О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 186

Гр.ДОБРИЧ 13.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ТРИНАДЕСЕТИ АПРИЛ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.т.д.№ № 86/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248,ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена от ЕООД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Т.,ул.“ **“ № 59,представлявано от М.К.,А.Б. и Г.Л. поотделно,чрез пълномощник-адв.А.К.,частна жалба срещу Определение № 283 от 30.12.2016г.,постановено от Районен съд,гр.Т. по гр.д.№ 87/2016г.по описа на съда,с който съдебен акт е оставена без уважение,като неоснователна,молбата на ответника за допускане на изменение на постановеното по делото Решение № 122 от 10.11.2016г. в частта му за разноските.

Като твърди,че постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение е неправилно и незаконосъобразно,частният жалбоподател моли за отмяната му и постановяване на друго от въззивната инстанция,с което постановеното по гр.д.№ 87/2016г.по описа на ТРС решение бъде изменено в частта му на присъдените в полза на ищеца разноски,като същите се намалят до минималния,предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,размер от 454.00 лв.При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд се е мотивирал единствено с това,че присъденият с решението в полза на ищеца адвокатски хонорар не надвишава трикратния минимален размер на възнагражденията,посочени в чл.7,ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.С решение на ВАС,в сила от 05.02.2016г.,е прогласена нищожността на разпоредбата на

параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г.,с която е мотивиран обжалвания отказ,поради което същият се явява неправилен.

В срока по чл.248,ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ищеца по гр.д.№ 87/2016г.на ТРС,чрез пълномощника му-адв.Б.Б.,в който частната жалба се оспорва като неоснователна.Според В.М. присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с общата цена на предявените претенции,както и с осъществената защита срещу направеното възражение за прихващане.Извън това,делото се отличава и с висока фактическа и правна сложност,поради което справедливо е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.00 лв.

Настоящият съдебен състав,като взе предвид постъпилата жалба,изложените в нея доводи и съобрази представените доказателства,намира за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима,като подадена от надлежно легитимирана страна,в рамките на установения в чл.248,ал.3 от ГПК срок,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК,определението за разноските може да се обжалва по реда,по който подлежи на обжалване решението,а именно – в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Видно от материалите по делото,препис от така постановеното определение на ТРС е връчен на жалбоподателя на 10.01.2017г.Настоящата жалба е изпратена по пощата на 24.01.2017г.,видно от датата на пощенското клеймо,следователно в срока по чл.248,ал.3,вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК.

Разгледана по същество,жалбата е основателна,по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на В.М., ЛНЧ **********,пребиваващ в гр. Т.,срещу „***“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище в гр. Т.,с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца общата сума от 3200.00 лв.,представляваща неплатени възнаграждения за месеците юли и август 2015г. по сключен между страните договор за управление.

С Решение № 122 от 10.11.2016г. ТРС е уважил изцяло така предявените искове,като на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв.Направеното от ответника в последното открито съдебно заседание възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е прието за неоснователно,тъй като възнаграждението не надвишава трикратния минимален размер на възнагражденията,посочени в чл.7,ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът е отправил до първоинстанционния съд искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските,като е поискал определеното с решението адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размера на минималното адвокатско възнаграждение от 454 лв. съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С Определение №283/30.12.2016г. – предмет на настоящото производство,молбата на ответника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е оставена без уважение,като неоснователна,като съдът се е позовал на същите мотиви,изложени и в решението.

Неправилен е извода на първоинстанционния съд,че не са налице основания за уважаване на искането за изменение на решението в частта му досежно размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение,тъй като същото не надвишавало трикратния минимален размер на възнагражденията,посочени в чл.7,ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Макар и буквално да не е упоменал разпоредбата на параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,позовавайки се на трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение,ТРС безспорно е визирал този параграф.С Решение № 14820 от 10.12.2014г. по адм. д. № 10395 от 2014г. е прогласена нищожността на параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016г./В този смисъл основателен се явява изтъкнатия от жалбоподателя довод,че отказът на първоинстанционния съд в обжалвания акт се основава на правна разпоредба,прогласена по надлежния законов ред за нищожна.Извън това,съгласно т.3 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012г.,при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение,поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 от ГПК,съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от наредба № 1/09.07.2004г.ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

При възражение за прекомерност,в контекста на приложното поле на чл.78,ал.5 от ГПК,съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия.В случая,такава преценка от първоинстанционния съд не е направена,и следва да се извърши от настоящата инстанция.Институтът на чл.78,ал.5 от ГПК е насочен по-скоро към установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право,а не установява задължение на съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния минимум.

В случая,съобразно цената от 3 200.00 лв.общо на предявените по гр.д.№ 87/2016г.на ТРС искове,минималният размер на адвокатското възнаграждение,определен по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г.,възлиза на 454.00 лв.Настоящият състав на съда намира за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.00 лв.С оглед обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа по делото-изготвяне на исковата молба,активно участие в проведените две открити съдебни заседания,вкл.защита срещу направеното от ответника възражение за прихващане,както и обстоятелството,че делото е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност,възнаграждението следва да бъде намалено на 900.00 лв.,представляващо приблизително двойния размер на минималното възнаграждение по Наредбата.

Воден от гореизложеното, Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 283 от 30.12.2016г.,постановено от Районен съд,гр.Т. по гр.д. № 87/2016 г.по описа на съда.

ИЗМЕНЯ Решение № 122 от 10.11.2016г.,постановено от Районен съд,гр.Т. по гр.д. № 87/2016г.по описа на съда в частта му,с която ответника ЕООД „***“,ЕИК ***,гр.Т., е осъден да заплати на ищеца В.М.,ЛНЧ **********,адвокатско възнаграждение в размер 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева/,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕООД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Т.,ул.“ **“ № 59,представлявано от М.К.,А.Б. и Г.Л. поотделно,да заплати на В.М.,ЛНЧ **********,с адрес:г***,със съдебен адрес:***,чрез адв.Б.Б.,адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лв./деветстотин лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.