Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

№ 72

 

 

гр. д., 26.04.2017 г.

 

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

 

          д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА      

                             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ   

                                                  МАРИНА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретар Б.М.-ЮСУФ разгледа   докладваното от  СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 231/2016 г. по описа на д.кия окръжен съд. 

Въззивно търговско дело № 231/2016 г. по описа на д.кия окръжен съд ( преобразувано от в. т. д. № 47/2015 г. по описа на д.кия окръжен съд ) е образувано по въззивна жалба на „А. Б.“ АД  гр. С. срещу Решение № 40/09.01.*15 г. по гр. д. № 229/2014 г. д.кият районен съд.

С Решение № 40/09.01.*15 г. по гр. д. № 229/2014 г. д.кият районен съд е отхвърлил предявените от „А. Б.“ АД  гр. С. срещу С.И.С. и И.С.М. искове с правно основание чл. 422 ГПК във  вр. с чл. 415 ГПК и чл. 1* ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца към двамата ответници за следните суми: 15 857.47 лв., съставляваща неиздължена главница по договор за кредит „Жилище“ № **/04.08.*05 г., Анекс № 1/*.03.*11 г. и Анекс № 2/*.02.*13 г.; 134.86 лв., представляващо вземане по текущо начислени лихви за периода 25.10.*13 г. – 21.11.*13 г.; 1 0*.99 лв., представляващи вземания за просрочени лихви за периода 25.03.*13 г. – 21.11.*13 г.; 31.64 лв., представляващи наказателни лихви за просрочена главница за периода 25.02.*13 г.- 21.11.*13 г.; 428.38 лв., представляваща неустойка за периода 25.03.*13 г. – 21.11.*13 г.; 4 274.01 лв., представляващи просрочени лихви по преструктуриран кредит за периода 25.03.*13 г. - 21.11.*13 г.; ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 22.11.*13 г. до окончателното й плащане; както и разноските по делото в размер на 437.17 лв. и 668.00 лв. адвокатско възнаграждение, като е осъдил ищеца да заплати на ответниците сторените по делото разноски. 

С Решение № 78/09.01.*15 г. по в. т. д. № 47/*15 г., д.кия окръжен съд е потвърдил Решение № 40/09.01.*15 г. по гр. д. № 229/** г. д.кият районен съд.

С Решение № 130/04.10.** г. по т. д. № 2611/*15 г. състав на Второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд е обезсилил Решение № 78/09.01.*15 г. по в. т. д. № 47/*15 г. на д.кия окръжен съд, като е върнал делото на д.кия окръжен съд за повторно произнасяне след отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Настоящият състав на Съда е съобразил указанията на касационната инстанция и разрешението на т. 4 от ТР № 1/*01 г. от 17.07.*001 г. по гр. д. № 1/*01 г. на ОСГК на ВКС, като е извършил съответните съдопроизводствени действия, предвидени в глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове“ на ГПК.

Въззивникът атакува обжалвания съдебен акт с оплаквания за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като иска неговата отмяна и решаване на делото от въззивната инстанция по същество, която да уважи предявените установителни искове.

Въззиваемите страни изразяват становище по правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.  

Относно правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция приема следното:

д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Безспорно установено е по делото, че на 04.08.*05 г. в гр. д., между „А. Б.“ АД от една страна като кредитор и С.И.С. от друга страна като кредитополучател е сключен Договор за банков кредит „Жилище“  № **/04.08.*05 г., по силата на  който банката е предоставила на кредитополучателя парична сума в размер на 63 700.00 лв., която кредитополучателят се е задължил да ползва съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока – 25.08.*25 г.

Съгласно чл. 2.1. от Договора, кредитът в размер на 63 700.00 лв. ще бъде използван за закупуване на следния недвижим имот, находящ се в гр. д., бул. „Т. М.“ № *, вх. В, ет. 8, представляващ апартамент № *, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ * кв. м., ведно с прилежащия таван № * с площ *.* кв. м., ведно с припадащите се 2.132 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващо се на ** кв. м., в размер на 57 000.00 лв., както и за ремонт на закупеното жилище. Кредитът за закупуване на жилище, в размер на 40 000.00 лв., съставлява 70 % от цената на имота, която е в размер на 57 000.00 лв., съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 10.05.*05 г. между кредитополучателя и продавачите Д. С. С. и С. М. Т. – чл. 2.2. от Договора. Кредитополучателят осигурява собствени средства за закупуване на имота в размер на 30 % от цената по предварителния договор за покупко-продажба – чл. 2.3. от Договора.

Срокът за усвояването на  кредита е 15 дни, считано от датата на подписването на договора за банков кредит – чл. 3.1 от Договора. Съгласно чл. 4.1. от Договора, кредитът се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита в банката, като банката служебно заверява разплащателната сметка на кредитополучателя и превежда сумата по кредита по банковата сметка на продавачите при представяне на следните документи: препис от нотариалния акт за покупко-продажба на имота, в който е посочено, че част от цената, в размер на отпуснатия с договора кредит, се заплаща от кредитополучателя чрез кредит, отпуснат от банката и удостоверение за наличие на вещни тежести върху имота, от които е видно,  законната ипотека в полза на банката е вписана и няма други вещни тежести, противопоставими на законната ипотека.

За ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент ( БЛП ), определян периодично от Управителния съвет на банката, който към датата на подписване на договора за банков кредит е в размер на 8.10 % годишно, плюс надбавка от 1.55 пункта – 9.65%. Лихвата се начислява ежедневно и е платима    ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Лихвите са дължими върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване. При начисляване на лихвата, месецът се брои за 30 дни, а годината за 360 дни – чл. 5.1. от Договора.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, БЛП за изследвания период е бил променян два пъти: от 8.10 % на 8.60 %, считано от 15.10.*08 г. и от 8.60 % на 8.90 %, считано от 25.02.*09 г. Лихвеният процент по кредита е бил променян два пъти – 10.15 %, считано от 15.10.*08 г. и 10.45%, считано от 25.02.*09 г.  

При просрочие от страна на кредитополучателя за изплащане на главницата, банката начислява и събира в допълнение към лихвата по чл. 5.1. и наказателна надбавка над нея в размер на 10 пункта годишно, начислявана върху просрочената сума – чл. 5.3. от Договора.

Съгласно чл. 5.4 от Договора начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10 % месечно, върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване.

Банката си запазва правото по своя преценка да променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни условия налагат това. При промяна на размера на БЛП, новият БЛП е валиден от 1-во число, следващ месеца на решението на Управителния съвет на банката за промяната му. Кредитополучателят се счита за уведомен за променения размер на БЛП с поставяне на уведомление за промяната в паричните салони на банката – чл. 6 от Договора.

Кредитополучателят заплаща на банката следните такси и комисионни: 1. еднократна  административна такса в размер на 2.00 % върху размера на кредита, платима преди усвояването му; комисиона за ангажимент в размер на 0.50 %  върху неусвоената част от договорния размер на кредита, за срока на усвояването му, начислена и платима при изтичане срока на усвояване на кредита; такса за удължаване срока на усвояване на кредита в размер на 0.2 %, в случай, че кредитополучателят поиска и банката даде съгласие за удължаване срока на усвояване на кредита; такса за предсрочно пълно или частично погасяване на кредита в размер на 3.50 % върху предсрочно погасената част от кредита – чл. 7.1 от Договора.

Банката си запазва правото да променя по всяко време тарифата за лихвите, таксите и комисионните, ако преобладаващите пазарни условия налагат това. Измененията влизат в сила от деня на приемането им от Управителния съвет на банката и са задължителни за страните по този договор – чл. 8 от Договора.   

В чл. 19.1 от Договора са предвидени хипотезите, в които банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят: нарушава договорните условия и действащите нормативни актове; е предоставил неверни или неточни данни, които са послужили като основание за сключване на договора и ползване на кредита; е станал неплатежоспособен или умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност; не е предоставил в указания от банката срок допълнително поискани обезпечения; не е осигурил при поискване от банката данни за имущественото си състояние или е отказал да предостави информация, свързана с кредита и изискана от банката, е просрочил над 30 дни една погасителна вноска или лихва; не е изпълнил някое друго задължение по настоящия договор.

Когато обяви договора за предсрочно изискуем, банката изпраща до кредитополучателя писмено известие, с което му дава седемдневен срок, в който трябва да бъдат погасени всички задължения по настоящия договор – чл. 19.2 от Договора.   

За обезпечение изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за банков кредит, банката се съгласява и приема за обезпечение: първа по ред законна ипотека върху имота, закупен по настоящия договор, а именно: находящ се в гр. д., бул. „Т. М.“ № *, вх. В, ет. 8, представляващ апартамент № *, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ * кв. м., ведно с прилежащия таван № * с площ *.* кв. м., ведно с припадащите се 2.132 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващо се на ** кв. м. и първа по ред договорна ипотека, върху следния недвижим имот, собственост на третите задължени лица Д. Ц. С. и Р. Л. С., а именно недвижим имот, находящ се в гр. д., ЖК „Д.“ № *, бл. 3, вх. Д, ет. 3, представляваща апартамент № 8, състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения на площ от 44.* кв. м., ведно с принадлежаща изба № 8 с площ * кв.м., както и ** ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, построен върху държавно дворно място – чл. 21 от Договора.

На 15.03.*11 г., между банката и С.И.С. и  И.С.М. е сключен договор за встъпване в дълг в писмена форма с нотариална заверка на подписите рег. № 1562/15.03.*11 г. на нотариус Р. Г.,*** на Нотариалната камара, вписан в АВ-СВ д. вх. рег. № *13/15.03.*11 г., акт № *, том Х, по силата на който банката и кредитополучателят дават съгласие И.С.М. да встъпи като кредитополучател и съдлъжник по Договор за кредит „Жилище“ № **/04.08.*05 г. – чл. 1 от Договора за встъпване в дълг. И.С.М.  на осн. чл. 101 ЗЗД встъпва в дълга на кредитополучателя към банката по договора за банков кредит, като банката приема И.С.М. на осн. чл. 101 ЗЗД за солидарен длъжник по договора за банков кредит – чл. 4 от Договора за встъпване в дълг.

На *.03.*11 г. между страните по Договора за банков кредит е сключен Анекс № 1/*.03.*11 г., по силата на който е формирана редовна главница и  разсрочено издължаването на просрочените задължения.

На *.02.*13 г. между страните по Договора за  е сключен Анекс № 2/*.02.*13 г., по силата на който е формирана редовна главница и  разсрочено издължаването на просрочените задължения.

Според експертното мнение на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на неплатените от солидарните длъжници задължения по договора за банков кредит възлизат на  21 336 лв., от които  главница в размер на 15 335.34 лв., просрочени договорни лихви за периода 25.03.*13 г. – 22.11.*13 г. – 1 212.85 лв., наказателни лихви за просрочена главница в размер на 31.64 лв., неустойка за просрочени лихви в размер на 482.28 лв. и просрочени лихви и неустойки, преструктурирани в кредит в размер на 4 274.01 лв.

С оглед неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници, произтичащи от договора за банков кредит,  банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е уведомила длъжниците за настъпването на този факт с писмени покани, получени на 05.11.*13 г.

На 22.11.*13 г. банката е подала до д.кия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по повод на което е образувано ч. гр. д. № 4990/*13 г. по описа на д.кия районен съд.

д.кият районен съд е издал Заповед за изпълнение № 461/22.11.*13 г. по ч. гр. д. № 4990/*13 г. и изпълнителен лист, по силата на които е заповядал на длъжниците С. и М. да заплатят солидарно на банката следните суми: 15 857.47 лв., съставляваща неиздължена главница по договор за кредит „Жилище“ № **/04.08.*05 г., Анекс № 1/*.03.*11 г. и Анекс № 2/*.02.*13 г.; 134.86 лв., представляващо вземане по текущо начислени лихви за периода 25.10.*13 г. – 21.11.*13 г.; 1 0*.99 лв., представляващи вземания за просрочени лихви за периода 25.03.*13 г. – 21.11.*13 г.; 31.64 лв., представляващи наказателни лихви за просрочена главница за периода 25.02.*13 г. - 21.11.*13 г.; 428.38 лв., представляваща неустойка за периода 25.03.*13 г. – 21.11.*13 г.; 4 274.01 лв., представляващи просрочени лихви по преструктуриран кредит за периода 25.03.*13 г. - 21.11.*13 г.; ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 22.11.*13 г. до окончателното й плащане; както и разноските по делото в размер на 437.17 лв. и 668.00 лв. адвокатско възнаграждение.

По молба на банката и въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е образувано  изпълнително дело № *** по описа на частен съдебен изпълнител Н. Ж., вписан под № **, в регистъра на КЧСИ. На 05.12.*13 г. частният съдебен изпълнител е връчил на длъжниците призовка за доброволно изпълнение.

На осн. чл. 4*  ГПК длъжниците са подали  възражение № 35918/19.12.*13 г. срещу заповедта за изпълнение.  

С разпореждане от *.12.*13 г., д.кият районен съд, на осн. чл. 415 ГПК е указал на молителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства за това.

Съобщението е връчено на банката на 03.01.** г.

В законоустановения срок банката е предявила иск по чл. 422 ГПК срещу длъжниците за установяване на вземанията си, по повод на което е образувано гр. д. № 229/** г. по описа на д.кия районен съд.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът по чл. 415 във вр. с  чл. 422 ГПК е положителен установителен иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес – т. 9 от ТР – 4 – ** – ОСГТК.

Контроверсният въпрос по делото е относно съществуването на вземания на банката към кредитополучателя и встъпилия в дълга му поемател, произтичащи от договора за банков кредит.

В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извода за наличието на облигационно отношение  по договор за банков кредит по см. на чл. 430 и сл. ТЗ между ищеца от една страна като кредитор и ответника С. от друга страна като кредитополучател. Ответникът М., на осн. чл. 101, изр. първо ЗЗД е встъпил като съдлъжник в задължението на кредитополучателя С. към банката, произтичащо от договора  за банков кредит. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговорят към кредитора солидарно – чл. 101, изр. трето ЗЗД.

Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1 във вр. с, ал. 4 от действащия към момента на сключването на сделката Закон за банките ( отм. ).

 Процесният договор за банков кредит попада под приложното поле на действащия към момента на сключване на сделката Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия ( обн. ДВ, бр. 30 от 02.04.1999 г., в сила от 03.07.1999 г., с изм. и доп., отм., бр. 99 от 09.12.*05 г., в сила от 10.06.*06 г. ), за времето на действие на ЗЗППТ, тъй като длъжниците отговорят на дефиницията за „потребител“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ ( отм. ), банката – на дефиницията за „търговец“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ ( отм. ). Договорът за банков кредит се регулира и от Закона защита на потребителите, тъй като кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП; банката – на дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП; липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза – Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.*09 г. по дело С – *3/08 и Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.*10 г. по дело С – 484/08.

Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *6, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 37, ал. 2 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *6, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.

Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма,  като:– при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора – чл. 35, ал. 2, т. 8 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3, т. 9 ЗЗП; при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание – чл. 35, ал. 2, т. 9 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3, т. 10 ЗЗП; при възможност на търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата – чл. 35, ал. 2 ЗЗППТ 1 отм. ), чл. *3, т. 11 ЗЗП; при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора – чл. 35, ал. 2, т. 12 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3, т. 12 ЗЗП.

В чл. *4 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. *3 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. *4, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. *3, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е  свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансовите услуги. Аналогична разпоредба не се е съдържала в ЗЗППТ ( отм. )

От гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. *3 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. *4 ЗЗП. 

В следните съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика: Решение № 236/*.12.** г. по т. д. № 3082/*15 г. II ТО, Решение № 95/13.09.** г. по т. д. № *0/*15 г. II ТО, Решение № *5/07.11.** г. по т. д. № 154/*15 г. I ТО  и Решение № *5/02.12.** г. по т. д. № 1*7/*15 г. I ТО, съставите на ВКС застъпват становището, че за да е налице изключението по чл. *4, ал. 3, т. 1 ЗЗП, не е достатъчно едностранната промяна на цената на потребителския договор да е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или в размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на финансова услуга.

Според Решение № *5/7.11.** г. по т. д. № 154/*15 г. I ТО,  изключението по чл. *4, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо, когато липсват ясни правила за условията и методиката, при които може да се променя едностранно от страна на банката на първоначално съгласувания размер на БЛП.

С решение № 4* от 2.12.*15 г. по гр. д. № 1899/*15 г. IV ГО., по реда на чл. 291, т. 1 ГПК е обявена за правилна практиката, че не е достатъчно за приложението на изключението по чл. *4, ал. 3, т. 1 ЗЗП посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени методиката, математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата по кредита, без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар.

С Решение № 95 от 13.09.** г. по т. д. № *0/15 г. II ТО, е прието, че методът на изчисление на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и индикатори. Кредиторът е длъжен по един ясен, недвусмислен и разбираем начин да установи всички обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят приложение на установената едностранна възможност за промяна на цената на финансовата услуга, като на потребителя е обезпечено правото за изразено несъгласие чрез едностранно прекратяване на договорната връзка. В цитирания съдебен акт е обосновано разбирането, че когато потребителят не е получил достатъчно информация за едностранното изменение на цената на доставената му финансова услуга от страна на съконтрагента му, а методологията, създадена от търговеца под формата на вътрешни правила не съставлява част от сключения договор, тогава търговецът не може да бъде считан за добросъвестен по смисъла на чл. *3 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. *4, ал. 3, т. 1 ЗЗП. 

В Решение № *5/3.12.** г. по т. д. № 1*7/*15 г. I ТО,  е аргументирана тезата, че дори да се налице условията, посочени в чл. *4, ал. 3, т. 1 ЗЗП, валидността на клаузата, свързана с възможност за едностранна промяна от страна на кредитора на цената на финансовата услуга, е обусловена от добросъвестността на търговеца като изискване за поведение по смисъла на чл. *3, ал. 1 ЗЗП. Добросъвестността в контекста на ЗЗП се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установени в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общността.

С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, обективиращи задължителна за съдилищата практика: Решение № *5/02.12.** г. по т. д. № 1*7/*15 г. I ТО, Решение № 51/04.04.** г. по т. д. № 504/*15 г.  II ТО, Решение № */22.04.*15 г. по гр. д. № 4452/** г.  III ГО, Решение № 4*/02.12.*15 г. по гр. д. № 1899/*15 г. IV ГО, е прието, че уговорка в договор за банков кредит, предвиждаща възможността за едностранна промяна от страна на банката на размера на договорената цена на финансовата услуга само въз основа на непредвидено в самия договор основание, като изменението не е свързано с обективни обстоятелства извън контрола на доставчика на финансовата услуга, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл. *3 ЗЗП. Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя ако в потребителския договор е предвидена възможност само за повишаване цената на финансовата услуга. Подобна уговорка, при това без да е сключена индивидуално, е нищожна съгласно чл. *6, ал. 1 ЗЗП.

Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 35 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3 и чл. *4 ЗЗП и анализът на релевантната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК са основание са следния извод: допустима е уговорка в потребителски договор с предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са налице следните кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в потребителския договор; 2. Обективен характер на обстоятелствата; 3. Методиката за промяна на цената на финансовата услуга трябва да е подробно и ясно описана в потребителския договор; 4. При настъпването на обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената цена на финансовата услуга. 

В разглеждания казус, контроверсният въпрос е за валидността на клаузите на договора, даващи право на банката за едностранно увеличаване на цената на финансовата услуга – сумите, дължими за лихви и такса за управление.

Разпоредбите на чл. 5.1, 5.3, 5.4, 6, 7.1 и 8 от Договора за банков кредит са неравноправни по своя характер.

Съображенията на Съда са следните:

Въпросните клаузи са част от съдържанието на типов договор. Клаузите при типов договор са предварително изготвени от търговеца и потребителят не разполага с правна възможност да влияе върху съдържанието им. Наличието на типово сключен договор изключва индивидуално уговорения характер на клаузите.

В горепосочените клаузи е предвидено правото на банката да променя едностранно размера на дължимата цена на базата на промяна на БЛП. Не са посочени дефинициите, методиката, алгоритъма и правилата за формирането на „базовия лихвен процент“. Не е предвидена възможност за реципрочно намаляване на цената на финансовата услуга при понижаване стойността на БЛП. Банката не е предоставила възможност за прекратяване на договора в случай на несъгласие от страна на кредитополучателя с изменението на цената на финансовата услуга. В резултат на това са осъществени съставите на чл. 35, ал. 2, т. 9 и 11 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3, т. 10 и т. 12 ЗЗП.

Систематическото, логическото и граматическото тълкуване на договорната клаузи (чл. 5.1, 5.3, 5.4, 6, 7.1 и 8 от Договора от договора за банков кредит ) обуславя извода, че те се явяват неравноправни на основание чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *3, ал. 1 ЗЗП, респ. нищожни по смисъла на чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *6, ал. 1 ЗЗП и не са породили целените правни последици. 

Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока  - Решение на Съда ( първи състав ) от *.06.*12 г. по дело С - 618/10, а следва да прилага само действителните клаузи на договора за банков кредит – чл. 37, ал. 5 ЗЗППТ ( отм. ), чл. *6, ал. 5 ЗЗП.

С оглед на гореизложените доводи, исковата претенция за сумата от 15 857.47 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит, както и за сторените в заповедното производство разноски, се явява основателна и следва да се уважи. В тази му част, атакуваният съдебен акт, като несъвпадащ с приетото от въззивната инстанция, следва да бъде отменен, като исковата претенция бъде уважена.

Исковите претенции за сумите от 134.86 лв., представляващо вземане по текущо начислени лихви за периода 25.10.*13 г. – 21.11.*13 г.; 1 0*.99 лв., представляващи вземания за просрочени лихви за периода 25.03.*13 г. – 21.11.*13 г.; 31.64 лв., представляващи наказателни лихви за просрочена главница за периода 25.02.*13 г.- 21.11.*13 г.; 428.38 лв., представляваща неустойка за периода 25.03.*13 г. – 21.11.*13 г.; 4 274.01 лв., представляващи просрочени лихви по преструктуриран кредит за периода 25.03.*13 г. - 21.11.*13 г., по изложените по горе съображения, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. В тази му част, атакуваният съдебен акт, като съвпадащ с приетото от въззивната инстанция, следва да бъде потвърден.

Решението на д.кия районен съд в частта относно присъждане на разноски в първоинстанционното производство следва да се отмени, с оглед изхода на правния спор.

Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като страните не са представили списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока.

Воден от гореизложеното, д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                            Р       Е       Ш       И:

 

 

ОТМЕНЯ  Решение № 40/09.01.2015 г. по гр. д. № 229/2014 г. д.кият районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения от „А. Б.“ АД  гр. С. срещу С.И.С. и И.С.М. иск с правно основание чл. 422 ГПК във  вр. с чл. 415 ГПК и чл. 1* ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца към двамата ответници за следните суми: 15 857.47 лв., съставляваща неиздължена главница по договор за кредит „Жилище“ № **/04.08.*05 г., Анекс № 1/*.03.*11 г. и Анекс № 2/*.02.*13 г.; както и в частта, в която са присъдени разноски за първоинстанционното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.И.С. ЕГН ********** и И.С.М. ЕГН  ********** – двамата с наст. и пост. адрес с. О., ул. „*“ № *, общ. д.ка, област д., да заплатят на „А. Б.“ АД  гр. С., бул. „К. М. Л.“ № *, сумата от 15 857.47 лв., съставляваща неиздължена главница по договор за кредит „Жилище“ № **/04.08.*05 г., Анекс № 1/*.03.*11 г. и Анекс № 2/*.02.*13 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 22.11.*13 г., до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски от 437.17 лв. и 668.00 лв. адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40/09.01.2015 г. по гр. д. № 229/2014 г. д.кият районен съд в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

                           

       

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                                   1.        

 

 2.