О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 240 04.04.2017 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четвърти април 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д.№ 141/2017 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 121 от ГПК по жалба на “***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.- срещу определение № 273/14.02.2017 год. ,с което е оставено без уважение възражението на дружеството по чл. 119, ал. 3 от ГПК за прекратяване производството по гр. дело № 2500/2016 г. по описа на Добричкия районен съд и изпращането му по подсъдност на Софийския районен съд.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и постановяването му по недопустим иск се настоява за отмяната му.На обсъждане от въззивния съд подлежат единствено предпоставките във връзка с подсъдността, не и тези за недопустимост на производството,които са в правомощията на съда,който ще бъде счетен за компетентен да разгледа делото.

За да постанови обжалваното определение ДРС е приел ,че е сезиран с искова молба,в която са наведени твърдения че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което З.З.И. е заемала длъжността „Касиер”, а в последствие и „Комисионер”, с месторабота Заложна къща – гр. Добрич.Предмет на делото било установяване недължимост на парична сума ,съставляваща размер на липси,установени от работодателя по повод извършен инвентаризационен опис от 08.05.2012 год. и съставен на същата дата Акт за начет. Приложения трудов договор и допълнително споразумения към него от 01.09.2010 год. сочели,че мястото на работа на З.З.И. ***, което обстоятелство не се оспорва от ответника. С предявяването на исковата молба, имаща за предмет трудов спор, пред Добричкия районен съд ищцата е манифестирала изричното си желание да се възползва от изборната местна подсъдност по чл. 114 от ГПК. В този смисъл избраната в съответствие чл. 114 от ГПК особена местна подсъдност дерогирала общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК.

Недостигът на парични ценности в касата на работодателя, възникнал по времето на заемане по трудово правоотношение на конкретна длъжност от работника ,обуславя ангажиране на отговорността на работника по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане . Легална дефиниция на понятието "трудов спор" се съдържа в нормата на чл. 357, ал.1 от КТ – трудови са споровете между работника или служителя и неговия работодател относно възникването,съществуването,изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. В рамките на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря имуществено пред работодателя по реда на глава Х ,раздел ІІ от КТ,т.е. искът за установяване недължимостта на липси ,възникнали и установени по време на обвързаност на страните по трудово правоотношение следва да бъде разгледан в трудово дело,поради което към него е приложимо правилото на чл. 114 от КТ.

С оглед на горното обжалваното определение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

По тия съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 273/14.02.2017 год. по гр. дело № 2500/2016 г. по описа на Добричкия районен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.