Р Е Ш Е Н И Е

№___70____/ 25.04.2017 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На тринадесети април 2017 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Б.М.-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 70 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Т.С.Р. ЕГН-**********,срещу Решение №112 от 14.10.2016 г.,постановено от Балчишки районен съд по гр.дело № 639/2015 г.,в частта с която съдът е отхвърлил иска му срещу Г. Ф. за до размер на 4 000 лв..

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважи иска до предявения размер.

Излагат се съображения,че обжалваното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Размерът на определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди бил изключително занижен и определен в нарушение на принципа за справедливост,установен в чл.51,ал.1 и чл.52 от ЗЗД,като не бил отчетен размерът на моралните вреди.

При определяне на обезщетението не била отчетена последователната практика на съдилищата за определяне на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната,както и общественото възприемане на справедливостта.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Добрички окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

С обжалваното пред настоящата  инстанция съдебно решение БРС е осъдил Г. Ф. гр.С.   да заплати на ищеца Т.С.Р. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания, като резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23.12.2014 година,в размер на 2 000 лв.,като е отхвърлил иска до предявеният размер от 10 000 лв.

Пред въззивната инстанция спорът е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинените увреждания, като ищецът счита, че има основание да претендира допълнително заплащане на сумата от 2 000 лева към застрахователното обезщетение от 2 000 лева, присъдено от първоинстанционния съд ,като се позовава на нарушение на принципа за справедливо обезщетяване на вредите по чл.52 ЗЗД и несъобразяване от съда на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователното покритие  за неимуществени вреди.

Съдът счита, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за  претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да изхожда от установените по делото правнорелевантни факти  за вида и характера на претърпените от пострадалия телесни увреждания, извършените медицински интервенции, продължителността на лечението, степента на физическото и психичесто възстановяване от травмите и техните последици  във времето, както и от специфичните такива отнасящи се до установените в обществото норми на справедливост, намиращи икономическо отражение  в определените лимити и нива на застрахователно покритие, предвидени по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, към датата на настъпване на увреждането, в случая определени в разпоредбите на чл.266 КЗ/отм/ и практиката на ВКС.

Всички тези обстоятелства по делото са изследвани от първоинстанционния съд и са взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение. Изводите са направени в съответствие с приетото заключение на вещото лице от съдебно-медицинската експертиза,която установява,че този тип увреждания отминават за 20-30 дни.Разпитаните по делото свидетели,не са установили дори продължителността на това възстановяване,а още по-малко-търпените от ищеца болки и страдания.

Във въззивната жалба се акцентира върху икономическата конюнктура като основание за присъждане на по-висок размер обезщетение. По този въпрос съдът намира, че лимитите визиране в разпоредбите на КЗ/отм.// , чиято проявна форма са лимитите на застрахователни обезщетения / § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ / отм./ /, и обичайната съдебна практика, относими към конкретния случай, са обективен белег за икономическите условия, за които съдът държи сметка при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на принципа на справедливост, с оглед конкретното застрахователно събитие.

За това съдът счита, че при отчитане на всички релевантни факти и обстоятелства  установени по делото относно причините за настъпване  на ПТП, вида и характера на претърпените от ищеца увреждания, възможните последици за неговото физическо здраве,определеното по размер от първоинстанционния съд обезщетение, дължимо от застрахователя е съобразено с принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

В този смисъл въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от спора и тъй като въззиваемата страна не е направила искане за присъждането на разноски,съдът не дължи произнасяне по разноските.

Водим от горното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №112 от 14.10.2016 г.,постановено от Балчишки районен съд по гр.дело № 639/2015 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.