Р Е Ш
Е Н И Е
№ 111 02.05. 2017 год. гр. Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият
окръжен съд гражданско отделение
На
двадесети и девети март
2017 год.
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
АЛБЕНА ПЕЕВА
Секретар: П.П.
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело №
78 по описа
за 2017 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 1429/26.01.2017
год. ,подадена от Д.С.Г. , ЕГН **********
*** срещу решение № 14 /05.01.2017 год. по гр.д.№ 2275/2016
год. на Районен съд-гр.Д.,с което :1./на основание чл. 128 от СК са
определени мерки на лични отношения
между С.Г.И. , ЕГН ********** *** и нейните внуци И.С.Г. ,ЕГН ********** и С.С.
Г. , ЕГН **********, родени на 30.04.2014 год. в гр. Д., произхождащи от родители
Д.С.Г. , ЕГН ********** и С.И.Г. , ЕГН **********, както следва: 20 дни през
лятото , когато майката не ползва платен годишен отпуск и когато бащата не
упражнява определяния му по силата на решение № 78, том ІІ, стр. 89-та от
24.02.2015 год. на Д.кия районен съд по гр. дело № 3097/2014 год. режим на
лични отношения, като ищцата /или упълномощено от нея лице/ следва да взема децата
от дома на майката и да ги връща отново там и 2./ на основание чл. 128 ал. 3
от СК е предоставено на С.Г.И. , ЕГН **********,*** да осъществява определения
с решение № 78, том ІІ, стр. 89-та от 24.02.2015 год. на Д.кия районен съд по
гр. дело № 3097/2014 год. режим на лични отношения на бащата С.И.Г. , ЕГН **********
*** с децата И.С.Г. с ЕГН ********** и С.С. Г. с ЕГН **********, във времето, в
което родителят временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие от
страната.
Въззивникът счита решението за порочно,като
необосновано,постановено при непълнота на доказателствата и в отклонение от
материалния и процесуалния закон.
Посочено е,че на С.И.Г.
е определен разширен режим на лични отношения с децата му,по силата на който
ежегодно може да ги взема при себе си за
74 дни.При данни,че ищцата С.Г.И. живее
съвместно с него,тя също прекарва реално
това време с внуците си, докато той лично или тя по заместване упражняват режима на лични отношения на
родителя,както и още 20 дни с оглед определения й на лично основание и като баба
режим на лични отношения.Периодът от общо 94 дни от наличните в календара 365
дни е значителен.Същевременно отсъствията на бащата от страната траели по
половин година.С оглед на горното,необосновано съдът игнорирал данните за
здравословното състояние както на бабата,така и на нейните внуци на много ниска
възраст и близнаци,респективно отказал събиране на доказателства в тази
насока,при което неизяснени останали въпросите за възможността на ищцата сама
да се грижи за децата в продължителен период от време и то в населено място,различно от това,в което
живеят.Физическата и психическата
пригодност на ищцата,сама да изпълнява отговорната функция на практика да
замества двамата родители,способността й
да обслужва две малки и не винаги в добро здраве деца са от особено значение за
защита интересите на децата.Несъобразяването на горните обстоятелства сочи ,че е незаконосъобразна постановената от
съда регламентация на мерките и начина на осъществяване на режима на лични
отношения. Отправено е искане първоинстанционния
съдебен акт да бъде изцяло отменен в частта му относно разрешението по чл. 128
ал.3 от СК,респ. изменен в частта
относно разрешението по чл. 128 ал.1 от СК и такова за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
При данни,че
постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 13.01.2017
год.,жалба рег.№ 1429/26.01.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима .
Въззиваемата
страна С.Г.И. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.
263 от ГПК отговор рег.№ 2095/07.02.2017
год.Законосъобразен бил извода на районния съд,че нейно право и в
интерес на децата е да контактува с
тях.Нормата на чл. 128 ал.3 от СК била императивна и задължава съда при невъзможност на
родителя,на когото е определен режим на лични отношения да го упражнява, да
овласти за горното бабата или дядото на децата
.
Производството
по делото е образувано въз основа на подадена от С.Г.И. молба рег.№ 13680/11.08.2016 год.,с
искане съдът да постанови мерки за лични отношения с внуците
й И.С.Г. и С.С. Г. ,родителските права
по отношение на които се упражняват от майката Д.С.Г. ,а на бащата С.И.Г. е
определен режим на лични контакти съобразно постигнато споразумение по чл.127
ал.1 от СК между родителите , утвърдено със съдебно решение от 24.02.2015 год.
До средата на месец януари 2016 год. родителите на внуците й
живеели заедно и тя контактувала непрекъснато с тях. След настъпилата между
родителите раздяла, контактите й с децата били циклични и във времето ,в което
ги вземал техния баща. Между баба и внуци съществувала взаимна привързаност,
обич ,радост от времето ,прекарано заедно. Въпреки полаганите грижи и желанието на ищцата да получи
самостоятелно право да се вижда с децата, ответницата Д.С.Г. не й давала тази
възможност. Настоява да й бъде определено
самостоятелно право на лични отношения с децата във време ,различно от
определеното на баща им-нейн син ,а именно : всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с приспиване, през 3
дни от Коледно-новогодишна и от пролетната ваканция,1 ден от Великденската
ваканция и 30 дни през лятната ваканция ,към което право по реда на чл.128 ал.3 от СК да бъде кумулиран и режима на лични отношения на бащата,
съобразно съдебното решение в случаите на отсъствието му от страната, а именно
: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, в четни години на
Нова година ,а в нечетните на Коледа и Великден ,половината пролетна ваканция
,а така също и 20 дни през лятото.
В срока по
чл. 131 от ГПК Д.С.Г. е депозирала отговор на молбата, според който предявеният
иск е неоснователен, тъй като спрямо ищцата не са създавани препятствия за
осъществяване на режим на лични отношение между децата И.С. и С.С. Г. и тяхната
баба по бащина линия. Ответницата сочи, че ищцата и втория ответник живеят на
един и същи административен адрес и обитават едно и също жилище, предвид на
което по време на личните контакти между децата и техния баща не са налице
пречки ищцата да се вижда със своите внуци.
Извън срока
по чл.131 от ГПК С.И.Г. е подал отговор
със становище за допустимост и основателност на искането на неговата майка по
чл.128 от СК. Работата му била свързана с чести отсъствия от страната-2 месеца
зад граница и 14 дни почивка в България. Контактите на децата с тяхната баба
щели да запазят връзката с бащиния им дом и семейство.
От събраните
по делото доказателства ,съдът намира за установено следното:
Децата И.С.Г.
и С.С. Г. са родени на 30.04.2014 год. и
техни родители са ответниците Д.С.Г. и С.И.Г.
–така удостоверения за раждане, издадени от Община гр. Д. въз основа на актове
за раждане №№ *** и ***/02.05.2014 год. Съгласно заключение рег.№ ****/22.03.2017
год. на д-р Д.Ж.Д. за детето С. не е налична медицинска
документация относно здравословното му състояние, като индиректно от тази за
детето И. е получена информация за случаи на остри заболявания на горните
дихателни пътища. Детето И. е родено от втора рискова двуплодна инвитро
бременност, втори близнак с ТМ 1600 гр. ,отглеждано до 42 дни в кувьоз. Чести
негови заболявания са респираторни
инфекции на горните дихателни пътища. За първи път е хоспитализирано през месец
юли 2016 год. ,последвали са хоспитализации от 17.11.2016 год. и от 06.12.2016
год. по повод гърчове на фона на остри респираторни заболявания на горните
дихателни пътища, силно затруднено дишане, задух ,силно изразен интоксикационен
синдром, увредено общо състояние, висок фибрилитет. При направено ЕЕГ на мозъка
и консултация с детски невролог е констатирано наличие на двустранно остри
пароксизмални вълни, т.е. вероятна епилепсия, поради което детето е насочено за
допълнителни изследвания и започване на антиконвулсивно лечение, включващо
непрекъснат прием на медикаменти по схема .Детето показва склонност към често
боледуване ,острите дихателни инфекции протичат изключително бурно с упорит и
висок фибрилитет , силна интоксикация, склонност за поява на силна кашлица,
придружена със силен задух и богата находка от страна на белите дробове. Поради
открити промени на ЕЕГ на мозъка, детето е рисково за поява на гърчова
симптоматика, която може да се изяви както на фона на висока температура, така
и при субфебрилни състояния. Това налага саниране на средата, в която живее,
избягване на контакти с болни с отри респираторни заболявания, спазване на
хигиенно-диетичен режим, спокойна семейна среда, продължително наблюдение и
лечение с оглед предотвратяване на появи на нови гърчове, което може да се
отрази на нервнопсихическото му развитие.
С.Г.И. е баба
на децата по бащина линия-така удостоверение за раждане, издадено от СО – Район
„В.” – гр. С. въз основа на Акт раждане № ****/31.10.1980 год., в който същата
е вписана като майка на ответника С.И.Г.. Тя е на 70 години. Съгласно
заключение рег.№ ****/22.03.2017 год. на
д-р Д.Ж.Д. е била хоспитализирана в болнични заведения на 29.09.2012
год.,09.01.2015 год. и 26.02.2016 год.
При последните две хоспитализации и на
дата 30.03.2016 год. са й направени и три операции – 1./радикална хистеректомия
на злокачествено новообразование на ендометриума на матката , 2/на илеус,чревни сраствания и 3./ старческа катаракта. Страда от
двустранен лумбосакрален радикулит, деформираща спондилоатроза, двустранна
гонатроза, като оплакванията й са за
остри болки в лумбалната област с ирадиация към двата крака и по хода на
гръбначния стълб до степен на невъзможност за самостоятелно придвижване, болки
и ограничения в движенията в двете коленни стави, затруднена походка и болки в
кръста. На 21.05.2015 год. е поставена
диагноза :увреждане на междупрешлените дискове в поясния отдел, хипертонична
болест без сърдечна недостатъчност, като в анамнезата са описани хронични
оплаквания от главозамайване и световъртеж, нестабилно равновесие и хронични
болки в поясно-кръстната област. Тези й заболявания при обостряне на
симптоматиката могат да доведат до ограничения в ежедневните дейности на
страдащия, затруднения в самообслужването, до болнично и санаториално лечение и рехабилитация. Тези диагнози,
старческа катаракта на лявото око и диагностицирано на 02.06.2015 год. заболяване на щитовидната жлеза са посочени в
експертно решение № **** от ***/10.06.2015 год. от ТЕЛК към МБАЛ В. ,послужило
за оценка на работоспособността/вида и степенната на уреждане като 100% ,пожизнена и без чужда помощ.
Ищцата е с дългогодишна анамнеза за артериална хипертония, от 5-6 години с
по-лесна уморяемост, тежест в лявата гръдна половина, придружена със задух,
предпоставка за допълнителен прием на антихипертензивни средства
-така преглед от месец януари 2017 год.
и за консултации с кардиолог от
17.08.2016 год. и 30.08.2016 год. Всяко от множествата заболявания
налага непрекъснати периодични изследвания, регулярни прегледи от специалист,
диспансерно наблюдение от общопрактикуващия лекар, ежегодни кръвни ,ЕКГ и
ехографски изследвания.
С решение № 78, том ІІ, стр. 89-та от 24.02.2015
год. по гр. дело № 3097/2014 год. на Д.кия районен съд по гр. дело № 3097/2014
г. между родителите на И. и С.С.и Г. е утвърдено постигнатото споразумение, по
силата на което упражняването на родителските права по отношение на децата С.С.
Г. и И.С.Г. е предоставено на майката Д.С.Г., местоживеенето им
определено при майката на адреса й в гр. Д., а за бащата С.И.Г. определен режим на лични контакти както следва: 1./всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата;2./ в четни години на Нова година , в нечетни години на Коледа и
Великден; 3./ на рождените дни на децата на 30-ти април през четните години от
09.00 часа до 18.00 часа и на 01-ви май през нечетните години от 09.00 часа до
18.00 часа, а на именните дни на децата на 26 и 27 декември и 06 и 07 януари през
четните години от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден; 4./
половината пролетна ваканция , както и 20 дни през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск и когато бащата
е в Република България и във всички случаи със задължение на бащата да ги взема при себе си и отново да ги
връща на майката от дома й .
Не спорно по
делото, че майката на децата живее и
работи в гр. Д., а бащата на децата и ищцата-тяхна баба живеят заедно в едно и също жилище в гр. В. .Безспорно
е установено по делото, че бащата на децата работи в търговския флот, речно корабоплаване
по маршрута гр. Будапеща, Република Унгария до гр. Амстердам, Кралство
Холандия. В съдебно заседание от дата 05.12.2016 год. Г., по реда на чл. 176 от
ГПК, сочи, че работи сезонно към швейцарска фирма, като трудовият договор се
подписва всяка година, трудовият сезон
започва през м. март на текущата година и завършва през м. ноември на същата.
На всеки курс, който е с продължителност от около два месеца, ответникът има
право на 14 дни отпуск, който прекарва в Република България. В тази насока и
представен сезонен договор от 30.11.2016 год.
От
показанията на свидетелите Г.П.Т. и П. И. Г. (дъщеря на ищцата и сестра на бащата на децата
) се установява ,че стаята, предназначена за двете деца в дома на баба им в гр. В. е отоплена,
хигиенизирана, обезопасена, оборудвана с всички необходими мебели, вещи, детски
играчки, като самият апартамент се намира след основен ремонт. И. и С. са привързани към
своята баба по бащина линия. Ищцата е добра домакиня, кулинарка , чиста и
подредена жена, а здравословното й състояние не е пречка да се грижи адекватно
за своите внуци- сама ги храни, къпе и пр. Разчита на своята дъщеря , която
живее на в с. К., на 5 км. от гр. В.-така и отговор на въпрос по реда на чл.176
от ГПК от бащата на децата в съдебното заседание от 05.12.2016 год.,която
винаги отивала да посети племенниците си при гостуванията им. Майката на децата
създавала напоследък пречки ищцата да вижда своите внуци ,като от месец май на
Съгласно
протокол за предаване на дете от дата 01.09.2016 год. по изп.д.№20167380400317
на ЧИС С.С. ,децата С. и И. са отказали да отидат при бащата.
В изготвени
от АСП-Дирекция “Социално подпомагане“-Д. и В. на дати 24.08.2016 год. и
29.10.2016 год. социални доклади е посочено, че в интерес на децата е да не
бъдат възпрепятствани контактите им с тяхната баба по бащина линия.
Прекъсването на тези взаимоотношения ще доведе до лишаване на децата от
емоционални преживявания, необходими за пълноценното и хармоничното им
израстване. Срещите на внуците с баба им следва да бъдат съобразени с ниската
им възраст, навици и режим на отглеждане. Налагало се да бъде отчетено ,че
децата се отглеждат в населено място ,различно от местоживеенето на тяхната
баба ,както и че в ежедневието си са изцяло зависими от възрастен.
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Законът гарантира възможност на бабата и дядото да
развиват и утвърждават самостоятелно емоционална връзка с тяхното внуче – чл. 128 СК и по начин ,който да е в интерес на детето. Дядото и
бабата могат да поискат ,съдът да определи мерки на лични отношения с внуците
им. Разпоредбата чл.128 ал.1 от СК
предоставя на съда преценката да реши осъществяването на контакта в зависимост
от интересите на децата. Ако родителят ,на когото съдът е определил режим на
лични отношения с детето , временно не е в състояние да го упражнява поради
отсъствие или заболяване ,този режим може да се осъществява от бабата и дядото
на детето-чл.128 ал.3 от СК. След като по правилото на чл.128 ал.1 от ГПК,
мерките за личните отношения с дядото и бабата се определят само ако са в интерес на децата, същата
преценка следва да се извършва и в хипотезата на чл.128 ал.3 от СК, като не е
допустимо съдебно решение, обвързващо едни страни (родителите на децата),да се пренася
автоматично по отношение на лица (бабата и дядото на децата),чужди на делото
,по което е постановено решението. Правото на бабата и дядото на децата, извън
доброволното му съблюдаване не е безусловно, осъществява се след съдебна
преценка за интерес на децата от личните отношения, а използваната формулировка
в ал.2 (“може“) сочи, че невъзможността на родител да упражнява определения му
режим, не обуславя задължително и автоматично встъпване в правата му от бабата
и дядото.
Семейният
кодекс не съдържа легално определение на понятието"интерес на
детето". От тълкуването на разпоредбите на чл.
59, ал. 4 СК, вр. чл.
124, чл.
125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до
това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, а
преценката на съда следва да обхваща обстоятелствата по § 1
т. 5 от ДР на Закона за закрила на
детето. Начинът по който е дефинирано съдържанието на това
понятие в специалния закон налага извода, че подходът е индивидуален,
ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като
най-разнообразни прояви на личността - физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности,последици за
детето,при промяна на обстоятелствата и др.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с
родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето
получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. По
принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и
възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. Установяването
на правото им по чл.128 от СК е
продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а
именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на
техните деца, т.е. на внуците. Отчуждението
от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в
интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.
Допустимо е личните отношения между баба от една страна и
внуци от друга, да се осъществяват в дните, определени за упражняване на лични
контакти между бащата-нейн син и децата
му . Предпоставка за горното е на родителя, който не упражнява правата
спрямо децата , да е определен широк режим на лични отношения, той да живее на
едно и също място с бабата и отношенията
между тях да позволяват съвместното осъществяване на лични контакти. Задължение
на всеки от родителите е да поддържа и развива емоционалната връзка на детето
си със своите роднини. Гарантираното при режима време на непосредствени
контакти с децата обезпечава правна възможност да определят местонахождението
му, а указаната грижа предполага да споделят времето си със своите роднини.Въпросът
за наличието на тези условия е фактически и се прави от съда с оглед
обстоятелствата, установени по конкретното дело, но ако те са налице, в интерес
на децата е да имат контакти с
бабата едновременно с осъществяването на
лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права.
По делото се установява, че ищцата се намира в
изискуемата от закона родствена връзка с децата на ответниците. В
обсъжданата хипотеза от установените фактически положения се налага извода, че
действително са налице предпоставки за определяне по съдебен ред на мерки
относно личните отношения между децата С.С. Г. и И.С.Г. и тяхната баба по
бащина линия – С.Г.И. За последната е налице правен интерес от търсеното от
съда съдействие, доколкото от данните по делото се налага извода, че уреждането
на въпроса за продължителността и интензивността на контактите между ищцата и
децата не може да бъде разрешен от страните по делото по пътя на диалога,
поради неразбирателството помежду им.
Анализът на
доказателствата – писмени и гласни, обсъдени и във връзка със социалните
доклади, дава основание да се приеме, че С.И. разполага не само с нужните
битови условия, но и демонстрира желание и възможност да поддържа пълноценни
контакти с внуците си И. и С., при които последните да се чувстват комфортно и
уютно . Не са налице доказателства по делото, които безспорно да сочат на
отрицателно влияние на бабата върху децата. Поради това настоящият състав
приема, че не се установи съществуването на обстоятелства, които да сочат на
застрашаване на личността, живота или здравето на двете деца, както и на
нормалното им възпитание и социално развитие, вследствие на контактуването им с
тяхната баба по бащина линия.
Интересът на
детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Конкретният режим при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на децата на живот,обучение, почивка, включително и с
родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. При
определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с поискания режим в
исковата молба,при който се кумулира самостоятелен такъв по чл. 128 ал.1 от СК и заместващ този на родителя ,неупражняващ
родителските права по чл. 128 ал.3 от СК. Постановяването му би довело по
същество до промяна на мерките в упражняване на родителските права,като бабата
и бащата на децата ще разполагат с всички почивни и празнични дни през годината,включително
ваканции и времето през летния сезон и недопустимо би лишило майката да
прекарва каквато й да е част от
свободното си време със своите деца.
В случая следва да бъде постановен подходящ личен режим на отношенията на молителката с
внуците й при условията на чл. 128 ал.1 от СК,като при определяне на параметрите му следва :1./да бъдат съобразени
данните за съвместното й живеене с бащата на децата,регулярното му отсъствие от
страната и периодичното му завръщане,отношенията на близост и разбирателство
между молителката и бащата на децата,различното местоживеене на децата и
тяхната баба ,съответно в гр.Д. и гр.В.,възрастта и здравословното състояние на
бабата и внуците й,както и 2./ да бъде съхранен баланса на разпределеното свободно време между родителите
и правата на майката като родителя,отглеждащ непосредствено децата да не бъдат
накърнени.
На
първо място следва да бъде направено разграничение на мерките на
осъществяване на контактите й в зависимост
от това пребивава ли бащата на
децата-нейн син в страната или не.В случай,че същият пребивава в страната,няма
пречка съобразно посоченото по-горе ,бабата на децата да се възползва в максимална степен от
възможностите за срещи с децата,които неговия режим предоставя съобразно
посоченото по-горе за споделените контакти.
В
случаите,когато същият не пребивава в страната,режимът на лични отношения следва да бъде адаптиран и да отчита евентуалните рискове за децата от
пътуване и престой в друго населено място и без възможност някой от родителите
им да се намеси незабавно в случай на възникнала нужда. Молителката е жена на 70 години,а внуците й са на три
години,близнаци,палави,откриващи заобикалящата ги действителност. Съгласно
заключението на вещото лице,децата и
тяхната баба страдат от определени и сериозни заболявания,наложили системно и
продължително във времето лечение,вкл.болнично и оперативно,водещи до
определени ограничения за лицата в ежедневието и налагащи спазване на специален
режим,наблюдение и особено внимание.С тези ограничения ,децата няма как да
бъдат запознати,а тяхната баба не би могла да познава в детайли особеностите в отглеждането им. Рисковете за
децата обаче не могат да бъдат
преодолени като се прекратят или ограничат максимално отношенията между тях и
една група от роднините им. С оглед на горното личните
контакти следва да осъществяват по
местоживеенето на децата и
регулярно през цялата година в два
почивни дни от месеца, с изключение на времето,когато майката ползва редовния
си годишен отпуск.
Разноски по
делото не следва да бъдат присъждани съобразно заявеното от всяка от страните
искане.Производството е на спорна съдебна администрация.За разлика от
исковото,в него не се разрешава със сила
на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а се оказва съдействие относно начина на осъществяване на
гарантирани от закона контакти между деца и техните близки.Съдебното решение не
е предпоставено от заявения от молителя начин на осъществяване на
контактите,изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетните деца,ползва него и близките му,поради което всяка страна понася
разноските,които е направила независимо от изхода на делото.
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 14 /05.01.2017 год. по гр. д.№ 2275/2016 год. на Районен съд-гр. Д. ,като вместо това п о с т
а н о в я :
ОПРЕДЕЛЯ по искането на С.Г.И. , ЕГН **********,***
срещу Д.С.Г. , ЕГН ********** *** и С.И.Г. , ЕГН **********
*** и на основание чл.128 ал.1 от СК
режим на лични отношения между бабата и малолетните й внуци И.С.Г. с ЕГН **********
и С.С. Г. с ЕГН ********** както следва : 1./ всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя ,както и 20 дни
през лятото, съвместно със С.И.Г.- през
времето, когато същият е в страната и
съгласно определения му режим на лични отношения с решение № 78, том ІІ,
стр. 89-та от 24.02.2015 год. на Д.кия районен съд по гр. дело № 3097/2014 год.
, със задължение децата да бъдат вземани и връщани в дома на майката в гр. Д.
,а личните контакти ще се осъществяват на територията на гр. В. и с преспиване
и 2./ всяка първа и трета събота от
месеца ( освен когато майката ползва
редовния си годишен отпуск) от 10.00 часа до 17.00 часа през времето, когато С.И.Г. не е
в страната, със задължение да взема
внуците си от дома на майката в гр. Д. и
да ги връща там, а личните
контакти ще се осъществяват на територията
на гр. Д..
ОТХВЪРЛЯ предявеното
от С.Г.И. , ЕГН **********,*** срещу Д.С.Г. , ЕГН ********** *** и С.И.Г. , ЕГН ********** *** искане
да осъществява на основание чл.128 ал.3 от СК определения с решение №
78, том ІІ, стр. 89-та от 24.02.2015 год. на Д.кия районен съд по гр. дело №
3097/2014 год. режим на лични отношения на бащата С.И.Г. с децата И.С.Г. с ЕГН **********
и С.С. Г. с ЕГН **********, във времето, в което родителят временно не е в
състояние да го упражнява поради отсъствие от страната.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.