Решение по Търговско дело 201/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№___69____/ 24 .04.2017 год. ,гр.Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На тридесети март 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Б.М.- Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело № 201 по описа за 2015 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано от «Г.» ЕООД ЕИК ** ,гр.Т. в качеството му на процесуален субституент и от съищеца «И. А.» ЕАД срещу ЗАД«А.»,гр.С.,ЕИК ** по искове за осъждане на ответника за сумата от 84 100 лв.,предявен като частичен иск на обща стойност 89 100 лв.,представляващ незаплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №**/09.03.2012 г. и сумата от 25 605,69 лв.,претендирана като обезщетение за забава за периода 22.09.2012 г.-17.09.2015 г.

Сочи се,че ищецът има правен интерес от воденето на иск по чл.134 от ЗЗД,тъй като има качеството на кредитор на лизингодателя «И. А.»ЕАД-застраховано лице по договор за имуществено застраховка с предмет лек автомобил ,който е откраднат преди изтичане срока на действие на лизинговия договор,като се позовава на чл.12.2.3 от Общите условия на договора за финансов лизинг.Сочи се,че лизингодателя «И. А.» бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от «ЗАД А.»АД и не упражняването на длъжника на ищеца,заплашва удовлетворяването му/на ищеца/ да получи посочената разлика между дължимото за настъпилото застрахователно събитие и остатъчните лизингови вноски.Претендира осъждането на ответника в качеството на процесуален субститиуент,не за себе си,а за носителя на притезанията-лизингодателя.

Носителят на материалното право и съищец «И. А.»ЕАД ЕИК ,сочи,че след завеждане на застрахователната преписка по щета №**** и досъдебно производство №**/2012 по описа на ** и получения от застрахователя отказ,е отправил искане за преразглеждане на отказа,но същият е бил потвърден с писмо от 24.09.2014 г.Сочи,че ищецът «Г.» ЕООД му е кредитор за тази част от застрахователното обезщетение,която надвишава размера на икономическите вреди,които е претърпял лизингодателят вследствие на кражбата на застрахования автомобил.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът «ЗАД А.»АД е депозирал отговор на исковата молба, с която намира иска за недопустим,тъй като «Г.» ЕООД не е кредитор на «И. А.»ЕАД .Съгласно т.12.2.3 от Общите условия,неразделна част от застрахователния договор,лизингодателят прехвърля на лизингополучателя застрахователното обезщетение при следните предпоставки:лизингополучателят да е изпълнил задълженията си при настъпване на застрахователното събитие и само в случай,че застрахователят е изплатил обезщетение.Сочи,че предпоставка за предявяване на иск по чл.134 от ЗЗД е бездействието на длъжника да заплашва удовлетворяването на кредитора,което в случая при капитал на «И. А.»ЕАД от 2 000 000 лв. и активи около 50,241 млн.лв. по финансовия отчет за 2012 г.,не било налице.

При преценка за допустимост на исковете,ги оспорва по основание и размер.Твърди,че застрахованият ги е заблудил чрез представяне на неверни данни по отношение на застрахованото МПС,което съгласно т.14.8 от ОУ по застраховка „К.“ е изключение от застрахователното покритие.Твърдението на ползвателят на автомобила,че през месец юни пътувал за У., съответствало на данните от ГД „Г. П.“ за ГКПП С.,но не се представили данни,че автомобила се е върнал и към датата на събитието е бил в България.

Евентуално твърди,че размера на предявения иск е неоснователно завишен,тъй като исканото обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл.208,ал.3 от КЗ за действителната стойност на автомобила към датата на събитието.Тъй като застрахованият към момента не бил изплатил трета и четвърта вноска от застрахователната премия,общо в размер на 1 908,42 лв.,прави възражение за прихващане с дължимите вноски от застрахователната премия.

След получаване отговора на исковата молба ищецът «Г.» ЕООД е депозирал допълнителна искова молба, с която изразява становище по повод направените от ответника възражения по основателността за исковата претенция.

Представен е и допълнителния отговор на допълнителната искова молба от ответника «ЗАД А.»АД.

Д.ки окръжен съд,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представеният по делото Договор от 17.03.2010 год.,че «Г.» ЕООД е сключил с «И. А.” ЕАД договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост на автомобил марка **, шаси ** и двигател **.

Не е спорно, че лизинговата вещ е предадена за ползване на лизингополучателя .

Приобщените към доказателствения материал по делото са Общи условия по договор за финансов лизинг в т. 12.1.1 от които е предвидено задължение на лизингополучателят да сключи застраховка „П. К..” от името на лизингодателя и за сметка на лизингополучателя за целия срок на договора за лизинг.

В т. 12.2.3 е предвидено, че в случай на кражба или П. погиване на актива, сумата получена по застраховката обезщетява Лизигодателя за пълния размер на претърпените от него икономически вреди,като е дадено оперделение на понятието.

С оглед изпълнение на задълженията произтичащи от т. 12.1.1, лизингополучателят «Г.» ЕООД на 09.03.2012 г. е сключил сключил застрахователен договор - застрахователна полица № **1 с ответното застрахователно дружество по застраховка „К.+“ със срок до 24.03.2012 г.,при застрахователна стойност на автомобила от 89 1000 лв.,при разсрочено заплащане на застрахователната премия на четири вноски.

Безспорно е, че в срока на действие на имуществената застраховка, е настъпило застрахователно събитие, в резултат на което владението върху лизинговата вещ, е отнето.

Ищецът «Г.» ЕООД твърди,че за времето от 23.30 часа на 20.09.2012 год. до 13.00 часа на 21.09.2012 год. в гр. С.. Кв.“К. В.”, ул.”А. Й.” пред № * неизвестен извършител противозаконно е отнел лек автомобил Г., модел „Л. К." с per. № **, рама № ** от владението му.Същият е уведомил органите на полицията и въз основа на заявлението е образувано ДП № № **/2012 год. по описа на **. пр.пр. № 28790/12 по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346,ал.1 от НК, което към момента е спряно.

На 21.09.2012 год. ищецът е уведомил застрахователя и лизингодателя за настъпилото застрахователно събитие.

С писмо изх. № 100-3363/26.06.2013 год. ответника «ЗАД А.»АД е изразил становище, че за него не е възникнало задължение за изплащане на застрахователното обезщетение относно горепосоченото застрахователно събитие,тъй като от приложените по ликвидационната преписка докуметни и от извършения оглед на застрахования автомобил, както и от заключението на експерти, било налице несъответствие между декларирания механизъм на събитие и настъпилите вреди, което било изрично изключен по застрахователния договор риск.Не е посочено точно в какво се изразява това несъответствие.

С писмо изх. № 100-5134/24.09.2013 год. ответника отново отказва да плати застрахователното обезщетение,със същите мотиви и че не са налице нови данни,които да променят решението му.

Едва с отговора на исковата молба ответника „ЗАД А." АД посочва, че е бил заблуден от ищеца/лизигополучател/ чрез представяне на неверни данни по отношение на застрахованото МПС,което съгласно ОУ по т.14.8 е изключение от застрахователното покритие и застрахователя може да откаже застрахователното обезщетение.Ползувателя на автомобила Р.С. заявил,че през месец юни 2012 г. е пътувал в автомобила до У. и от извършената проверка се установявало,че на 09.06.2012 г. автомобила е напуснал Република България при ГКПП С.,но не били представени на застрахователя данни,че автомобила се е върнал и е бил в България към датата на събитието.

Видно от представеното писмо от Главна дирекция „Г. П.“ при МВР ,изпратено до ответното „ЗАД А." АД,от 01.01.2007 г. спрямо гражданите на ЕС и членовете на техните семейства и превозните средства,с които те пътуват,се прилагат „минимални гранични проверки“,поради което в информационните масиви на МВР не се съдържат пълни данни за техните пътувания.

Представеното по делото писмено доказателство/ служебна бележка от Сектор ПП към ОД на МВР гр. Д./ установява,че на Р.С. е съставен фиш серия **/21.08.2012 г. за това,че на 21.08.2012 г. в 18.21 , при управлението на процесния автомобил е в гр. С. е извършил нарушение по чл. 70, ал.З. т.2 от ЗДвП.

По делото бяха разпитани и двама свидетели В. В. и К. Д.,които установяват,че вечерта пред кражбата Р.С. е посетил заведението,което са държали в гр.С.,ул.“П. Е.“ * и си е тръгнал с автомобила,който видели,че е бил спрян на паркинга пред заведението.

Представеното по делото писмо с изх. № 3825/09.10.2013 год. ,установява че лизингодателя „И. А.” ЕАД е уведомил лизингополучателя «Г.» ЕООД , че поради получения писмен отказ на застрахователя „ЗАД „А.“ за изплащане на застрахователно обезщетение,въз основа на договора за финансов лизинг и ОУ т.12.2.6 му дължи икономически вреди в размер на 28 774.76 лв.

С изрично становище, депозирано от „И. А." ЕАД по делото, дружеството заявява , че не е предприемало и че и към момента няма предприети действия срещу ЗАД „А.” за защита на имуществените права по процесната застрахователна полица.

По делото бе назначена и приета икономическа експертиза,заключението по която е ,че по смисъла на т.12.2.3. от ОУ по Договора за финансов лизинг,икономическите вреди към датата на настъпване на застрахователното събитие за „И. А.“ЕАД са в общ размер от 28 774,76 лв.

Съгласно заключението на приетата и неоспорена съдебно – автотехническа експертиза, изслушана в съдебно заседание на 25.11.2016 год., действителната стойност на застрахованият автомобил към датата на застрахователното събитие е в размер на 84 199,50 лв.

Видно е от представената застрахователна полица,че дължимата застрахователна премия от 3 742 лв. е разрочена на четири вноски от 954,21 лв.,и че към датата на застрахователното събитие не са били изплатени две вноски-съответно дължими на 23.09.2012 г. и на 23.12.2012 г. или общо 1 908,42 лв.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон,съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото писмени доказателства, установяват характера и съществуването на създадените между страните облигационни отношения по силата на валидно сключени договори. Ищецът «Г.» ЕООД заявява пред съда чужди права - тези на лизингодателя „И. А.“ЕАД, каквато възможност допуска разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. Това е сурогационен иск, с който кредиторът упражнява правата на бездействащия си длъжник с цел запазване и внасяне в имуществото на длъжника на това, на което той има право, за да може впоследствие кредиторът да се удовлетвори.словия за упражняване правата на длъжника са установяването на качеството „кредитор“ и интерес от заявяване на чуждото право. Ищецът по този иск се явява процесуален субституент на длъжника. Процесуалната легитимация на ищеца се извежда не от подлежащи на установяване обективни факти, а от правните твърдения в исковата молба. Материалноправната легитимация е принадлежността на правоотношението – установяване на носителя на правото и този на задължението. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество и обуславя основателността, не и допустимостта на иска.

В случая, застрахователното дружество поддържа становище за недопустимост на предявения иск. Доводът е неоснователен. Изложените в исковата молба обстоятелства обуславят процесуалната легитимация на ищеца от предявяване на иска за заплащане на застрахователно обезщетение.

Качеството на кредитор на ищеца следва от задължението на „И. А.” ЕАД по чл. 12.2.3 от ОУ на договора за лизинг, съгласно който , в случай на кражба по смисъла на общите условия на застраховката сумата получена по застраховката на автомобилите, обезщетява лизингодателя за пълния размер на претърпените от него икономически вреди и частта на застарховката, която надвишава пълния размер на икономическите вреди на лизингодателя се изплаща на лизингополучателя в срок до 1 месец от изплащане на застрахователното обезщетение. Налице е и правен интерес от предявяване на иска по чл. 134. ал. 1 ЗЗД, тъй като въз основа на представените доказателства по делото се установява, че лизингодателя, който е кредитор на ответника-застраховател, бездейства след отказа на застрахователя да му изплати такова, като не е упражнил правата си по съдебен ред и по този начин заплашва удовлетворяването на уговореното в чл. 12.2.3 от ОУ на договора за лизинг вземане на ищеца към него.

Следователно, твърдяното от ищеца вземане е условно, което обаче, не е пречка за предявяване на иска.

Искът черпи правното си основание в разпоредбата на чл.134 от ЗЗД и чл.208 КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.

От представения договор за застраховка от 09.03.2012 г. се установява, че между страните „И. А.“ЕАД и ЗАД“А.“ е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „К.“ със срок до 24.03.2012 г.,при застрахователна стойност на автомобила от 89 1000 лв.,при разсрочено заплащане на застрахователната премия на четири вноски при покрити рискове“П. К.“ .

Настоящият състав намира, че договорът е сключен при общи условия, представени по делото. Въз основа на събраните доказателства настоящият състав приема, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие "кражба" по смисъла на чл.11.1 от Общите условия , а съгласно чл. 11.3 от общите уславия за застраховка на МПС е и противоправното отнемате на цяло МПС с намерение за ползване. Следователно по делото е безспорно установено, че е настъпил застрахователния риск по смисъла на чл. 11 от Общите условия на застраховка на МПС на ЗАД „А.” .Съгласно чл.13 от ОУ при клауза „П. К.“ застрахователят покрива пълна загуба на застрахованото МПС.

Не е било спорно,а се и установява от представените по делото писмени доказателства,че застрахования автомобил е бил откраднат.

В случая са налице предпоставките на закона за ангажиране договорната отговорност на застрахователя ЗАД“А.“ за безспорно настъпилото на 21.09.2012 г. застрахователно събитие "кражба" - покрит с обективирания в комбинирана застрахователна полица № **1 за застраховки "К." и "Злополука", застрахователния договор, със срок на действие от 24.03.2012 г. до 23. 03. 2013 г., застрахователен риск за л. а. отнел лек автомобил Г., модел „Л. К." с per. № **.

В тежест на ответника е да докаже наличието на изключенията, предвидени в общите условия , които го освобождават от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение,посочени в т.50,53 и 54. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на основание за отказ,тъй като «Г.» ЕООД не бил представил доказателства,че автомобилът бил върнат в България след излизането му в чужбина през месец юни 2012 г.Представените писмени и гласни доказателства опровергават това твърдение и установяват,че автомобилът е бил върнат в България и към датата на кражбата е бил в България.

Съгасно чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като в ал. 3 е предвидено, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1069/2010 г., ІІ ТО, решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о., съставляващи според т. 1 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК,при настъпването на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ.

Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203. ал. 2 КЗ/.

Според заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е в размер на 84 199,50 лв.

Като процесуален способ за защита възражението за прихващане представлява правопогасяващо възражение, с което ответникът твърди факти, които погасяват възникналото право. В този смисъл целеният правен ефект на успешно проведено възражение за прихващане е, вследствие погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото, да се отрече със сила на пресъдено нещо претендираното от ищеца материално право /да се отхвърли изцяло или частично предявен осъдителен иск/.

По възражението за прихващане с дължимите вноски по застрахователната премия.Същото е основателно,тъй като към датата на застрахователното събитие-кражба на автомобила на 21.09.2012 г. не са били изплатени две вноски от застрахователната премия в размер на 1 908,42 лв.

При основателност на възражението за прихващане,дължимия размер на застрахователното обезщетение следва да се компенсира/намали/ с дължимата по възражението сума и да се уважи до размера от 82 291,08 лв.,като се отхвърли до предявения размер от 84 100,като неоснователен.

Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 21.09.2012 г., поради което претенцията на застрахования за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 22.09.2012 г. е основателна.

Законната лихва върху дължимото обезщетение в размер на 84 100 лева за посочения период, определена от съда, възлиза на 25 575,28 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 86 ЗЗД сумата 25 025,17 лева, представляваща законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение от 82 291,08 лв. за периода от 22.09.2012 г. до 17.09.2015 г.,като до предявеният размер от 25 605,69 лв. искът се отхвърли.

Ответникът ЗАД“А.“ прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца „Г.“ адвокатски хонорар,който съгласно представеният списък е в размер на 3 521 лв.Така претендираният хонорар е по-нисък от минималния такъв,предвиден по Наредба №1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения,поради което възражението е неоснователно.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД“А.“ следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Г.“ направените разноски за настоящата инстанция, съобразно уважената част от исковете в размер общо на 7 877,66 лева съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответното дружество също има право на разноски съразмерно с отхвърлена част от иска, които следва да се възложат в тежест на „Г.“ЕООД.На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 57,73 лв.

Претендирани са разноски и от съищеца „И. А.“ЕАД за юрисконсултско възнаграждение.Съдът като съобрази,че съгласно чл.78 от ГПК,такова се изплаща по чл.37 от ЗПП и че е представен само един отговор от страната,присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,което следва да се възложи за плащане на ответника ЗАД“А.“.

Воден от гореизложеното,Д.ки окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА установено в отношенията на страните,че ЗАД“А.“ ЕИК ** има насрещно вземане към „И. А.“ЕАД ЕИК ** в размер на сумата от 1 908,42 лв.,представляваща стойността на две незаплатени вноски по застрахователна полица № **1.

ОСЪЖДА ЗАД“А.“ ЕИК ** да заплати на „И. А.“ЕАД ЕИК ** сумата от 82 291,08 лв. застрахователно обезщетение след извършената компенсация с насрещното вземане,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер от 89 100,като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД“А.“ ЕИК ** да заплати на „И. А.“ЕАД ЕИК ** сумата от сумата 25 025,17 лева, представляваща законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение от 82 291,08 лв. за периода от 22.09.2012 г. до 17.09.2015 г.,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер от 25 605,69 лв.

ОСЪЖДА ЗАД“А.“ ЕИК ** да заплати на „Г.“ЕООД ЕИК ** сумата от 7 819,93 лв. разноски,съобразно уважената част от иска и след направена компенсация на разноските.

ОСЪЖДА ЗАД“А.“ ЕИК ** да заплати на „И. А.“ЕАД ЕИК ** сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двукесдмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: