Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

Гр.ДОБРИЧ 24.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ АПРИЛ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

мл.с.М.ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 71/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.И.С.,ДАК,в качеството й на процесуален представител на ответника по гр.д.№ 2919/2016г. по описа на Добрички районен съд-С.К.М.,ЕГН:**********,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 1331/30.12.2016г.,с искане за отмяната му и присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Според въззивника обжалваното решение е недопустимо,по следните съображения:

Предмет на разглеждане по делото е установителен иск с правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.Претендира се установяване дължимостта на вземане на ищеца от ответника по Заповед за изпълнение № 948/06.07.2016г. по ч.гр.д.№ 1893/2016г.по описа на ДРС.С обжалваното решение предявения иск е уважен изцяло,като ответника е осъден да заплати на ищеца и сторените разноски,в размер на 425 лв.-по

по гр.д.№ 2919/2016г. и 325.00 лв.-по ч.гр.д.№ 1893/2016г.,и двете по описа на ДРС.Решението е постановено по недопустим иск.Това е така,защото в в законоустановения срок С.К.М. е подал възражение по ч.гр.д.№ 1893/2016г.по описа на ДРС,в което признава,че не е погасил цялата сума по заема,изтъква като причина за това сменения адрес на офиса на кредитора и незнание за новия офис,като моли съда да прояви разбиране.С това възражение длъжникът не оспорва,а напротив-признава задължението си.Без да прецени съдържанието му,заповедният съд неправилно е приел този писмен акт на длъжника като възражение по смисъла на закона,и е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.За да настъпи предвиденото в чл.415,ал.1 от ГПК действие на възражението,е необходимо длъжникът да е оспорил съществуването на вземането на кредитора.В случая,в резултат на неточна преценка относно вида на подадения от длъжника писмен акт и неправилното му квалифициране като възражение по смисъла на чл.414,ал.1 от ГПК,на заявителя са дадени погрешни указания за предявяване на иск по чл.415,ал.1,вр. с чл.422,ал.1 от ГПК.Неправилна е преценката относно характера на депозирания от длъжника писмен акт не само на заповедния съд,но и на съда,пред който е бил предявен установителния иск.

В депозиран по делото писмен отговор на въззивната жалба въззиваемата страна-ЕАД „ ***“,ЕИК ***,гр.София,чрез юрисноксулт С.П.,изразява становище за неоснователност на жалбата,като моли първоинстанционното решение като валидно,допустимо и правилно да бъде потвърдено.От своя страна претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.В случай,че заявения от въззивника за присъждане адвокатски хонорар надвишава минимума,прави възражение за прекомерност и искане за намаляването му до предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

Добричкият окръжен съд,в рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,и като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, прецени събраните по делото доказателства,намира,че обжалваното решение е недопустимо.

По гр.д.№ 2919/2016г. ДРС е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК чл.422 от ГПК за установяване вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по приложеното ч.гр.д.№ 1893/2016г.на ДРС.Ответникът по делото е подал по ч.гр.д.№ 1893/2016г.на ДРС писмен акт,озаглавен „възражение“,в който е признал,че дължи сумата по издадената заповед,като в акта буквално е записано:“ Действително дължа 86.82 лв.по договор за заем,последният месец ходих до офиса,но се оказа,че офисът е изместен,не беше посочен нов адрес и затова не можах да внеса задължението си.Моля да проявите разбиране.“При това положение,за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителния иск,по следните съображения:

Установителният иск по чл.422 от ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника,за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение.Правният интерес от установяване вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка,за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим.В хипотезата на чл.422 ГПК,специалните положителни предпоставки за допустимост на установителния иск са:Издадена заповед за изпълнение;Подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника възражение по чл.414 ГПК;Спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.415,ал.1 от ГПК.

Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила,ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава.Възражение по смисъла на чл.414 ГПК е всяка форма на несъгласие със вземането,всяко изявление,от което е видно,че длъжникът не признава вземането,като не е необходимо същото да бъде мотивирано.Ако във възражението е посочено изрично,че не се отрича описаното в заповедта за изпълнение задължение/както е в настоящия случай,в който длъжникът не отрича вземането за главница,а следователно и акцесорните спрямо него вземания за лихви и разноски/,подаденият формуляр не е същинско възражение по смисъла на чл.414 от ГПК,което да обоснове извод за възникнал между кредитора и длъжника спор относно вземането-предмет на издадената заповед за изпълнение и правен интерес от предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК.

В рамките на компетентността на съда,пред който се подава възражението по чл.414,ал.1 от ГПК,е да прецени дали то е насочено срещу дълга и в този смисъл има характер на възражение по смисъла на цитираната разпоредба.Тази преценка се дължи преди произнасяне по въпроса дали е настъпило предвиденото от законодателя действие на възражението,изразяващо се в блокиране изпълнителната сила на заповедта,или същата е влязла в сила,поради неподаване в срок на писмено възражение срещу нея.В случая,макар изявлението на длъжника да е обективирано върху утвърдена бланка за възражение по чл.414 от ГПК,след като не е насочено към отричане на вземането или неговата изпълняемост,то не притежава правните белези на същинско възражение с последиците по чл.415,ал.1 от ГПК и не препятства влизането на заповедта в сила,а оттук-и издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя. В резултат на неточната преценка на заповедния съд,обективирана в Разпореждане от 01.09.2016г. по ч.гр.д.№ 1893/2016г.за вида на подадения от длъжника писмен акт и неправилното му квалифициране като писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение,на заявителя са дадени погрешни указания за предявяване на иск за установяване на вземането му по реда и в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.Интересът от иска по чл.422 от ГПК обаче е последица не от дадените от съда в заповедното производство указания,а от извършеното от длъжника оспорване на задълженията по издадената заповед за изпълнение,като при липса на тази абсолютна процесуална предпоставка искът се явява недопустим.

Дадените от съда,пред който е висящо заповедното производство,указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл.415,ал.1 от ГПК,не освобождават съда,разглеждащ предявения установителен иск по чл.422 от ГПК,от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки,които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.Съдът,пред който е висящо исковото производство,не е обвързан от констатацията на съда в заповедното производство,че е подадено в срок възражение от длъжника срещу вземането,а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК,като при необходимост тълкува изявлението на длъжника във депозирания формуляр за възражение.В подкрепа на гореизложеното е задължителната и постоянна практика на ВКС: т.10а от ТР № 4/18.06.2014г.по тълк.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС;Определение № 163/04.02.2011г.по ч.т.д.№ 901/2010г.,II т.о,ТК;Определение № 288/17.03.2011г. по ч.т.д.№ 27/2011г.,II т.о,ТК;Определение № 39/19.01.2010г.по ч.т.д.№ 844/2009г., II т.о,ТК и мн.др.

По гореизложените мотиви,настоящият съдебен състав намира,че подаденият по ч.гр.д.№ 1893/2016г.по описа на ДРС формуляр за възражение не е същинско възражение по смисъла на чл.414 от ГПК и с него не се оспорва вземането,а в съответствие с т.4 от формуляра изрично е отразено,че задължението се признава.При това положение,заповедта за изпълнение на процесното вземане е влязла в сила и кредиторът има изпълнително основание.Предявеният по гр.д.№ 2919/2016г.по описа на ДРС установителен иск по чл.422 от ГПК е недопустим,поради липса на правен интерес.Недопустимо е и обжалваното решение,което по арг. от чл.270,ал.3,изр.1 от ГПК следва да бъде обезсилено,ведно с прекратяване на производството по делото.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.4 от ГПК въззиваемата страна дължи и следва да заплати на въззивника сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,в общ размер на 76.50 лв.,от които 75.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото и 1.50 лв.-заплатена такса за банков превод съгласно представена по делото вносна бележка от 16.02.2017г.Адвокатско възнаграждение не се претендира,поради което не са налице условия за обсъждане на направеното от въззивамата страна възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1331/30.12.2016г.,постановено по гр.д.№ 2919/2016г. по описа на Добрички районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск с правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕАД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“ ***“ № 25,офис сграда ***,ет.2,офис 4,да заплати на С.К.М.,ЕГН:**********,с настоящ адрес:с***,сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,в общ размер на 76.50 лв./седемдесет и шест лева и петдесет стотинки/,от които:75.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото и 1.50 лв.-заплатена такса за банков превод.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.