Р        Е     Ш      Е     Н     И     Е

 

 

№ 65

 

гр. Д., 21.04.2017 г.

 

В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

                Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО    ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар Н.Б. разгледа т. д. № 281/2016 г. по описа на Д.кия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 281/2016 г. по описа на Д.кия окръжен съд ( преобразувано от т. д. № № ** г. по описа на П. О. С. ) е образувано по искова молба рег. № ** г. на регистратурата на П. О. С., подадена от „П. А. К.“ ЕООД с. Г. М.,общ. Д. М.,  област П., с която срещу С. Т. Н.  с пост. адрес с. Б., общ. Д., област Д., е предявен иск за плащане на сумата от ** лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка, претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

В петутима на исковата молба съдържа искане за присъждане на законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и на сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковата претенция, като инвокира  следните възражения:

Изпълнителят по договора за консултантски услуги е във виновно неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора. Изпълнителят в нарушение на изискванията на чл. 261 ЗЗД не е изпълнил възложената работа по начин, че тя да бъде годна за обикновеното или за предвиденото в договора предназначение. Претендираният от изпълнителя размер на консултантското възнаграждение не отговарял на действително уговореното между страните.  Ответникът релевира възражение за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, като в условията на евентуалност се позовава на наличието на хипотезата на стопанска непоносимост по см. на чл. 307 ТЗ.

          Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

          Ответникът С. Т. Н. е регистриран като земеделски производител.

          На ** г. в гр. Д. между „П. А. К.“ ЕООД гр. П. от една страна  като изпълнител и земеделския производител С. Т. Н. от друга страна като поръчващ, е консултантски договор, по силата на който изпълнителят се задължава на свой риск да изготви бизнес-план във връзка с кандидатстването и получаването от възложителя на безвъзмездна  финансова помощ при условията и реда на „програма за развитието на селските райони“ съгласно поръчката на поръчващия, а последният - да заплати възнаграждение в размер на сумата от ** лв., с включен в цената ДДС  - чл. 1.1.  от Договора. Сумата следва да се плати безкасово по банкова сметка *** „Р.“ АД – клон П..  Възнаграждението е платимо както следва – сумата от ** лв., представляваща авансово плащане, платимо при сключването на договора; остатъкът – в 10-дневен срок от подписването на договор между поръчващия и Разплащателна агенция към ДФ „З.“ – чл. 2.4 от Договора. Авансовото плащане е документирано с първичен счетоводен  документ по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч – данъчна ф–ра  № ** г. с данъчна основа ** лв. и ДДС в размер на 20 % - **** лв. или общо сумата от ** лв. Този факт се установява и от заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните  съдебно-счетоводна експертиза. Според експертното мнение на вещото лице, в счетоводните регистри на „П. А. К.“ ЕООД гр. П. не фигурира разчет вземане от клиента – ЗП С. Н. по договора за консултантски услуги. Вещото лице не е установило наличието на други фактури, издавани от изпълнителя „П. А. К.“ ЕООД гр. П. към поръчващия ЗП С. Н..

          Ответникът е представил по делото копие от Анекс № ** г. към консултанския договор, съгласно който размерът на договореното възнаграждение се променя на ** лв., без включен в цената ДДС. Размерът на дължимия ДДС възлиза на * лв. Документът не е подписан от страните.  Според обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 ГПК, в съдебно заседание, проведено на **** г., документът е бил пратен от ищеца по електронната поща, тъй като било постигнато съгласие за намаляване на дължимата сума. Ответникът не си спомня как е върнал анекса на ищеца. Ответникът заяви, че не притежава копие от подписания анекс.

Ответникът е представил и текста на получено на електронната му поща писмо от „П. А. К.“ ЕООД гр. П., в което изпълнителят сочи следния размер на задължението на поръчващия – **** лв., без включен в цената ДДС и ДДС в размер на **** лв.

          Според гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на свидетеля на ответната страна Д. С. Н., чиито показания Съдът преценява с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната му заинтересованост с оглед роднинската му връзка с ищеца, свидетелят постоянно е оказвал необходимата консултантска помощ на ищеца ( негов племенник ) за изготвянето на бизнес-плана и отстраняване на констатираните от ДФ „З.“ нередовности на представения и изготвен от „П. А. К.“ ЕООД гр. П. бизнес-план.

Видно от доказателствата по делото – приемо-предавателен протокол от ** г., поръчващият е приел без възражения от изпълнителя изработения бизнес-план, предмет на консултантския договор от ** г.

С уведомително писмо № **, изх. № ** от ** г. ДФ „З.“ – Разплащателна агенция е уведомила С. Н. за констатирани непълноти и неясности по представения от земеделския производител бизнес - план.

Със Заповед № **  от ** г. на изпълнителния директор на ДФ „З.“ – Разплащателна агенция е одобрено за финансиране заявление за подпомагане на ЗП С. Т. Н. по проект № ** на стойност * лв., одобрени разходи ** лв., субсидия ** лв., авансово плащане: ** лв., срок за завършване на инвестицията * м.  Със същата заповед, на земеделския производител е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, в частта, която надвишава одобрените разходи. ДФ „З.“ – Разплащателна агенция е отхвърлило за финансиране разходите за бизнес-план в размер на ** лв., които съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредба № * от * г. на министъра на З.то и храните за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. представлявали недопустим разход, поради предходно кандидатстване на по мярка 122 „Създаване на стопанства на млади фермери“  и използвани услуги на НССЗ за изготвяне на бизнес план.

На * г. между ДФ „З.“ и С. Т. Н. като ползвател е сключен Договор № **/*  г. за отпускане на финансова помощ по мярка *„Модернизиране на земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 ( ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (  ЕЗФРСР ),по силата на който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на ** лв.

 С молба вх. № ** от 14.05.2014 г. до ДФ „З.“-Разплащателна агенция, земеделският производител е поискал прекратяване на Договор № ** от * г. на осн. Глава 7, т. 7.1., б. „б“ по взаимно съгласие, а в случай, че това предложение не бъде прието – прекратяване на осн. Глава 7, т. 7.1, б.“в“ поради невъзможност за изпълнение. Земеделският производител излага доводи, че невъзможността за реализация на инвестиционното намерение е в следствие на неизпълнение на задължението на „**“ ООД по договор за доставка от 06.04.2012 г.

На29.07.2015 г., ДФ „З.“-Разплащателна агенция връчва на земеделския производител Решение за установяване наличие на нередност от 09.07.2012 г.: към 03.10.2014 г. ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено съгл. Т. 3.1. от Договор № ** от * г. и чл. 39, ал .2 от Наредба № 8 от * г, изразяващо се в неподаване на заявка за окончателно плащане от ползвателя в договорно и законово установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 13 към чл. 39, ал. 1 от Наредба № 8. На осн. чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8, ползвателят на помощта дължи връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва.  

Според обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 ГПК, в съдебно заседание, проведено на **** г., инвестиционният проект не е бил изпълнен по вина на „**“ ООД, поради което е предявил пред надлежния съд кондикционна претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу контрагента.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за консултански услуги, по силата на който  „П. А. К.“ ЕООД гр. П. от една страна  като изпълнител, се задължил на свой риск да изготви бизнес-план във връзка с кандидатстването и получаването от поръчващия на безвъзмездна  финансова помощ при условията и реда на „Програма за развитието на селските райони“ съгласно поръчката на поръчващия -земеделския производител С. Т. Н., а последният - да заплати възнаграждение в размер на сумата от ** лв., с включен в цената ДДС.

Договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат, вкл. и от умствен труд. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с р. 12-2013-I ТО, р. 71-2009-II ТО и р. 5-2010-I ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и формиращи задължителна съдебна практика.

Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение -  арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 ЗЗД, а поръчващият -  да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

Договорът за изработка е за facere, двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. 

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение -  арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 ЗЗД. Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал – чл. 261, ал. 2 ЗЗД. Изпълнителят дължи на поръчващия един трудов резултат, т.е. една завършена работа, но не и работната си сила. Съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД изпълнителят има задължение да предупреди веднага поръчващия, ако даденият му проект или доставените му суровини и материали са неподходящи за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Само при това условие изпълнителят може да се откаже от договора – чл. 260, ал. 1, изр. второ ЗЗД.

От задължението си по договора да престира на поръчващия един трудов резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа; както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение ( случайно събитие или непреодолима сила  ) – чл. 267 ЗЗД във вр. с чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ; чл. 269 ЗЗД; стопанска непоносимост по см. на чл. 307 ТЗ или в случай на отказ от договора по чл. 260, ал. 1 ЗЗД.

Изпълнителят може да се претендира възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 ЗЗД; и в случаите на негодност на материала или на проекта, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е предупредил съобр. чл. 260 ЗЗД  -  чл. 267, ал. 2 ЗЗД.  

По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; 2. да приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

Поръчващият може да развали договора, ако в течение на работата констатира, че тя няма да бъде изпълнена по уговорения или надлежния начин, като има право на обезщетение по общите правила  – чл. 262, ал. 2  ЗЗД.

В случай, че поръчващият констатира значително отклонение от поръчката или съществени недостатъци на изпълнената работа,  поръчващият има правото да развали договора, както и да търси обезщетение на общо основание - чл. 265, ал. 2 ЗЗД.

Ако недостатъците или отклонението не са толкова съществени, поръчващият има право да избира една от трите алтернативни хипотези, предвидени в чл. 264, ал. 1 ЗЗД: 1. работата да се поправи от изпълнителя в даден от поръчващия подходящ срок без заплащане; 2. поръчващият сам да я поправи  за сметка на изпълнителя или 3. да иска съответно намаление на възнаграждението.

Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи – чл. 268 ЗЗД.

Предмет на настоящото търговско дело е иск за плащане на незаплатеното възнаграждение по приетата работа, претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане на възнаграждението за изпълнение на възложената работа, както бе посочено по – горе, включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличие на облигационна връзка; 2. изпълнение на облигационното задължение и 3. уговорено възнаграждение.

Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за консултантска услуга, представляващ вид за изработка по см. на чл. 258 и сл. ЗЗД.

Безспорно установен по делото е фактът на извършеното от поръчващия авансовото плащане на възнаграждението в размер на сумата от 3 **** лв., с включен в цената ДДС.  Фактът е установен от писмените доказателства по делото и от заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните  съдебно-счетоводна експертиза.

Спорните моменти по делото са относно: нищожността на договора за консултантски услуги поради противоречието му с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД; размера на дължимото възнаграждение по договора за консултантски услуги;  изпълнение на договора от страна  на изпълнителя съобразно изискванията на чл. 261 ЗЗД; действието на договора за консултантски услуги;  наличието на хипотезата на стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ.

В разглеждания случай, един от контроверсните въпроси е относно размера на дължимото възнаграждение. Изпълнителят претендира сумата от ** лв., представляваща неплатения остатък от дължимото възнаграждение по договора за консултантски услуги. Поръчващият твърди, че на 17.09.2012 г. между страните по делото е сключен Анекс № *, съгласно който размерът на договореното възнаграждение се променя на 19 440.00 лв., без включен в цената ДДС. Представеният по делото документ не е подписан от страните.  Обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 ГПК, в съдебно заседание, проведено на **** г., относно сключването на анекса са неясни и неубедителни. Представеният от ответника текста на получено на електронната му поща писмо от „П. А. К.“ ЕООД гр. П., в което изпълнителят сочи следния размер на задължението на поръчващия – 16 440.00 лв., без включен в цената ДДС и ДДС в размер на 3 288.00 лв. не съставлява частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК и не се ползва с формална доказателствена сила. С оглед изложените съображения, Съдът приема, че между страните не е било постигнато споразумение за изменение на размера на възнаграждението. Страните са приели сумата от 46 656.00 лв. ( с включен в цената ДДС ) за размера на дължимата от поръчващия престация, а изготвянето на бизнес-план – за насрещната дължима от изпълнителя престация.

Инвокираното от поръчващия възражение за нищожност на договора за консултантска услуга се основава на обстоятелството, че договорът противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Санкционирането с нищожност на сделката при накърняване на добрите нрави е следствие от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, който изисква съдържанието на договора да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.  Добрите нрави съгласно чл. 9 ЗЗД са втората граница на автономията на правните субекти, които според формулировката на закона са равностойни на повелителните норми.

С термина „добри нрави“ се обозначава група правила, които имат морално-етичен характер. Те не са възпроизведени в закона и закрепени в конкретни нормативни разпоредби.  Те са функция на обществения морал, който е един от фундаментите на цивилизованите отношения в обществото. Моралът установява  критериите за оценка на едно или друго поведение, добрите нрави представляват трансформация на моралните критерии в правила за поведение. Добрите нрави представляват фундамент от неписани правила, който всички или почти всички гражданскоправни субекти споделят. Те са свързани с основните човешки права и свободи, основополагащи принципи на пазарната икономика и гражданското общество, общочовешки ценности и се приемат за правилни и етични от преобладаващото мнозинство от правни субекти, независимо от възрастови, образователни, религиозни, имуществени и всякакви други различия.

Накърняването на добрите нрави е обективно основание. Субективното отношение на лицата, които извършват сделката, към правилата на добрите нрави и тяхното нарушаване няма правно значение.

Накърняването на добрите нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато независимо от нарушението на конкретна нормативна разпоредба, начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот. Нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите – вж. р. 1444-1999-V ГО, р. 572-2008-I ТО, р. 452-2010-IV ГО, р. 119-2011-I ГО, р. 277-2015-III ГО. Значителна липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. При преценка на действителността на посочените видове договори следва да се преценява действителната воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗЗД. В тази връзка, при възмездните сделки, преценката относно  еквивалентността на престациите следва да се извърши при съобразяването на преследваната от страните цел.  В разглеждания случай, действителната воля на страните е била изпълнителят да изготви бизнес-проект съобразно поръчката на поръчващия, а последният – да плати договореното възнаграждение. Тази допустима от закона и съответстваща със свободата на договаряне цел е постигната чрез договора за консултантска услуга. Размерът на възнаграждението по договора е определен съобразно сумата на проекта, за който е кандидатствал поръчващият пред ДФ „З.“. Не са нарушени никакви императивни разпоредби и етични правила при определяне размера на възнаграждението. В конкретния случай съотношението на размера на възнаграждението по договора за консултантска услуга с размера на очакваната от поръчващия субсидия не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на добрите нрави и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложените мотиви, Съдът не приема, че сделката е нищожна поради нееквивалентност на престациите и накърняване на добрите нрави. Възражението за нищожност на договора за консултантска услуга поради противоречието му  с добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е неоснователно. В конкретния случай не е налице и непоносимост на престацията по смисъла на чл. 307 ТЗ. Непоносимостта е юридически факт, който има следните елементи: обективно и трайно променени икономически условия, настъпили след възникването на задължението, което не трябва да е изпълнено; запазването на първоначалното съдържание на правоотношението да е противно на справедливостта и добросъвестността. По делото не се установи наличието на елементите от фактическия състав на чл. 307 ТЗ.

Бизнес-проектът, предмет на престацията на изпълнителя, е бил представен от поръчващия на ДФ „З.“. Фондът е приел и одобрил бизнес-проекта след отстраняване на нередовностите му, като сключил с поръчващия договор за отпускане на финансова помощ. Горепосочените факти обосновават извода за точното изпълнение на задълженията на изпълнителя да предаде на поръчващия годна за предвиденото в договора предназначение работа. В случая не е налице хипотезата на неизпълнение на договора от страна на изпълнителя. Непризнаването от стана на фонда на разходите за изготвянето на бизнес-проекта е ирелевантен към делото факт. Последващото прекратяване на договора за отпускане на финансова помощ не може да се вмени във вина на изпълнителя. Неизпълнението на договора за доставка от страна на съконтрагента на поръчващия „**“ ООД също не може да се вмени в отговорност на изпълнителя.  Поръчващият няма основание да развали договора за консултантска услуга поради неизпълнението му от страна на изпълнителя. Волеизявлението на поръчващия за разваляне на договора, формулирана в допълнителния отговор не е породило целения правен ефект – прекратяване на облигационното отношение между страните.

На осн. чл. 371 ГПК, в допълнителния отговор на исковата молба, ответникът е релевирал възражение за прихващане на претенцията на изпълнителя с претенцията на поръчващия за причинени на поръчващия от неизпълнението на задълженията на изпълнителя вреди в размер на исковата сума. По делото се установи по несъмнен и безспорен начин изпълнението на договора за консултантска услуга от изпълнителя, поради което в полза на поръчващия не е възникнало вземане към изработващия за обезщетение на причинените му от неизпълнението на договора вреди. Направеното от поръчващия възражение за прихващане е неоснователно.

По делото се установи, че поръчващият е приел от изпълнителя а без възражения изработения бизнес-план, предмет на договора за консултантска услуга. Изпълнителят може да се претендира възнаграждение, след като работата е приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

С оглед гореизложеното, исковата претенция се явява  основателна и следва да се уважи.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят  разноски по делото в размер на сумата от 2 222.24 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 800.00 лв.

С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА С. Т. Н.  ЕГН ********** с пост. адрес ***, да заплати на „П. А. К.“ ЕООД с. Г. М., ул. „Г. Д.“ № *, общ. Д. М.,      гр. П.,  сумата от ** лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – ** г. - до окончателното й изплащане, както и на сторените по делото разноски в размер на сумата от ** лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от ** лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

                                                                             СЪДИЯ: