Р Е Ш Е Н И Е

№ 122 ,15.05.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На тринадесети април две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА Н.А

Секретар П.П.

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н.а

гражданско дело номер 362 по описа за 2016 година, намира следното :

Предявени са от В.П.А. *** За-гора и П.П.А. *** субективно ( активно и пасивно ) съединени осъдителни искове по член 163,ал.3 от ЗУТ във връзка с член 45 от ЗЗД и по член 49 от ЗЗД срещу В. Д. П. и Д.В.Д.,***, за солидарното им осъждане като технически ръководител и възложител на строително монтажни работи по обект - „ пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда ” в град Добрич ул. „ Б. О. ” № * за обезщетения в размери от по 80 000 лева за претърпени неимуществени вреди от настъпилата на дата 26.05.2014 година при работа на обекта при условията на гражданскоправна сделка смърт на П. В. А.

( баща на ищците ), ведно със законни лихви от тази дата .

Ответниците В.Д.П. и Д.В.Д. са противопоставили в общ отговор възражения, основани на обстоятелства за : принос на наследодателя за настъпване на вредите ; съпричиняване на смъртта му от две случайни събития : паднали в периода 23 -26.май 2014 г. на територията на града валежи в значително количество и сеизмична активност от ІІІ степен от дата 24.05.2015 г., но и от осъществени от участници в проектирането : Т.Н.Т. ( проектант ), Х. М. Б. ( консултант ,упражняващ технически контрол по част „ Конструктивна” на инвестиционния проект ) и „ С. К. ” ЕООД, град Добрич ( фирма –консултант , извършила оценката за съответствие като комплексен доклад) виновни и противоправни действия при изработване и съгласуване на инвестиционния проект по част „ Конструктивна ” , изразяващи се в непълнота на проекта – без начин на фундиране ( изпълнение на изкопите ) и вариант за укрепване на изкопа с дълбочина по – голяма от 1,50 метра в нарушение на чл.49,т.2 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и чл.10 - 11 от Наредба № 1 от 10.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране. Оспорват разм-ра на претендираното срещу тях вземане за обезщетение като несъответен на търпяните неимуществени вреди.

Привлечените от ответниците трети лица – помагачи : Т. Н. Т. ( проектант ) и Х.М.Б. ( консултант по член 146,ал.10 от ЗУТ ) , двамата от град Добрич, оспорват наличието на съпричиняване на вредите от техни актове по проектирането на строежа ; поддържат , че увреждането е резултат от извършването на несъответни на инвестиционния проект по част „ Конструктивна” изкопни работи по дълбочина ( проектната не е по – голяма от 1,5 метра ) и последователност ( не преди поставянето на фундаментите както е заложено в проекта по частта вертикален план ), от невзимането от строителя на мерки за отводнянето на изкопа и от поведението на починалия работник .

Привлеченото от ответниците трето лице - „ С. К. ” ЕООД, град Добрич оспорва наличието на съпричиняване на вредите от изготве-ния от него комплексен доклад по член 142,ал.6 от ЗУТ , с който на инвестиционния проект е дадена оценка за съответствие, защото е предшестван от извършена от друго трето лице – помагача Х.М.Б.

( също консултант) оценка за съответствие на част „ Конструктивна” по член 142,ал.10 от ЗУТ ,която фирмата – консултант не подлага на проверка за законосъобразност.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установява следното : с влязла в сила присъда № 15 от 25.04.2016 година на Добричкия окръжен съд по н.о.х.д.№ 88/2016 г. ответникът В.Д. П. е признат за виновен в това, че на 26.05.2014 г. ,като технически ръководител на строеж , е причинил смъртта на П. В. А. поради немърливо изпълнение на съставляваща източник на повишена опасност правно регламентирана дейност – строително – монтажни работи по къща в град Добрич ,ул. „ Б. О.” № * - изразяващо се в : неосигуряването на геотехническа експертиза и укрепване на съществуващия зид на основата на къщата в южната й страна ,както и в непредприемане на предпазни мерки за предотвратяването влизането на дъждовна вода в изкопите и за отводняването им – престъпление по 123,ал.1 от НК във връзка с член 58а, ал.4 и член 55,ал.1,т.1 от НК .

Както е посочено в определението от 1.11.2016 г. по член 140,ал.1 от ГПК въпросът за гражданската отговорност на причинителя на непозволено увреждане, което съставлява и престъпление и на неговия възложител, не е решен с присъдата ( няма предявен в наказателното производство по реда на член 84,ал.1 от НПК граждански иск ). Отговорността на двамата

( в условията на несъщинска солидарност ) се претендира с настоящите искове на пострадалите от деликта наследници на работника А. . В исковото производство ищците не твърдят да има освен двамата ответника други отговорни за обезщетяването на вредите съпричинители и отговорни за действията им лица. Позовават се на задължителната сила на присъдата. Фактите за противоправни, виновни поведения на други лица ( привлечените от ответниците трима помагачи ) са твърдяни от ответниците елементи ( какъвто е заради влязлата в сила присъда и поведението на съответника П. ) в съвкупността от причини за настъпването на вредата ( смъртта на работника ) - основание за солидарната отговорност на всички ( ответници и трети лица ) съгласно член 53 от ЗЗД . Тези факти, освен че са релевантни за вътрешните им отношения с третите лица ( в евентуален спор по регресни искове ), са релевантни за правоотношенията между главните страни – с оглед определяне кръга от виновните съпричинители на вредата ( достатъчно за исковете на пострадалия срещу част от солидарните длъжници ,тъй като и при съпричиняване с други , право на увредения е да търси цялото обезщетение от всеки или от част от тях – член 122 от ЗЗД ) и размера на вредата и съставляват заради действието на привличането по член 223,ал.2 от ГПК част от предмета на делото .

Но от всички тези факти ( обратно на посоченото в доклада ) не подлежат на установяване по делото тези за природните явления и причинната им връзка с увреждането. Това е така, защото по възражението за осъществяването на тези събития, като излючващи вината на дееца, има произнасяне на наказателния съд . Наличието на вина у дееца – ответника В. д. П. е установено със задължителната сила на присъдата съгласно член 300 от ГПК. В мотивите на присъдата е посочено, че в качеството си на технически ответникът П. носи отговорност като строител за спазването на изискванията на член 163,ал.1,т.1 -5 от ЗУТ, в т.ч. за изпълнение на строежа при спазване на правилата за изпълнение на СМР и на мерките за опазване живота и здравето на хората на строителната площадка. Установено е още, че е допуснал нарушения на правилата за работа при рискове от недостатъчната якост и временна нестабилност на строителната конструкция и при възникнали от изкопни работи рискове, свързани с проникване на вода чрез бездействие – не предприел мерки за укрепване на зида от основата откъм срутилата се част на съществуващата къща ( при падането на този зид работникът П. се е оказал притиснат към стената на изкопа и е получил множество несъвместими със живота увреждания ) и за предотвратяването на запълването с вода на изкопите до основите й . Наказателният съд е приел ( в мотивите на 7 и 8-ма и на 9-та страница ), че и при проявените обективни явления : на 23.04. и на 24.05. 2014 г. паднали валежи, по - интензивни - на втория ден в количество от 7,2 литра на кв.м., като към 12,25 часа на същия ден земетресението от трета степен по скалата на М. - Ш. - К. не било усетено от работниците , а на сутринта на 26.05.2014 г. , след започната в 8,00 часа работа от загиналия работник А. в изкопа, завалял дъжд от 1 литър на кв.м., подсъдимият П., който виждал проникването в изкопа ( и от покрива през улуците ) на дъждовната вода е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици на бездействията си. В резултат е заключено, че извършил вредоносното деяние при небрежност.

Фактите за съпричиняването на вредата от третите лица подлежат на установяване в настоящото производство, защото са извън разрешените, изрично посочени в член 300 от ГПК въпроси. Помагачите - физически лица и лице от състава на помагача - дружеството не са участвали в процесуално качество на подсъдими в наказателното производство и дори в мотивите на присъдата ( на страница 16 ) да има констатации за несъответствие между проекта и нормативните изисквания ,те не са задължителни за гражданския съд. Фактът за приноса на пострадалия не е елемент от състава на престъплението и не е изследван изобщо в наказателното производство. В съгласие със задължителната съдебна практика, формирана с решение № 55 от 30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г.,решение № 67 от 15.05.2014 г. по т.д.№ 1873/2013 г. и решение № 117 от 8.07.2014 г. по т.д.№ 3540/ 2013 г., трите на І т. о. на ТК на ВКС и решение № 163 от 26.10.2011 г. по т.д.№ 1025/2010 г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС , по възражение на ответника ,от когото се претендира деликтна отговорност, този принос може да се установява от гражданския съд.

Ищците като деца са единствените наследници на П. В. А., видно от удостоверение № 3071/ 29.05.2014 г. Събраните по делото строителни книжа, в т.ч. разрешение за строеж № 176 от 30.08.2013 г. и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 20.05.2014 г. сочат, че възложител и строител ( по стопански начин ) е собственикът на имота - ответникът Д. Д.. С писмен договор от 19.05.2014 г. той възложил на ответника В.П. техническото ръководство на строежа. Загиналият работник П. В. А. е бил нает за извършване на строителни услуги по обекта от ответника П. при условията на гражданско-правна сделка, както следва при зачитане действието по член 177,ал.1 от АПК на решение № 7739 от 25.06.2015 година на ВАС по адм. д.№ 1604/ 2015 г. , отменящо обжалваното решение на първостепенния административен съд и постановление от 16.06.2014 г. на дирекция „ ИТ”, град Добрич за обявяване съществуването на трудово правоотношение между работника и ответника П..

За строежа „ пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда” има одобрен инвестиционен проект № 146/29.08.2013 г. във фаза - технически проект. Проектът по част конструктивна ( както и изменението му на основание член 154,ал.2, т.5 от ЗУТ след аварията, одобрено на дата 15.10.2014 г. ) е изработен от третото лице – помагач Т.Н. Т. ( проектант ) . Получил е оценка за съответствие по член 142,ал.10 от ЗУТ от третото лице – помагач и Х.М.Б. ( лице, упражняващо технически контрол по част „ Конструктивна” ) и оценка за съответствие ( комплексен доклад ) по член 142,ал.6,т.2 от ЗУТ от третото лице - помагач „ С. К. ” ЕООД, град Добрич ( регистрирана фирма – консултант ).

Според заключението на вещото лице –инж. Г.Г. проектът по част „ конструктивна” отговаря на изискването за определяне начин на фундиране по член 49,т.2 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Той е осем на брой еденични фундаменти , свързани посредством рандбалки ( греди ) при указана дълбочина на фундиране - по – малка от 1,50 метра спрямо нивото на съществуващия терен. Не е предвидено укрепване на изкопа, защото необходимост от него при тази проектна дълбочина на фундирането няма и защото са неизвестни котата и вида на съществуващите основи при незапазени първоначални проекти за преустройваната сграда до тяхното разкриване след изкопни работи. Проектирани са нови фундаменти при запазване на съществуващите, които не подлежат на усилване и не е разработен проект за усилване по изискването на член 11 от Наредба № 1 от 10.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране. Проектът не съдържа указания за

„тактност ”, етапност при изпълнение на фундаментите, което е различно от начин на фундиране , видно от дадените от вещото лице пояснения ( съдебен протокол на л.256 от делото ). Технологията на изпълнение на изкопа и на различните фундаменти е подлежала на уточняване преди започването на СМР при упражняване на авторски надзор от проектанта като съдържание на сключен между него и възложителя договор по член 162,ал.2 от ЗУТ с оглед многото „ неизвестни ” ( за котата на старите фундаменти ) при изпълнение на конкретния проект за пристройка и надстройка на съществуваща сграда ,а не за ново строителство. Но според практиката в строителството изпълнението на основите в този случай предполага поетапност : разкриване на зоната на новия фундамент , изпълнение на пред-видените в една права фундаменти, направа на изкоп по цялата дължина и изпълнение на предвидените върху тях греди ( рандбалки ). Изпълнение на основите по друг начин - с разкопаване по цялата дължина на фасадата – е недопустимо.

В обясненията си в заседанието от 16.02.2017 г. ответникът П. е посочил, че изкопът по цялата дължина на южната фасада бил завършен в обедните часове на 24.05.2014 г., разкрилата се тогава каменна зидария показала неустойчивост , без „ добра спойка” и имало вероятност да се срине, фундаментите щели „ тепърва ” да се правят , потърсен бил контакт с проектанта Т. относно състоянието на каменната зидария , разбрали се да последва уточнение между двамата ; договор за авторски надзор с проектанта не е сключен. Посоченото от страната за последователността на фактически извършените СМР се потвърждава от констатациите в заключението на техническата експертиза на лицата по член 8,ал.5 от Наредба № 1/ 16.04.2007 г. за обследване аварии в строителството, в протокола по член 10,ал.1 от Наредбата за проучване на аварията на техническата експертна комисия и от свидетелствата на Я.Д.Р. ( съавтор на техническата експертиза и участник в техническата експертна комисия ). Свидетелят Р. е установил, че при огледа на строителния обект видял изкопи от юг и изток , къщата била „ оголена” , под каменните основи нямало изляти фундаменти , защото според получените при огледа обяснения от ответника П. имало „ идея ” да изпълнят , първо рандбалките за заздравяване на каменната зидария. Възнамеряваното изпълнение на основите шокирало свидетеля ( по професия - строителен инженер, конструктор ) , защото не съответства на логиката и последователността при фундирането, посочена и от вещото лице Г..

Експертното заключение е опора за извод, че няма допусната непълнота в проектните решения относно фундирането и липсата на необходимост от укрепването на земната основа. Аварията е настъпила поради описаните от свидетеля Р. и констатирани в изготвените по реда на Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството ( в ред. от изм.,Дв,бр. 28 от 28.03.2014 г.) актове грешки в строителните работи по изпълнението на надлежно изработения проект по част конструктивна, последвани от бездействията на съответника П., за които наказателният съд е приел, че осъществяват състава на престъплението по член 123,ал.1 от НК. Съпричиняване на вредите от изгответни от третите лица актове в процеса на проектирането и даване на оценка за съответствие не е извършено .

По факта за принос на пострадалия са изслушани показания на свидетеля Ж. В. С.. От тях се установява, че в дните преди 26.05.2014 г. посещавал обекта и чувал от ответника П. да дава указания на работниците ( един от тях бил П. А. ) да слагат каски и да внимават при работа с машини. Но на 26.05.2014 г. свидетелят не е бил на строежа. Това изключва той ( като бригадир на строителните работници ) да отправил нареждане до работника А. да не влиза в изкопа и да не извършва никакви работи преди укрепването на къщата, както е твърдяно в отговора . Принос от работника за настъпването на смъртта му няма .

Следователно отговорни по член 45,ал.1 и член 49 от ЗЗД за увреждането са само двамата ответници – В.П., като извършител на противоправното, виновно деяние, довело до смъртта на работника А. и Д.Д. като възложител на работата ,при изпълнение на която от първия ответник е настъпила вредата. Те отговарят за солидарно за пълното обезщетяване на претърпяните от ищците – сънаследници на работника А. - неимуществени вреди ,без да се прилага член 51,ал.2 от ЗЗД .

По фактите, относими към размера на дължимото обезщетение , съдът съобразява следното : показанията на Д. П. Д.а ( леля на ищците ) ,Н. П. Д. ( роднина по сватовство) и Н.С. И. ( без родство ) установяват, че пет години преди смъртта си П. А. овдовял, останал да живее с неженения си син - ищеца П. ***. Дъщеря му В.А. , още приживе на майка си, се установила в град Стара Загора и останала там. Баща и син били неразделни, много привързани един към друг , „ като приятели ”, работели в строителството, често – заедно на един обект. Имали общо домакинство, заедно посрещали разходите. Ищцата поддържала връзка и добри отношения с баща си. През лятото за по два месеца оставяла детето си на грижите на П. , а той разчитал , за отглеждането му , докато е на работа, на помощта на роднини ( свидетелката Д.а и майка й ). Събота и неделя се справял сам с обгрижването на внучето си. Посещенията през лятото продължили и по – късно и с второто дете на В. . За празниците ( по Нова година и Коледа ) ищцата канела баща си в Стара Загора , за да са заедно . Според възможностите си ( от трудова заетост за кратко време в годината при относително ниско по – размер заплащане, както личи от справката от 10.03.2017 г. от ТД на НАП , Варна на л. 231 от делото ) П. подпомагал децата си с пари и подаръци. Ищецът преживял смъртта на баща си тежко; трудно понасял разговори за него; не ходел на гроба му ; загубил кураж и желание да поддържа градината, така както правели двамата с баща си . Започнал работа година след смъртта му. В. споделяла на свидетелката Н. И., че й е трудно след загубата на родителя.

Съдебната практика неотклонно приема, че вредите определят размера на обезщетението . Съгласно член 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което съгласно раздел ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. не е абстрактно понятие, а се обуславя от конкретни факти . Според решение № 27 от 15.04.2015 г по т.д.№ 457/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС ( част от задължителната практика ) справедливо е обезщетението, което отчита действителния размер на моралните вреди, като при смърт подлежат на преценка : отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетението негови близки, конкретните им преживявания във връзка със засягане на емоционалния им живот. С оглед на това съдът намира, че релевантни в случая са установените между ищците и техния баща ( починал при навършени 53 години ) отношения на обич, взаимопомощ и ( морална най – вече ) подкрепа. Но връзката между ищеца П. и починалия се отличавала с по – висока степен на привързаност заради общото живеене, установеното приятелство, задружното посрещане на нуждите, съвместното упражняване на труд в домакинството и при наемане на работа в областта на строителството. По - тежко преживяната от ищеца загуба е проявена в негативните му емоции в разговори за него, в несправянето със социалната адаптация в следващия смъртта му почти едногодишен период . Поради това съдът намира, че за претърпените от ищеца П.А. неимуществени вреди справедливото обезщетение е в размер от 60 000 лева , а за претърпените от ищцата В.А. – е в размер от 55 000 лева . Исковете за солидарното осъждане на ответниците следва да бъдат уважени до посочените размери – 60 000 лева и 55 000 лева, ведно със законни лихви от 27.05.2014 г. до окончателно изплащане на присъдените обезщетения и отхвърлени за горниците над тях до 80 000 лева.

До приключване на последното заседание по делото ищците са представили ( на л. 57,61,62 ) само пълномощни и ( на л. 247 ) списък за разноски, следователно не са доказали правенето на разноски за адвокатско възнаграждение . Не са направили разноски за събиране на доказателства и следователно нямат право на разноски по член 78,ал.1 от ГПК. Поради освобождаването на ищците от държавна такса , ответниците дължат на основание член 78,ал.6 от ГПК заплащане на дължимите държавни такси от 2 400 лева и 2 200 лева или по 2 300 лева всеки от тях. Ответниците не правят искане за разноски.

Воден от горните съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН : ********** *** и Д.В. *, ЕГН: ********** ***, с адрес на общия пълномощник адвокат Е.М. ***,офис 2 солидарно да заплатят на В.П.А., ЕГН: ********** ***, с адрес на пълномощника – адвокат Д.Д.,***,офис 3 сумата от 55 000 ( петдесет и пет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от първия деликвент, а от втория като възложител на работа - строително монтажни работи по обект „ пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда ” в град Добрич ул. „ Б. О. ” № *, при чието изпълнение на дата 26.05.2014 г. е причинена виновно и противоправно смъртта на баща й П. В. А., ведно със законни лихви, считано от 27.05.2014 г. до окончателно изплащане на сумата .

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН : ********** *** и Д.В. **, ЕГН: ********** ***, с адрес на общия пълномощник адвокат Е.М. ***,офис 2 солидарно да заплатят на П.П.А., ЕГН: ********** *** с адрес на пълномощника – адвокат Д. ***,офис 3 сумата 60 000

( шестдесет хиляди ) лева, дължимо от първия деликвент, а от втория като възложител на работа - строително монтажни работи по обект „ пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда ” в град Добрич ул.

„ Б. О. ” № *, при чието изпълнение на дата 26.05.2014 г. е причинена виновно и противоправно смъртта на баща му П. В. А., ведно със законни лихви, считано от 27.05.2014 г. до окончателно изплащане на сумата .

ОТХВЪРЛЯ исковете на В.П.А., ЕГН: ********** *** срещу В.Д.П., ЕГН : ********** и Д.В.Д., ЕГН: **********,***, за солидарното осъждане на двамата ,като деликвент и възложител на посочената по – горе работа да заплатят обезщетение за посочените неимуществени вреди в размера на горницата над 55 000 лева до 80 000 лева .

ОТХВЪРЛЯ исковете на П.П.А., ЕГН: ********** *** срещу В.Д.П., ЕГН : ********** и Д. В.Д., ЕГН: **********,***, за солидарното осъждане на двамата ,като деликвент и възложител на посочената по – горе работа да заплатят обезщетение за посочените неимуществени вреди в размера на горницата над 60 000 лева до 80 000 лева .

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН : ********** *** да заплати държавна такса на основание член 78,ал.6 от ГПК сумата от 2 300 ( две хиляди и триста ) лева по сметка на ДОС.

ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН: ********** *** да заплати държавна такса на основание член 78,ал.6 от ГПК сумата от 2 300 ( две хиляди и триста ) лева по сметка на ДОС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на подпомагащите ответниците трети лица : Т.Н.Т. , ЕГН: ********** *** , Л. І, път * и Х.М.Б., ЕГН: ********** ***,с адрес на общия пълномощник – адвокат М.Я. ***,офис 9 и „ С. К.” ЕООД, град Добрич, ул. „ П. Х.” № *, вход „б”,ап.*,с адрес на пълномощника – адвокат Ж.К. ***. „ Ж. К.” № *,ет.* .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните ( главни и допълнителни ) .

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :