Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. д., 26.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тридесети
март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
МАРИНА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретар Б.М.-ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 231/2016 г. по описа на д.кия
окръжен съд.
Въззивно търговско дело № 231/2016
г. по описа на д.кия окръжен съд ( преобразувано от в. т. д. № 47/2015 г. по
описа на д.кия окръжен съд ) е образувано по въззивна жалба на „А. Б.“ АД гр. С. срещу Решение № 40/09.01.*15 г. по гр.
д. № 229/2014 г. д.кият районен съд.
С Решение № 40/09.01.*15 г. по
гр. д. № 229/2014 г. д.кият районен съд е отхвърлил предявените от „А. Б.“
АД гр. С. срещу С.И.С. и И.С.М. искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 415 ГПК и чл. 1* ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца
към двамата ответници за следните суми: 15 857.47 лв., съставляваща неиздължена
главница по договор за кредит „Жилище“ № **/04.08.*05 г., Анекс № 1/*.03.*11 г.
и Анекс № 2/*.02.*13 г.; 134.86 лв., представляващо вземане по текущо начислени
лихви за периода 25.10.*13 г. – 21.11.*13 г.; 1 0*.99 лв., представляващи
вземания за просрочени лихви за периода 25.03.*13 г. – 21.11.*13 г.; 31.64 лв.,
представляващи наказателни лихви за просрочена главница за периода 25.02.*13
г.- 21.11.*13 г.; 428.38 лв., представляваща неустойка за периода 25.03.*13 г.
– 21.11.*13 г.; 4 274.01 лв., представляващи просрочени лихви по
преструктуриран кредит за периода 25.03.*13 г. - 21.11.*13 г.; ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 22.11.*13 г. до окончателното й плащане; както
и разноските по делото в размер на 437.17 лв. и 668.00 лв. адвокатско
възнаграждение, като е осъдил ищеца да заплати на ответниците сторените по
делото разноски.
С Решение № 78/09.01.*15 г. по в.
т. д. № 47/*15 г., д.кия окръжен съд е потвърдил Решение № 40/09.01.*15 г. по
гр. д. № 229/** г. д.кият районен съд.
С Решение № 130/04.10.** г. по т.
д. № 2611/*15 г. състав на Второ отделение на Търговска колегия на Върховния
касационен съд е обезсилил Решение № 78/09.01.*15 г. по в. т. д. № 47/*15 г. на
д.кия окръжен съд, като е върнал делото на д.кия окръжен съд за повторно
произнасяне след отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Настоящият състав на Съда е
съобразил указанията на касационната инстанция и разрешението на т. 4 от ТР №
1/*01 г. от 17.07.*001 г. по гр. д. № 1/*01 г. на ОСГК на ВКС, като е извършил
съответните съдопроизводствени действия, предвидени в глава тридесет и втора
„Производство по търговски спорове“ на ГПК.
Въззивникът атакува обжалвания
съдебен акт с оплаквания за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените
правила, като иска неговата отмяна и решаване на делото от въззивната инстанция
по същество, която да уважи предявените установителни искове.
Въззиваемите
страни изразяват становище по правилност и законосъобразност на атакувания
съдебен акт.
д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Относно
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция приема следното:
д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно
установено е по делото, че на 04.08.*05 г. в гр. д., между „А. Б.“ АД от една
страна като кредитор и С.И.С. от друга страна като кредитополучател е сключен
Договор за банков кредит „Жилище“ № **/04.08.*05
г., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя парична сума в размер на 63 700.00 лв., която
кредитополучателят се е задължил да ползва съобразно уговореното и да я върне
след изтичането на срока – 25.08.*25 г.
Съгласно
чл. 2.1. от Договора, кредитът в размер на 63 700.00 лв. ще бъде използван
за закупуване на следния недвижим имот, находящ се в гр. д., бул. „Т. М.“ № *,
вх. В, ет. 8, представляващ апартамент № *, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, с площ * кв. м., ведно с прилежащия таван № * с площ *.*
кв. м., ведно с припадащите се 2.132 % ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж, равняващо се на ** кв. м., в размер на 57 000.00
лв., както и за ремонт на закупеното жилище. Кредитът за закупуване на жилище,
в размер на 40 000.00 лв., съставлява 70 % от цената на имота, която е в
размер на 57 000.00 лв., съгласно предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 10.05.*05 г. между
кредитополучателя и продавачите Д. С. С. и С. М. Т. – чл. 2.2. от Договора.
Кредитополучателят осигурява собствени средства за закупуване на имота в размер
на 30 % от цената по предварителния договор за покупко-продажба – чл. 2.3. от
Договора.
Срокът
за усвояването на кредита е 15 дни,
считано от датата на подписването на договора за банков кредит – чл. 3.1 от
Договора. Съгласно чл. 4.1. от Договора, кредитът се ползва по разплащателна
сметка на кредитополучателя, открита в банката, като банката служебно заверява
разплащателната сметка на кредитополучателя и превежда сумата по кредита по
банковата сметка на продавачите при представяне на следните документи: препис
от нотариалния акт за покупко-продажба на имота, в който е посочено, че част от
цената, в размер на отпуснатия с договора кредит, се заплаща от
кредитополучателя чрез кредит, отпуснат от банката и удостоверение за наличие
на вещни тежести върху имота, от които е видно,
законната ипотека в полза на банката е вписана и няма други вещни
тежести, противопоставими на законната ипотека.
За
ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва,
формирана от сбора на базовия лихвен процент ( БЛП ), определян периодично от
Управителния съвет на банката, който към датата на подписване на договора за
банков кредит е в размер на 8.10 % годишно, плюс надбавка от 1.55 пункта –
9.65%. Лихвата се начислява ежедневно и е платима ежемесечно
на 25-то число на съответния месец. Лихвите са дължими върху непогасената част
от кредита до пълното му издължаване. При начисляване на лихвата, месецът се
брои за 30 дни, а годината за 360 дни – чл. 5.1. от Договора.
Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, БЛП за
изследвания период е бил променян два пъти: от 8.10 % на 8.60 %, считано от
15.10.*08 г. и от 8.60 % на 8.90 %, считано от 25.02.*09 г. Лихвеният процент
по кредита е бил променян два пъти – 10.15 %, считано от 15.10.*08 г. и 10.45%,
считано от 25.02.*09 г.
При
просрочие от страна на кредитополучателя за изплащане на главницата, банката
начислява и събира в допълнение към лихвата по чл. 5.1. и наказателна надбавка
над нея в размер на 10 пункта годишно, начислявана върху просрочената сума –
чл. 5.3. от Договора.
Съгласно
чл. 5.4 от Договора начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за
отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на
банката неустойка в размер на 10 % месечно, върху начислената, но неплатена
лихва, до окончателното й издължаване.
Банката
си запазва правото по своя преценка да променя по всяко време БЛП, ако
преобладаващите пазарни условия налагат това. При промяна на размера на БЛП,
новият БЛП е валиден от 1-во число, следващ месеца на решението на Управителния
съвет на банката за промяната му. Кредитополучателят се счита за уведомен за
променения размер на БЛП с поставяне на уведомление за промяната в паричните
салони на банката – чл. 6 от Договора.
Кредитополучателят
заплаща на банката следните такси и комисионни: 1. еднократна административна такса в размер на 2.00 % върху
размера на кредита, платима преди усвояването му; комисиона за ангажимент в
размер на 0.50 % върху неусвоената част
от договорния размер на кредита, за срока на усвояването му, начислена и
платима при изтичане срока на усвояване на кредита; такса за удължаване срока
на усвояване на кредита в размер на 0.2 %, в случай, че кредитополучателят
поиска и банката даде съгласие за удължаване срока на усвояване на кредита;
такса за предсрочно пълно или частично погасяване на кредита в размер на 3.50 %
върху предсрочно погасената част от кредита – чл. 7.1 от Договора.
Банката
си запазва правото да променя по всяко време тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, ако преобладаващите пазарни условия налагат това. Измененията
влизат в сила от деня на приемането им от Управителния съвет на банката и са
задължителни за страните по този договор – чл. 8 от Договора.
В чл.
19.1 от Договора са предвидени хипотезите, в които банката има право да обяви
за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят:
нарушава договорните условия и действащите нормативни актове; е предоставил
неверни или неточни данни, които са послужили като основание за сключване на
договора и ползване на кредита; е станал неплатежоспособен или умишлено се е
поставил в състояние на неплатежоспособност; не е предоставил в указания от
банката срок допълнително поискани обезпечения; не е осигурил при поискване от
банката данни за имущественото си състояние или е отказал да предостави
информация, свързана с кредита и изискана от банката, е просрочил над 30 дни
една погасителна вноска или лихва; не е изпълнил някое друго задължение по
настоящия договор.
Когато
обяви договора за предсрочно изискуем, банката изпраща до кредитополучателя
писмено известие, с което му дава седемдневен срок, в който трябва да бъдат
погасени всички задължения по настоящия договор – чл. 19.2 от Договора.
За
обезпечение изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за
банков кредит, банката се съгласява и приема за обезпечение: първа по ред
законна ипотека върху имота, закупен по настоящия договор, а именно: находящ се
в гр. д., бул. „Т. М.“ № *, вх. В, ет. 8, представляващ апартамент № *, състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ * кв. м., ведно с прилежащия
таван № * с площ *.* кв. м., ведно с припадащите се 2.132 % ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж, равняващо се на ** кв. м. и първа по
ред договорна ипотека, върху следния недвижим имот, собственост на третите задължени
лица Д. Ц. С. и Р. Л. С., а именно недвижим имот, находящ се в гр. д., ЖК „Д.“
№ *, бл. 3, вх. Д, ет. 3, представляваща апартамент № 8, състоящ се от стая,
кухня, сервизни помещения на площ от 44.* кв. м., ведно с принадлежаща изба № 8
с площ * кв.м., както и ** ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, построен върху държавно дворно място – чл. 21 от Договора.
На
15.03.*11 г., между банката и С.И.С. и И.С.М.
е сключен договор за встъпване в дълг в писмена форма с нотариална заверка на
подписите рег. № 1562/15.03.*11 г. на нотариус Р. Г.,*** на Нотариалната
камара, вписан в АВ-СВ д. вх. рег. № *13/15.03.*11 г., акт № *, том Х, по
силата на който банката и кредитополучателят дават съгласие И.С.М. да встъпи
като кредитополучател и съдлъжник по Договор за кредит „Жилище“ № **/04.08.*05
г. – чл. 1 от Договора за встъпване в дълг. И.С.М. на осн. чл. 101 ЗЗД встъпва в дълга на
кредитополучателя към банката по договора за банков кредит, като банката приема
И.С.М. на осн. чл. 101 ЗЗД за солидарен длъжник по договора за банков кредит –
чл. 4 от Договора за встъпване в дълг.
На *.03.*11
г. между страните по Договора за банков кредит е сключен Анекс № 1/*.03.*11 г.,
по силата на който е формирана редовна главница и разсрочено издължаването на просрочените
задължения.
На *.02.*13
г. между страните по Договора за е
сключен Анекс № 2/*.02.*13 г., по силата на който е формирана редовна главница
и разсрочено издължаването на
просрочените задължения.
Според
експертното мнение на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, размерът на неплатените от солидарните длъжници задължения по
договора за банков кредит възлизат на
21 336 лв., от които
главница в размер на 15 335.34 лв., просрочени договорни лихви за
периода 25.03.*13 г. – 22.11.*13 г. – 1 212.85 лв., наказателни лихви за просрочена
главница в размер на 31.64 лв., неустойка за просрочени лихви в размер на
482.28 лв. и просрочени лихви и неустойки, преструктурирани в кредит в размер
на 4 274.01 лв.
С оглед
неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници, произтичащи от договора
за банков кредит, банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем и е уведомила длъжниците за настъпването на този
факт с писмени покани, получени на 05.11.*13 г.
На
22.11.*13 г. банката е подала до д.кия районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по повод на което е образувано ч. гр. д.
№ 4990/*13 г. по описа на д.кия районен съд.
д.кият
районен съд е издал Заповед за изпълнение № 461/22.11.*13 г. по ч. гр. д. №
4990/*13 г. и изпълнителен лист, по силата на които е заповядал на длъжниците С.
и М. да заплатят солидарно на банката следните суми: 15 857.47 лв.,
съставляваща неиздължена главница по договор за кредит „Жилище“ № **/04.08.*05
г., Анекс № 1/*.03.*11 г. и Анекс № 2/*.02.*13 г.; 134.86 лв., представляващо
вземане по текущо начислени лихви за периода 25.10.*13 г. – 21.11.*13 г.; 1 0*.99
лв., представляващи вземания за просрочени лихви за периода 25.03.*13 г. –
21.11.*13 г.; 31.64 лв., представляващи наказателни лихви за просрочена
главница за периода 25.02.*13 г. - 21.11.*13 г.; 428.38 лв., представляваща
неустойка за периода 25.03.*13 г. – 21.11.*13 г.; 4 274.01 лв., представляващи
просрочени лихви по преструктуриран кредит за периода 25.03.*13 г. - 21.11.*13
г.; ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 22.11.*13 г. до окончателното й
плащане; както и разноските по делото в размер на 437.17 лв. и 668.00 лв.
адвокатско възнаграждение.
По
молба на банката и въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № *** по
описа на частен съдебен изпълнител Н. Ж., вписан под № **, в регистъра на КЧСИ.
На 05.12.*13 г. частният съдебен изпълнител е връчил на длъжниците призовка за
доброволно изпълнение.
На осн.
чл. 4* ГПК длъжниците са подали възражение № 35918/19.12.*13 г. срещу
заповедта за изпълнение.
С
разпореждане от *.12.*13 г., д.кият районен съд, на осн. чл. 415 ГПК е указал
на молителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства за това.
Съобщението
е връчено на банката на 03.01.** г.
В
законоустановения срок банката е предявила иск по чл. 422 ГПК срещу длъжниците
за установяване на вземанията си, по повод на което е образувано гр. д. № 229/**
г. по описа на д.кия районен съд.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът
по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК е
положителен установителен иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
В
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес – т. 9 от ТР – 4 – ** – ОСГТК.
Контроверсният
въпрос по делото е относно съществуването на вземания на банката към кредитополучателя
и встъпилия в дълга му поемател, произтичащи от договора за банков кредит.
В
процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава
извода за наличието на облигационно отношение
по договор за банков кредит по см. на чл. 430 и сл. ТЗ между ищеца от
една страна като кредитор и ответника С. от друга страна като кредитополучател.
Ответникът М., на осн. чл. 101, изр. първо ЗЗД е встъпил като съдлъжник в
задължението на кредитополучателя С. към банката, произтичащо от договора за банков кредит. Първоначалният длъжник и
встъпилото лице отговорят към кредитора солидарно – чл. 101, изр. трето ЗЗД.
Договорът
за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка –
чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1 във вр. с, ал. 4 от действащия към
момента на сключването на сделката Закон за банките ( отм. ).
Процесният договор за банков кредит попада под
приложното поле на действащия към момента на сключване на сделката Закон за
защита на потребителите и за правилата за търговия ( обн. ДВ, бр. 30 от
02.04.1999 г., в сила от 03.07.1999 г., с изм. и доп., отм., бр. 99 от 09.12.*05
г., в сила от 10.06.*06 г. ), за времето на действие на ЗЗППТ, тъй като
длъжниците отговорят на дефиницията за „потребител“ по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗЗППТ ( отм. ), банката – на дефиницията за „търговец“ по смисъла на § 1,
т. 2 от ДР на ЗЗППТ ( отм. ). Договорът за банков кредит се регулира и от Закона
защита на потребителите, тъй като кредитополучателят отговоря на дефиницията за
„потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП; банката – на
дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП;
договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността
на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП; липсва
предвиденото в този закон основание за неприложимост.
Съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да
разгледа неравноправния характер на договорна клауза – Решение на Съда (
четвърти състав ) от 04.09.*09 г. по дело С – *3/08 и Решение на Съда ( първи
състав ) от 03.06.*10 г. по дело С – 484/08.
Съгласно
чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *6, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени
индивидуално, са дефинирани в чл. 37, ал. 2 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *6, ал. 2 ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите,
сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.
Съгласно
чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като:– при налагане на потребителя приемането
на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора – чл. 35, ал. 2, т. 8 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3, т. 9 ЗЗП; при предвидена
възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа
на непредвидено в него основание – чл. 35, ал. 2, т. 9 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3,
т. 10 ЗЗП; при възможност на търговеца да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата – чл. 35, ал. 2 ЗЗППТ 1 отм. ), чл. *3,
т. 11 ЗЗП; при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката
или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключване на договора – чл. 35, ал. 2, т. 12 ЗЗППТ ( отм.
), чл. *3, т. 12 ЗЗП.
В чл. *4
ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. *3 ЗЗП, са
неприложими. Така според чл. *4, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. *3, т. 7, 10 и 12 не
се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансовите услуги. Аналогична разпоредба не се е съдържала в
ЗЗППТ ( отм. )
От
гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява
някой от фактическите състави на чл. *3 ЗЗП, като същевременно не попада в
някое от изключенията на чл. *4 ЗЗП.
В
следните съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи
задължителна за съдилищата практика: Решение № 236/*.12.** г. по т. д. № 3082/*15
г. II ТО, Решение № 95/13.09.** г. по т. д. № *0/*15 г. II ТО, Решение № *5/07.11.**
г. по т. д. № 154/*15 г. I ТО и Решение
№ *5/02.12.** г. по т. д. № 1*7/*15 г. I ТО, съставите на ВКС застъпват
становището, че за да е налице изключението по чл. *4, ал. 3, т. 1 ЗЗП, не е
достатъчно едностранната промяна на цената на потребителския договор да е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или в размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на
финансова услуга.
Според
Решение № *5/7.11.** г. по т. д. № 154/*15 г. I ТО, изключението по чл. *4, ал. 3, т. 1 ЗЗП е
неприложимо, когато липсват ясни правила за условията и методиката, при които
може да се променя едностранно от страна на банката на първоначално
съгласувания размер на БЛП.
С
решение № 4* от 2.12.*15 г. по гр. д. № 1899/*15 г. IV ГО., по реда на чл. 291,
т. 1 ГПК е обявена за правилна практиката, че не е достатъчно за приложението
на изключението по чл. *4, ал. 3, т. 1 ЗЗП посочването в спорната договорна
клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на банката,
които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а
следва да са отнапред установени методиката, математическият алгоритъм за
начина на формиране на изменението и обвързаността на конкретния размер на
промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за
да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата
по кредита, без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент
на финансовия пазар.
С
Решение № 95 от 13.09.** г. по т. д. № *0/15 г. II ТО, е прието, че методът на
изчисление на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и
индикатори. Кредиторът е длъжен по един ясен, недвусмислен и разбираем начин да
установи всички обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят
приложение на установената едностранна възможност за промяна на цената на
финансовата услуга, като на потребителя е обезпечено правото за изразено
несъгласие чрез едностранно прекратяване на договорната връзка. В цитирания
съдебен акт е обосновано разбирането, че когато потребителят не е получил достатъчно
информация за едностранното изменение на цената на доставената му финансова
услуга от страна на съконтрагента му, а методологията, създадена от търговеца
под формата на вътрешни правила не съставлява част от сключения договор, тогава
търговецът не може да бъде считан за добросъвестен по смисъла на чл. *3 ЗЗП, за
да е приложимо правилото на чл. *4, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В
Решение № *5/3.12.** г. по т. д. № 1*7/*15 г. I ТО, е аргументирана тезата, че дори да се налице
условията, посочени в чл. *4, ал. 3, т. 1 ЗЗП, валидността на клаузата,
свързана с възможност за едностранна промяна от страна на кредитора на цената
на финансовата услуга, е обусловена от добросъвестността на търговеца като
изискване за поведение по смисъла на чл. *3, ал. 1 ЗЗП. Добросъвестността в
контекста на ЗЗП се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите,
обичая и морала, установени в даден етап от развитието на човешкото общество,
което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общността.
С
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, обективиращи задължителна за
съдилищата практика: Решение № *5/02.12.** г. по т. д. № 1*7/*15 г. I ТО,
Решение № 51/04.04.** г. по т. д. № 504/*15 г.
II ТО, Решение № */22.04.*15 г. по гр. д. № 4452/** г. III ГО, Решение № 4*/02.12.*15 г. по гр. д. №
1899/*15 г. IV ГО, е прието, че уговорка в договор за банков кредит, предвиждаща
възможността за едностранна промяна от страна на банката на размера на
договорената цена на финансовата услуга само въз основа на непредвидено в самия
договор основание, като изменението не е свързано с обективни обстоятелства
извън контрола на доставчика на финансовата услуга, е неравноправна по смисъла
на общата дефиниция на чл. *3 ЗЗП. Налице е значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя ако в потребителския договор
е предвидена възможност само за повишаване цената на финансовата услуга.
Подобна уговорка, при това без да е сключена индивидуално, е нищожна съгласно
чл. *6, ал. 1 ЗЗП.
Систематическото
тълкуване на разпоредбите на чл. 35 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3 и чл. *4 ЗЗП и
анализът на релевантната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК са основание са
следния извод: допустима е уговорка в потребителски договор с предмет
предоставяне на финансова услуга, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената цена, когато са налице следните кумулативни условия:
1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени цената на
финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в потребителския договор;
2. Обективен характер на обстоятелствата; 3. Методиката за промяна на цената на
финансовата услуга трябва да е подробно и ясно описана в потребителския
договор; 4. При настъпването на обстоятелствата да е възможно както повишаване,
така и понижаване на първоначално уговорената цена на финансовата услуга.
В
разглеждания казус, контроверсният въпрос е за валидността на клаузите на
договора, даващи право на банката за едностранно увеличаване на цената на
финансовата услуга – сумите, дължими за лихви и такса за управление.
Разпоредбите
на чл. 5.1, 5.3, 5.4, 6, 7.1 и 8 от Договора за банков кредит са неравноправни
по своя характер.
Съображенията
на Съда са следните:
Въпросните
клаузи са част от съдържанието на типов договор. Клаузите при типов договор са
предварително изготвени от търговеца и потребителят не разполага с правна
възможност да влияе върху съдържанието им. Наличието на типово сключен договор
изключва индивидуално уговорения характер на клаузите.
В
горепосочените клаузи е предвидено правото на банката да променя едностранно
размера на дължимата цена на базата на промяна на БЛП. Не са посочени дефинициите,
методиката, алгоритъма и правилата за формирането на „базовия лихвен процент“.
Не е предвидена възможност за реципрочно намаляване на цената на финансовата
услуга при понижаване стойността на БЛП. Банката не е предоставила възможност
за прекратяване на договора в случай на несъгласие от страна на
кредитополучателя с изменението на цената на финансовата услуга. В резултат на
това са осъществени съставите на чл. 35, ал. 2, т. 9 и 11 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3,
т. 10 и т. 12 ЗЗП.
Систематическото,
логическото и граматическото тълкуване на договорната клаузи (чл. 5.1, 5.3,
5.4, 6, 7.1 и 8 от Договора от договора за банков кредит ) обуславя извода, че
те се явяват неравноправни на основание чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3,
ал. 1 ЗЗП, респ. нищожни по смисъла на чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *6,
ал. 1 ЗЗП и не са породили целените правни последици.
Съдът
не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока - Решение на Съда ( първи състав ) от *.06.*12
г. по дело С - 618/10, а следва да прилага само действителните клаузи на
договора за банков кредит – чл. 37, ал. 5 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *6, ал. 5 ЗЗП.
С оглед
на гореизложените доводи, исковата претенция за сумата от 15 857.47 лв., представляваща
неплатена главница по договор за кредит, както и за сторените в заповедното
производство разноски, се явява основателна и следва да се уважи. В тази му
част, атакуваният съдебен акт, като несъвпадащ с приетото от въззивната
инстанция, следва да бъде отменен, като исковата претенция бъде уважена.
Исковите
претенции за сумите от 134.86 лв., представляващо вземане по текущо начислени
лихви за периода 25.10.*13 г. – 21.11.*13 г.; 1 0*.99 лв., представляващи
вземания за просрочени лихви за периода 25.03.*13 г. – 21.11.*13 г.; 31.64 лв.,
представляващи наказателни лихви за просрочена главница за периода 25.02.*13
г.- 21.11.*13 г.; 428.38 лв., представляваща неустойка за периода 25.03.*13 г.
– 21.11.*13 г.; 4 274.01 лв., представляващи просрочени лихви по
преструктуриран кредит за периода 25.03.*13 г. - 21.11.*13 г., по изложените по
горе съображения, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. В тази му
част, атакуваният съдебен акт, като съвпадащ с приетото от въззивната
инстанция, следва да бъде потвърден.
Решението
на д.кия районен съд в частта относно присъждане на разноски в
първоинстанционното производство следва да се отмени, с оглед изхода на правния
спор.
Разноски
за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като страните не са представили
списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока.
Воден
от гореизложеното, д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 40/09.01.2015 г. по гр.
д. № 229/2014 г. д.кият районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения от
„А. Б.“ АД гр. С. срещу С.И.С. и И.С.М.
иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415 ГПК и чл. 1* ГПК за установяване съществуването на
вземания на ищеца към двамата ответници за следните суми: 15 857.47 лв.,
съставляваща неиздължена главница по договор за кредит „Жилище“ № **/04.08.*05
г., Анекс № 1/*.03.*11 г. и Анекс № 2/*.02.*13 г.; както и в частта, в която са
присъдени разноски за първоинстанционното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.И.С.
ЕГН ********** и И.С.М. ЕГН ********** –
двамата с наст. и пост. адрес с. О., ул. „*“ № *, общ. д.ка, област д., да
заплатят на „А. Б.“ АД гр. С., бул. „К.
М. Л.“ № *, сумата от 15 857.47 лв., съставляваща неиздължена главница по
договор за кредит „Жилище“ № **/04.08.*05 г., Анекс № 1/*.03.*11 г. и Анекс №
2/*.02.*13 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 22.11.*13
г., до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство
разноски от 437.17 лв. и 668.00 лв. адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 40/09.01.2015 г. по гр. д. № 229/2014 г. д.кият районен съд в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.