Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

гр. Добрич, 27.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ АНГЕЛОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар Б.М.-ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 42/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 42/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „С.“ ЕООД с. В., общ. Г. Т., област Добрич срещу Решение № 133/12.12.2016 г. по гр. д. № 109/2016 г. по описа на Тервелския районен съд.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от „С.“ ЕООД срещу К.Г.Г. и В.Г.Г. искове за сумата от 1 539.58 лв., частични искове от сумата от 2 963.50 лв. всеки, представляващи обезщетение за причинените от ответниците имуществени вреди за периода 11.01.2014 г. – 17.04.2015 г., ведно с лихвите за забава от датата на предявяване на насрещния иск по гр. д. № 119/2015 г. по описа на Генерал-Тошевския РС; отхвърлил е предявените от „С.“ ЕООД срещу К.Г.Г. и В.Г.Г. евентуални искове за сумата от 1 250.00 лв., частични искове от сумата от 2 963.50 лв., представляващи обезщетение за причинените от ответниците имуществени вреди за периода 13.05.2014 г. – 17.04.2015 г., ведно с лихвите за забава от датата на предявяване на насрещния иск по гр. д. № 119/2015 г. по описа на Генерал-Тошевския РС; като е осъдил ищеца да заплати на ответниците разноските по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва, като навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение предвид постановяването му в нарушение на процесуалните правила и необоснованост, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което да уважи предявените искове.

Въззивникът оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

В процесния казус, въззивната инстанция не констатира наличието на елементите от фактическия състав на злоупотреба с права по см. на чл. 3 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД. Ответниците са осъществявали по законоустановения ред своите права и интереси в инициираните от тях граждански и изпълнителни производства срещу насрещната страна.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

На осн. чл. 78, ал.1 ГПК, на въззивниците следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на сумата от по 600.00 лв. на всеки един тях, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно списъка по чл. 80 ГПК и доказателствата към него.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/12.12.2016 г. по гр. д. № 109/2016 г. по описа на Тервелския районен съд.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с. В., ул. „В.“ № *, общ. Г. Т., област Добрич да заплати на К.Г.Г. ЕГН ********** с наст. адрес ***, сумата от 600.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с. В., ул. „В.“ № *, общ. Г. Т., област Добрич да заплати на В.Г.Г. ЕГН ********** с наст. адрес ***, сумата от 600.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.