно – и до сериозно увреждане на авторитета на ответника – работодател. Поради тази причина Окръжният съд счита, че извършеното от ищеца нарушение на трудовите задължения е достатъчно тежко, за да предпостави налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. В този смисъл изложените от ищеца основания за незаконност на неговото уволнение и за неговата отмяна не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Претенцията с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

В резултат от произнасянето по главния иск в насока неговата неоснователност, като неоснователни следва да бъдат съобразени и акцесорните претенции с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ, за възстановяване ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението, както и за осъждането на ответника – работодател да му заплати обезщетение, изчислимо въз основа на месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца, за периода за оставането му без работа, считано от датата на уволнението до датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Районният съд, уважавайки ищцовите претенции изцяло, е постановил едни незаконосъобразен и неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като въззивният съд се произнесе по съществото на спора, отхвърляйки исковете.

Първоинстанционният съд е възложил в тежест на ответника и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сторените от ищеца разноски в процеса. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в тази му част решението също следва да бъде отменено, като въззивният съд присъди на ответника и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сторените от него разноски, включително адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Така в първоинстанционното производство следва да му бъдат присъдени 360 лв. платен адвокатски хонорар, а във въззивното производство – 101. 87 лв. държавна такса.

Предвид всички изложени съображения въззивната инстанция намира жалбата, инициирала настоящото производство, за основателна.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 111/ 02.02.2017 г. по гр. д. № 2984/ 2016 г. по описа на РС гр. Д. в обжалваната му част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на на С.Р.А. ***, с ЕГН **********, против ЦСМП гр. Д., ул. „П.Х.“ № **, с ЕИК **********, за признаване незаконността на наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповед **** № **/ 07.**.2016 г. и прекратяването на трудовото му правоотношение едностранно от работодателя поради наложеното му дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед № РД-**/ ***/ 07.**.2016 г., и двете издадени от директора на ЦСМП гр. Д., и за отмяна на горепосочените заповеди.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на на С.Р.А. ***, с ЕГН **********, против ЦСМП гр. Д., ул. „П.Х.“ № **, с ЕИК **********, за възстановяване на длъжността „Шофьор на линейка“, която е заемал преди уволнението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на на С.Р.А. ***, с ЕГН **********, за осъждането на ЦСМП гр. Д., ул. „П.Х.“ № **, с ЕИК **********, да му заплати сумата от 3 **3. 33 лв. /три хиляди деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за времето от 07.**.2016 г. до 23.01.2017 г., включително.

ОСЪЖДА С.Р.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на ЦСМП гр. Д., ул. „П.Х.“ № **, с ЕИК **********, сумата от 461. 87 лв. /четиристотин шестдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/, представляващи съдебно – деловодни разноски пред две съдебни инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от датата на обявяването му – 12.04.2017 г., пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.