Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 82
Гр.ДОБРИЧ 28.04.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ АПРИЛ 2017г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Н.Б. като разгледа
докладваното от Председателя т.д.№ 187/2016г.по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от ЕАД „У. Л.“,ЕИК **,със
седалище и адрес на управление:гр.С.,район В.,ул. „Г.“ № *,представлявано от
Изпълнителните директори А. К. К.,ЕГН:********** и Д. Н. Л.,ЕГН:**********,действащи
чрез пълномощника им адв.С.Д.,ВАК,съдебен адрес:***,офис *,срещу Т.К.Т.,ЕГН:**********,***,искова
молба,с отстранени нередовности с писмена молба,вх.рег.№
6162/11.10.2016г./стр.44,45 от делото/,с която се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 67 650.00 лв.,ведно със законна
лихва,считано от 09.09.2016г.-датата на завеждане на исковата молба,до
окончателното й изплащане,която сума представлява размера на претърпяна вреда,а
именно-стойността на обсебено на 09.09.2011г. от Т.Т. имущество,собственост на
ищцовото дружество,представляващо Комбиниран багер-товарач,марка:Н. Х.,модел:**,сериен
номер:**.Прави се искане за присъждане и на сторените по
делото разноски.
Претенцията на ищеца се основава на
следните,изложени в исковата молба обстоятелства:
Съгласно Договор за финансов лизинг на ППС № **/07.11.2008г./стр.5-16
вкл.от делото/и Приложения,неразделна част от него/стр.17-21 вкл./ищецът,в
качеството си на лизингодател,се е задължил да придобие в собственост и да
предостави за ползване на лизингополучателя ЕООД „ С.“,ЕИК **,със седалище и
адрес на управление:с.Б.,община Т.,ул. „О.“ № *,следната движима вещ:Комбиниран
багер-товарач,марка:Н. Х.,модел:**,сериен номер:**.
С приемо-предавателен протокол от
21.11.2008г./стр.22/лизингодателят е предал лизинговата вещ на ответника като
представител на дружеството лизингополучател.
Дружеството лизингополучател ЕООД „ С.“,ЕИК **,не
е изпълнило задълженията си за плащане на дължимите суми по договора за лизинг при
условията,разписани в договора и приложенията към него,поради което
лизингодателят на основание връчена нотариална покана/стр.23,24/,рег.№ **/12.10.2012г.,том
*,Акт ** по описа на нотариус П. А.,рег.№ ** при НК,с район на действие - РС Т.,е
упражнил правото си едностранно да развали договора на основание чл.87 ЗЗД,във
вр. с чл.32,ал.1,б.“л“ и чл.32,ал.2 от процесния договор за лизинг.На основание
чл.33,във вр. с чл.19,ал.17 от договора за лизинг в нотариалната покана
лизингодателят изрично е указал на лизингополучателя,че следва да му върне
лизинговата вещ.
Поради невръщането на лизинговата вещ на
собственика й,ЕАД „У. Л.“ ,гр.С. е
подало в Районна прокуратура,гр.Варна сигнал,с вх.рег.№ **/15.01.2014г.за
евентуално извършено престъпление.
Въз основа на обвинителен акт по преписка №
137/2014г.по описа на РП Балчик на 07.07.2015г.е образувано нохд.№ 122/2015г.по
описа на Районен съд,гр.Балчик,срещу Т.К.Т.,ЕГН:**********,***,за извършено на
09.09.2011г.престъпление по чл.206,ал.3 от НК.От това
престъпление ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди,поради
което по образуваното наказателно дело с молба,вх.№ 2588/18.08.2015г.е
предявило граждански иск срещу подсъдимия Т.К.Т.,за сумата от 67 650.00
лв.,представляваща размера на претърпяната вреда,а именно-стойността на
обсебеното лизингово имущество,обект на лизинговия договор,към датата на
извършване на деянието-09.09.2011г.съгласно изготвената в досъдебното
производство № 155/2014г.по описа на РУ МВР Балчик оценъчна експертиза,вх.№
5282/27.11.2014г.С определение на БРС в открито съдебно заседание на
09.09.2015г.по нохд.№ 122/2015г.по описа на съда,предявеният граждански иск не
е допуснат за съвместно разглеждане в образуваното наказателно производство.
С присъда от 09.06.2016г.,постановена по нохд.№
122/2015г.по описа на Районен съд,гр.Балчик,подсъдимият Т.К.Т., ЕГН:**********,е
признат за виновен в това,че противозаконно е
присвоил чужда движима вещ,а именно цитирания в настоящата исковата
молба комбиниран багер-товарач.
По подадена от Т.Т. въззивна жалба срещу
присъдата е образувано внохд.№ 298/2016г.по описа на ДОС,по което към датата на
депозиране на исковата молба по настоящото дело няма произнасяне.
Предвид гореизложените в исковата молба
обстоятелства ищецът претендира съдът да постанови решение,с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 67 650.00 лв.-стойността на обсебеното
лизингово имущество към датата на извършване на деянието- 09.09.2011г.,ведно
със законна лихва върху тази сума,считано от 09.09.2016г.-датата на завеждане
на исковата молба по настоящото дело,до окончателното й изплащане.
В исковата молба се прави и искане за спиране
на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК на
производството по настоящото дело,до влизане в сила на присъдата по
нохд.№ 122/2015г.по описа на БРС.
С писмена молба,вх.рег.№ 6162/11.10.2016г. ищецът
поддържа така направеното искане за спиране,като моли то да бъде постановено от
съда преди връчване на исковата молба за отговор на ответника,тъй като с оглед
изхода на наказателното дело ще оттегли или продължи настоящото.Уточнява,че
исковата молба по т.д.№ 187/2016г.по описа на ДОС е депозирана с цел да не се
загубят права,поради погасяването им по давност.
С Определение № 421/12.10.2016г./стр.56/съдът
е спрял на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК производството по настоящото
дело,до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по нохд.№
122/2015г.по описа на РС,гр.Балчик,като е приел,че въпросът дали описания в
исковата молба по настоящото дело,собствен на ищцовото дружество
багер-товарач,е бил обсебен от ответника,е преюдициален за настоящия спор.
С постановено по т.д.№ 187/2016г.Определение
№ 485/21.11.2016г./стр.62/ДОС е допуснал,приел и приложил по делото /стр.61/служебно
изискан заверен препис от влязлото в сила на 19.10.2016г. Решение №
94/19.10.2016г.по внохд.№ 298/2016г.по описа на ДОС и е възобновил
производството по делото.Предвид обстоятелството,че с Решение №
94/19.10.2016г.постановената по нохд.№ 122/2015г.по описа на РС,гр.Балчик
присъда е изцяло отменена,а делото върнато на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения,с Определение № 485/21.11.2016г.ДОС
е указал на ищеца в едноседмичен срок да изрази становище поддържа ли
предявения по т.д.№ 187/2016г.иск.
С писмена молба,вх.рег.№ 7471/07.12.2016г./стр.65,66/ищецът
е изразил становище,че поддържа предявения иск,счита,че не са налице основанията
за възобновяване на производството по т.д.№ 187/2016г.,и моли настоящото дело
да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,до постановяване на влязла в
сила присъда по образуваното срещу
ответника ДП № 155/2014г.на РУ МВР Балчик.С Определение № 516/09.12.2016г./стр.71,72/,искането
е оставено без уважение,като на ищеца отново е дадена възможност в едноседмичен
срок от уведомяването писмено да изрази становище поддържа ли предявения по
т.д.№ 187/2016г.по описа на ДОС иск.Предвид депозираната писмена молба,вх.рег.№
7985/29.12.2016г./стр.75/,с която ищецът изрично заявява,че поддържа иска,с
Разпореждане № 13/03.01.2016г./стр.77/съдът е връчил препис от исковата молба и
уточняващата молба към нея за отговор от ответника.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 548/27.01.2017г./стр.80/,ответникът,чрез
пълномощника си - адв.В.С.,ВАК,възразява срещу разглеждане на делото като
търговско,тъй като между ищеца и ответника
няма търговски правоотношения,доколкото лизингополучател по процесния
договор за лизинг е ЕООД „ С.“.Освен това,видно от петитума на иска,се касае за
претенция за обезщетение за вреда от извършено престъпление,поради което
казусът не попада в приложното поле на чл.365 и сл. от ГПК.
По същество исковата претенция се оспорва,с молба за отхвърлянето
й и присъждане на сторените разноски,по
следните съображения:
От исковата молба не става ясно в какво се
изразява твърдяното обсебване,доколкото не е посочена фактическата обстановка
относно инкриминираната дата 09.09.2011г.;
Не става ясно защо е приложена нотариалната
покана от 2012г.,след като се претендира
обезщетение за вреди от престъпление,извършено на 09.09.2011г.;
От горното става ясно,че не се касае за
последици от прекратяване на търговска сделка по смисъла на чл.365 от ГПК.Към
момента на връчване на нотариалната покана ответникът е нямал нищо общо с
дружеството-лизингополучател,поради което не би могъл да извърши присвояване на
въпросната лизингова вещ.
В представена допълнителна искова
молба,вх.рег.№ 1271/23.02.2017г.8стр.85-90/ищецът изразява становище по
направените от ответника възражения,като пояснява и допълва първоначалната
искова молба,в следния смисъл:
Нотариалната покана,цитирана в исковата молба
и приложена като доказателство към
нея,е във връзка с изложение на фактите и обстоятелствата,принудили ищеца да
подаде сигнал за евентуално извършено престъпление относно лизинговия
актив.Поради невръщане на лизинговата вещ след прекратяване на договора от страна
на лизингодателя,той е сезирал органите на прокуратурата за евентуално
извършено престъпление.Към момента на сключване на процесния договор за лизинг и
предаване на лизинговия обект по договора управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството лизингополучател- ЕООД „ С.“ е ответникът Т.К.Т..В това
си качество Т. е пряко отговорен за
всяко действие или бездействие,в резултат на което ищецът търпи вреди.В
клаузите на договора за лизинг са посочени правата и задълженията на
лизингополучателя,вкл.и това,че всяка
промяна в лицата,които ще ползват лизинговата вещ,както и промяна в
местонахождението й,следва да настъпват единствено и само след уведомяване на
лизингодателя и с негово съгласие.В
чл.21,ал.1 от договора за лизинг е уговорено,че лизингополучателят няма право
да продава,залага,отдава под наем или по
друг начин да преотстъпва ползването на лизинговата вещ.В чл.28 от договора е
уговорено,че не може да се предоставя ползването на лизинговия обект другимо
изцяло или отчасти,без предварително
дадено писмено съгласие на лизингодателя.Процесният договор е развален с
цитираната в исковата молба нотариална покана,поради което лизинговата вещ е
следвало да бъде върната на собственика й- ЕАД
„У. Л.“,гр.С.,което дружество е придобило собствеността на основание
договор за покупко-продажба от 06.11.2008г.Единствено лицето,приело вещта от
ищеца,т.е настоящият ответник,в качеството си на управител и законен
представител на дружеството лизингополучател,може да отговаря за връщането
й.Всички опити на ищеца да се свърже с представител на ЕООД „С.“,в т.ч. и с Т.К.Т.,са били
неуспешни,поради което и поради невръщане на лизинговата вещ собственикът й
е подал сигнал до РП за евентуално извършено
престъпление.С договор за продажба на
дружествени дялове от 21.03.2011г.
всички,притежавани от Т.К.Т. дялове в капитала на ЕООД „С.“,са продадени на купувача Т. П. А.,ЕГН:**********,вписан
като нов едноличен собственик и управител на дружеството.За извършената промяна
в обстоятелствата по партидата на дружеството лизингополучател лизингодателят
не е бил уведомяван нито от стария,нито от новия собственик на капитала.При продажбата Т. не е възстановил държането на
актива на собственика му,нито е предприел действия за прехвърляне държането на актива на новия
собственик –Т. П. А.,което обстоятелство е дало основание на РП-Балчик да
квалифицира деликта като престъпно деяние
и да повдигне обвинение срещу ответника.От събраните по досъдебното
производство № 155/2014г.на РУ на МВР,гр.Балчик и по нохд.№ 122/2015г.на БРС
доказателства,както и от обясненията на обвиняемия Т.Т. било установено,че при
прехвърлянето на дружествените дялове Т.Т. е предал лизинговата вещ на новия
управител на дружеството Т. П. А.,което е станало с приемо-предавателен
протокол от 09.09.2011г.,т.е ответникът се е разпоредил с вещта като
своя,знаейки,че това е в нарушение на сключения договор между него,в качеството
му на управител и едноличен собственик на капитала на ЕООД „ С.“ и ЕАД „ У. Л.“,в
качеството му на лизингодател и собственик на вещта.С извършеното по този начин
фактическо разпореждане с вещта,ответникът е лишил ищеца като собственик от
възможността му да се разпорежда с лизинговата вещ.
В допълнителната искова молба отново се прави
искане за спиране на производството по настоящото дело на основание
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК, до постановяване на влязла в сила присъда по образуваното срещу ответника ДП №
155/2014г.на РУ МВР Балчик.
В депозиран по делото в срока по чл.373,ал.1
от ГПК допълнителен отговор на допълнителната искова
молба,вх.рег.№1796/17.03.2017г./стр.101-103/ответникът поддържа възражението
си,че след като претенцията е за вреди от извършено престъпление,спорът е гражданскоправен и не подлежи на разглеждане по реда на чл.365
и сл. от ГПК.
Оспорва се твърдението в допълнителната
искова молба,че лизинговата вещ била предадена на ответника.В действителност
е предадена на лизингополучателя ЕООД „ С.“.Не
се спори фактическото предаване на багера от Т. на А.,но това не означава
юридическо такова от едно лице на друго и не противоречи нито на закона,нито на
договора за лизинг.Предавайки вещта от стария на новия собственик на
дружествените дялове ответникът е извършил не само законосъобразно,но и
задължително действие.Несъстоятелни са твърденията в допълнителната искова
молба за нарушение на лизинговия договор.Лизингополучател е ЕООД „С.“,което дружество не е предоставяло по
никакъв начин ползването на лизинговата вещ на трето лице,нито е предприемало
действия по разпореждане с нея.Продажбата на дружествените дялове на ответника
по никакъв начин не засяга съществуването на търговското дружество и на
търговското предприятие,поради което съгласие на лизингодателя за това не е
необходимо.Изразява се становище и за неоснователност на искането на ищеца за
спиране на производството по настоящото дело.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
изразените становища на страните и прецени събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Сключването на процесния договор за
лизинг,както и развалянето му от ищеца чрез описаната в исковата молба,приложена
към нея и приета като доказателство по делото нотариална покана,на
основанията,посочени в тази покана,не се
оспорват от страните.
От съдържанието на тези документи е безспорно
установено,че страна по договора за лизинг,в качеството му на
лизингополучател,е ЕООД „С.“,ЕИК **,представлявано
от управителя Т.К.Т..Именно като представляващ дружеството лизингополучател настоящият
ответник е получил с приемо-предавателен протокол от 21.11.2008г лизинговата вещ,обект
на договора.Несъмнено е,че с оглед едностранното разваляне на договора от
страна на ищеца и на основание клаузите на чл.19,ал.17 и чл.33 от процесната
сделка дружеството лизингополучател дължи
на лизингодателя връщане на комбинирания багер-товарач.Според ищеца това
задължение не е изпълнено,поради престъпното поведение на ответника,който на
09.09.2011г.противозаконно е присвоил лизинговата вещ,с което е причинил вреди на собственика й и
лизингодател-ищцовото дружество,в размер на стойността на противозаконно
присвоеното имущество към датата на извършване на престъпното деяние.
Твърдението,че претърпяната от ищеца вреда е
резултат на извършено от ответника престъпление,не обосновава направения от
ответната страна извод,че настоящият спор е гражданскоправен.Касае се за последица от прекратяване на търговска сделка
по смисъла на чл.365,т.1 от ГПК,поради което спорът подлежи на разглеждане по
реда на Глава 32 от ГПК.
Съдът не споделя и становищата на
страните,че ищецът претендира ангажиране
деликтната отговорност на ответника.
Правната квалификация на предявения иск се
извежда от изложените от ищеца в исковата и допълнителната му искови молби
обстоятелства и твърдения.Съобразно тях,съдът квалифицира предявения иск като
такъв,черпещ правното си основание от
разпоредбите на чл.88,ал.1,изр.2,във вр. с чл.87 и чл.82 от ЗЗД.Ищецът,в
качеството си на лизингодател по Договор
за финансов лизинг на ППС № **/07.11.2008г.,претендира обезщетяване за
претърпяна вреда от неизпълнение на задължение на ответника,в качеството му на
управител и едноличен собственик на капитала на ЕООД „ С.“-лизингополучател,след
разваляне на договора на основание
чл.33,във вр. с чл.19,ал.17 от същия,да му върне лизинговия обект.Обстоятелството,че
по твърдение на ищеца вредата е резултат от извършено от ответника престъпление
и се изразява в намаляване имуществото
на ищеца със стойността на обсебеното от
Т.Т. лизингово имущество към датата на противозаконното му присвояване -
09.09.2011г.,не променя тази правна квалификация на заявената претенция.
За уважаване на така предявения иск в тежест
на ищеца беше да установи при условията на пълно и главно доказване,че след
разваляне на процесния договор е претърпял вреда,поради невръщане на лизинговия
обект от лизингополучателя,която вреда е резултат от извършено
от ответника,в качеството му на управител и представляващ ЕООД „ С. „ престъпление
„обсебване“ по НК на лизинговата вещ,т.е,че е налице влязла в сила присъда на
наказателен съд,с която ответникът е признат за виновен,че на 09.09.2011г.е
обсебил собствено на ищеца имущество,което му е било предадено в качеството му
на законен представител на ЕООД „С.“ на
основание Договор за финансов лизинг на ППС № **/07.11.2008г.,като стойността
на вещта към датата на противозаконното присвояване възлиза на 67 650.00 лв.
Подобно доказване по делото не беше
проведено,поради което като неоснователен и недоказан искът подлежи на
отхвърляне изцяло.
С Решение № 94/19.10.2016г.по взнохд.№
298/2016г. Добрички окръжен съд е отменил изцяло постановената по нохд.№
122/2015г.по описа на РС,гр.Балчик присъда,като е върнал делото
на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл.300 от ГПК,за гражданския
съд,който разглежда гражданските последици от деянието,е задължителна влязлата в сила присъда на наказателния съд
относно това,дали е извършено деянието,неговата
противоправност и виновността на дееца.
При липса на подобна присъда в случая,в сила
е визираната в чл.31,ал.3 от Конституцията на РБългария и чл.16 от НПК
презумпция за невиновност на ответника.Недопустимо е в производство по
търговски спор съдебно разследване на евентуално престъпление и установяване
тепърва на конкретни факти от компетентността на наказателния съд.По тези
съображения без уважение бяха оставени направените от ищеца и поддържани от
пълномощника му в съдебно заседание на 21.04.2017г. искания съдът да задължи
ответника,а в случай,че той не го представи,служебно да изиска събраното по досъдебното производство № 155/2014г.на РУ
на МВР,гр.Балчик писмено доказателство - приемо-предавателен протокол от
09.09.2011г.,да допусне гласни доказателства,вкл.лицето Т. А. като свидетел,за
което лице в досъдебното производство се твърди,че е придобило лизинговата вещ
по протокола от 09.09.2011г.,да назначи експертиза,която да установи
действителната пазарна стойност на обсебената лизингова вещ към датата на
извършване на деянието съгласно обвинителния акт -09.09.2011г.
Не са налице законовите предпоставки за
уважаване на многократно правеното и поддържано
и в открито съдебно заседание искане на
ищеца за спиране по реда на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК на настоящото
производство,до постановяване на окончателен акт по образуваното срещу
ответника ДП № 155/2014г.на РУ МВР,Балчик.ГПК не предвижда възможност за
спиране на производството по гражданско дело при наличие на данни за висящо
досъдебно производство,тъй като няма образувано наказателно дело по смисъла на
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК,а констатациите на прокурора относно съставомерността на
деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд.В този смисъл е и
трайната съдебна практика/напр.Определение № 634/17.11.2015г.на ВКС по ч.гр.д.№
5418/2015г.,III г.о.,ГК/,според което “…дори
фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се
постанови такова спиране.За приложението на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК е нужно
съдът,който разглежда гражданскоправния спор,да констатира,че са налице
престъпни обстоятелства,които имат значение за правилното решаване на този спор
и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско
производство“.Това е видно и от формулировката на разпоредбата на
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,съгласно която основание за спиране на гражданско дело е
налице,ако при разглеждането му “…се
разкрият престъпни обстоятелства,от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор“.В случая посочената хипотеза не е налице,защото наличието на
престъпни обстоятелства не е установено от съда при разглеждането на настоящото
дело,а е твърдение на ищеца в исковата
му молба,въз основа на което той извежда исковата си претенция.
Доколкото претенцията на ищеца е за
обезщетяване на вреди от разваляне на сключен между страните договор за
лизинг,които вреди са настъпили в резултат на конкретно осъществено от
ответника престъпление,и тази претенция не е изменена по реда и в
срока,предвидени в ГПК,недопустимо е обсъждането в настоящото
производство,съответно събирането на доказателства,претърпял ли е ищеца вреда в
резултат на други действия или бездействия на ответника,в т.ч число извършил ли
е Т.Т. или не фактическо или юридическо разпореждане с лизинговата вещ,ако е
извършвал – по какъв начин,в полза на кое лице,дали поведението му е правомерно или не.В проведеното на
21.04.2017г.открито съдебно заседание по делото пълномощникът на ищеца,под
формата на уточнение,опита на преформулира претенцията си,с недопустимото искане
от петитума на исковата молба да отпадне думата „обсебено“ имущество.Искането
не беше уважено,защото претенцията на ищеца се извежда не само от петитума,а от
всички,изложени в исковата молба обстоятелства,които категорично сочат на ясно
изразено твърдение за извършено от ответника престъпно деяние „обсебване“.
По гореизложените мотиви,предявеният иск
следва да се отхвърли изцяло,като неоснователен и недоказан.
С оглед този изход на спора,и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски.Доказателства
за направени разноски обаче липсват,поради което такива не следва да се присъждат.В
представеното към писмения отговор на
ответника пълномощно на адв.С./стр.81/отбелязване за договорен адвокатски хонорар
липсва.Други доказателства,удостоверяващи,че адвокатско възнаграждение е
договорено,съответно заплатено,или,че страната е направила други разноски,не са
представени.
Воден от горното,Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕАД „У. Л.“,ЕИК **,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,район В.,ул. „Г.“ № 14,представлявано от Изпълнителните
директори А. К. К.,ЕГН:********** и Д. Н. Л.,ЕГН:**********,действащи чрез
пълномощника им адв.С.Д.,ВАК,съдебен адрес:***,офис 4,срещу Т.К.Т.,ЕГН:**********,***,иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 67 650.00 лв./шестдесет
и седем хиляди шестстотин и петдесет лева/,ведно със законна лихва,считано от
09.09.2016г.-датата на завеждане на исковата молба,до окончателното й
изплащане,която сума се претендира като размер на претърпяна вреда от невръщане
на лизинговия обект,предмет на сключения между страните Договор за финансов
лизинг на ППС № **/07.11.2008г./след разваляне
на договора от ищеца и представлява стойността на обсебено на
09.09.2011г. от Т.Т. имущество,собственост на ищцовото дружество,представляващо
Комбиниран багер-товарач,марка:Н. Х.,модел:**,сериен номер:**.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
пълномощниците на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: