О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр.Добрич, 18.04.2017г.
Добрички окръжен съд, наказателно
отделение, закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета
година,
Председател: Флорентина
Неделчева,
Членове: Атанас Каменски и Калиптен Алид,
в.н.ч.д.№84/2017г. на ОС-гр.Добрич,
докладвано от съдия Каменски
Производството е образувано по реда на чл.243, ал.6 от
НПК, по протест на РП-гр.Добрич срещу определение №111/28.02.2017г. по
н.ч.д.№222/2017г. на РС-гр.Добрич.
Срещу протеста е депозирано възражение от пострадалия Д.И.Д..
Делото е разпределено с протокол за избор от
30.03.2017г. Същото е докладвано на 03.04.2017г. Протестът е внесена за
разглеждане в закрито заседание след приключване на разрешения отпуск на
председателя и на втория член от състава.
С атакувания съдебен акт, на основание чл.243, ал.5,
т.1 от НПК и по жалба на Д.И.Д., първата инстанция е отменила постановление от
23.01.2017г. на РП-гр.Добрич, с което е прекратено ДП №3/2016г. на Сектор „ПИП“-гр.Добрич,
образувано срещу „Неизвестен извършител“ за престъпление по чл.194, ал.1 от НК
с пострадал-жалбоподателя.
Представителят на обвинението оспорва
законосъобразността и обосноваността на първоинстанционния акт. По същество
оплакванията засягат тълкуването на наличния доказателствения материал, както и
разпореденото извършване на допълнителни следствени действия.
Жалбоподателят поддържа изцяло възприетото от първата
инстанция становище и претендира за отхвърляне на протеста като неоснователен.
Досъдебното производство е образувано е
образувано след двугодишна предварителна проверка по преписки №880 и 881 от
2014г., заведени по жалби на Д.Д.. С постановление от
13.03.2015г. на ОП-гр.Добрич, на основание чл.213, ал.2 от НПК е отменен отказа
на първоинстанционния прокурор да образува наказателно производство по жалбите
на молителя, съдържащо твърдения за евентуално извършени престъпления по
чл.194, ал.1, чл.216, ал.1 и чл.323, ал.1/чл.170/ от НК. В изпълнение на част
от дадените задължителни указания, с постановление от 12.01.2016г. РП-гр.Добрич
е разпоредила образуването на ДП №3/2016г. по описа на Сектор „ПИП“-гр.Добрич,
водено срещу „Неизвестен извършител“ за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за
това, че през м.април 2014г. в гр.Добрич отнел 10500лв. от владението на Д.Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
присвои отнетото. За останалите, съдържащи се в жалбите оплаквания липсва
изрично произнасяне.
В хода на разследването е установена
следната фактическа обстановка:
Към м.април 2014г. пострадалият Д. обитавал
апартамент №4, находящ се в гр.Добрич, ***. Владението върху недвижимия имот
било придобито въз основа на предварителен договор за замяна от 18.06.2004г.
За право на собственост върху въпросния
апартамент претендирал и братът на жалбоподателя-св.И. И., позоваващ се на
встъпване в правата на член-кооператор по протокол №102/18.12.2004г. на общото събрание и НА ***,
по нот.дело ***. Към 20.09.202012г. И. И. прехвърлил
по надлежния ред собствеността върху жилището на В. С., но станал пълномощник
на купувача, с право да се разпорежда неограничено с имота.
В депозираните жалби и дадените
показания Д.Д. е посочил, че в началото на м.април
2014г. се наложило да се лекува в чужбина, като в тази връзка са и новоприложените
писмени доказателства. Преди да замине оставил на етажерка в хола на обитавания
от него апартамент сумата от 13000лв., предоставена му от св.Г. Г., както и
златна монета, закупена от ПИБ.
Към 28.04.2014г., с помощта на ключар,
св.И. И. влязъл в процесното жилище, сменил заключващия патрон на входната
врата, осигурил монтирането на СОТ и възложил охраната на „**“ ООД въз основа
на нов договор. Тези действия били осъществени в присъствието на баща му и дъщеря
му И. И..
На 30.04.2014г. Д.Д.
се върнал в обитавания до момента апартамент, установил подмяната на патрона и
повикал ключар-св.Д. В., с чиято помощ влязъл в жилището, при което се
задействала монтираната алармена система. На сигнала се отзовали двама
служители на СОТ, които уведомили и И. И.. На мястото пристигнали свидетелите Г.
и С.. Между двамата братя започнал скандал за правата над имота, което наложило
намесата на полицейски служители. В тяхно присъствие Д. заявил, че липсват
оставените в апартамента парична сума и златна монета. Впоследствие всички
участници в инцидента били отведени в полицейското управление за снемане на
обяснения и съставяне на предупредителни протоколи.
След случилото се Д. временно се
настанил в дома на Г.. На 02.05.2014г. бил уведомен от свой служител, че същият
е бил заставен да приеме личните му вещи, изнесени от апартамента от И. И., в
присъствието на баща му и дъщеря му. Тези лица, заедно със св.Я. и Б. М.
донесли багажа на охранявания от С. паркинг, откъдето пострадалият приел вещите
с нарочен протокол с нотариална заверка. Тези действие мотивирали Д. да подаде
на 07.05.2014г. и процесните жалби. Впоследствие съдът признал, че владението
на жилището е било неправомерно отнето, а към м.ноември 2014г. пострадалият се
сдобил и с нотариален акт от обстоятелствена проверка, удостоверяващ
придобиването на спорния имот по давност.
Прекратявайки наказателното
производство представителят на обвинението е приел, че не са събрани достатъчно
доказателства за извършена кражба, както и че осъществените от И. И. действия
не осъществяват състава по чл.323, ал.1/чл.170, ал.1/ от НК. Първият извод е
изграден върху формалния отказ да бъдат кредитирани показанията на Д. и Г., а
вторият се основава на твърдяната субективна несъставомерност, резултат от
липсата на преюдициален спор за права пред съда.
Обсъждайки фактическите и правни изводи
на обвинението първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е ограничил
предмета на диференцираната процедура до евентуално извършената кражба на вещи
от владението на Д.. Правилно е преценено, че съдебният контрол е лимитиран до обхвата на постановлението за образуване на
наказателното производство, като в случая разследването на евентуално
извършеното самоуправство, респективно-„мълчаливият отказ“ за образуване, могат
да бъдат проверени единствено по реда на йерархичния прокурорски контрол.
В основата на първоинстанционния акт са
заложени фактически констатации и правни изводи, които настоящият състав
споделя изцяло. Твърдението за извършена кражба, залегнало в преюдициалните
жалби, се съдържа в разпитите на Д.Д. и Г. Г., чиито еднопосочни
и взаимно допълващи се показания изрично са свързани с наказателната
отговорност за лъжесвидетелстване. За да потвърди достоверността на заявеното
пострадалият изрично е поискал по случая да бъдат привлечени и разпитани като
свидетели баща му и двамата полицейски служители, както и да бъде проверен
произхода на сумата, предоставена от Г.. В нарушение на задължението по чл.13
от НПК представителят на обвинението не е разгледал направените искания, не е
проверил и причините за удостовереното двукратно задействане на СОТ в
апартамента. Въпреки това наблюдаващият прокурор е отказал да кредитира
показанията на Д. и Г. без каквито и да било мотиви, воден от абсурдното
схващане, че ако заподозрените отричат да са виждали въпросните ценности, то не
е възможно същите да са били съхранявани в жилището на пострадалия. Нещо
повече, изложени са и недопустими предположения за евентуална връзка между
внесената от пострадалия парична гаранция и размера на изтеглената и
предоставена от Г. сума, без при това да са налице каквито и да било
доказателства в тази насока. Именно поради това, в тази им част настоящият
състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. С неизпълнение на установеното
от разпоредбата на чл.13 от НПК задължение обвинението грубо е накърнило
правата на пострадалото лице по чл.75 от НПК, в частност-правото му да иска
събирането на релевантни за предмета на делото доказателства, особено в конкретния
случай, когато поради неразкриване на извършителя тежестта на доказване
неправомерно е прехвърлена върху Д.. Допуснатото съществено процесуално
нарушение безусловно е налагало отмяната на атакуваното постановление и връщане
на делото на РП-гр.Добрич за продължаване на разследването, поради което
поднадзорния съдебен акт се явява законосъобразен, обоснован и правилен.
Воден от изложените констатации и
правни изводи, на основание чл.243, ал.7 от НПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
Потвърждава определение №111/28.02.2017г. по н.ч.д.№ 222/2017г.
на РС-гр.Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: ………
Членове:............... ...............