Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№___56____/ 04.04.2017 год. ,гр.Добрич

 

                                                 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

На тридесети март                                                            2017 г.             

В открито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                     Мл.с.МАРИНА ГЕОРГИЕВА 

                                                                                                                      

Секретар:Б.М.-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско    дело       № 49                 по описа  за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна   жалба на    „Щ.“ООД срещу Решение № * от ** г. ,постановено от Г. Т.  районен съд по гр.дело № ** г.,с което съдът е признал за установено в отношенията между страните,че „ Щ. „ ООД с. К.,  ЕИК ****, дължи на Г.Ю.М. ЕГН ********** ***, арендно възнаграждение за стопанската 2014/ 2015 година в размер на сумата от 8 160. 00 лева, ведно със законната лихва от 06. 06. 2016 година до окончателното издължаване, обезщетение за забава- 361. 12 лева за периода 31. 12. 2015 год. до 06. 06. 2016 година, и 686. 02 лева.  разноски по ч. гр. д. № ** год. по описа на ГТРС ,както и го е осъдил да заплати разноски по делото от  686. 02 лева.

            Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърли иска.

            Излагат се съображения,че обжалваното решение било неправилно.

Сочи се,че по делото ищецът не доказал съществуване на вземането си.По договора за аренда били договорени две самостоятелни и различни форми на заплащане.Ищецът по делото не претендирал натурална форма на заплащане.В чл.3,1 от Договора за аренда уговорената парична форма на арендно възнаграждение била в размер на не-по-малко от 5 лева на декар,платими за всяка стопанска година.Обжалваното решение не било съобразено със заключението на вещото лице.Назначеното по делото вещо лице не могло да даде категорично заключение за дължимата рента.

         Освен това се доказало,че част от земята,която ответното дружество обработва била засята с маслодайни култури,които площи следвало да се извадят площите,които определят размера на дължимата рента.

         Сочи,че неправилно съдът определил правната квалификация на иска,която следвало да бъде по чл.59 от ЗЗД,тъй като договорът на ищеца бил прекратен.

          В срока по чл.263,ал.1 от ГПК  е  постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.Намира решението за правилно и законосъобразно,съобразено със събраните по делото .

               С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

           Настоящият състав на Добрички окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

            Неоснователно възражението,че решението е неправилно,тъй като по делото  ищецът не доказал съществуване на вземането си.Установява се от представеният договор за аренда,че земята е предоставена на ответното дружество срещу възнаграждение.В тежест на ответника е било да докаже,че е заплатил арендно възнаграждение за стопанската 2014/2015 г.,а той не е представил никакви доказателства.

       Не може да бъде възприето твърдението,че в договора за аренда са  договорени две самостоятелни и различни форми на заплащане и че след като ищецът по делото не претендирал натурална форма на заплащане,му се дължало само по  5 лева на декар,както било договорено.Вярно е само твърдението,че са договорени две различни форми на заплащане.Видно от договора ,относно паричната форма е договорен само минималният и размер,като страните са пропуснали да договорят максималният й размер,докато при натуралната форма размерът е твърдо определен-30 % от добитата продукция.И тъй като този размер е категорично договорен,следователно така изразената договорна воля следва да бъде зачетена,а не да бъде попълвана с чл.8 от  Закона за арендата,както е приел  първоинстанционният съд.

        Неоснователно е и възражението ,че обжалваното решение не било съобразено със заключението на вещото лице,което не могло да даде категорично заключение за дължимата рента.Тъй като арендаторите,не водят отделно счетоводство за отглежданата и добитата продукция по всеки аренден договор,а водят такова общо за земите по всички договори,е възприета практиката,дължимото арендно плащане да се изчислява като среден размер от цялата отглеждана и добита продукция,в нейното видово разнообразие.Съгласно заключението на вещото лице въззивникът е отглеждал през процесната стопанска година 3 106,263 дка и е получил от тях продажна стойност от 913 306,34 лв. или по 292,02 лв. на декар.Максимално договореният размер от 30 % от тях се равнява на 88,21 лв. на декар или за обработваните 102 дка на ищцата.,ответникът й дължи сумата от 8 997,42 лв.

         Не може да бъде възприето твърдението,че от добитата от ответника продукция,следва да се извадят сумите за отглежданите маслодайни култури.В тежест на ответника е било да установи обстоятелствата,поради които те следва да се изключат от общата сметка,а това не е сторил.

         Неоснователно е и твърдението за неправилно дадена правна квалификация на иска,която следвало да бъде по чл.59 от ЗЗД,тъй като договорът на ищеца бил прекратен.Претенцията за арендно възнаграждение по време,когато договорът е бил в сила.

          По изложените съображения,настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

          С оглед изхода от делото и на основание  чл. 78 ГПК претендираните от въззиваемата  страна съдебни  разноски за настоящата инстанция следва да се  присъдят в размер на 515 лв.,съгласно представения договор за правна помощ.

     Водим от горното съставът на Добрички окръжен  съд

 

 

                        

                                            Р       Е      Ш      И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА   Решение № 2 от ** г. ,постановено от Г. Т.  районен съд по гр.дело № ** г.

             ОСЪЖДА  ООД“ Щ. „с. К.,община Г- Т.  ЕИК **** да заплати на  дължи на Г.Ю.М. ЕГН ********** *** сумата от 515 лв. разноски за настоящата  инстанция.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

         

 

Председател:                                          Членове:1.

 

 

                                                                              2.