О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                           231                    ,03.04.2017 година, град Добрич

 

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на трети април през  две хиляди и седемнадесета  година, в закрито заседание в следния състав :

                                       Председател: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА 

                                                Членове : АЛБЕНА ПЕЕВА 

                                                             ЕЛИЦА СТОЯНОВА 

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА В.гр.д. №139/2017година, намира следното :

         Производството е по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК , вр.с чл.250 от ГПК, по жалба вх.№501/07.02.2017Г. ОТ Т.Д.Т., чрез пълномощника му адв.М.В., срещу решение №1/10.01.2017г. по гр.д.№670/2014г. на Балчишки районен съд, с характер на определение за оставяне без разглеждане на молба за допълване на решение №44/05.05.2016г. по гр.д.№67082014г. на БРС.

Доводите, обосноваващи неправилността и незаконосъобразността на обжалвания акт се свеждат до твърдения за самосезиране на съда, несъотвествие между мотивите на съда и постановения диспозитив, липсата на предпоставките за допълване.

         В писмен отговор по жалбата насрещната страна е изразила становище за неоснователност на молбата, обосновано с доводи по съществото на спора .

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр.д.№670/2014г.на БРС е приключило с решение №44/05.05.2016г., с което Т.Д.Т. е осъден да заплати на „***” ЕООД гр.В., представлявано от Д.П.К., следните суми: - 11052,75лв, представляваща стойността на уловените 14737 кг рапани, ползвайки и управлявайки моторен кораб „А.“ Вн, за периода от 1.05.2010г. до 30.08.2011г., ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за горницата до 18832,28лв.; - 1820,00лв, представляваща стойността на уловените 91 кг калкан, ползвайки и управлявайки моторен кораб „А.“ Вн за периода от 1.05.2010г. до 30.08.2011г., ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението, Т.Д.Т., чрез адв.М.В., е подал жалби рег.№№ 1949/30.05.2016 год. и 1957/31.05.2016 год., по които е образувано в.гр.д.№402/2016г.на ДОС. В  жалба рег.№ 1949/2016 год. Т.Т. е заявил, че претендира отмяна на решението и връщане на делото на БРС за ново разглеждане с доводи за произнасяне на съда само по отношение на един от ищците, а в жалба  вх.№1957/2016 год.-че съдът е избрал да се произнесе само по отношение единия ищец по делото-търговското дружество, като е изключил  от произнасянето си ищеца-физическо лице. Тези оплаквания и искания, въззивният съд е преценил като такива за допълване на обжалваното решение, които не е компетентен да разгледа, и с определение №543/01.08.2016г.делото е прекратено и върнато в БРС както за администриране на жалбите, така и произнасяне по допустимостта и основателността на искането по чл.250 от ГПК. При повторното постъпване в съда на въззивните жалби е  образувано гр.д.№576/2016г.на ДОС. С определение №741/03.11.2016г. делото е прекратено и върнато на БРС освен за администриране на жалбите /с указания за отстраняване на нередовност по чл.260 т.1 от ГПК относно адреса на въззивника/, но и за произнасяне с нарочен акт по съдържащо се в жалбите искане по чл. 250 от ГПК в зависимост от преценката на съда: с определение за оставяне на  молбата без разглеждане /ако решението  не е непълно/ или с решение  за допълване/ако решението е непълно/, каквото произнасяне не е било налице към него момент.

          Последвало е произнасяне с решение №1/10.01.2017г. по гр.д.№670/2014г. на Балчишки районен съд, с което е отказано допълване на съдебното решение №44/05.05.2016г. по гр.д.№670/2014г. по съображения, че решението не е непълно, т.е. касае се до произнасяне по допустимостта на производството по чл.250 от ГПК. Предпоставки за допустимост на същото са :решението да е непълно, молбата да изхожда от легитимирано лице и да е подадена в срока по чл.250 от ГПК. В този смисъл постановения акт, макар и именуван „решение”,  няма характер на акт, с който съдът се е произнесъл по  съществото на поставения пред него въпрос, а на определение, подлежащо на обжалване с частна жалба по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК .

Настоящата инстанция намира обжалвания съдебен акт за правилен, а подадената жалба за допустима/предвид указания от районния съд срок за обжалване/, но неоснователна.

Решение №44/05.05.2016г. по гр.д.№67082014г. на БРС е постановено по спор между ищеца „***” ЕООД гр.В., представлявано от Д.П.К., и ответника Т.Д.Т.. Всички предхождащи го процесуални действия са предприети с участието на тези две страни и след изричното уточнение с молба от 26.01.2015г./л.51 от делото на БРС/ по повод указания на съда във връзка с редовността на сезирането, първоначално заявено от името на Д.П.К. лично и в качеството на управляващ и представляващ„***” ЕООД, че търсещ защита, т.е. ищец в производството е само търговското дружество. При това положение не е налице пропуск на съда да се произнесе по целия предмет на спора/не произнасяне по искане на Д.П.К./, който следва да бъде поправен по реда на чл.250, ал.1 от ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1/10.01.2017г. по гр.д.№670/2014г. на Балчишки районен съд, с характер на определение за оставяне без разглеждане на молба за допълване на решение №44/05.05.2016г. по гр.д.№67082014г. на БРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в седмичен срок от съобщаването му.

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                             2.