Р Е Ш Е Н И Е

№ 110 , гр. Добрич, 02.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

С участието на секретаря С.Д., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 54 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 218/ 02. 02. 2017 г., подадена от процесуалния представител на ищеца А.П.А. ***, с ЕГН **********, против решение № 142/ 01.02.2017 г., постановено по гр. д. № 166/ 2016 г. по описа на РС гр. Б., с което е била отхвърлена претенцията му против Д.Г.С. ***, да възстанови противоправно изменена и увредена негова сграда, като в тежест на ищеца са били възложени и сторените от ответника разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушения на материалния закон. В тежест на собственика на земята било задължението да не възпрепятства и да осигури достъп до сграда с идентификатор *****.**.***.** на нейния собственик. Целият имот бил ограден с масивна висока ограда. Собственият на ищеца – въззивник имот .** оставал изолиран и без достъп от оградата, построена от ответника. Настоява се за отмяна на решението и уважаване на претенцията.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Д.Г.С., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението. Претендирани са съдебно – деловодни разноски.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 02.12.2016 г. Въззивната жалба е подадена на 15.12.2016 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от А.П.А. против Д.Г.С. искова претенция за осъждането му да възстанови противоправно изменената и увредена сграда на ищеца. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът притежавал право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *****.**.*** по кад. карта на гр. Б., представляващ дворно място с площ от 376 кв. м., ведно с построените в имота сгради с кадастрални идентификатори .*.*.*.*.*. По силата на постановление за възлагане на недвижим имот ответникът придобил право на собственост върху поземления имот и сгради с идентификатори .*,* Ищецът твърди, че ответникът непозволено е градил при и около собствения му недвижим имот – самостоятелен обект с кадастрален идентификатор * от сграда с идентификатор *****.**.***.* по кад. карта на гр. Б., като е иззидал прозорец и е блокирал достъпа до тях, преграждайки входа. Тези действия, според ищеца, съставляват непозволено увреждане, което пораждало правния му интерес да поиска фактическата поправка на тези вреди. В тази връзка в петитума на исковата молба настоява ответника да бъде осъден да възстанови противоправно изменената и увредена сграда на ищеца, за което да му бъде предоставен подходящ срок. В първото по делото заседание пред първоинстанционния съд ищецът е твърдял, че ответникът е премахнал и зазидал негов прозорец и чрез разни конструкции блокирал подхода към сграда с идентификатор .*. Предмет на искането било ответникът да бъде осъден да възстанови сградата във вида, в който е била, да раззида прозореца и да възстанови достъпа до входа. Поради противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и поради недостатъчност на уточненията по реда на чл. 143 ал. 1 от ГПК, въззивният съд е указал на ищеца да отстрани нередовностите в същата, като конкретизира твърденията си какво е изградил ответникът, как е пространствено ориентирано, така че да препятства входа до неговия имот, да бъде пространствено определен входа на собствената му сграда, както и прозорецът, който се твърди да е иззидан – в каква пространствена посока е разположен; да уточни твърденията си дали посочените действия, извършени от ответника, непозволено го увреждат или съставляват такива, които пречат да упражнява правото си на собственост върху собствената си постройка и/ или самостоятелния обект в нея; да уточни петитума на исковата си молба като конкретизира какви точно действия следва да бъде осъден ответникът да извърши. С уточнителна молба ищецът е ищецът е посочил, че сгради с идентификатори .*,*, и двете негова собственост, са обединени, като достъпът до тях през дворното място е възпрепятстван поради извършено от ответника строителство, изразяващо се в изграждането на плътен парапет на съществуващото стълбище към тези сгради. По този начин достъпът до тези сгради е невъзможен. По отношение на първоначалната претенция за зазиждането на прозорец, това положение било възстановено още в хода на първоинстанционното производство. Претендира се уважаването на претенцията, претендирани са разноски пред две съдебни инстанции.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Д.Г.С., чрез процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за нередовност на исковата молба. Ако претенцията била негаторна, то тя била процесуално недопустима, тъй като ищецът твърдял да се легитимира като собственик на спорния имот по силата на договор за доброволна делба, но липсвал документа, който установявал правата на неговия праводател. Претенцията била също така недопустима, тъй като сграда с идентификатор .* била в непригоден външен вид, с падаща мазилка, срутваща се, неползваема, като по този начин застрашавала имота на ответника. Ответникът отрича да е извършвал действия, с които да е увредил имота на ищеца. Извършвал действия като собственик, ползващ собствения си имот по предназначение, без да засяга правата на ищеца. Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за доброволна делба № *** т. ** рег. № **** дело № ***/ 2008 г. на нотариус с рег. № *** на НК гр. С. с район на действие РС гр. Б. А.П.А. е придобил правото на собственост върху поземлен имот, урбанизирана територия, с площ от 376 кв. м., имот с кадастрален № *****.**.*** по кад. карта на гр. Б., ведно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда с идентификатор *, масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор .* и сграда с идентификатор .*. Доказателствата по делото сочат, че сграда с идентификатор .* е двуетажна, като първият етаж, на който е разположен обект с идентификатор .** е собственост на ищеца, а вторият етаж, на който е ситуиран обект .** е собственост на трето по делото лице.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 15.03.2013 г., издадено по изп. д. № 20107390401120 по описа на ЧСИ Сл. С. с район на действие ДОС, вписан под № *** на КЧСИ, в полза на Д.Г.С. бил възложен следния недвижим имот: поземлен имот урбанизирана територия, с площ от 376 кв. м., имот с кадастрален № *****.**.*** по кад. карта на гр. Б., ведно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда с идентификатор * и сграда с идентификатор .*.

Като по доказателство по делото е приложена скица № **-*****/ 22.06.2016 г. /л. 52/, издадена от АГКК, относно поземлени имот с идентификатор *****.**.*** по кад. карта на гр. Б. и застрояването в него, включващо пет отделни самостоятелни обекта с идентификатори от * до .*.горепосочената скица

Първоинстанционният съд назначил СТЕ, вещото лице по която е посочило, че горепосочената скица не отразява действителните имотни граници на поземления имот, както и съществуващите сгради. Така сграда * е на три етажа, сгради с идентификатори .* и .* не съществуват. Извършено е ново строителство, което не е отразено в кад. карта. Вещото лице е посочило, че собствените на ищеца сгради с идентификатори .*,* са обединени – първият етаж представлява гараж /едно помещение с идентификатор .**/, а вторият етаж е жилище, собственост на трето лице. Вещото лице е дало заключение, че зазиданият прозорец е бил възстановен. Сграда с идентификатор .**, обединена със сграда .*, има подход откъм дворното място, както и откъм къщата. Подходът откъм дворното място е възпрепятстван, тъй като, за да се ползва входа към сграда .* следва да се мине през двора, собственост на Д.Г.С.. Възпрепятстването на достъпа откъм двора се състои в изграждане на плътен парапет на съществуващото стълбище към втория етаж на сгради .*,*. За достъп до втория етаж, собственост на трето лице, е поставена входна врана откъм улицата в основата на стълбището. Вещото лице е дало заключение, че собствените на ищеца сгради са в добро състояние. Няма данни в Община гр. Б. да са били освидетелствани като самосрутващи се, няма издадена и заповед за премахването им.

При така изложената фактическа обстановка Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявената от А.П.А. против Д.Г.С. претенция черпи правното си основание от нормата на чл. 109 от ЗС. Макар и семпло, при отстраняване нередовностите в исковата молба пред въззивния съд, ищецът е уточнил, че достъпът до неговата сграда с идентификатор *****.**.***.** е препятстван поради изграждането на плътен парапетна съществуващото стълбище към втория етаж на сгради с идентификатори .*,* по кад. карта на гр. Б.. При уточняването на исковата молба ищецът е изоставил искането за раззидването на прозорец към неговата сграда, поради което Окръжният съд приема, че това искане не представлява част от претенцията. Искът е допустим, страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно правилността му Окръжният съд намира следното:

Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Такова неоснователно въздействие е и построяването на сграда от трето лице, попадаща в имота на собственика. Без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 от ЗС- в този смисъл Решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., ІІ г. о.

Необходимите предпоставки за уважаване на иска: ищецът трябва да установи, че е собственик на вещта; че спрямо нея ответникът е упражнил неоснователно действие; това действие пречи, смущава или ограничава собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем; извършеното неоснователно действие трябва да съществува към момента на предявяване на иска или да съществува опасност и занапред да продължи да съществува.

От доказателствата по делото става ясно, че ищецът притежава право на собственост върху сгради с идентификатори *****.**.***.**, представляващ самостоятелен обект на първи етаж от сграда с идентификатор *****.**.***.*, както и върху сграда *****.**.***.*. От заключението на вещото лице се установява, че двете сгради са обединени.

Твърденията на А.П.А. са, че ответникът, който притежава право на собственост върху поземления имот, в който са изградени постройките, неправомерно е изградил парапет, който препятства достъпа му до собствените му имоти. В тази връзка заключението на вещото лице по назначената СТЕ установява, че подходът до сгради .* и .**, собствени на ищеца, откъм дворното място е възпрепятстван, тъй като е изграден плътен парапет на съществуващото стълбище към втория етаж на сгради .*,*. Следователно е налице противоправно действие, което ограничава упражняването на правото на собственост на ищеца.

Основателността на иска по чл. 109 ЗС винаги е свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на ищеца, поради което относимо към спора е възражение на ответника, че нарушението е извършено от друго лице и липсва негово противоправно действие или бездействие. Това означава, че за да се удовлетвори ищцовата претенция против ответника Д.Г.С., в съдебното производство следва да бъде установено, че именно ответникът осъществява противоправното действие, т. е. че той е изградил въпросния плътен парапет. Трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Това в рамките на съдебното производство не е установено. Ищецът, носещ доказателствената тежест и съобразно чл. 154 от ГПК да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса, че ответникът извършва действия, които смущават и ограничават упражняването на ищцовото право на собственост, е следвало да ангажира доказателства, че парапетът е изграден от Д.Г.С.. Такива доказателства липсват. Още повече, въпросният плътен парапет е изграден на стълбище, което осигурява достъп до втори етаж на сграда с идентификатор .*, обект .**, което е собственост на трето лице, чуждо на настоящия процес.

След като ищецът не е установил, че противоправното поведение на ответника е довело до ограничаване упражняване на правото му на собственост върху сгради с идентификатор .* и .**, то ищцовата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, макар въззивната инстанция да не споделя мотивите на Районния съд, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора първостепенният съд е възложил на ищцовата страна сторените от ответника разноски. Във второинстанционното производство въззиваемият настоява да му бъдат присъдени разноски, каквито, в размер на 300 лв. платено адвокатско възнаграждение, следва да му бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № ***/ 01.02.2017 г., постановено по гр. д. № 166/ 2016 г. по описа на РС гр. Б., с което е била отхвърлена претенцията на А.П.А. ***, с ЕГН **********, против Д.Г.С. ***, с ЕГН **********, за осъждането му да премахне изградения плътен парапет на съществуващото стълбище към втория етаж на сгради с идентификатори *****.**.***.* и *****.**.***.*, построени в поземлен имот *****.**.*** по кад. карта на гр. Б..

ОСЪЖДА А.П.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на Д.Г.С. ***, с ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.