Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

гр. Добрич, 28.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар Н.Б. разгледа т. д. № 257/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 257/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № **/22.11.2016 г. на регистратурата на Добричкия окръжен съд, с дата на пощенското клеймо 18.11.2016 г., на „С. К.“ АД гр. С., с която при условията на обективно и субективно съединяване срещу „Н.“ ЕООД гр. Добрич, „Й.“ ЕООД гр. Добрич, Т.Н.Н. и Н.И.Н., са предявени следните искове за установяване на вземания, произтичащи от договор за заем, както следва: сумата от 23 500.00 лв., левова равностойност на 12 015.36 евро, представляваща невърната сума по договор за заем, сумата от 1 880.00 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за заем, сумата от 7 050. 00 лв., представляваща неустойка по договор за заем, както и както и законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяването на иска, до окончателното й изплащане, претендиран на осн. чл. 422 ГПК.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците оспорват предявените искови претенции по основание, като инвокират възражение за прекомерност на договорената неустойка.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

„С. К.“ АД гр. С. е финансова институция, вписана в регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКИ на БНБ, отпускаща по занятие заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове.

На 10.06.2014 г. между „С. К.“ АД гр. С. като заемодател и „Н.“ ЕООД като заемател и „Й.“ ЕООД, Т.Н.Н. и Н.И.Н. като солидарни длъжници, е сключен договор за заем по см. на чл. 240 и сл. ЗЗД, по силата на който заемодателят е предал в собственост на заемателите сума в размер на 23 500.00 лв., представляваща левова равностойност на 12 015.36 евро, а заемателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 12.09.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Договора, заемателят се задължава да заплаща на заемодателя като възнаграждение лихва в размер на 8 % от заетата сума.

Страните са уговорили плащането на неустойка в случаите на забава от страна на заемателя на задължението му за връщане на заетата сума и/или на лихвата, както следва: при забава от един до тридесет дни неустойката е в размер на 0.05 % от заетата сума за всеки просрочен ден; при забава от тридесет е един до деветдесет дни неустойката е в размер на 0.1 % от заетата сума за всеки един просрочен ден; при забава от деветдесет и един до сто и осемдесет дни неустойката е в размер на 0.2 % от заетата сума за всеки един просрочен ден; при забава повече от сто и осемдесет дни неустойката е в размер на 0.3 % от заетата сума за всеки един просрочен ден – чл. 10, ал. 1 от Договора. Общият размер на неустойката не може да надвишава 30 % от размера на заема.

Солидарните длъжници се задължават към кредитора съобразно чл. 121 -127 ЗЗД.

Договорът за заем е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите рег. № **/10.06.2014 г. на нотариус Ю. Д. К., с район на действие Районен съд гр. Добрич, рег. № ** на Нотариалната камара.

Заемодателят е изпълнил задължението си да предаде в собственост заетата сума

Заемателят не е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума и договорени лихви на падежа. Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на непогасената главница по договора за заем е в размер на сумата от 23 500.00 лв., раземрът на непогасената лихва – 1 880.00 лв., размерът на неустойката – 7 050.00 лв., размерът на законната лихва върху главницата за периода 05.11.2015 г. – 21.11.2016 г. – 2 504.14 лв.

С оглед неизпълнението на задълженията си по договора за заем, заемателят и солидарните длъжници дължат и неустойка, уговорена съгласно чл. 10 от договора за заем.

На 05.11.2015 г. „С. К.“ АД гр. С. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на основание договора за заем, сключен с нотариална заверка на подписите, по повод на което е образувано ч. гр. д. № 3879/2015 г. по описа на Добричкия районен съд. Добричкият районен съд е разпоредил на длъжниците солидарно да заплатят дължимите по договора за заем суми.

Въз основа на издадения по делото изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № **/2016 г. по описа на частен съдебен изпълнител Л. Т..

В установения по чл. 415 ГПК срок длъжниците са направили възражения.

Съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК, кредиторът е предявил настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК е положителен установителен иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес – т. 9 от ТР – 4 – 2014 – ОСГТК.

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на вземания на заемодателя към заемателя и солидарните длъжници за заетата сума, лихви и неустойки, произтичащи от договора за заем.

Не е спорен фактът за възникването на облигационно отношение между страните, произтичащо от договор за заем по см. на чл. 240 и сл. ЗЗД, по силата на което заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 23 500.00 лв., левова равностойност на 12 015.36 евро, а заемателят се е задължил да върне заетата сума в установения срок – 12.09.2014 г.

Процесният договор за заем не попада под приложното поле на Закона защита на потребителите, тъй като кредитополучателят не отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на така установения факт, договорните клаузи не са обхванати от приложното поле на ЗЗП.

Ответниците са релевирали възражение за прекомерност на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

Възможността неустойката да се намали поради прекомерност е частно проявление на общия правен принцип за справедливост и добросъвестност. Правото да се иска намаляване на неустойката е потестативно право на неизправния длъжник, което по изрична законова разпоредба възниква при наличие на прекомерна неустойка – чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на дължимата неустойка не цели да установи аритметично равенство между две стойностни величини, а само да възстанови мярата, т. е. да установи едно относително съответствие между размера на дължимата неустойка и обема на действително претърпените вреди.

Правото да се иска намаляване на неустойката възниква при алтернативното наличие на някоя от следните положителни предпоставки: прекомерност по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД; съпричиняване от кредитора по чл. 83 ЗЗД; некачествено или частично изпълнение – в случай на неустойка, уговорена за пълно неизпълнение. Същевременно трябва да са налице и някои отрицателни предпоставки, а именно: клаузата за неустойка да не е нищожна ( чл. 206, ал. 3 ЗЗД; да не е „екзорбитантна” неустойка ); неустойката да не е вече платена; да не е потвърдена в съдебна спогодба; да не е уговорена между търговци ( чл. 309 ТЗ ). Специалният режим на чл. 309 ТЗ въвежда изключение от правилото, според което прекомерността на неустойката е основание за нейното намаляване. Разпоредбата дисквалифицира прекомерността като предпоставка да се иска намаляване на неустойката, въвеждайки забрана за прилагането на това основание, без формално да изключва другите основания по чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Правилото на чл. 309 ТЗ кореспондира с разрешението на чл. 297 ТЗ, съгласно който търговската сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия, доколкото двете са проявление на принципа на засилените изисквания към търговците. Ограничението по чл. 309 ТЗ важи само при кумулативна даденост на двете предпоставки: неустойката да е уговорена по търговска сделка, по която и двете страни са търговци.

При наличието на изброените положителни и отсъствието на отрицателните предпоставки се поражда правото на намаляване на неустойката.

В разглеждания случай, договор за заем е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ и страните по нея заемодател и заемополучател имат търговско качество – чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

С оглед на така изложените съображения и на осн. чл. 309 ТЗ, релевираното от ответниците възражение за прекомерност на неустойката по договора за заем, е неоснователно.

По делото е безспорно установено изпълнението на задължението на заемодателя, произтичащо от чл. 240, ал. 1 ЗЗД да предаде в собственост на заемателя договорената сума. Доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват факта на неизпълнение на задълженията на заемателя за връщане на заетата сума и плащане на дължимите лихви и неустойки. Налице е пълно неизпълнение на главното и на акцесорните задължения на заемателя.

Исковите претенции са основателни и следва да се уважат.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 8 126.60 лв., с оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на вземанията на „С. К.“ АД гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № **, ет. *, към „Н.“ ЕООД гр. Добрич, ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК **, „Й.“ ЕООД гр. Добрич, ул. „М. В.“ № *, ет. *, ап. *, ЕИК **, Т.Н.Н. ЕГН ********** с наст. адрес *** и Н.И.Н. ЕГН ********** с наст. адрес ***, произтичащи от договор за заем № **/10.06.2014 г., за следните суми: 23 500.00 лв., левова равностойност на 12 015.36 евро, представляваща невърната сума по договор за заем; 1 880.00 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за заем; 7 050. 00 лв., представляваща неустойка по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяването на иска – 18.11.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД гр. Добрич, ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК **, „Й.“ ЕООД гр. Добрич, ул. „М. В.“ № *, ет. *, ап. *, ЕИК **, Т.Н.Н. ЕГН ********** с наст. адрес *** и Н.И.Н. ЕГН ********** с наст. адрес *** да заплатят на „С. К.“ АД гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № **, ет. *, разноски по делото в размер на 8 126.60 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: