Р Е Ш Е Н И Е № 79

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич..27.04..….......................................2017 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.........ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито заседание на тринадесети април…………………………

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.Т.СТОЕВА

2.Е.ИВАНОВА

при секретаря Б.М.-ЮСУФ………………………………. и в присъствието на прокурора...........................…………...................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Т.СТОЕВА.............В.Т.Д.№69

по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК

Постъпила е въззивна жалба от „И.“ООД,ЕИК**,със седалище и адрес на управление –с.К.,общ.Б.,ул.“Б.“№*,представлявано от управителя С. Н. К.,чрез процесуалния си представител АД“Б. И Г.“,представлявано от адв.П.Г.,със съдебен адрес-***,офис ** АД“Б. И Г.“ срещу Решение №134/11.11.2016г.по гр.д.№248/2016г.по описа на РС гр.Б.,в частта с която са отхвърлени претенциите на жалбоподателя за заплащане на сумата в размер на 1063,25 лв. и в частта на иска,предявен като евентуален ,касаещ мораторната лихва върху сумата от 500 лв.и в частта за присъдените в тежест на жалбоподателя разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок ,допустим е и подлежи на разглеждане по същество.

Решението в обжалваната му част се счита за неправилно и незаконосъобразно,по следните съображения:Неправилно съдът е приел,че отправените на 12.07.2014г. и 23.07.2014г. писма до ответника ,където е направено недвусмислено изявление за прихващане ,не са годни да погасят съществуващото задължение на жалбоподателя към ДКИ“КЦ“Д.“ –ГР.Б. до по –малкото от двете.Изводът противоречи на разпоредбата на чл.103 от ЗЗД,тъй като законът не предвижда форма,в която да се направи изявлението за прихващане.Съдът не е тълкувал волята на страната,при което е нарушил разпоредбата на чл.5 и чл.10 от ГПК.

На следващо място жалбоподателят счита,че лихви за забава се дължат от датата на настъпване на визираните в чл.55 от ЗЗД събития,а не от датата на поканата.Приемайки обратното съдът е дал принципна възможност на възложителя по търга да задържа внесените депозити за неограничен срок.Това виждане противоречи на правилата за добросъвестност,уредени в чл.12 от ЗЗД.

В срок от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността на подадената жалба,в който твърденията на въззивника в подадената жалба се оспорват,с доводи изложени подробно в отговора.Районният съд правилно изтълкувал изявлението ,в посочените две писма.Въззиваемата страна не счита ,че има каквото и да е валидно и изискуемо задължение към ищеца,с което той да може да прихване своето задължение.Изразено е несъгласие,че лихва за забава се дължи от настъпване на визираните в чл.55 от ЗЗД събития,счита се,че при хипотезите на чл.55 и чл.59 от ЗЗД лихва се дължи след покана.Въззиваемата страна е на мнение,че депозита правомерно е задържан,в съответствие с условията за провеждане на търга.

Постъпила е въззивна жалба от ДКИ“КЦ“Д.“ –ГР.Б.,ЕИК по БУЛСТАТ ** ,със седалище и адрес на управление-гр.Б. **,обл.Добрич,п.к.№**,представлявано от директора Ж. М. М.,чрез процесуалния си представител адв.В.В.,ВАК срещу Решение №134/11.11.2016г.по гр.д.№248/2016г.по описа на РС гр.Б.,в частта с която жалбоподателя е осъден да заплати на „И.“ООД сумата от 500 лв.,с която жалбоподателят се бил обогатил неоснователно,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 02.06.2016г.до окончателното й издължаване и в частта,с която е осъден жалбоподателя да заплати на ответника по жалбата сумата от 205,34 лв.-направени по делото разноски,съобразно на уважената част на иска.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В тази част жалбоподателя счита решението за неправилно,необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуални правила.

Районният съд неправилно е приложил в настоящия случай ППЗДС,неправилно е изтълкувал и приложил към настоящия казус ТР№3 от 12.12.2012г.на ОСГК на ВСК по т.д.№3/2012г.Неправилно и без мотиви съдът приложил общото основание за нищожност на сделките,поради противоречие с добрите нрави към разпоредби на ИАА.Необосновано и без мотивировка е определил клаузи на индивидуален административен акт като „наказание“Нарушени са правилата на чл.146 ал.1 т.5 и ал.2 от ГПК,като не е разпределил в доказателствена тежест на ответника доказването на претърпени вреди от пропуснати ползи.Не е квалифицирал правилно претенцията за неоснователно обогатяване и не е обсъдил доказателствата относно иска за неоснователно обогатяване,като е постановил решението си при неизяснени обстоятелства.Не е направено разграничение между институтите на явния и тайния търг,които са различно уредени.Правилната квалификация на претенцията на ищеца не е по чл.55 ал.1 пр.второ от ЗЗД,а по чл.59 от ЗЗД,както сам ищецът е посочил в исковата си молба,но съдът не е приел тази квалификация.

С тези мотиви се настоява решението ,в атакуваната му от страна на ДКИ“КЦ“Д.“ –ГР.Б. да бъде отменено,а искът –отхвърлен,с последиците относно съдебно деловодните разноски.

По подадената жалба е депозиран писмен отговор от противната страна,в който се оспорва основателността й.

Според ответната по така подадената жалба страна съдът,на основание чл.17 ал.2 пр.1 от ГПК е в правото си да се произнесе по валидността на административен акт.Не е налице грешна интерпретация на ППЗДС и цитираното от съда тълкувателно решение.Настоява се в атакуваната част решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбите са подадени срещу валиден и допустим съдебен акт.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и мотивите на атакувания съдебен акт,прие за установено следното:

По делото се претендират от страна на ищеца сумите от 895,** лв.-платени главница и разноски по изп.д.№** на ЧСИ С.С.,с район на действие Добрички окръжен съд,като вреди,настъпили вследствие на неправомерно действие на ответника по делото,състоящо се в завеждане на така посоченото дело,ведно с лихви за забава върху тези суми,до завеждане на делото ,а в условията на евентуалност се претендира връщане на сумата от 500лв.,ведно с лихви за забава върху нея ,с които ответникът неоснователно се е обогатил,задържайки неправомерно внесения от ищеца на 23.08.2013г.депозит за участие в обявен търг,организиран за отдаване под наем на недвижим имоти-сграда в комплекс „Д.“ в гр. Б..

Правната квалификация на първия обективно съединен иск е чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.86 от ЗЗД,а на евентуално съединения иск е чл.59 от ЗЗД във вр.с чл.86 от ЗЗД.

По фактите на делото липсва спор между страните и те са правилно установени от районния съд.

По оплакването,че съдът не е зачел като валидно изявлението за прихващане на ищеца в писмо от 12.08.2014г.,адресирано до ответника по делото ,съдът намира следното:Ищецът е отправил изявление за прихващане към ответника по делото ,като е заявил ,че иска задължението му за съдебни разноски ,присъдени с Решение №8934/26.06.2014г.на ВАС в размер на 480 лв. да бъде приспаднато от задължението на ответника към ищеца за сумата от 500 лв.-внесен и подлежащ на връщане депозит.Изявлението следва да се приеме като такова за прихващане по смисъла на чл.103 ал.1 от ЗЗД,тъй като от смисъла на изявлението се установява,че се целят последиците на прихващане на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях.Липсват обаче доказателства писмото да е достигнало до знанието на ответника,факт оспорен с отговора на исковата молба.На следващо място прихващане може да се извърши с две насрещни,ликвидни и изискуеми вземания,а в настоящия случай не съществува вземане на ищеца спрямо ответника за връщане на внесения депозит.Това е така,тъй като от представената по делото декларация на представляващия ищеца от 23.08.2013г. се установява,че той е запознат с условията за провеждане на търга и изискванията за участие в него,които той приема безусловно.Съгласно чл.6.4 от представените условия за участие в търга,депозитът за участие в търга не се връща на участник ,който е обжалвал заповедта за обявяване на спечелилия участник и жалбата му е отхвърлена с влязъл в сила съдебен акт.В този случай депозитът служи като обезпечение за пропуснати ползи.Настоящия състав на съда не споделя мотивите на районния съд ,че така посоченото условие противоречи на добрите нрави и се явява санкция спрямо обжалвалия търга участник.Противоречие на добрите нрави може да бъде основание за нищожност на сделки.В случая не сме изправени пред гражданско правна сделка ,а пред административен акт,който е можело да бъде обжалван или при несъгласие с него участникът е можел да не участва в търга.В тази насока са и мотивите на Решение №145 от 06.11.2013г.на Добрички административен съд,което е потвърдено и влязло в законна сила.Предвид изложеното правилно и съобразно обявените условия за провеждане на търга,приети от ищеца по делото внесения депозит е задържан като обезщетение за пропуснати ползи.Или не съществува насрещно вземане на ищеца спрямо ответника по делото,с което да е възможно да се извърши прихващане.

Що се отнася до оплакването ,че лихви за забава се дължат от датата на настъпване на събитието,то на първо място при условията на чл.59 от ЗЗД лихви за забава се дължат след покана.На следващо място след като не съществува задължение за връщане на главницата,не се дължат и лихви върху нея,които са акцесорни спрямо главното задължение.

По иска за непозволено увреждане съдът намира,че същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Предприемането на действия по събирането на дължимо вземане на представлява неправомерно действие,което да уврежда ищеца,а уреден от закона способ за събиране на дължими вземания по реда на съдебното изпълнение.Липсва неправомерно действие,което да причинява увреждане на ищеца по делото.Като акцесорни спрямо главното вземане мораторни лихви не се дължат.

Липсва и неоснователно обогатяване на ответника по делото за сметка на ищеца,тъй като не е доказано неоправдано имуществено разместване,водещо до обогатяване на едната страна за сметка на обедняването на другата.Както по-горе се коментира депозитът на ищеца е правомерно задържан на основание приетите от него тръжни условия.

И двата иска са недоказани и неоснователни и подлежат на отхвърляне.Като е уважил иска за връщане на сумата от 500 лв. на основание чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД-при неосъществено основание съдът е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено.

На ДКИ“КЦ“Д.“ –гр.Б. се дължат всички сторени по делото съдебно деловодни разноски,а именно 480 лв.-адвокатско възнаграждение в първата инстанция и 25 лв.държавна такса за въззивното обжалване и 3** лв.-адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №134 от 11.11.2016г.по гр.д.№248/2016г.по описа на РС гр.Б.,в частта с която е осъден ДКИ“КЦ“Д.“ –ГР.Б.,ЕИК **,представлявано от Директора да заплати на „И.“ООД,ЕИК**,със седалище и адрес на управление –с.К.,общ.Б.,ул.“Б.“№*,представлявано от управителя С. Н. К. сумата от 500 лв.,представляващи неоснователно обогатяване с оглед неосъществено основание ,ведно със законната лихва от 02.06.2016 г.до окончателното й издължаване,както и решението в частта за присъдените на страните разноски,като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от „И.“ООД,ЕИК**,със седалище и адрес на управление –с.К.,общ.Б.,ул.“Б.“№*,представлявано от управителя С. Н. К. за сумата от 400 лв.-неоснователно обогатяване.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „И.“ООД,ЕИК**,със седалище и адрес на управление –с.К.,общ.Б.,ул.“Б.“№*,представлявано от управителя С. Н. К. да заплати на ДКИ“КЦ“Д.“ –ГР.Б.,ЕИК ** сумата от 865 лв. съдебно деловодни разноски по водене на делото в двете инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.