Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                        № 58

                                      Гр.Д.  04.04.2017г.

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ТРИДЕСЕТИ МАРТ г.в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

                                                                                            мл.с.М.ГЕОРГИЕВА

 

  При участието на секретаря Б.М.-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика  Ева Иванова вз.т.д.№ 39/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по подадена от ЕАД „ **“,ЕИК **,гр.С.,чрез пълномощник-юрисконсулт Б.Н.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ **. по описа на Районен съд,гр.Г. Т.,Решение № **г.,в частта му,в която предявения иск с правно основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК,е отхвърлен – за договорна лихва за разликата над уважения размер от 1.27 лв.,до претендирания размер от 16.95 лв.;за лихвена надбавка за забава за разликата над уважения размер от 5.27 лв.,до претендирания размер от 6.46 лв.,както и изцяло е отхвърлена претенцията за такса изискуемост в размер на 120.00 лв.

  Като релевира доводи,че в обжалваната част решението е неправилно,въззивникът моли в тази част съдебният акт да бъде отменен и вместо него постановено решение от въззивната инстанция,с което предявения иск по чл.422 от ГПК да бъде уважен изцяло.Прави се искане за присъждане в пълен размер на направените пред първата инстанция разноски,както и  на сторените такива,вкл.юрисконсултско възнаграждение,пред настоящата инстанция.

  В депозиран в законовия срок по чл.263,ал.1 ГПК писмен отговор, въззиваемата страна,чрез пълномощника си по делото-адв.Д.Ч.,по подробно изложени съображения оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена,решението в обжалваните му части да бъде потвърдено,като на страната се присъдят и сторените пред въззивната инстанция разноски.

  Въззивникът прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна  адвокатско възнаграждение.

  В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивният съд констатира,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма и оплаквания на страните.

  По въпроса за правилността на обжалваното решение,като взе предвид постъпилата въззивна жалба,изразените становища на страните по нея и прецени събраните по делото доказателства,Д.кият окръжен съд намира,че решението в обжалваната му част е неправилно,като постановено в противоречие на материалния закон,необосновано,поради неправилна преценка на събраните доказателства,поради което следва изцяло да се отмени,като вместо него се постанови друго,с което предявеният установителен иск се уважи изцяло за пълния размер на претендираните лихви,а за претендираната такса- до размера на сумата от 60.00 лв.За  разликата над 60.00 лв.до претендираните 120.00 лв. претенцията за такса следва да се отхвърли.

  За да отхвърли част от иска,а именно:за договорна лихва върху главницата,за периода от **г.,за разликата над уважения размер от 1.27 лв.,до претендирания размер от 16.95 лв.;за лихвена надбавка за забава,за разликата над уважения размер от 5.27 лв.,до претендирания размер от 6.46 лв.,първоинстанционният съд е изложил следните мотиви в обжалвания акт:

  Претендираната от ищеца договорна лихва в размер 16.95 лв. за периода от **г.,е върху главница в размер на 71.10 лв.Падежът на процесната просрочена главница е 10.12.2014г.,поради което и съгласно чл.33,ал.1 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок сума само за времето на забавата,т.е в случая за периода от 11.11.2014г. до 10.12.2014г.,или на лихва в размер на 1.27 лв.Следва да се посочи,че съдържанието на т.12.1 от ОУ по договори за стокови кредити противоречи на разпоредбите на чл.10,ал.2 и чл.33 от ЗПК,като предвид установения различен начин на начисляване на възнаградителна лихва или просрочено задължение по договора,тази клауза е нищожна.В тази връзка претенцията за обезщетение за забавено плащане върху главницата от 71.10 лв.за периода от датата на падежа-10.12.2014г.,до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-08.09.2015г.е основателна и доказана според заключението на експертизата до размера на сумата от 5.27 лв.

  На  първо място,необоснован,поради неправилна преценка на доказателствата по делото,е извода в обжалваното решение,че заявителят по ч.гр.д.№ 314/2015г.по описа на ГТРС,съответно ищецът по гр.д.№ **.на ГТРС,претендира неплатена редовна лихва и лихвена надбавка за забава само върху главница в размер на 71.10 лв.Опора за подобен извод не е нито съдържанието на депозираното от ЕАД „ **“ заявление в заповедното производство,нито съдържанието на исковата молба,с която е предявен установителния иск по чл.422,ал.1,във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.Съгласно цитираните документи,за посочените в тях периоди се претендират дължимите по процесния договор за кредит неплатени редовни лихви и лихвени надбавки за забава,като никъде не се сочи,че претендираните лихви са единствено върху главница в размер на 71.10 лв.

  На второ място,обявената от първоинстанционния съд за нищожна клауза на т.12.1 от ОУ по договори за стокови кредити,е неприложима в конкретния случай.Тя се отнася до хипотезата на обявена предсрочна изискуемост на целия кредит,каквато хипотеза не е налице,доколкото в случая към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК-08.09.2015г.крайния падеж на кредита – 10.12.2014г.е настъпил.

  Анализът на сключения между страните договор за стоков кредит № ****г.и Общите условия-неразделна част от него,сочи,че страните са постигнали договореност кредита да се олихвява с фиксиран лихвен процент.Съгласно чл.6 от договора,към датата на сключването му този процент е 21.46 годишно или 0.0596% на ден.Разпоредбата на чл.4,раздел III от ОУ също предвижда,че кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент,като тази на чл.4.1 от ОУ регламентира начина на олихвяване,като разписва,че : „ Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.“ Уговореният срок за издължаване на кредита е 12 месеца,считано от неговото усвояване,т.е от 10.12.2013г.,а като падежна дата за издължаване на месечните вноски е договорено 10 число на месеца. Предвид изложеното,релевантно за спора е обстоятелството налице ли са неплатени на падежа главници по процесния договор,съответно за  претендирания период - **г.какъв е размера на уговорената върху тях лихва по чл.6.

  Съобразно неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на ССЕ по гр.д.№ 254/20156г.по описа на ГТРС, към 08.09.2015г.-датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК,по договора е налице неплатена главница в размер на 71.10 лв.,като същата се отнася за месечен падеж - 10.12.2014г.Лихва в уговорения по чл.6 от договора размер обаче се дължи не само върху тази сума,а и върху непогасените в срок месечни вноски по  кредита.Така,експертизата установява,че дължимата на 10.09.2014г.главница не е  платена на падежа,а  едва на 23.09.2014г.,като т.5 от заключението дава отговор на въпроса какъв е размера на договорената по чл.6 от договора лихва за периода **г.не само върху изцяло неплатената главница в размер на 71.10 лв.,но и върху просрочената такава по периоди на дължимост.Размерът на дължимата договорна лихва за процесния период възлиза на сумата от 16.95 лв.,поради което в тази част искът като основателен,предвид цитираните договорни разпоредби, и доказан в пълен размер,предвид заключението на ССЕ,следва да бъде уважен в пълен размер.При това положение,неправилен и необоснован  с оглед доказателствата по делото е направения от първоинстанционния съд извод,че ищецът нямал правно основание да претендира договорна/редовна/ лихва за целия процесен период,а  само за  периода  от 11.11.2014г. до 10.12.2014г. върху сумата от 71.10. лв.- неплатената главница.Дори да се приеме,че лихва се дължи само върху сумата от 71.10 лв.,какъвто извод настоящият съдебен състав по гореизложените мотиви не споделя,лихва се дължи за периода на забавата,който за сумата от 71.10 лв.е 11.12.2014г.-датата,следваща тази на уговорения месечен  падеж-10.12.2014г.,до депозиране на заявлението-08.09.2015г.,а не за посочения в обжалваното решение период.

  Като основателна и доказана в пълен размер с оглед експертизата следва да бъде изцяло уважена и претенцията за заплащане на лихвена надбавка за забава  в размер на 6.46 лв.за периода на забавата,т.е от 11.09.2014г. до 08.09.2015г.Основание за присъждане на тази лихва е чл.12,раздел VI от ОУ по договори за стокови кредити.Съгласно чл.12:“ При забава на плащането на месечна вноска от деня,следващ падежната дата,определена в договора,частта от вноската,представляваща главница,се олихвява с договорния лихвен процент,увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта“.Така уговорената лихва има характер на мораторна неустойка,която представлява обезщетение на кредитора за настъпилите за него вреди от забавеното изпълнение на задължението за връщане на заетата сума.До приключване на съдебното дирене по гр.д.№ **.възражение за нищожност на клаузата,регламентираща лихвената надбавка за забава,от страна на длъжника не е правено,поради което подобно възражение не следва и да бъде обсъждано.

  Неоснователно е и възражението на длъжника,че не дължи на кредитора такса изискуемост по процесния кредит.

  По делото ищецът е представил и е приета като доказателство Тарифа на банката,в сила от 01.11.2013г.,действаща към периода на действие на процесния договор за стоков кредит,на стр.последна от която е вписана такса от 60.00 лв.за оперативно обслужване на кредите,в случаите,когато същите стават изискуеми.

  Твърдението на въззиваемата страна,че кредиторът не може да събира подобна такса,тъй като тя не била предвидена в сключения между страните договор за потребителски кредит,не кореспондира със съдържанието на процесния договор.Съгласно чл.9 от договор за стоков кредит № ****г.,кредитополучателят заявява,че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК,с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор.Опора за извод,че част от тази информация е и Тарифата за таксите на банката е разпоредбата на чл.11 от договора,съгласно която кредитополучателят е запознат с Тарифата,действаща към деня на сключване на договора,като тази тарифа представлява Приложение №3 към   договора.След като кредитополучателят е подписал договора за кредит и съгласно чл.11 от него е запознат с действащата тарифа,в която е  предвидена такса от 60.00 лв.при изискуем кредит,то тарифата произвежда действие спрямо длъжника.Обстоятелството,че към кредитното досие няма подписан от кредитополучателя екземпляр от Тарифата на банката,не обосновава направения от въззиваемата страна извод,че тарифата няма действие спрямо длъжника Г.Г..След като кредитополучателят е подписал процесния договор,а тарифата е част от него,не е необходим отделен подпис и върху тарифата,още повече,че длъжникът не може да влияе върху нейното съдържание.Единственото условие за обвързването му от нейните правила,е тя да му бъде предадена към момента на подписване на договора и той да е запознат с нея.В този смисъл е и съдебната практика-Определение № 702/07.08.2014г.на ВКС по т.д.№ 4410/2013г.,I т.о.,ТК.Въвеждането на административна такса  за оперативно обслужване на кредите,в случаите,когато същите стават изискуеми,е допустимо и след като тази такса е уредена в подписания между страните договор и Тарифата на банката-Приложение № 3 към договора,следователно част към него,то тя е дължима.Тарифата типизира цените на отделните банкови услуги,които цени са общи за всички ползватели,поради което несъстоятелно е и възражението на длъжника,че в случая кредиторът не бил посочил ясно и точно действията,за които претендира събирането на тази такса,и начина на определяне на размера й.

В този смисъл неоснователно е и възражението на  длъжника Г.Г.  за нищожност на чл.11 от процесния договор,предвид липсата на ясни критерии за определяне и начисляване на „ разходи по изискуем кредит“,както и поради противоречието й с чл.33,ал.1 от ЗПК.Законът,в т.ч. и чл.33,ал.1 от ЗПК,не забранява по договори за кредит да се уговорят такси,както и възможност да съществува тарифа за таксите на банките,предлагащи сключването на потребителски кредити.Такива са разпоредбите на чл.5,ал.8,чл.10а,ал.1,чл.11,т.17 от ЗПК,изрично уреждащи възможността за събиране на такси по договор за потребителски кредит.Що се отнася до възражението на длъжника,че клаузата на чл.11 от договора била неравноправна и в този смисъл нищожна,липсва уточнение в какво се изразява неравноправността на клаузата по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Твърдяното значително неравновесие между правата и задълженията на страните,не е налице,доколкото с оглед характера на процесния договор е невъзможно да има пълно съответствие между насрещните престации.На задължението на банката да предостави определена парична сума на кредитополучателя,кореспондира задължението на последния да върне сумата в уговорените срокове,а в случай,че не стори това,да заплати на кредитора договорените лихви и такса изискуем кредит.Като е приел,че клаузата на чл.11 от процесния договор е нищожна,първоинстанционният съд е направил неправилен извод.Визираната във влязлата в сила от 01.11.2013г.Тарифа такса  изискуемост по процесния кредит,в размер на 60.00 лв.,е дължима,като в тази част претенцията следва да бъде уважена,а за разликата от 60.00 лв.,до претендирания размер от 120.00 лв.да се отхвърли.

  Съобразно този изход на спора обжалвания съдебен акт следва да се отмени и в частта му относно присъдените на страните разноски,като такива бъдат присъдени съобразно резултата от настоящото решение.

  В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски,в общ размер на 445.00 лв.,от които : платена държавна такса за образуване на делото-25.00 лв.;заплатено възнаграждение на вещо лице- 120.00 лв.;**0лв.-дължимо юрисконсултско възнаграждение,изчислено на основание чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

  Ответникът по гр.д.№ **.по описа на ГТРС е  направил разноски по делото в общ размер на 380.00 лв.,от които: 350.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение;**.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице.

  Съразмерно с уважената част от иска и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ЕАД „ **“,гр.С., има право на разноски,в размер на общата сума от 320.53 лв.

  Съразмерно с отхвърлената част от иска и  на основание чл.78,ал.3 от ГПК Г.С.Г.,ЕГН:**********,от гр.Г. Т.,има право на разноски,в размер на общата сума от 106.28 лв.

  Съгласно т.12 от ТР 4/2013г.по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,съдът,който разглежда иска,предявен по реда на чл.422,респ.чл.415,ал.1 ГПК,следва да се  произнесе по дължимостта на разноските,направени и в заповедното производство,като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното  производство.

  В заповедното производство заявителят е сторил разноски в размер на 25.00 лв.-държавна такса и **0.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

  Длъжникът е направил разноски в заповедното производство размер на **0.00 лв.-адвокатско възнаграждение.

  Съразмерно с уважената част от иска и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ЕАД „ **“,гр.С.,има право на разноски в заповедното производство в размер на общата сума от 234.09 лв.

  Съразмерно с отхвърлената част от иска и  на основание чл.78,ал.3 от ГПК Г.С.Г.,ЕГН:**********,от гр.Г. Т.,има право на разноски в заповедното производство в размер на общата сума от 83.91 лв.

  В настоящото производство въззивникът е направил разноски,в общ размер от  162.50 лв. ,от която сума: 12.50 лв.-заплатена държавна такса по жалбата;150.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение,определено от съда в този размер на основание чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК,и съобразено с обема на извършената работа-изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание и характера на  делото.

  Въззиваемата страна е  направила разноски по вз.т.д.№ 39/2017г.по описа на ДОС в размер на 400.00 лв.Предвид обстоятелството,че делото не  представлява фактическа и правна сложност и обема на извършената работа-изготвяне на отговор по въззивната жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание,съдът намира за основателно възражението на въззивника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.На основание чл.78,ал.5 от ГПК същото следва да бъде намалено до минималния,предвиден в чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер от **0.00 лв. 

  Съразмерно с уважената част от иска ЕАД „ **“,гр.С.,има право на разноски в настоящото производство в размер на общата сума от 117.04 лв.

  Съразмерно с отхвърлената част от иска Г.С.Г.,ЕГН:**********,от гр.Г. Т.,има право на разноски в настоящото производство в размер на общата сума от 83.91 лв.

  Съдът констатира,че въззивникът по настоящото дело не е внесъл в пълен  размер дължимата такса за обжалване,която съгласно чл.18,ал.1,вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,възлиза на 25.00 лв.Внесена е такса в размер на 12.50 лв.,поради което с настоящото решение въззивникът следва да бъде осъден да довнесе по сметка на ДОС дължимата такса по жалбата в размер на 12.50 лв.

  Воден от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

 

                                              Р     Е     Ш     И :

 

  ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ **.по описа на Районен съд,гр.Г. Т.,Решение № **г.,в частта му,в която предявения иск с правно основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК,е отхвърлен – за договорна лихва за разликата над уважения размер от 1.27 лв.,до претендирания размер от 16.95 лв.;за лихвена надбавка за забава за разликата над уважения размер от 5.27 лв.,до претендирания размер от 6.46 лв.,както и изцяло е отхвърлена претенцията за такса изискуемост в размер на 120.00 лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че Г.С.Г.,ЕГН:**********,***,дължи на ЕАД „ **“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“ М.“ № 19,следните суми:  договорна лихва за разликата над 1.27 лв.,до претендирания размер от 16.95 лв.;за лихвена надбавка за забава за разликата над 5.27 лв.,до претендирания размер от 6.46 лв.,както и такса изискуемост в размер на 60.00 лв.,за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 314/2015г.по описа на ГТРС.

  ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК,в частта му,с която се претендира такса изискуемост на кредита за разликата над 60.00лв.до заявените 120.00 лв.

  ОТМЕНЯ постановените по гр.д.№ **.по описа на Районен съд,гр.Г. Т.,Решение № **г.и Определение № 10/13.01.2017г.,в частта им досежно присъдените разноски на страните,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

  ОСЪЖДА Г.С.Г.,ЕГН:**********,***,да заплати на ЕАД „ **“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул. „М.“ № *разноски съразмерно с уважената част от иска,както следва:в размер на сумата от  сума от 320.53 лв.-разноски по гр.д.№ **.по описа на ГТРС; 234.09 лв.-разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 314/2015г.по описа на ГТРС; 117.04 лв.-разноски по вз.т.д.№ 39/2017г.по описа на ДОС.

  ОСЪЖДА  ЕАД „ **“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул. „М.“ № 19,да заплати на Г.С.Г.,ЕГН:**********,***,разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,както следва: 106.28 лв.- разноски по гр.д.№ **.по описа на ГТРС; 83.91 лв.- разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 314/2015г.по описа на ГТРС; 83.91 лв.- разноски по вз.т.д.№ 39/2017г.по описа на ДОС.

  ОСЪЖДА  ЕАД „ **“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул. „М.“ № *,да заплати по сметка на Окръжен съд,гр.Д. сумата от  12.50 лв.-дължима такса по жалбата,въз основа на която е образувано вз.т.д.№ 39/2017г.по описа на ДОС.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.