Р Е Ш Е Н И Е № 76

Гр.Добрич 27.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

1.ТАНЯ АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 2.ЕВА ИВАНОВА

При секретаря Б.М.-Юсуф като разгледа докладваното от съдия Т.Ангелова в.т.д.№ 61/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С.К.М. *** и Д.К. *** чрез адв.С.Л. *** против решение № 97/24.11.2016г.по гр.д. № 348/2012г. на Каварненски районен съд,с което са отхвърлени предявените от тях обективно съединени искове срещу СД”Г. К.”С.Б. и Г.И.К. *** по чл.79 във вр. с чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 7 603.15 лв. на първия въззивник и 7 048.67 лв. – на втория въззивник,като сумите представляват обезщетение за забава на възнаграждение за ползване на земеделска земя. В жалбата се твърди,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Въззивниците са позовават на сключено споразумение от 22.12.2011г.Сочат,че докладът на съда по чл.140 ГПК е непълен и неточен,неправилно била преценена фактическата обстановка.Мотивите на съда били неясни,поради което решението е необосновано.Неправилно съдът е квалифицирал исковете по чл.422 ГПК.Молят да се отмени решението на КРС и да се уважат исковете така,както са предявени.

Не е постъпил отговор от въззиваемите страни.

В съдебно заседание и в писмените бележки пълномощникът на ответниците по жалбата поддържа,че исковете са недопустими,тъй като след разделянето на исковете по предявената общо искова молба липсвала обстоятелствена част относно осъдителните искове.В Споразумението липсвало разпределение на дължимите суми между кредиторите.Правно ирелевантен бил факта коя от ищците колко земи притежава.Не били събрани доказателства относно дължимия размер,тъй като съгласно Споразумението правата на кредиторите били равни.Всички съображения по т.3 от жалбата касаели спора по чл.422 ГПК,а не настоящия осъдителен иск.Не били налице и нарушения на съдопроизводствените правила,докладът на съда бил допълнен в съдебно заседание като били удовлетворени всички искания на страните.Поддържа се при условията на евентуалност направеното възражение за прихващане.

След преценка на доводите на страните и данните по първоинстанционното дело съдът приема за установено следното:

КРС е сезиран с предявени от С.М. и Д.С. срещу СД”Г. К.” и Г.К. искове за заплащане на сумата 14 651.83 лв.представляващи обезщетение за забава на плащанията на възнаграждения за ползване на собствената им земя,останали неизплатени към 31.12.2008 г. -11729 лв.,за стопанската 2008-2009г.-1894.26 лв. и за 2009-2010г.-1028.57 лв.Сумите се претендират на основание сключено Споразумение между страните с нотариална заверка на подписите от 22.12.2011г.В петитума на исковата молба изрично се посочва ,че за ищцата С.М. се претендира сумата от 7 603.15 лв. ,а на Д.С.- 7048.67 лв.Обстоятелствената част на исковата молба се съдържа в общата искова молба по чл.422 ГПК и осъдителния иск.От същата може да се направи извода,че осъдителните искове черпят основание от сключено Споразумение на 22.12.2011г. –чл.2,в която част споразумението не е било предмет на заповедно производство.

От представеното Споразумение-чл.2 е видно,че между страните е постигната договореност за заплащане на посочените по-горе суми на двете ищци, в срок до 30.01.2012г.Безспорно се касае до спогодба по смисъла на чл.365 ал.1 от ЗЗД,т.е. налице е двустранен договор,с който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват възможен спор.Със спогодбата страните преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива,каквито ги прогласява спогодбата.Основателността на претенциите,въведени като предмет на спора зависи единствено и само от изпълнение на уговорките по това споразумение.В настоящото производство не е оспорена валидността на спогодбата.Не са представени и доказателства за извършено плащане на претендираните суми,т.е. налице е неизпълнение на задълженията на ответниците по чл.2 от Споразумението.Независимо от това следва да се приеме,че въззивниците не са доказали при условията на пълно и главно доказване дължимостта на претендираните разделно суми.След като в спогодбата кредиторите са посочени общо и не се съдържат клаузи как ще се изпълнява дълга към всеки един от кредиторите, следва да се приеме,че правата на кредиторите са равни,както и дължимите им суми ,и всяко плащане от ответниците на който и да е от кредиторите погасява част от задължението по споразумението.Ищците не са доказали на какво основание и по кой начин са разделили претендираните суми по споразумението,още повече,че и притежаваните от тях земеделски земи са посочени общо в сключеното споразумение,поради което исковете като недоказани следва да се отхвърлят.Предвид горното решението на КРС следва да се потвърди изцяло,независимо от различните мотиви, като в полза на въззиваемата страна се присъдят съдебно-деловодни разноски съгл. чл.78 ГПК от 2040 лв.Не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид чл.7 във вр. с чл.9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като се има предвид,че се касае до процесуално представителство на две лица.

Предвид гореизложеното Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/24.11.2016г. по гр.д.№ 348/2012г. на Каварненски районен съд.

ОСЪЖДА С.К.М. с ЕГН-********** *** и Д.К.С. с ЕГН-********** *** да заплатят солидарно на СД”Г. К.” със седалище и адрес на управление с.Б.,ул.”Д.” № *,общ.Каварна и Г.И.К. с ЕГН-********** *** сумата от 2040 лв./две хиляди и четиридесет лева/ представляващи съдебно-деловодни разноски-адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.