О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112

гр.Добрич, 18.04.2017г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година,

Председател: Флорентина Неделчева,

Членове: Атанас Каменски и Калиптен Алид,

в.н.ч.д.№84/2017г. на ОС-гр.Добрич, докладвано от съдия Каменски

 

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.6 от НПК, по протест на РП-гр.Добрич срещу определение №111/28.02.2017г. по н.ч.д.№222/2017г. на РС-гр.Добрич.

Срещу протеста е депозирано възражение от пострадалия Д.И.Д..

Делото е разпределено с протокол за избор от 30.03.2017г. Същото е докладвано на 03.04.2017г. Протестът е внесена за разглеждане в закрито заседание след приключване на разрешения отпуск на председателя и на втория член от състава.

С атакувания съдебен акт, на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК и по жалба на Д.И.Д., първата инстанция е отменила постановление от 23.01.2017г. на РП-гр.Добрич, с което е прекратено ДП №3/2016г. на Сектор „ПИП“-гр.Добрич, образувано срещу „Неизвестен извършител“ за престъпление по чл.194, ал.1 от НК с пострадал-жалбоподателя.

Представителят на обвинението оспорва законосъобразността и обосноваността на първоинстанционния акт. По същество оплакванията засягат тълкуването на наличния доказателствения материал, както и разпореденото извършване на допълнителни следствени действия.

Жалбоподателят поддържа изцяло възприетото от първата инстанция становище и претендира за отхвърляне на протеста като неоснователен.

         Досъдебното производство е образувано е образувано след двугодишна предварителна проверка по преписки №880 и 881 от 2014г., заведени по жалби на Д.Д.. С постановление от 13.03.2015г. на ОП-гр.Добрич, на основание чл.213, ал.2 от НПК е отменен отказа на първоинстанционния прокурор да образува наказателно производство по жалбите на молителя, съдържащо твърдения за евентуално извършени престъпления по чл.194, ал.1, чл.216, ал.1 и чл.323, ал.1/чл.170/ от НК. В изпълнение на част от дадените задължителни указания, с постановление от 12.01.2016г. РП-гр.Добрич е разпоредила образуването на ДП №3/2016г. по описа на Сектор „ПИП“-гр.Добрич, водено срещу „Неизвестен извършител“ за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това, че през м.април 2014г. в гр.Добрич отнел 10500лв. от владението на Д.Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои отнетото. За останалите, съдържащи се в жалбите оплаквания липсва изрично произнасяне.

         В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

         Към м.април 2014г. пострадалият Д. обитавал апартамент №4, находящ се в гр.Добрич, ***. Владението върху недвижимия имот било придобито въз основа на предварителен договор за замяна от 18.06.2004г.

         За право на собственост върху въпросния апартамент претендирал и братът на жалбоподателя-св.И. И., позоваващ се на встъпване в правата на член-кооператор по протокол  №102/18.12.2004г. на общото събрание и НА ***, по нот.дело ***. Към 20.09.202012г. И. И. прехвърлил по надлежния ред собствеността върху жилището на В. С., но станал пълномощник на купувача, с право да се разпорежда неограничено с имота.

         В депозираните жалби и дадените показания Д.Д. е посочил, че в началото на м.април 2014г. се наложило да се лекува в чужбина, като в тази връзка са и новоприложените писмени доказателства. Преди да замине оставил на етажерка в хола на обитавания от него апартамент сумата от 13000лв., предоставена му от св.Г. Г., както и златна монета, закупена от ПИБ.

         Към 28.04.2014г., с помощта на ключар, св.И. И. влязъл в процесното жилище, сменил заключващия патрон на входната врата, осигурил монтирането на СОТ и възложил охраната на „**“ ООД въз основа на нов договор. Тези действия били осъществени в присъствието на баща му и дъщеря му И. И..

         На 30.04.2014г. Д.Д. се върнал в обитавания до момента апартамент, установил подмяната на патрона и повикал ключар-св.Д. В., с чиято помощ влязъл в жилището, при което се задействала монтираната алармена система. На сигнала се отзовали двама служители на СОТ, които уведомили и И. И.. На мястото пристигнали свидетелите Г. и С.. Между двамата братя започнал скандал за правата над имота, което наложило намесата на полицейски служители. В тяхно присъствие Д. заявил, че липсват оставените в апартамента парична сума и златна монета. Впоследствие всички участници в инцидента били отведени в полицейското управление за снемане на обяснения и съставяне на предупредителни протоколи.

         След случилото се Д. временно се настанил в дома на Г.. На 02.05.2014г. бил уведомен от свой служител, че същият е бил заставен да приеме личните му вещи, изнесени от апартамента от И. И., в присъствието на баща му и дъщеря му. Тези лица, заедно със св.Я. и Б. М. донесли багажа на охранявания от С. паркинг, откъдето пострадалият приел вещите с нарочен протокол с нотариална заверка. Тези действие мотивирали Д. да подаде на 07.05.2014г. и процесните жалби. Впоследствие съдът признал, че владението на жилището е било неправомерно отнето, а към м.ноември 2014г. пострадалият се сдобил и с нотариален акт от обстоятелствена проверка, удостоверяващ придобиването на спорния имот по давност.

         Прекратявайки наказателното производство представителят на обвинението е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за извършена кражба, както и че осъществените от И. И. действия не осъществяват състава по чл.323, ал.1/чл.170, ал.1/ от НК. Първият извод е изграден върху формалния отказ да бъдат кредитирани показанията на Д. и Г., а вторият се основава на твърдяната субективна несъставомерност, резултат от липсата на преюдициален спор за права пред съда.

         Обсъждайки фактическите и правни изводи на обвинението първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е ограничил предмета на диференцираната процедура до евентуално извършената кражба на вещи от владението на Д.. Правилно е преценено, че съдебният контрол е лимитиран до обхвата на постановлението за образуване на наказателното производство, като в случая разследването на евентуално извършеното самоуправство, респективно-„мълчаливият отказ“ за образуване, могат да бъдат проверени единствено по реда на йерархичния прокурорски контрол.

         В основата на първоинстанционния акт са заложени фактически констатации и правни изводи, които настоящият състав споделя изцяло. Твърдението за извършена кражба, залегнало в преюдициалните жалби, се съдържа в разпитите на Д.Д. и Г. Г., чиито еднопосочни и взаимно допълващи се показания изрично са свързани с наказателната отговорност за лъжесвидетелстване. За да потвърди достоверността на заявеното пострадалият изрично е поискал по случая да бъдат привлечени и разпитани като свидетели баща му и двамата полицейски служители, както и да бъде проверен произхода на сумата, предоставена от Г.. В нарушение на задължението по чл.13 от НПК представителят на обвинението не е разгледал направените искания, не е проверил и причините за удостовереното двукратно задействане на СОТ в апартамента. Въпреки това наблюдаващият прокурор е отказал да кредитира показанията на Д. и Г. без каквито и да било мотиви, воден от абсурдното схващане, че ако заподозрените отричат да са виждали въпросните ценности, то не е възможно същите да са били съхранявани в жилището на пострадалия. Нещо повече, изложени са и недопустими предположения за евентуална връзка между внесената от пострадалия парична гаранция и размера на изтеглената и предоставена от Г. сума, без при това да са налице каквито и да било доказателства в тази насока. Именно поради това, в тази им част настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. С неизпълнение на установеното от разпоредбата на чл.13 от НПК задължение обвинението грубо е накърнило правата на пострадалото лице по чл.75 от НПК, в частност-правото му да иска събирането на релевантни за предмета на делото доказателства, особено в конкретния случай, когато поради неразкриване на извършителя тежестта на доказване неправомерно е прехвърлена върху Д.. Допуснатото съществено процесуално нарушение безусловно е налагало отмяната на атакуваното постановление и връщане на делото на РП-гр.Добрич за продължаване на разследването, поради което поднадзорния съдебен акт се явява законосъобразен, обоснован и правилен.

         Воден от изложените констатации и правни изводи, на основание чл.243, ал.7 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава определение №111/28.02.2017г. по н.ч.д.№ 222/2017г. на РС-гр.Добрич.

         Определението е окончателно.

 

Председател: ………              Членове:...............                 ...............