Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

                                                          23

 

гр. ***, 04.04.2017година

 

                                                В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

               ***КИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД – НАКАЗАТЕЛНА  КОЛЕГИЯ,  в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и  седемнадесета  година  в  състав:

                                                

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР  МОНЕВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА Д.

                                                                                     АТАНАС КАМЕНСКИ                                                                                                       

 

При  секретаря  А.  Н.  и  прокурор  при  Окръжна прокуратура  гр.*** РУМЯНА ЖЕЛЕВА, сложи за разглеждане  в.ч.н.д. № 89/2017г. по описа на ДОС, докладвано от  съдия  К.Д.  и  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

             Образувано е по жалба на И.В.И. ***, с  ЕГН – **********, чрез нейния процесуален представител  срещу  решение  № 79 от 23.02.2017г.  по  ч.н.д. № 114/2017г.  по  описа на Районен съд гр.***, с което спрямо същата е постановено задължително  лечение  от  стационарен  тип  за  срок  от  два  месеца, което  да  бъде  проведено  в  ЦПЗ  „*** – ***”  ЕООД. На осн. чл.162 ал.3 от ЗЗ е постановено, да бъде уведомена Община гр.*** която да определи представител от Общинска служба по здравеопазване или определено от Кмета на Общината лице, по седалището  на  лечебното  заведение, което да изразява  информирано  съгласие  относно  лечението  на  лицето.  

 Обжалваното  решение  съдът е постановил по искане на младши  прокурор  при  Районна  прокуратура  гр.***  по  чл.157  във  вр. с  чл.155  от  Закона  за  здравето.

             За да постанови този резултат съдът е приел, че И.В.И. страда от посттравматичен органичен мозъчен синдром, органично разстройство на личността. Прието е, че нейното   поведение е изцяло болестно мотивирано, като би могло да представлява  и  опасност  както  за  собственото  и  здраве, така  и  за това  на  околните.

            В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция се установи, че И. е провела поредно лечение в ЦПЗ гр.*** за периода от 14.02.2017г. до 28.03.2017г. Приемала е медикаменти без уговорки, като е било стабилизирано здравословното и състояние. Вещото  лице  не  поддържа СПЕ изготвена в стационарни условия, която  е  била  актуална  към  дата  23.02.2017г. Счита, че  е  постигнат  и отчетен  благоприятен  терапевтичен  ефект и значително е снижен риска  от опасни действия спрямо нея самата и спрямо околните. Състоянието на И. подлежало на поддържащо лечение, като същата декларирала готовност да приема медикаменти в домашни  условия. В този смисъл вещото лице изразява мнение, че лечението може  да продължи при амбулаторни условия под контрола на Районната психиатрична служба за срок от два месеца, които да започнат  да  текат от постановяване  на  решението, не  от  14.02.2017г., тъй като И. лежала в диспансера от 14.02.2017г до 28.03.2017г., лекувала се е в стационара, поради което не било необходимо продължаването  на  стационарната  форма. Счита, че  поне  два  месеца  са  необходими  да  се  приемат  медикаментите.

Близките на И.И. – Ф. Д. /сестра/ и И. М. /син/ също удостоверяват, че състоянието и е стабилизирано след проведеното поредно лечение. Грижат се за нея, контролират приема и на лекарства, като синът декларира, че поддържа връзка с лекуващите лекари, както и готовност да изразява информирано съгласие  относно  нейното  лечение.

Становището  на  представителя  на  Окръжна  прокуратура  гр.*** с оглед събраните доказателства е да бъде постановено решение, с което да се промени режима на лечение на лицето от  стационарен  на  амбулаторен.

            ***кият окръжен съд като прецени жалбата, събраните доказателства, наведените оплаквания, и след като провери обжалваното  решение  намери  за  установено  следното:

            Съгласно заключението на вещото лице по СПЕ №32/19.02.2017г. – И.  В.  И.  с  ЕГН - ********** ***, страда от посттравматичен органичен мозъчен синдром, органично разстройство  на  личността. Заболяването  е  с  дебют  от  2015г.  когато на 12.10.2015г.  претърпяла  ЧМТ  при  ПТП  с  комоцио  и  контузио  на  главния  мозък, като  три дена  е  била  в  коматозно  състояние. Поради увредено общо състояние е приведена в КАРИЛ  за интензивно наблюдение  и  лечение. С изразени органично - мозъчни и психични смущения, получени  в  резултат  на  травмената  болест  на  мозъка. 

И.В.И. не е диспансеризирана. Лекувана стационарно в ЦПЗ – *** от 10.12.2015г. до 22.12.2015г. с диагноза „посттравматичен синдром”, като мотиви за хоспитализацията са влошено  психично  състояние. За  период  от  около  година, докато  е била под грижите на майка си е направила три опита за самоубийство. На 19.04.2016г. е представена на Соматичен ТЕЛК и е определена втора група инвалидност 74% за срок една година до 01.04.2017г. с диагноза „постконтузионен синдром”. Травматичен субарахноидален кръвоизлив. За изразената средна степен органично-психични смущения, получени вследствие  травмената  болест  на  мозъка  са  определени  50%  ТНР. Проведена  е  втора  хоспитализация  в  ЦПЗ – ***  от  25.05.2016г. до 10.06.2016г. в условията на дневен стационар с диагноза „посткомоционен синдром”. Отчетено е леко подобрение, частично повлияна тревожна симптоматика на фона на персистираща астенодинамична симптоматика в рамките на оформена органична промяна на личността. Проведена е и трета хоспитализация от 14.02.2017г. до 28.03.2017г. при която е постигната стабилизация на състоянието, като  И.  е  насочена  за  амбулаторно  лечение.

От момента на изготвяне на последната съдебно-психиатрична експертиза 19.02.2017г., до съдебното заседание пред въззивната  инстанция е изминал период по-малък от два месеца, поради което настоящият съдебен състав изцяло приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно и счита, че не е необходимо  изготвянето на нова СПЕ. По отношение оспорването от И. на процесната СПЕ, настоящата съдебна инстанция счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото и на защита и които да водят до отмяна изцяло на първоинстанционния съдебен акт. Вярно е, че експертизата е изготвена на 19.02.2017г., а заседанието е било на 23.02.2017г., но със съгласието на И. и нейния защитник експертизата е изслушана в съдебно заседание, задавани са въпроси, заключението е прието, като не са били направени никакви възражения пред първата инстанция. Предвид на това ДОС приема, че не са налице каквито и да било процесуални нарушения. Вещото лице потвърждава постановената диагноза констатирайки, че проблемите на И. са възниквали най-вече от абсолютната  и  некритичност  към  последиците  от  поведението  и, като  с  начина  си  на  живот  тя  е  била  опасна  предимно  за собственото си здраве. В крайна сметка обаче окончателното заключение  на  вещото лице по делото пред настоящата инстанция е, че  състоянието  на  И.  вече  е  стабилизирано  и  наложеното спрямо  нея  задължително  лечение  от  стационарен  тип  за  срок  от два  месеца  в  ЦПЗ  ***, следва да бъде проведено при амбулаторни условия за два месеца. Амбулаторната форма означава дневен стационар, да посещава рехабилитационна програма, психотерапия, да  се контролира приема на медикаменти от амбулаторен психиатър. Настоящата  съдебна  инстанция  констатира, че в случая с оглед нейното заболяване, действително са налице материално правните предпоставки за постановяване на задължително лечение  по  отношение  на  И.  В.  И., което  обаче да бъде при амбулаторни, а не при стационарни условия. Вещото лице завява, че  е наясно с обстоятелството, че има кой да контролира приема  на  медикаменти  от  страна на И., а именно нейните близки и най-вече нейният син. Така също предлага лице, което да изразява  информирано  съгласие  за  лечение  да  не  е  служебно лице, а  да  бъде  лице  от  близкия  семеен  кръг  и  което  И.  е  съгласна да  я  контролира, а  именно  нейният  син, което  е  и  в  неин  интерес. Вярно е, че поведението на И. не съответства на реалната ситуация, като е лишена от ефективен самоконтрол и мотивирана от болестно променено възприемане и оценка на действителността, но съдът  счита, че  ефективно  лечение  би  могло  да  бъде  извършено  и  при  амбулаторни  условия.

               С  оглед  изложеното  се  налага  извода, че  към  настоящия  момент не са налице предпоставките налагащи постановяване на задължително лечение от стационарен тип спрямо И.В.И., както е сторил ДРС. От установеността на фактите по делото, настоящата съдебна инстанция счита, че макар и с конфликтен характер, към настоящия момент И. В. И. не представлява  опасност  както  за  собственото  си здраве, така  и  за  околните. Само липсата  на  критичност  към  настъпилите  болестни  промени  в  нейното психично състояние, както и липсата на адекватност към случващите се събития, не водят до категоричния извод, че  действително са налице предпоставките за постановяване на  задължително  лечение  при  стационарни  условия  спрямо  нея.

От  друга  страна  имайки  предвид  изразеното  от  близките /сестра и син/  на  И.  И.  желание  за  поемане  на задължение, както и за ангажиране и съдействие при провеждане на евентуално лечение, обстоятелството, че И. има постоянен адрес на който живее заедно със своя син, настоящият съдебен състав намира, че  адекватната  форма  за  провеждане  на  съответното лечение  спрямо  нея  се  явява  амбулаторната.

               По  изложените  съображения, ***кият  окръжен  съд  счита, че изводът на районния съд, обективиран в атакуваното решение е неправилен, поради  което  същото  следва  да  бъде  изменено.

              

                      Воден  от  горното   и  на  осн. чл.163  ал.1  от  ЗЗ

                     

                                       ***кият  окръжен  съд

 

                                 

                                         Р       Е       Ш       И:

 

 

            ИЗМЕНЯВА решение № 79 от 23.02.2017г. по  н.ч.д. № 114/2017г. по описа на ДчРС, с което е постановено задължително лечение от  стационарен  тип спрямо И.В.И. *** с  ЕГН – **********, като  ПОСТАНОВЯВА лечението  да  бъде  проведено  при  амбулаторни  условия.

            Зачита времето през което И.В.И. е била настанена  на  задължително  лечение  от  стационарен  тип.

            Определя  И.И.М. с ЕГН **********, син на И.  В.  И.  като лице, което да изразява информирано  съгласие  относно нейното  лечение.

 

               Решението  е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване  и  протест.

                 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                    2.