Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

гр. Д., 21.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар Н.Б. разгледа Т. д. № 158 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 158/2016 г. по описа на ДОС е образувано по искова молба, рег. вх. № ** г. на регистратурата на ДОС, с дата на пощенското клеймо ** г., на ЗАД „А. Б.“ гр. С., с която срещу С.М.А. с последен известен пост. и наст. адрес с. С., общ. Б., област Д. е предявен иск за плащане на сумата от ** лв., представляваща част от регресно вземане в общ размер от ** лв., за изплатено от застрахователя на ** г. застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица №**, изд. на ** г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за настъпило на ** г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - ** г. - до окончателното й изплащане.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Инвокирано е възражения за погасяването по давност на исковата претенция.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На ** г. между ЗАД „А. Б.“ от една страна като застраховател и А. С. О., собственик на МПС л.а. **, марка **, ДК № **, от друга страна като застрахован, е възникнало облигационно отношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по см. на чл. 257 и сл. КЗ ( отм. ) за период от ** г. до ** г. Договорът е обективиран в застрахователна полица №**/** г.

По време на действие на застрахователния договор, на ** г., към ** ч. е възникнало застрахователно събитие, изразяващо се в пътно-транспортно произшествие, предизвикано виновно от ответника ** М.А. при управление на застрахования автомобил в пияно състояние и нарушаване правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП, по пътя с. К.-с.Ч., на *км. след с. К., и се изразява в причиняване смъртта на * годишния С. С. М.. Изложените обстоятелства са документирани в констативен протокол за настъпило ПТП рег. № ** г., изд. от РУ-МВР-Г. Т.. По случая е било образувано НОХД № ** г. по описа на ДОС, който постановил присъда № ** г., влязла в законна сила на ** г., с която ** М.А. е признат за виновен в осъществяване от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл. 343,ал. 3, предл. 1, б. „б“, предл.1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и на осн. чл.55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, а на осн. чл. 66, ал. 1 НК, същото е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание направената застраховка, наследниците на загиналото лице предявили пред застрахователя искане за обезщетение, покрито от условията на застрахователната полица.

Застрахователят е образувал преписка-щета № **** и определил застрахователно обезщетение за претърпените от наследниците на загиналия имуществени и неимуществени вреди в размер на ** лв. или по ** лв. на всеки от тях. На ** г. съгласно споразумителен протокол, застрахователят е приел да заплати, а наследниците на загиналото лице – да получат посочената сума, като крайно и окончателно уреждане на предявената претенция. На ** г. застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение на наследниците на загиналото лице.

Застрахователят е изпратил до отговорното за деликта лице покана за доброволно изпълнение на регресната претенция, върната като неполучена.

През ** г. застрахователят е подал в Районен съд Б. искова молба, с която срещу деликвента е предявил иск за сумата от ** лв., частичен иск от ** лв. По повод на подадената искова молба е било образувано гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Б., приключило в влязло в законна сила решение, по силата на което ** М.А. е осъден да заплати на застрахователя исковата сума.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайни разноски, направени за неговото определяне.

Посочената норма урежда регресното право на застрахователя. Тъй като в конкретния случай, застрахователят е репарирал претърпените от застрахования имуществени вреди в границите на застрахователната сума, има право да иска от причинителят им, това, което е платил.

Регресното право на застрахователя срещу причинителя на вредата е различно от регресните права, уредени в ЗЗД при изпълнение на чуждо задължение. Застрахователят не изпълнява чуждо, а свое задължение, произтичащо от застрахователния договор.

За да възникне регресното право на застрахователя срещу причинителя на вредата в хипотезата на чл. 213, ал. 1 КЗ ( отм. ) следва да са налице следните предпоставки: 1. Наличие на валиден застрахователен договор; 2. Настъпване на застрахователното събитие, причинено от трето лице; 3. Изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по силата на сключения договор за застраховка на застрахования.

Страните не оспорват валидността на сключения договор за застраховка. Застрахователният договор е действителен с оглед дееспособността на страните, постигнатото от тях съгласие и изискванията на действащото към момента на сключването му законодателство относно формата за действителност на сделката. Този правопораждащ елемент от фактическия състав се доказва от събраните по делото доказателства.

Вторият правопораждащ елемент от фактическия състав на регресното право на застрахователя е безспорно установено от доказателствата по делото, установяващи настъпването на застрахователното събитие.

Доказателствата по делото установяват осъществяването на наличието на третия правопораждащ елемент от фактическия състав на регресното право по чл. 213, ал. 1 КЗ ( отм. ) - изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по силата на сключения договор за застраховка на увреденото лице.

С оглед гореизложеното се установява наличието на предпоставките на чл. 213, ал. 1 КЗ ( отм. ) за ангажиране отговорността на ответника.

В разглеждания случай, видно от данните по делото, застрахователят е предявил частичния иск в рамките на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД –плащането на застрахователното обезщетение е извършено на ** г., а искът е предявен на ** г. С оглед на така установените факти, възражението на особения представител на ответника за погасяването по давност на регресния иск се явява

С оглед изложеното, Съдът счита предявените искови претенции за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на ** лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на ** лв. с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК.

С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.М.А. с последен известен пост. и наст. адрес с. С., ул. „М. П.“ № *, общ. Б., област Д. да заплати на ЗАД „А. Б.“ гр. С., бул. „К. Д.“ № *, сумата от ** лв., представляваща част от регресно вземане в общ размер от ** лв., за изплатено от застрахователя на ** г. застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица №**/** г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за настъпило на ** г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - ** г. - до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на ** лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на ** лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: