Р Е Ш Е Н И Е
№ 118 09.05.2017 год. гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На петнадесети март 2017 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:П.П.
като разгледа докладваното от съдия Дякова
въззивно гражданско дело № 655 по описа за 2016 год.
Производството по делото е образувано въз основа на жалба рег.№19489/22.11.2016 год. ,подадена от В.Г.Н., ЕГН **********,***, И.Д.П. ,ЕГН **********,***, И.Й.И., ЕГН **********,*** и Р.Й.С., ЕГН **********,*** срещу решение № 1110/07.11.2016 год. по гр.д.№ 1486 /2016 год. на Районен съд,гр.Добрич, с което са отхвърлени предявените от тях отрицателни установителни искове, за признаване за установено, че Община град Д., ул.“Б.“ № *, не е собственик на 71.70 кв.м.в идеални части от недвижим имот, находящ се в град Д., с административен адрес ул.“Х. К.“ № **, с идентификатор № **** по КК на град Д., целия с площ от 603 кв.м.
С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му, като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно уважаване на исковата претенция по чл. 124 ал.1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 6 от ЗС касаела недвижими имоти без установен собственик,а не части от имоти за разликата в квадратурата ,придобита от физически лица въз основа на титул за собственост и действителната площ, посочена по устройствен план или кадастрална карта,както и в случаите,когато тази част е включена в имота при наличие на различни конфигурации при действието на множество устройствени планове. Първоинстанционният съд придал на записванията по разписен лист към устройствен план от 1976 год. информативен характер,като ги счел без доказателствено значение за принадлежността на правото на собственост. Възложил на въззивниците доказателствената тежест да установят,че имотът е бил собственост на физически лица,т.е. че собствениците са известни и съответно опровергаят доказателствената сила на акта за общинска собственост.Не следвало да бъде оборван издадения едва през 2016 год. акт за общинска собственост ,както и да се издирват нотариалните актове на всички лица,собственици на имотите,от които бил образуван процесния недвижим имот, тъй като те можело и да са им непознати и по непълни данни,титулите им на собственост да не могат да бъдат издирени. При данни, че площта на процесния имот, включва такава от други три имота,то не само разписните листи,но и графичните материали към техническата експертиза-извадки от планове сочели,че имот-държавна/общинска собственост не е участвал при образуването на имот с идентификатор № **** по КК на град Д. и на отрежданите за него парцели,нито има съседен на процесния, който да е държавна/общинска собственост.При конкретните обстоятелства и конфигурация на имота,единствения начин части от него да са станали общински е отчуждаване за провеждане на улична регулация,каквито ответникът не сочел.Показанията на свидетелите относно конфигурацията на имота и лицата,живели в него имали значение не само за установяване на правния интерес –придобиване от въззивниците на права по чл. 79 ал.1 от ЗС,но съставлявали и косвено доказателство относно липсата на права на държавата или общината върху имотите,от които е образуван процесния.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е било връчено на дата 10.11.2016 год.,жалба рег.№ 19489/22.11.2016 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
В съдебно заседание и представена писмена защита,Община гр.Д. оспорва основателността на въззивната жалба и настоява да не бъде уважавана с доводите ,сочени в първоинстанционното производство за неоснователност на исковата претенция.
Предявените с искова молба рег.№ 9309/27.05.2016 год.,вписана с вх.рег.№ */**** год.,АКТ № * т.* от 1./В.Г.Н., ЕГН **********,***, 2./И.Д.П., ЕГН **********,***, 3./И.Й.И., ЕГН **********,*** и 4./Р.Й.С. ,ЕГН **********,*** № * искове са отрицателно установителни за право на собственост.
Изложени са твърдения,че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в град Д., с административен адрес ул.“Х. К.“ № **, с идентификатор № **** по КК на населеното място ,с площ от 603 кв.м.,ведно с изградените в него постройки.Собствеността върху терен на площ от 531.30 кв.м. в идеални части придобили по сделки и наследяване както следва:Н.-234.30 кв.м.,П.-178 кв.м.,И. -89.25 кв.м.и С.-29.75 кв.м.Останалите 71.70 кв.м. придобили по давност, чрез упражнявано от тях и праводателите им непрекъснато владение считано от 1960 год. и до настоящия момент върху целия имот № * и в границите,в които е индивидуализиран по КК на гр.Д. В началото на 2016 год. предприели действия по снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. В издаденото им удостоверение от Дирекция “Общинска собственост“ на Община град Д. било отразено, че 71.70 кв.м. от имота са общинска собственост, без посочено основание за това удостоверяване. С това свое действие ответната община оспорила правото на собственост на ищците .
Възможността на ищците да придобият част от имота на оригинерно основание била предпоставена от отричане правата на ответника,поради което за тях се пораждал правния интерес да настояват по съдебен ред да бъде опроверган общинския характер на имота ,с оглед на което е формулирано искане бъде установено,че Община гр.Д. не е собственик на 71.70 кв.м.в идеални части от недвижим имот, находящ се в град Добрич, с административен адрес ул.“Х. К.“ № **, с идентификатор № **** по КК на град Д., целия с площ от 603 кв.м.
В съдебно заседание ,проведено на дата 15 .03.2017 год. и пред въззивния съд, ищците са представили ново доказателство –протокол № 1/17.04.1950 год. и изложили ново твърдение,че площ от съседен маломерен имот с пл.№ * в размер от 65 кв.м. е била урегулирана като част от притежавания от тях имот.Придаването по регулация,съставлявало самостоятелно основание за придобиване на собствеността на придаденото по дворищната регулация с влизане в сила на плана съобразно разпоредбата на чл. 39 ал.3 от ЗПИНМ (отм.).Твърденията за притежаване право на собственост по регулация от ищците не следвало да се възприемат като изменение на основанието или петитума на предявения от тях отрицателен установителен иск, а се въвеждали в условията на евентуалност и като обстоятелство,въз основа на което се претендират конкуриращи права,т.е. с оглед обосноваване на правния им интерес.
В подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 11522/01.07.2016 год. ,Община гр.Д. е изразила становище за допустимост ,респективно неоснователност на иска.
Посочила е ,че собствеността върху терен на площ от 531.30 кв.м. в идеални части от имот с идентификатор № **** по КК на град Д., целия с площ от 603 кв.м. и идентичен на парцел *-*,*,кв.* по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на гр.Добрич,принадлежи на ищците по делото. Заявила е твърдения за липса на данни,разликата от 71.70 кв.м.,съставляващи идеална част имота към 1958 год.,1967 год. или 1990 год. да е била собственост на физическо или юридическо лице,т.е. по силата на приетия през 1948 год. Закон за държавните имоти и чл. 6 от Закона за собствеността е била държавна. С влизане в сила на § 42 от ЗИД на Закона за общинската собственост,обн.,ДВ бр.96/05.11.1999 год.,спорната идеална част от имота била преминала в собственост на Община гр.Д.,като бил издаден АКТ № */*** год. за частна общинска собственост. Правото на собственост върху спорния имот не е можело да бъде придобито от ищците по давност,поради действащи законови забрани в периода на осъществяване на твърдяното владение.Съгласно разпоредбите на чл.2 (в редакциите от 1951 год. и 1990 год.) и чл. 86 от Закона за собствеността, до 1996 год. социалистическата,респективно държавната и общинската собственост не можела да бъде придобивана по давност.След приемането през 1996 год. на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост ,забраната за придобиване по давност била ограничена до публичната собственост.При съобразяване,че с § 1 от ЗД на ЗС,обн.ДВ,бр.46/2006 год. давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече от 31.05.2016 год.,ищците не били упражнявали владение за срока по чл. 79 ал.1 от ЗС,което да обуслови придобиване на правото на собственост.Пречка за придобиване на собствеността върху реално определена част от поземлен имот се съдържала и в предвижданията на благоустройствени закони –чл.200 ал.1 ,във връзка с чл.19 от ЗУТ.
Тъй като владението по отношение обект на държавна,респективно общинска собственост за срок от по-малък от законово предвидения не можело да доведе до загубване на собствеността му от ответника,респективно придобиването й от ищците се настоява за отхвърляне на исковата претенция в цялост.
По отношение на представеното пред въззивната инстанция в съдебното заседание от 15.03.2017 год. ново писмено доказателство и наведени нови твърдения ,Община гр.Д. изразява становище,че е недопустимо въвеждането на нови факти и събиране на нови доказателства на този етап на висящност на производството.
От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност ,съдът намира за установено от фактическа страна следното:
І.Ищците И.Й.И. и Р.Й.С. са придобили права в недвижимия имот по силата на наследяване и сделки както следва:
1./С договор за покупко-продажба от дата 14.08.1950 год.,сключен с нотариален акт № * том *, дело */*** год. на нотариуса при Толбухинския околийски съд, Й. И. С. е придобил от А. М. П., право на собственост върху недвижим имот, състоящ се от 89 кв.м. дворно място, съставляващо 1/3 ид.част от целия двор от 267 кв.м. в град Добрич, на ул. Ц. С. № *,при съседи:ул.“Ц. С.“,сляпа уличка,П. П. П.,К. Р.К.,наследници на Н. Я. Б., ведно с две стаи и салон в южната част на построената върху целия двор масивна сграда.
2./Й. И. С. е починал на дата 30.03.1976 год. и е оставил като наследници по закон М. К. С.(съпруга) и И.Й.И. и Р.Й.С. (низходящи от първа степен)-така удостоверение № 97/26.08.2015 год. на Община гр.Д..
3./На дата 21.03.1988 год. и по силата на н.а.№ * т. * д.№ */*** год. на районния съдия при Толбухинския районен съд и на основание чл.134 ал.2 от ЗТСУ,наследниците на Й. И. С. , са признати за собственици на придадените по регулация към собствения им парцел *** пл. № *в кв. * на града 30 кв.м. Придаваемото дворно място било придобито по силата на утвърден със заповед № 65/25.01.1960 год. на председателя на ГОНС дворищно -регулационен план на кв.* на гр.Т. след изплащане на стойността му на собственика по протокол №4/15.06.1960 год. на ГОНС .
4./С договор от дата 18.06.1992 год.,сключен с н.а.№ * том *, дело */*** год. на нотариуса при Районен съд – Д., след смъртта на Й. И. С., съпругата му М. К. С. е дарила на сина си – ищеца И.Й.И. ½ ид.част от дворно място, равняваща се на 59.5 кв.м.,представляващо 59.5 ид. ч. от пл.№ * в кв. * на град Добрич, както и ½ ид. част от построената в него къща от две стаи и салон от южната част на постройката.
5./ М. К. С. е починала на дата 19.04.2004 год. и е оставила като наследници по закон И.Й.И. и Р.Й.С. (низходящи от първа степен)-така удостоверение № 576/16.01.2007 год. на Община гр.Д..
ІІ.Ищецът В.Г.Н. е придобил права в недвижимия имот по силата на поредица от сделки както следва:
1./С договор 18.06.1957 год.,сключен с н.а.№ * т.* д.№ */*** год. на Т. народен съдия,наследниците на Н. Я. Б. са продали на Г. А. Д. една къща ,състояща се от три стаи,ведно с дворно място-застроено и незастроено цялото от 272 кв. м., находящо се в гр.Т.,ул.“Ц. К.“ № * * при съседи: П. Ц. К., И. А. Г., П. П. ,братя А. и улица „Ц. К.“.
2./С договор от 09.07.1958 год.,сключен с н.а.№ * т.* д.№ **/*** год. на Т. народен съдия,Г. А. Д. е продал на Ст. П. П.-недвижим имот,състоящ се от паянтова жилищна сграда ,ведно с дворно място от 210 кв.м.,включен в парцел * кв.* пл.№ *,находящ се в гр.Т.,ул.“Ц. К.“ * *, при съседи-ул. Ц. К., Й. И., П. К., С. А. и И. Г..
3./С договор от дата 13.02.1989 год.,сключен с н.а.№ * т.* д.№*/*** год. на нотариуса при ТРС, Ст. П. П. и М. И. П. са дарили на В. Ст. П. (дъщеря) и Ст. П. П.(внук) ,дворно място с площ от 234.30 кв.м., представляващо 234.30/580 ид.ч. от имот с пл.№ * ,кв.*,ведно с построената в него паянтова жилищна сграда ,състояща се от три стаи.
4./С договор от дата 10.09.2005 год.,сключен с н.а. за замяна № * т.* рег.№ * д.№ */*** год. на нотариус с рег.№ * на НК,вписан с вх.рег.№ */*** год.,Акт № * т.*** д.№ */* год. на Службата по вписванията –Д.,В. Ст. П. и Ст. П. П. са прехвърлили на Н. Хр. И. дворно място с площ с площ от 234.30 кв.м. ,представляващо 234.30/580 ид.ч. от имот с кадастрален №**** ,с площ от 603 кв.м. по КК ,а по документи 580 кв.м.,при граници и съседи имоти №№***.****;***.****;***.****;***.****;***.****;***.****;***.****,като имотът е урегулиран в стар пл.№ *,парцел *** кв.* по плана на града.
5./С договор от дата 21.09.2005 год.,сключен с н.а. за замяна № * т.* рег.№ * д.№ */*** год. на нотариус с рег.№ * на НК,вписан с вх.рег.№ */**** год.,Акт № * т.* д.№ */*** год. на Службата по вписванията –Д.,Н. Хр. И. и И. М. И. са прехвърлили в собственост на Ст. Ст. Г. дворно място с площ от 234.30 кв.м. в идеални части от дворно място, цялото с площ 580 кв.м.,което представлява имот с кадастрален №**** с площ от 603 кв.м. по КК,а по нотариален акт 580 кв.м., при граници и съседи имоти №№ ***.****;***.****;***.****;***.****;***.****;***.****;***.****.
6./С договор от дата 20.02.2006 год.,сключен с н.а.за покупко-продажба № * т.* рег.№ *д.№ */*** год. на нотариус с рег.№ * на НК,вписан с вх.рег.№ */*** год., Акт № * том *, дело * /*** год. на Службата по вписванията – Д. ищецът В.Г.Н. е закупил от Ст. Ст. Г. поземлен имот с площ от 234.30 кв.м. в идеални части от имот, целия с площ 580 кв.м., по скица 603 кв.м., с идентификатор **** по кадастралната карта на град Д.,ул.“Х. К.“ № *,с трайно предназначение-ниско застрояване (до 10 м.) при граници:поземлени имоти с идентификатори: *****.***.****; *****.***.****; *****.***.****; ******.***.****;******.***.****;******.***.****;******.***.****.
ІІІ.Ищцата И.Д.П. е придобила права в недвижимия имот по силата на поредица от сделки както следва:
1./С договор от 06.11.1959 год.,сключен с н.а.№ ** т.* д.№ */*** год. на Толбухинския народен съдия, П. П. П. (чрез пълномощници) е продал на Т. И. П. 2/3 ид.ч. от недвижим имот ,собственост на П. П. П. и Й. И. С.,целият с обща площ от 267 кв.м. с построени върху същия жилище за живеене от 4 стаи,2 салона,2 килера,1 кухничка, баня, изба и клозет, при съседи: ул.Ц. К., К. Р.Р., наследници К. Г.,Г. К. и наследници Б., парцел * пл.№ *,кв.*,като идеалните части,които ще ползва купувача се равняват на 178 кв.м.,2 стаи, 1 салон,1 килер,баня,изба и клозет.
2./С договор от 06.06.1964 год.,сключен с н.а.№* т.* д.№ */*** год. на Толбухинския народен съдия, Т. И. П. е продал на К. Р. Н. собствен недвижим имот, а именно 2/3 ид.ч. ,целият състоящ се от дворно място от 267 кв.м. със застроени в него постройки:жилище за живеене от 4 стаи,2 салона,2 килера,1 кухничка,баня,изба и клозет,целият имот при съседи:ул.Ц. К.,К. Р.Р.,К. и К. Г.,Г. К. и наследници Я. Б.,включен в парцел * пл.*,кв.*,които 2/3 ид.части,които купувачът ще ползва се определят на 178 кв.м. дворно място,2 стаи, 1 салон,1 килер,баня,изба и клозет.
3./С договор от 20.12.1997 год.,сключен с нотариален акт № * том * дело * /*** год. на нотариуса при Районен съд – Д. К. Р. Н. и И. Л. Н. са дарили на сина си Р. К. Р. дворно място от 178 кв.м. в ид.части от парцел *-*** кв.*,целият с площ от 550 кв.м.,ведно с две стаи и един салон,килер,баня,изба и клозет на 60 кв.,съставляващи част от жилищна сграда ,построена в имота.
4./С договор от дата 28.08.2015 год.,сключен с н.а. № * т.* рег.№ * н.д.№ */* год. на нотариус с рег.№ * на НК,вписан с вх.рег.№ ***/**** год.,Акт № * том *дело */* год. на Службата по вписванията – Д., ищцата И.Д.П. е закупила от Р. К. Р. 178 кв.м. в идеални части от недвижим имот в град Добрич, ул. „Х. К.“ № **, ,представляващ дворно място с идентификатор № **** по кадастралната карта на града, целият с площ от 603 кв.м., трайно предназначение-ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план на поземления имот ***,ведно с две стаи, един салон, един килер, баня, изба и тоалетна на площ от 60 кв.м., част от жилищна сграда с идентификатор ****.1, цялата от 147 кв.м.,при съседи *****.***.****; *****.***.****; *****.***.***; *****.***.***; *****.***.****; *****.***.****; *****.***.****; *****.***.****.
ІV. 1.С договор от 15.10.1971 год.,сключен с н.а. * т.* д.№ */*** год. на Толбухинския народен съдия, С. И. Ст. и Т. Ст. Ст. са продали на съпрузите М. Г. А. и К. Г. А. недвижим имот ,останал им в наследство от покойния им общ наследодател И.И. А.,съставляващ дворно място от 160 кв.м. в идеални части, находящо се в гр.Т.,ул.“Ц. К.“ № *,представляващо част от пл.№ ***,кв.* по плана на гр.Т.,заедно с построените върху същото място една стая и кухня .
Съгласно писмо изх.№ 94К-00-96/02.03.2017 год. на Община гр.Д. в архива на дирекция“Местни данъци и такси“ няма данни за деклариран недвижим имот по ул.“Х. К.“ № * или “Х. К.“ № *-* на лицето И.И. А..
Дирекция “Общинска собственост“ при Община гр.Д. е удостоверила на дата 01.02.2016 год. в подадените от ищците В.Г.Н. и И.Й.И. искане рег.№94В-00-37/14.01.2016 год. и искане рег.№ 94И-00-61/03.02.2016 год. за извършване на обстоятелствена проверка върху имот на основание чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС,придружени с молби-декларации ,че 71.40 кв.м./603 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор № **** по КК на град Д. са общинска собственост.
На дата 17.02.2016 год. и на основание чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската собственост е съставен АКТ № * за частна общинска собственост относно дворно място с площ от 71.70 кв.м.,представляващо 71.70/603 кв.м. в идеални части от поземлен имот ,целият с площ от 603 кв.м. с идентификатор № **** по КК на град Д.,трайно предназначение на територията :урбанизирана,начин на трайно ползване :ниско застрояване (до 10 метра),находящ се в гр.Добрич,ул.“Х. К.“ № *-*,УПИ *-*,*,кв.* по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на гр.Добрич и със съсобственици-ищците по делото.
В издадена от АГКК-Служба по геодезия,картография и кадастър гр.Д. скица №15-10671-12.01.2016 год. на поземлен имот с площ от 603 кв.м. и идентификатор ****,графа“Собственици“ са вписани :т.1./В.Г.Н. –ид.част 234.30 кв.м. от правото на собственост; т.2./И.Й.И.- ид.част 59.5 кв.м. от правото на собственост;т.3./неидентифициран собственик -ид.част 71.7 кв.м. от правото на собственост;4./Й. И. С. -ид.ч. 44.5 кв.м. и ид.ч. 15 кв.м. от правото на собственост и 5./И.Д.П. -ид.част 178 кв.м. от правото на собственост.В имота попадат сгради с идентификатори ****.1; **** .2 и ****.3 с площи от по 147 кв.м.,22 кв.м. и 11 кв.м.,т.е. застроена площ в общ размер от 180 кв.
Св.И. К. И. е дал показания, че от 1963 год. е съсед на ищеца И.Й. през три имота.Познавал се с него от дете.Достъпът да имота бил от ул.“Х. К.“.В него живеели ищеца,бащата на Р. (праводател на ищеца И.П.) и още едно лице (сочено от свидетеля като Ст.) в малка къщичка.Имотите били разположени в реда: имота на ищеца И.Й.,имота на Р. и имота на Ст.,като между мястото на Р. и това на Ст. има празно място и пътека за съседната къща.Три имота били,трима човека си били разпределили,кой какво да ползва, имало три портички, поставени на тротоара. Имотите били разположени перпендикулярно на тротоара,били обособени,разделени с телена мрежа,нямало нищо общо,всеки си влизал през своята портичка. Имотите били разположени навътре от портичките. Свидетелят не бил чувал за претенции към част от имота. За непромененото състояние на недвижимия имот ,считано от 1965 год. и понастоящем показания дава и св.С. Д. С..
Във въззивната инстанция ищците представят протокол № 1/17.04.1950 год. на комисията по чл.67 от Правилника за плановото изграждане на населените места, която е разгледала постъпили молби на граждани и оценила места и сгради, които се предават или отнемат от парцел по регулационния план на града. Оценките са подлежали на обжалване пред надлежен съд по правилото на чл.70 от правилника. Документът не е четлив във всичките си части.По статия 10 т.І е разгледана молба вх.№ 2959/09.02.1059 год. на А. М. П., П. П. П. и М. А. Г. и наследници Н. Я. Б.,ул.“Ц. С.“ № * , пл.№ * и * ,парцел * кв.*.Съобразно т.1,оценено е предавано място от двор с пл.№ * парцел * кв.*,собственост на К. Р.К. (30 кв.м.) ;т.2- от двор пл.№ * парцел *, собственост на И.И. А. (70 кв.м.) и т.3 - от двор пл.№ * собственост на наследници А. В. (18.30 кв.м.).Предадено е място (касъка) от 10.80 кв.м……..парцел * ,собственост на М. А.Г.,П. П. П. и А. М. П. :т.1 към двор пл.№ *,парцел *,кв.*,собственост на К. Р.К.-0.80 кв.м. и т.2 към двор пл.№ * и *,парцел * кв.*,собственост на К. и К. Г. и Г. К.-11.20 кв.м.
Съгласно изготвено от инж. К.Б. експертно становище рег.№ 1385/28.02.2017 год. по назначената от въззивния съд съдебно-техническа експертиза, както и поясненията на вещото лице в съдебно заседание от 15.03.2017 год.,в архива на Техническа служба при Община гр.Д. се съхраняват планове и карти,отнасящи се до имота от 1958 год.,1967 год.,1976 год.,1987 год.,1997 год. ,2005 год. и 2006 год. Улица “Х. К.“ е била прекарана по план от преди 1958 год., като данни в Община гр. Д. за предходен кадастрален и регулационен план,респективно разписен лист не са съхранени.
По кадастралния план от 1958 год.,одобрен със заповед № 2873/15.05.1958 год. (графични данни ,показани в Приложение №2) са били заснети имоти с:1./ пл.№ * с площ от 206 кв.м.;2./пл.№ * с площ от 314 кв.м.;3./имот с пл.№ * с площ от 269 кв.м.;4./имот с пл.№ * с площ от 89 кв.м.;5./имот с пл.№ * с площ от 701 кв.м. и 6./имоти с пл.№№ * и *,части от които попадат в очертанията на имот с идентификатор № **** по КК на гр.Д. с площ от 603 кв.м. ,съответно в размерите от по 1./12 кв.м.;2./311 кв.м.;3./200 кв.м.;4./89 кв.м.,5./ 8 кв.м. и 7 кв.м. ( 12+311+200+65+8 +7 =603) . По одобрения със заповед 2873/15.05.1958 год. дворищно-регулационен план (графични данни,показани в приложение № 3) за имот с пл.№ * е бил отреден парцел *,кв.* с площ от 580 кв.м.В парцела са били включени части от имоти, както следва:от пл.№ *-* кв.м.;от пл.№*-290 кв.м.;от пл.№ *-190 кв.м. и от *-70 кв.м. (30+290+190+70 =580).Съобразно поясненията на вещото лице в съдебно заседание от дата 15.03.2017 год. ,частта от пл.№ * на площ от 30 кв.м. е показана графично в Приложение № 19 като оцветена в червен цвят, и именно тази част е посочена в нотариалния акт за собственост върху недвижим имот,придобит по регулация по пункт І т.3 от настоящото изложение.В Разписния лист към плановете от 1958 год. са вписани данни за собствениците на имотите и документите им за собственост както следва :1./имот *-двор, кв.*,парцел *-К. Р.К.;2./имот № *-двор,кв.*, парцел *-П. П. П. /задраскан/ Й. И. С. и Т. И. П. ;3./имот № *-двор,кв.*,парцел *-наследници Н. Я. Б./задраскан/,Г. А. Д./задраскан/ и Ст. П. П.. По отношение имот с № *-двор,кв.*,парцел * ,в разписния лист към плановете е вписан като собственик И.И. А.-без документ за собственост. На това лице е записан и имот № *-двор, находящ се от другата страна на ул.“Х. К.“ ,като вместо номер на квартал и парцел е налице отразяване, че е градина,а документа за собственост е протокол № */*** год. Негови наследници са се разпоредили с идеална част от имот № * по силата на нотариалния акт ,посочен в пункт ІV 1.Вещото лице сочи,че му е направило впечатление,че един и същи човек е вписан като собственик на имоти от двете страни на улицата,че се касае до нещо разкъсано,тъй като имот с пл.№ * не е оформен като парцел,не отговаря на изискванията за площ, дълбочина и отстояние. Запитан за местонахождението на сочения от свидетелите тупик , сляпа улица ,инж. Б. пояснява ,че с оглед означенията със стрелки по плана, имотите с пл.№№ * и * не са имали директен излаз на ул. “Х. К.“, а са били обслужвани от имот с пл.№ *.
Със заповед № *29/05.06.1967 год. (графични данни,показани в Приложение № 4) са били одобрени кадастрален и регулационен план.Заснети са били всички имоти с пл.№№ *,*,*,* и *,които с целите си площи са включени в образувания цял един квартал * с единствен парцел * с предназначение“За жилищен комплекс“.Планът не е реализиран.В разписния лист към този план имоти с пл.№№ *,*,* и * са с предназначение двор, нямат собственик и за тях не е отреден парцел. По отношение на имот * са вписани като собственици без документи за собственост лицата К. К., Ст. Д. К., К. И. Ж., Г. В. А. и наследници Я. Г. по н.а.№*/* год.
По одобрения със заповед от 28.10.1976 год. (графични данни,показани в Приложение № 5) кадастрален и регулационен план,заснети са били всички имоти с пл.№№ *,*,*,* и *,които с целите си площи са включени в образувания цял един квартал * с единствен парцел * с предназначение“За жилищен комплекс“. Планът не е реализиран.
Със заповед №РД-02-14-399 / 16.11.1987 год. са били одобрени кадастрален и регулационен план (графични данни , показани в Приложение № 6),като е бил проектиран нов квартал *,в който парцел ** е бил отреден “ За училище“ и в него е включен процесния имот с нов кадастрален № *. Планът не е реализиран.
Със заповед № 592/21.07.1997 год. (графични данни,показани в Приложение № 7) са били одобрени кадастрален и регулационен план на ЦГЧ “С.-з.“. За имот с пл.№ * е бил отреден парцел *,кв.* с площ от 550 кв. м., като е била изключена площ в северната му част, засягайки жилищната сграда. Планът не е реализиран.
При изработването на кадастралната карта на гр. Д. през 2005 год. е създаден имот с № **** с площ от 603 кв.,включващи площи от имоти по кадастралния план от 1958 год. в размерите ,посочени по-горе.
С решение № 38-3/31.01.2006 год. на Общински съвет гр. Д. е приет и одобрен ПУП-ПРЗ на ЦГЧ(графични данни, показани в Приложение № 9).Направено е изменение на вътрешните кадастрални граници на имот № *,който е с намалена площ от 368.70 кв. м. и в рамките на стария имот е създаден нов имот № * с площ от 234.30 кв. м. По регулационния план е създаден парцел *-*,* ,кв.* с площ от 603 кв. м. Имот с № **** по КК на гр. Д. е напълно идентичен на УПИ *-*,*,кв.* по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на гр. Д. Включения в УПИ * имот № * не е заснет по кадастралната карта на града,заснет е само имот № *.Имот * е заключен между вътрешна кадастрална граница-съществуваща ограда и източната за имота,както и съответства на собствеността на ищеца В.Н..имот № * е изцяло празен,застрояването е в имот *.
Към кадастралните и регулационните планове от 1976 год.,1987 год. и 1997 год. няма разписни листи и удостоверения за собственост. В кадастралните регистри към Кадастралната карта на гр.Д. за имот с идентификатор **** са вписани за собственици В.Н. на част 234.30 кв.м. от правото на собственост с н.а.№ **/* год.;Община гр.Д. на част 71.7 кв.м. от правото на собственост с АОС №*/* год.;Й. С. на част от 44.5 кв.м. от правото на собственост с н.а.№ */* год. и част 15 кв.м. с н.а.№ */* год. ,И.П. на част 178 кв.м. от правото на собственост с н.а.№ */* год. и И.Й.И. на част 59.5 кв.м. от правото на собственост с н.а.№ */* год.
Вещото лице не е извършило съвместяване на данните от регулационните планове от 1967 год.,1976 год.,1987 год. и 1997 год. с данните за площта и конфигурацията на спорния имот с идентификатор ****,чрез изготвяне графична част към заключението си по причина,че не са били приложени,по тях не са извършвани мероприятия и не са променяни площите на имотите.
В Приложение № 21 са отразени данните от извършеното от вещото лице кадастрално заснемане на имот с идентификатор **** с означен начин на ползването му от ищеца В.Н. на празна площ от 222 кв.м. (адм. адрес ул.“ Х. К.“ № *),от ищцата И.П.-223.5 кв.м. ,от които застроена площ 73.5 кв.м. и свободна площ от 150 кв.м. (адм. адрес ул.“ Х. К.“ № * А),а останалите ищци 158 кв.м. от които застроена площ 73.5 кв.м. и свободна площ от 63 кв.м. (адм. адрес ул.“ Х. К.“ № * Б).Площите,които ползват отделните ищци са отделени помежду си с вътрешни огради,а излаза на всяка една е към ул.“Х. К.“.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства,свидетелски показания и експертни заключения,съдът намира за безспорно установено следното:
При урегулиране на поземлени имоти планът определя предназначението им, характера на застрояването, месторазположението на обектите, регулационните парцели (площ, лице, очертания),въпросите за собствеността на същите. При разрешаване на спора между страните следва да бъдат съобразени предвижданията на действалите през годините планове, считано от 1958 год. и до 2006 год. Одобряването на ЗРП или ДРП от преходен период, някъде около 1950 год. не е установено по делото. Съобразно заключението на вещото лице ,данните за такъв план не са съхранени. Съобразно посоченото в пункт І.т.1 и пункт ІІ.т.1 ,по договорите от дати 14.08.1950 год. и 18.06.1957 год. е придобито право на собственост по отношение дворно място ,ведно с постройки, без недвижимия имот да е бил индивидуализиран с посочване на градоустройствения му статут по кадастрален или регулационен план, т.е. недвижимия имот е бил неурегулиран. В случай, че е одобрен план, въз основа на който е извършено оценяване на части от дворни места-отнемани или предавани към 17.04.1950 год. , то при последващите разпоредителни сделки след този момент ,регулационния статут на имотите по такъв план би бил посочен. За наличието на такъв план може да се съди единствено от представения във въззивната инстанция протокол № 1/17.04.1950 год. Същият е приложен по делото от въззивният съд, но не следва да бъде обсъждан .Документа бил получен от ищците от един от предишните собственици, който им бил продал част от имота .По повод заключението на вещото лице, ищците проявили интерес , дали не е възможно спорната част от имота да е преминала в тяхно притежание в процедура по уреждане на регулачни сметки и случайно получили папка с документи от праводателя си, сред които и посочения протокол. С оглед и на горното са изложили нови фактически твърдения , които включват притежаване на спорното право, което те отричат на ответника и представили новото доказателство. Посочените нови фактически твърдения не се основават на новооткрити обстоятелства ,които да не са могли да бъдат установени от страната при положена дължима грижа за водете на делото, поради което излагането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства е недопустимо-чл.266 ал.2 т.1 от ГПК.
Регулационните планове от 1967 год.,1976 год.,1987 год. и 1997 год. не са били приложени,по тях не са извършвани мероприятия и не са променяни площите на имотите.Регулачните сметки са били уредени единствено по отношение частта от имот с пл.№ * на площ от 30 кв. по първия план на населеното място от 1958 год. и съобразно нотариалния акт за придобиване право на собственост по регулация ,посочен в пункт І т.3 от изложението.
Съобразно посоченото в нотариалните актове,документиращи най-ранните по време на сключването им договори за продажба на недвижими имоти от дати :1./14.08.1950 год. , 2./18.06.1957 год. и 3./06.11.1959 год. ( пункт І.т.1 пункт ІІ.т.1 и пункт ІІІ.3 от настоящото изложение) първоначалните праводатели на ищците са придобили права на собственост върху недвижим имот по ул.“Ц. С.“ №* -т.1 и по ул. “Ц. К.“ № *б –т.2 и 3. При липса на съхранени данни относно улично-регулационни мероприятия, следва да се приеме, че прокарването на ул.“Х. К.“ е осъществено в периода есента на 1950 год.-лятото на 1957 год. Видно от графичните данни в Приложение № 5 и № 9,ул.“Ц. С.“ е перпендикулярна на ул.“Х. К.“ и успоредна на “Ц. С.“ .
Налице е съвпадение в описанието на границите на недвижимия имот по договори за продажба от дати :1./14.08.1950 год. , 2./18.06.1957 год. и 3./06.11.1959 год. ( пункт І.т.1 пункт ІІ.т.1 и пункт ІІІ.т.3 от настоящото изложение),като едни и същи лица са посочвани за съседи. Във всички нотариални актове, легитимиращи ищците и техните праводатели като собственици, не е отразявано придобивания от тях недвижим имот да е граничещ/съседен на имот-общинска или държавна собственост, респективно такъв притежаван от лицето И.И. А.. С оглед посоченото от вещото лице ,че един и същи човек е вписан от като собственик на имоти от двете страни на улицата, че се касае до нещо разкъсано, то това лице е следвало да бъде вписано в нотариалните актове като съсед преди прокарването на ул.“Х. К.“. Във всички нотариални актове, недвижимия имот е отразяван като граничещ с улици : по пункт І.т.1 с ул.“Ц. С.“ и сляпа уличка; по пункт ІІ.т.1 с ул.“Ц. К.“ и по пункт ІІІ.т.3 с ул.“Ц. К.“. Запитан за местонахождението на сочения от свидетелите тупик , сляпа улица, инж. Б. пояснява ,че имотите с пл.№№ * и * не са имали директен излаз на ул. “Х. К.“, а са били обслужвани от имот с пл.№ *,който не е оформен като парцел, не отговаря на изискванията за площ, дълбочина и отстояние. Записванията разписния лист към кадастралния план от 1958 год. по отношение на собствеността на имотите с пл.№№ *,* и * съответстват на изложението по пункт І1.;пункт ІІ1. ;пункт ІІ2. и пункт ІІІ 1. относно придобиването на права в спорния недвижим имот от праводателите на ищците. По отношение имот с пл.№ * направеното записване на лицето И.И. А. е извършено без документ за собственост .На същото лице е записан и имот № * с предназначение градина и по протокол № */*** год. По плана от 1967 год. за имот с пл.№ * не е вписан собственик, а имот с пл.№ * е записан на трети лица. Към кадастралните и регулационните планове от 1976 год.,1987 год. и 1997 год. няма разписни листи и удостоверения за собственост, а по кадастралната карта ,като собственици на имота са вписани ищците и Община гр. Д.
От показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещо лице ,извършило техническо заснемане на фактическото ползване на недвижимия имот се установява, че то не е променяно от 1963 год. Изначално имотите са се ползвали разделно, като включително при първоначалното придобиване в идеални части от ищците И.Й., Р.Й. и И.П. е посочено разположението на частите ,които ще се ползват. Фактическата власт не е установена общо и съвместно ,а се осъществява самостоятелно , като площите ,които ползват отделните ищци в границите на имот с идентификатор **** са разделени с вътрешни огради, а излаза на всяка една е към ул.“Х. К.“.
Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи :
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице както ,когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, така и когато има възможност да придобие права ,ако отрече правата на ответника –така тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8 /2012 год. на ОСГТК на ВКС.В първия случай ,ищецът поддържа и излага твърдения, че е собственик на спорния имот ,а във втория, твърденията му не включват притежаване на спорното право, което той отрича на ответника. Във втория случай, доказването на фактическите твърдения е доказване на абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, а в първия случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Когато ищецът поддържа, че е собственик на процесния имот, въпросът за титулярството на правото обуславя произнасяне по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.
С исковата молба и в хода на производството пред първоинстанционния съд ,ищците са се позовали на втората хипотеза, а в хода на въззивното производство и в последното съдебно заседание на първата хипотеза . Заявили са твърдения, че площ от съседен маломерен имот е урегулирана като част от техния имот . Придаването по регулация, съставлявало самостоятелно основание за придобиване на собствеността на придаденото по дворищната регулация с влизане в сила на план от 1950 год. съобразно разпоредбата на чл. 39 ал.3 от ЗПИНМ (отм.).Твърденията за притежаване право на собственост по регулация на ищците не следва да бъдат разглеждани от въззивният съд. Формите на защита на ищеца по отрицателния установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника по делото, са обусловени от положението му като страна в процеса, идентично на това на ответник по положителен установителен иск за собственост-затова той може и е длъжен да изчерпи всички правоизключващи възражения и в съответните срокове пред първата инстанция ,а не за първи път пред въззивния съд .В случай ,че ищците поддържат ,че са собственици на спорния имот, твърденията за това е следвало своевременно да бъдат заявени -така т.4 от тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013 год. по тълкувателно дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и постановените от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК решения №№ 34/07.03.2013 год. по гр. д.№ 616/2012 год. на ІІ г.о. ;44/03.02.2010 год. по гр. д.№ 2928/2008 год. на ІV г. о. и 977/13.01.2010 год. по гр. д.№ 3358/2008 год. на І г. о. За пълнота на изложението следва да се посочи, че даже е да е допустимо навеждането на твърдения за притежаване от ищеца на спорното право за първи път пред въззивната инстанция, то те са неоснователни. Съобразно посоченото по-горе ,при обсъждането на заключението на вещото лице относно наличието /приложението на планове и нотариалните актове, легитимиращи ищците за собственици по сделки, не е установено наличието на дворищно регулационен план от преди 1958 год. , който да обуслови приложението на разпоредбата на чл.39 от ЗПНИМ (отм.) ,т.е. поради прекия вещно-правен ефект на дворищна регулация , спорната част от имот с идентификатор № **** на площ от 71.70 кв. м. да е преминала в собственост на ищците ,като придадена към техен парцел.
Заявена е претенция по чл.124 ал.1 от ГПК на лица, претендиращи възможността да придобият процесния недвижим имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него, тъй като обект на тяхно владение е имот, актуван като общински и предвид установения с § 1 ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността считано от 31.05.2006 год. мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2017 год.
Ответникът Община гр. Д. обосновава принадлежността на правото на собственост в своя патримониум с общото нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска по силата на чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската собственост ,във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост касателно имот, притежаван от държавата съгласно предвиждането на чл.6 пр. ІІ-ро от ЗС в първоначалната редакция на разпоредбата от 1951 год. пред вид безстопанствения му характер.
Съобразно тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8 /2012 год. на ОСГТК на ВКС ,именно това е една от хипотезите ,в която е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права .По принцип за наличието на правен интерес се съди от твърденията в исковата молба, а с тълкувателното решение се прие, че ищците по отрицателен установителен иск за собственост следва да докажат фактите, обуславящи правния им интерес да оспорват правата на ответника . В общия случай задължение на ищците е да докажат продължило в срока по чл.79 от ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл. 69 от ЗС. В конкретния случай, произнасянето по тези въпроси не може да се извърши при проверка за допустимостта на иска, тъй като те касаят разрешаване на спора по същество. Придобивната давност е способ за придобиване на вещни права, който има действие спрямо всички и легитимира новия собственик за такъв спрямо всички, а не само спрямо определено лице, а именно - досегашния собственик на вещта. Персонифицирането на същия не е елемент от фактическия състав на владението като фактическо състояние. Разглежданият случай е изключение от това положение, защото уважаването на предявения отрицателен установителен иск е в зависимост от разрешаването на противопоставеното от ответника възражение, че имотът е имал статут на безстопанствен и е станал държавна собственост по силата на чл. 6пр. .ІІ-ро от ЗС (ДВ, бр. 92/1951 год.). Разрешаването на спора между страните е предпоставено от въпросите за приложимостта на придобивния способ, на който ищците желаят да се позоват ,тъй като забраната на чл.86 от ЗС във всичките й редакции до 1996 год. и спирането на давността по разпореждане на § 1 ал.1 от ЗДЗС ,считано от 31.05.2006 год. прави невъзможно придобиването на имота по реда на чл.77 пр.ІІ –ро от ЗС чрез давностно владение по чл. 79 ал.1 от ЗС. Особеното в случая е, че ответникът се позовава на правно основание, което не доказва пряко собствеността му, а е обусловено от това дали имотът има друг собственик или е безстопанствен. Със ЗДС и ЗОС се определиха и прецизираха основанията за придобиване от държавата и общината на право на собственост. Тези закони определят правното основание на което държавата, респективно общината придобива правото на собственост. То следва да бъде посочено в АДС, респ. в АОС. Когато основанието изисква настъпването на конкретен юридически факт или реализиране на сложен фактически състав - завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи и фактическото основание освен правното. Съгласно чл. 5 ал. 1 от ЗОС, Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост с акта за общинска собственост АДС и АОС се ползват с доказателствена сила, съгл. чл. 5 ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права за държавата, респ. за общината - чл. 5 ал. 3 от ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респ. от общината. Съгласно чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951 год. държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. С чл. 2 ал. 2, т. 5 от ЗОС в първоначалната му редакция ( ДВ, бр. 44/1996 год.) общинска собственост стават и "недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен". Съобразно постановките по посоченото тълкувателно решение, ответникът доказва фактите, от които произтича твърдяното от него и отричано от ищеца право. От друга страна съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК всяка страна установява фактите, които я ползват. Съобразно тези правила и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 36 / 18.04.2016 год. по гр. д. № 3678/2015 год. на ВКС , I г. о. , решение № 27/15.04.2016 год. по гр.д.№ 3554/2015 год. на ВКС ,І г. о., решение № 321 / 14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 год. на ВКС, I г. о. ,в конкретния случай ищците следва да докажат пълно и пряко, че са владяли спрямо правен субект, по отношение на който забраната на чл. 86 от ЗС е неприложима. Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал собственик. Дали се касае за безстопанствен имот е извод, който ще следва, ако ищците не успеят да докажат положителния факт, че имотите са имали друг, различен от държавата собственик Ако успеят да докажат този факт, имотът не се придобива от държавата, респ. от общината и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 год.).
По делото е представена молба на ищците за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за разликата в площта на имота, която притежават по документи със заверка на Дирекция “Общинска собственост“, че съставлява общинска собственост ,както и АКТ № */*** год. за частна общинска собственост . С оглед представените доказателства за започнато производство по обстоятелствена проверка следва да се приеме, че ищците имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, т.е. същият е допустим.
Съгласно чл.3 от Закона за държавните имоти,обн.,ДВ,бр.66/25.03.19141 год. ,отм. ,ДВ ,бр.300/22.12.1948 год. –държавни са недвижимите имоти, които не принадлежат никому. Съгласно чл.2 от Закона за държавните имоти, обн., ДВ,бр.300/22.12.1948 год., отм., ДВ бр.92/16.11.1951 год. , държавни са имотите, които не принадлежат на кооперациите или на физически или юридически лица. Разпоредбата на чл.6 от ЗС (редакция ДВ,бр.92/1951 год.) сочи за държавна собственост , недвижимите имоти, които държавата придобива по силата на закон или когато същите нямат друг собственик. Втората хипотеза обхваща т. нар. безстопанствени имот и доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга първична документация, касаещи собствеността на имота. Констатацията дали един имот е безстопанствен се гради на база липсата на данни за собственика на имота към конкретен момент на влизане в сила на устройствения план. .В случай ,че по време на отреждането на имотите със съответния план (кадастрален, уличнорегулационен, план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен план) в базата данни за териториалното устройство на територията на Република Б., съгласно изискванията на някой от законите-ЗС, ЗУТ, ЗКИР няма данни за носителя на правото на собственост за конкретен поземлен имот, същият е с неизвестен собственик и се води като безстопанствен. Основната функция на разписната книга, а сега на кадастралния регистър е информационно-оповестителна. Както първоначалното, така и последващото записване на недвижим имот в разписната книга, респективно в кадастралния регистър се извършва въз основа на документ за собственост. Разписната книга, респективно кадастралния регистър следва да отразява действителното право на собственост по действащия план, доказано с документи за собственост -така постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 107/ 6.01.2017 год. по гр. д. № 2173/2016 год. на ВКС, II г. о.; решение 541 /06.07.2010 год. по гр.д.№661/2009 год. на ВКС І г.о., решение № 8/11.02. 2014 год. по гр.д.№ 4244/2013 год. на І г.о.
Не се спори между страните по делото, че правото на собственост върху 531.30 кв. м., част от имот с идентификатор ****,целият с площ от 603 кв.м. е придобито от ищците по силата на сделки и наследяване. Спорно по делото е правото на собственост върху част от имота на площ от 71.70 кв., отразени по първия кадастрален план от 1958 год. като имот с пл.№ *,неоформен като самостоятелен парцел, неотговарящ на изискванията за площ, дълбочина и отстояние и служещ за обслужване на имотите с пл.№№ * и * ,които не са имали директен излаз на улица. Съобразно показанията на разпитаните свидетели и поясненията на вещото лице ,т.нар. тупик , сляпа улица съвпада с местонахождението му. Касае се до празно място по протежението на ул.“Х. К.“, което служи за преминаване и достъп до отделните имоти, макар и да не е било изградено като улица. Мястото е откъм пътя, но не представлява част от този път. Завладяно е за да се осигури подход към разположените в дълбочина части от дворното място, ползвани самостоятелно от ищците. Записано е като собственост на физическо лице само в разписния лист към един от плановете –този от 1958 год., но без посочване на документ за собственост за разлика от всички съседни имоти. Доказателства ,че правото на собственост върху тази част от имота е била обект на притежание на И. А. не са представени от ищците, в архива на дирекция “Местни данъци и такси“ няма данни за деклариран недвижим имот по ул.“Х. К.“ № * или “Х. К.“ № *-* на това лице, нито пък от посоченото по горе относно границите и съседите на спорния имот може да бъде направен извод,че имот с пл.№ * е бил притежание на А.. Притежанието на правото на собственост от физическо лице не може да се предполага,респективно извод за това не следва от права на това лице по отношение на друг имот.По силата на разпоредбата на чл.6 от ЗС имотът следва да се счете,че е преминал в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик, а в последствие и на Общината по силата на § 42 от ЗИД на Закона за общинската собственост,обн.,ДВ бр.96/05.11.1999 год.При данни,че спора касае част от недвижим имот,в миналото заснемат самостоятелно като пл.№ *,неоснователно е възражението на ищците за неприложимост на разпоредбата на чл. 6 от ЗС ,касаеща недвижими имоти без установен собственик,а не части от имоти за разликата в квадратурата ,придобита от физически лица въз основа на титул за собственост и действителната площ, посочена по устройствен план или кадастрална карта.Такава разлика законът не прави,вън от горното ,макар тази част да е включвана в имота при наличие на различни конфигурации при действието на множество устройствени планове,нито един от тях не е бил приложен. Държавния,респективно общинския характер на спорната част от недвижимия имот,води до извод за неприложимост на придобивния способ, на който ищците желаят да се позоват ,което изключва произнасянето за наличието и на други запрети за придобиването му по благоустрйствени закони-ЗПИНМ,ЗТСУ и ЗУТ.
С обжалваното решение е прието,че държавата,респективно общината е собственик на спорния недвижим имот,а в полза на ищците не може да възникне право на собственост на оригинерното основание по чл. 79 ал.1 от ЗС ,поради което и е постановено законосъобразно отхвърляне на отрицателно установителните искове .Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК въззивният съд следва да го потвърди.
С оглед изхода по спора и на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК,на ответника следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция –сумата от 100 лв. за възнаграждение на вещо лице) и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение ,определено съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата по чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ.
По тия съображения ,съдът
Р Е Ш И :
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.