Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр. Добрич, 27.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ П.

при участието на секретар Б.М.-ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ П. в. т. д. № 210/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 210/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Д. П. П. против Решение № 715/24.06.2016 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 3479/2014 г.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е осъдил Д. П. П. да заплати на „Ж. К.“ ЕООД гр. Добрич сумата от 23 347.20 лв., представляваща неплатена цена на продадена стока – 30.400 т. амониев нитрат, за което вземане е издадена ф-ра № */29.11.2013 г., както и 2 398.89 лв., мораторна лихва за забава в плащането на главното задължение в размер на законната лихва, начислена за периода 30.11.2013 г. – 05.10.2014 г., 120.00 лв. разноски по делото и 1029.85 лв. адвокатско възнаграждение; отхвърлил е предявения от Д. П. П. срещу „Ж. К.“ ЕООД гр. Добрич иск за плащане на сумата от 4 800.00 лв., представляваща наемна цена по договор за наем на две клетки от склада на земеделския производител, находящи се в с. л., общ. Добричка, област Добрич, стопански двор на ПТК „С.“ за периода м. юни 2012 г. - м.май 2014 г. и е отхвърлил предявения от Д. П. П. срещу „Ж. К.“ ЕООД гр. Добрич иск за плащане на сумата от 4 800.00 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание склада на на земеделския производител, находящи се в с. л., общ. Добричка, област Добрич, стопански двор на ПТК „С.“ за периода м. юни 2012 г. - м.май 2014 г

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение материалния закон и на съдопроизводствените правила; претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да отхвърли исковата претенция, и уважи предявените от ответника насрещни искове при условията на евентуалност.

Въззиваемата страна изразява становище по правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

От доказателствата по делото се установява по несъмнен и безспорен начин, че между страните по правния спор е възникнало облигационно отношение по договор за търговска продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД, по силата на който „Ж. К.“ ЕООД като продавач се задължил да прехвърли на Д. П. П. като купувач собствеността на 30.400 т. амониев нитрат срещу цена от 23 347.20 лв., която купувачът се задължава да му заплати.

Договорът за търговска продажба е вид договор за продажба и носи родовите белези на обикновената продажба, уредена чл. 183 и сл. ЗЗД. Търговската продажба е двустранен, възмезден, неформален, консенсуален и комутативен договор. Нейното действие е облигаторно – вещно. Основните елементи са предметът и цената. Предмет на търговската продажба са стоките. Стоките са движими вещи, които са в обращение при търговския обмен – чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Основните права и задължения на страните при търговската продажба се покриват с тези на обикновената продажба. Продавачът дължи прехвърлянето на собствеността и предаване на стоката, предмет на договора ( чл. 183, ал. 1, 187 ЗЗД ) , а купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката ( чл. 200, ал. 1 ЗЗД ). Спецификата на търговската продажба се изразява в обстоятелството, че за да бъде такава, тя трябва да е търговска сделка – абсолютна ( обективна ) или относителна ( субективна ) - чл. 318, ал. 1 ТЗ.

Абсолютният търговски характер на продажбата ( чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ ), както и търговското качество на една от страните по сделката определят с оглед разпоредбата на чл. 288 ТЗ приложимостта на разпоредбите на Търговския закон, а за неуредените с него положения – гражданското законодателство и конкретно за случая Закона за задълженията и договорите, а при пълнота и в него – търговските обичаи.

Сделката е документирана с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч – ф - ра № */29.11.2013 г., притежаваща всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч: наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование, адрес и номер на идентификация по чл. 84 ДОПК на издателя и получателя; предмет и стойностно изражение на стопанската операция; име и фамилия на съставителя. Данъчните фактури документира наличието на търговска сделка между страните, обективираща основните елементи на търговската продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ. Съгласно експертните мнения на вещите лица по допуснатите и приети съдебно-счетоводни експертизи, счетоводните книги на страните са редовно водени, като продавачът надлежно е отразил вземането си към купувача за цената на продадената стока, а купувачът надлежно е отразил задължението си към продавача за цената на купената стока.

Продавачът, видно от писмените доказателства по делото – пътно-прехвърлителни разписки и приемо-предавателен протокол от 20.04.201 г. , и от събраните по делото гласни доказателства, е изпълнил своите задължения по чл. 187 ЗЗД, като е предал стоката и е прехвърлил собствеността й на купувача.

Купувачът съобразно изискванията на чл. 324 ТЗ във вр. с чл. 194 ЗЗД е приел вещта, прегледал я е в течение на времето, обикновено необходимо за това в подобни случаи, като не е констатирал забелязани недостатъци, като по този начин е одобрил вещта с оглед разпоредбата на чл. 324, изр. 2 ТЗ във вр. с чл. 194, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

Купувачът не е изпълнил задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ за плащане на цената, поради което дължи реално изпълнение на основното си задължение за плащането на цената на продадените стоки, както обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата, определено по размер от законната лихва.

С оглед изложените съображения, се налага изводът за основателност на исковите претенции.

С оглед на така установената фактическа и правна обстановка се налага изводът за неоснователност на възражението на ответника за привидност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи твърдението му за симулативен характер на сделката.

Недоказано и неоснователно е възражението на ответника за унищожаемост на сделката като сключена в резултат на измама по смисъла на чл. 27 и чл. 29 ЗЗД. Не са ангажирани доказателства за умишленото въвеждане на купувача в заблуда от страна на продавача или от трето лице чрез укриване на факти от обективната действителност или чрез изопачаването им.

Въззивната инстанция не споделя виждането на ответната страна, че инвокираното от нея възражение за недействителност на сделката следва да се квалифицира като унищожаемост по см. 31 ЗЗД поради невъзможността на купувача да разбира и ръководи действията си. Пред първата инстанция е категорично и ясно е релевирано възражение за унищожаемост на сделката по чл. 27 и чл. 29 ЗЗД поради наличието на измама. В първото съдебно заседание пред въззивната инстанция, купувачът интерпретира въведеното от него възражение като такова по смисъла на чл. 31 ЗЗД. В случая, не е налице неправилно квалификация на възражението на ответника от страна на първоинстанционния съд, а въвеждане на възражение по чл. 31 ЗЗД пред въззивната инстанция след изтичането на законоустановените процесуални срокове. В тази връзка, настоящата инстанция не следва да обсъжда събраните пред нея доказателства относно наличието на елементите на фактическия състав на недействителността на сделката по смисъла на чл. 31 ЗЗД.

Доказателствата по делото не установяват основателността на предявените от ответника насрещен и евентуален иск.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция не следва да уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства към него.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 715/24.06.2016 г. по гр. д. № 3479/2014 г. по описа на Добричкия районен съд.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.