О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204/.27.04..2017 г.,
град Добрич
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ, в закрито
заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ АПРИЛ две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия ЕВА ИВАНОВА в.ч.т.д. № 93/2017 г.
Производството
е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във връзка с чл.419 ГПК.
Образувано
е по частна жалба с рег. № 339/30.01.2017 г. на Ю.С.К., ЕГН ********** с адрес:
*** против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № ***/03.01.2012
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
постановено ч.гр.д. № ****/2011 г. по описа на Районен съд - Каварна.
В частната жалба се излагат
съображения, че атакувания съдебен акт е неправилен и необоснован, поради което
се моли същият да бъде отменен. Жалбоподателят счита, че не са налице
предпоставките за уважаване на искането по чл. 418 ГПК, като се позовава на
т.18 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че в заповедното производство не
е представен документ, който да удостоверява, че на длъжника или поръчителя е
съобщено волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Заявява още, че решаващо е обстоятелството, че такова доказателство
следвало да бъде представено именно на заповедния съд и представянето му на
по-късен етап, когато производството е приключило, не е в състояние да санира
допуснатия пропуск. Претендира и заплащането на направените по производството
разноски
От „****“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „****“ № ** е депозиран
отговор, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на частната
жалба и се моли настоящата инстанция да я остави без уважение. Претендира
присъждането и на сторени разноски в настоящото производство на основание
чл.78, ал.8 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Депозираната от Ю.С.К., ЕГН **********
с адрес: *** частна жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване на постановеното разпореждане и е депозирана в
законоустановения срок /видно от представената покана за доброволно изпълнение/
срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което същата е
процесуално допустима. Жалбата е подадена ведно с възражението срещу издадената
заповед за изпълнение, което е допълнително условие за допустимост на частната
жалба, за наличието на което съдът следи служебно, аргумент от чл.419, ал.2 ГПК.
Възражението, наведено в отговора на частната жалба, че срокът за депозиране на
частната жалба е изтекъл по отношение на ****, е неотносим по отношение на
жалбоподателя Ю.С.К.. Покана за доброволно изпълнение е връчена на същия на 17.01.2017
г., а жалбата е подадена на 30.01.2017г., с оглед на което следва че е
депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл. 419, ал.1 ГПК.
Съдът след запознаване с материалите по делото установи
следното от правна и фактическа страна:
Производството
пред Районен съд, град Добрич се е развило по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, депозирано на 28.12.2011 г. от „****“ ЕАД,
ЕИК **** срещу ****, ЕГН **********; ****, ЕГН ********** и Ю.С.К., ЕГН **********
въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги към
28.12.2011 г. по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 13.01.2010
г. със страни „****“ ЕАД като кредитор и **** и **** като кредитополучатели при
поръчителството на Ю.С.К.. В заявлението е посочено, че на основание параграф
VІ, т. 19.2 от Общите условия към договора за кредит предсрочната изискуемост
на кредита е настъпила автоматично.
Със заповед № 5/03.01.2012 г. по
ч.гр.д. № 848/2011 г. състав на Районен съд, град Каварна уважава депозираното
заявление като осъжда тримата длъжници солидарно да заплатят претендираните от
заявителя суми, разпорежда незабавно изпълнение и издава в полза на „****“ ЕАД
изпълнителен лист за сумите: 7515,40 лева, представляващи неиздължена главница
за периода 14.01.2010 г. до 28.12.2011 г.; 711,43 лева, представляващи
договорна лихва за периода 25.07.2011 г. до 28.12.2011 г.; 284,62 лева,
представляващи наказателна лихва за периода от 12.08.2011 г. до 28.12.2011 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението , както и сумата от 170,23 лева,
представляваща внесена държавна такса.
Впоследствие заповедният съд
установява, че длъжникът ****, ЕГН ********** е починала преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК на
29.01.2011г., поради което с Определение № 83/16.03.2017г. обезсилва заповедта
по отношение на същата. Междувременно, на 19.12.2015г., след издаване на
процесната заповед починал и другия длъжник *********, ЕГН **********, чиито
наследници ****** и **** встъпват в задълженията на своите наследодатели.
В настоящото производството по чл. 419
ГПК законът е дал възможност на длъжника да обжалва само разпореждането, с
което се уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Разпореждането може да бъде отменено, само ако съображенията за исканата
отмяна са извлечени от акта по чл. 417 - т.е твърденията да обосноват, че актът
по делото не е от категорията на тези по чл. 417
ГПК, даващи основание за допускане на незабавно изпълнение. Това е така,
тъй като компетенността на съда в производството по чл. 419
ГПК е ограничена само до преценка на обстоятелството дали актът въз основа
на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение е редовен от външна
страна - т.е дали е от категорията на тези по чл. 417
ГПК.
Съгласно
дадените с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
разрешения, извлечението от счетоводните книги на банката по чл.
417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ,
удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. Предпоставките по чл. 418
ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако банката изрично
е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
респ. надлежно е предупредила длъжника за настъпилата по силата на самия факт,
уговорен в договора като прекратително условие, предсрочна изискуемост, което
изявление е достигнало до длъжника – кредитополучател в предходен, подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, момент.
Въззивната
инстанция счита, че жалбоподателят Ю.С.К.,
ЕГН ********** в качеството си на поръчител по банковия кредит, предмет на
издадената от първоинстанционния съд заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК, се явява длъжник на общо основание, следователно по отношение на същия
важат изложените в т. 18 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешения относно
уведомяването на длъжниците за предсрочната изискуемост на задължението.
В
конкретния случай не е налице извършено уведомяване на длъжниците, че кредита е
обявен за предсрочно изискуем, което уведомяване да е достигнало до същите. За
обосноваване на възникнало в негова полза право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, заявителят е посочил, че предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично на основание чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит за
текущо потребление от 13.01.2010 г. Съгласно посочения в заявлението договорен
регламент, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни целят остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие
като до предявяването му за събиране по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер
на 10 процентни пункта. Нито се твърди, нито се установява с надлежно
представени със заявлението доказателства, че банката изрично е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. С оглед на това и
съобразявайки дадените в т.18, ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК разрешения, които са задължителни за съдилищата, въззивната
инстанция приема, че в настоящия случай не е надлежно удостоверено настъпването
на предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора, поради което не са
налице предвидените от закона основания за допускане на предварителното
изпълнение на издадената заповед за изпълнение. Неоснователно е изложеното в
отговора на частната жалба, че следва да се съобрази датата на приемане на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК, тъй като към настоящия момент същото
е прието и съдилищата са задължени да съобразяват съдебните си актове със
съществуващите към момента Тълкувателни решения. По изложените съображения
съдът приема, че предявената частна жалба е основателна, а депозираният отговор
неоснователен.
Обжалваното
разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената на
кредитора заповед за изпълнение, следва да се отмени. С оглед на това следва да
се обезсили и издаденият изпълнителен лист, доколкото в хипотезата на чл.
418, ал.1 ГПК такъв може да бъде издаде само, ако е допуснато незабавно
изпълнение.
По
отношение на разноските:
Съобразно
изхода на спора основателно се явява и искането на Ю.С.К. за присъждане на
сторените в производството разноски. Същият претендира сумата от 200лв. /Двеста
лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя
договор за правна защита и съдействие от 25.01.2017 г., от който е видно, че е
заплатена сумата от 200лв. /Двеста лева/
в брой за обжалване на разпореждане за незабавно изпълнение инкорпорирано в
заповед, постановена по ч.гр.д. № 848/2011 г. по описа на Районен съд, град
Каварна, както и сумата от 15 лева, представляваща заплатена държавна такса за настоящото
производство за което представя банково бордеро от 27.01.2017 г. Неоснователно
се явява възражението на „****“ ЕАД за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в съответствие с чл. 11 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли
Въз
основа на изложените мотиви и на основание чл. 419, във вр. с чл.
278, ал.2 и 4
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане,
инкорпорирано в заповед за изпълнение № 5/03.01.2012 г. по ч.гр.д. № 848/2011
г. по описа на Районен съд, град Каварна, с което е допуснато незабавно
изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена в полза на заявителя "****"
ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София, въз основа на документ по чл.
417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на кредитора към 28.12.2011
г. за вземания срещу длъжника Ю.С.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** по договор за кредит за текущо потребление от
13.01.2010 г. за сумите както следва: 7515,40 лева, представляващи неиздължена
главница за периода 14.01.2010 г. до 28.12.2011 г.; 711,43 лева, представляващи
договорна лихва за периода 25.07.2011 г. до 28.12.2011 г.; 284,62 лева,
представляващи наказателна лихва за периода от 12.08.2011 г. до 28.12.2011
г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 170,23 лева,
представляваща внесена държавна такса, и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 1237/28.12.2011 г. на "****" ЕАД,
ЕИК ****, със седалище гр. София, в частта му, с която е поискано допускане по
реда на чл.
418 от ГПК на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и издаване на
изпълнителен лист спрямо длъжника Ю.С.К.,
ЕГН ********** с адрес: ***.
ОБЕЗСИЛВА издадения по
ч.гр.д. № 848/2011 г. по описа на Районен съд, град Каварна, изпълнителен лист
в полза на "****" ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София, спрямо
длъжника Ю.С.К., ЕГН ********** с адрес:
*** за суми както следва 7515,40 лева,
представляващи неиздължена главница за периода 14.01.2010 г. до 28.12.2011 г.;
711,43 лева, представляващи договорна лихва за периода 25.07.2011 г. до
28.12.2011 г.; 284,62 лева, представляващи наказателна лихва за периода от
12.08.2011 г. до 28.12.2011 г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.12.2011 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 170,23 лева, представляваща внесена държавна
такса
ОСЪЖДА "****"
ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София, да заплати на Ю.С.К., ЕГН ********** с адрес: *** сумата 215 лева, представляваща сторени разноски в
производството по чл. 419, ал.1 от ГПК, на основание чл.78
ГПК
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване, аргумент от т.8 от ТР 4/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.