Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         № 113, 3.05.2017 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На трети април две хиляди и седемнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                              Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                             ЕЛИЦА С.                

 

при секретаря С.Д.   

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 79 по описа за 2017 година намира следното:

 

                  

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 19 200/17.11.2016 г. ( по регистратурата на ДРС ) на К.Д.П. и П.С.П.,***, срещу Решение № 1077 от 28.10.2016 година на Добричкия районен съд по гр.д.№ 3229/2015 г. само в частта на уважения срещу тях негаторен иск за осъждането им да преустановят действията и да премахнат поставени от тях прегради и заключващи устройства в обект с идентификатор № ************** по кадастралната карта на град Добрич, с които пречат на ищцата Р.П.Х. *** да упражнява правото си собственост върху жилищната сграда, застроена в поземления имот с посочения обект .

         В жалбата са направени оплаквания ( подробно посочени в доклада на въззивния съд ), свеждащи се до допуснати процесуални нарушения и следваща от тях необоснованост на изводите на съда, че фактически създаденият през собствената на въззивниците сграда ( една от няколкото пос-тройки – складове, разположени на границата на имота с улица „ В. П. ” ) подход съответства на регулационно предвиждане ( от отменен или действащ ПУП ) и е засегнал конструкцията и вида на сградата ( поставянето на врати към улицата и към вътрешността на имота е без значение за правния й статут ) . Въззивниците оспорват като противоречащи на материалния закон изводите на съда, че складът ( наличен във вида от пос-трояването му през 1953 г.) няма положението на самостоятелен обект и заради невъзможност на предмета на продажбената сделка не е преминал в тяхно притежание, че съставлява „ обща част в сградата на складовете ” , през която ищцата е получила право да преминава с придобивния си акт от 1976 година относно идеална част от дворното място и жилищната сграда . Искат отмяна на обжалваната част от решението,отхвърляне на иска и присъждане на разноските .

         В отговор на Р.П.Х. жалбата се оспорва с доводи за извършен от първоинстанционния съд точен анализ на доказателствата от свидетелските показания и експертното заключение,за извеждането на пра-вилни изводи за обхвата на реституционните права на наследниците на Х. Ц., валидността и последиците на продажбата по нот. акт № * по нот.д.№ */* г., от която ответниците по иска черпят права. Настоява решението да се потвърди и разноските да се присъдят.

         Жалбата на Р.П.Х. е насочена само срещу постановеното по член 248 от ГПК определение № 2168 от 6.12.2016 г. ,с което е осъдена да заплати на ответниците разноски за отхвърления иск за обезщетение от деликт , решението по който като необжалвано е влязло в сила . Съдържа довод , че изменението на решението по разноските е извършено при липса на изложени от съда мотиви , при липса на представен от противната страна списък и в нарушение на член 78,ал.2 от ГПК с оглед на това, че ответниците са дали повод за образуване на делото .

         При проверката на обжалваното решение по иска по член 109,ал.1 от ЗС с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.

Предявеният иск е за защита на правото на Р.П.Х. на собственост върху 360 кв.м. , в идеални части от поземлен имот с идентификатор № ************* по кадастралната карта на град Добрич и построената в него жилищна сграда от 76 кв.м. с идентификатор № ****************, което, твърдяно е в исковата молба, се нарушава от ответниците – съсобственици на поземления имот и на друга жилищна сграда - чрез поставяне на заключващи устройства и метална врата в участъка на „ по-крит проход ” , обособен преди придобивния акт на ищцата от 1976 г. като вход до улицата, заснет в кадастралната карта като обект с идентификатор № ************** . Въззивниците ( ответници по иска ) не оспорват правото на ищцата на собственост върху дял от поземления имот и върху построената в него самостоятелна жилищната сграда. Противопоставят възражение, че претендираният покрит проход е сграда ( склад ) , самостоятелен обект , който са придобили в съпружеска общност по сделка, сключена на **** г. с нот. акт № *, нот.д.№ */ * г..

         За това построено ( склад , покрит проход  ) е бил воден спор по член 109,ал.1 от ЗС по гр.д.№ 306/2006 г. по описа на ДРС между М. М. Ц. , ЕТ „ М. ”, град Д. ( праводател на въззивниците ) и ответниците К.  П. ( настоящ въззивник ) и Х. Х.

( девер на въззиваемата Х. ) по твърдения на ЕТ, че е собственик на построеното ( обекта с идентификатор № ************** ) и има право да иска преустановяване извършването от тези ответници на неоснователни действия по преминаването през него. Влязлото в сила решение № 39 от 12.01.2009 г. по гр.д. № 306/ 2006 г. за осъждането на ответниците да прекратят преминаването няма действие за въззиваемата Х. ( трето лице на спора ) в съгласие с член 298, ал.1 от ГПК . Тя не е обвързана от съдебното установяване, че построеното е обособен обект - притежание на ЕТ. Като правоприемник на ЕТ ( действително ЕТ и съпругата му сключи-ли с К.П. на *** г с нот. акт № *, нот.д.№ */ *г. договор за продажба ) въззивникът П. може да позовава на силата на присъдено нещо на решението само в отношенията си спрямо противната страна ( съответника по иска на ЕТ ) – член 298,ал.2 от ГПК.

Фактите, свързани с правния статут на построеното са от значение за настоящия спор и могат да бъдат предмет на ново съдебно установяване. Наред с това, според задължителната съдебна практика , част от която е Решение № 303 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д.№ 5179/ 2013 г. на І г.о. на ВКС, въззивният съд приема, че извършеното с кадастралната карта заснемане на една постройка като самостоятелен обект няма вещноправно дей-ствие. Обособяването й като самостоятелен обект се доказва с данни по член 44,ал.1 от ЗКИР , извлечени от строителните книжа и актовете за соб-ственост , установяващи годен придобивен способ . А когато построеното е част от сграда, правото на собственост върху която се основава на рести-туция в някоя от хипотезите на ЗВСОНИ, както в настоящия случай , преценката за обособимост се прави според статута на имота по регулацион-ните планове, действали в периода от одържавяването му до влизане в сила на съответната реституционна норма .

Със заключението по съдебно – техническата експертиза се установява, че спорният обект е бил в миналото част от голяма сграда, заснета в кадастралния план от 1938 г. с местоположение в участъка на дворното място, граничещ с улица „ В. П. ”, която била съставена от складови помещения, всяко с вход към улицата. С одобряването на кадастралния план от 1953 г.  дворното място е разпределено в няколко поземлени имота, един от които е имот с пл.№ * в кв. *, записан като притежание на Х. и Т.Ц.. В него попада частта от сградата, обозначена от вещото лице като „ С 3”. През 1953 година складът ( „С 3” ) е одържавен от собствениците Х. и Т.Ц.. На 8.08.1953 г. е съставен акт № *, с който като държавна собственост е актуван „ склад за зърнени храни от две отделения ,по ул. „ В. П.” № 25 , със застроена площ от 105 кв. м.” , предаден за стопанисване първоначално на ДО „ З. х.ф.Т. ”, а по-късно - на СП „ Ж. ” Т., съгласно забележка в акта , с протокол от 17.06.1958 г. Дворищнорегулационният план от 1958 година отрежда за съседните поземлени имоти с пл.№ * и с пл.№ * общ парцел *. Предвидено е упълномеряването на имотите по лице да се извърши с придаване на част ( на запад ) от съседния имот с пл.№ *, но и със засягане на държавния склад. Това следва от из-готвената през 1960 г. оценка – статия 10 ( на л.96 – 97 от делото на ДРС ) , която има за предмет както частта от имот с пл.№ * на площ от 69 кв.м. и намиращото се в нея полумасивно жилище от 12 кв.м., така и цялата сграда - „ полумасивен склад, собственост на Ж.” от 89 кв.м. и застроеното с него дворно място от 89 кв.м .

Регулацията е приложена частично - само за част от застроеното със склада . Това е така, защото в забележка към акта за държавна собственост № * е посочено, че има съставен протокол № 5 от 20.06.1960 г. на комисията по член 67 от Правилника за планово изграждане на населените места ( обн, Дв,бр. 51/2.03.1950 г.) за придаване на „ 2 л.м. част от полумасивния склад на СП „ Ж. ” , от 88 куб.м., при което за регулирането на парцел * в кв.* „ за излаз на улица ”, „ се приспада от общата застроена част на поменатия склад 17 кв.м.” ( изискуемият по член 38,т.1 от ППИНМ размер на дворищнорегулационния парцел по лице е 16 метра) . Според свидетелствата на Д.А.И. ( съвременник на описваните събития през 50 - 60 -те години на миналия век ) дворното място на Х. Ц. ( с пл.№ * ) е обособено от фактическото разделяне ( с поставяне на две огради по дължина ) на по – голям площ имот, който имал достъп до улицата през покрит проход ( обозначен от вещото лице като „ С5” ) . Ограждането направило този достъп невъзможен и в периода 1954 – 1956 г. собственикът Х. Ц. съборил една стая от къщата си, която се намирала на гърба на тогава държавната складова база ( бивши „ Ц.м.” ), като направил проход през нея ( складовата база ) срещу заплаща-не и с разрешение на „ Ж. ” , за да „ преминава” . Всички разпитани по делото свидетели Р. Г. Б. , В. К. Д. и Д. Я. Д. едносопосочно са установили, че „ гангът ” , служещ за вход откъм улицата до сградите във вътрешността на имота ( една от тях с идентификатор №  *************.3 е собствена на въззиваемата Р.Х. ), съществува от „ край време ”, без каквито и да е промени. Бил с г- образна форма ; нямал таван, отгоре се виждал покривът на голямата сграда – склад ; ползван бил за преминаване, а по някое време - за паркира-не на автомобила на съпруга на въззиваемата . Затварял се при улицата с

„ железни външни врати ” , които от август на 2015 г. въззивниците започнали да заключват , като сменили патрона и във вътрешността поставили допълнителна дървена врата.

Съгласно заключението на вещото лице с кадастралното заснемане от 1978 г. имоти с пл.№ * и с пл.№ * са обединени в един с пл.№ * ,за който одобрените последователно във времето регулационни планове от 1987 и 1997 г. въвеждат различни предвиждания:   в парцел * „ за обществено жилищно строителство, магазини и трафопост ” и урегулиране в УПИ * – *. Съответно е заснемането и по кадастралната карта от 2005 г. , третираща го като имот с идентификатор № *****. * с площ от 1 591 кв.м., застроен с 12 сгради, в т.ч сгради с идентификатори № *************** с площ от 97 кв.м. и № ************** с площ от 31 кв.м. Сега действащият ПУП- ПЗР предвижда по уличнорегулационната линия на УПИ * – * в кв. * малкоетажно свързано строителство с по-крит проход, частично съвпадащ със заснетия в КК склад с № **************.

Според констатациите в точка 3 на заключението и графичната част към тях ( приложение № 34 ) оформеният към 1956 година „ ганг ” ( про-ход ) се състои от покрита част ( част А и част Б ) на площ от 31,80 кв.м. , която съответства на усвоената при прокарването му застроена част на склада и има описаната от свидетелите г- образна форма . Покритата част от прохода е заснета по кадастралната карта като самостоятелна сграда (склад) – спорния обект с идентификатор № **************.

Предмет на извършеното през 1953 г. одържавяване на основание по-сочен в член 2,ал.1 от ЗВСОНИ акт е сграда - склад за зърнени храни. През 1958 г. част от нея ( вече обект на държавна собственост ) е отчуждена обратно в полза на собственика на парцела , към който тя е придадена за целите на упълномеряването на имота по лице ( „ за излаз към улица” ) по силата на регулацията -  член 39,ал.3 от ЗПИНМ ( отм. ) . Тази отчуждената част от склада е окончателно придобита от съсобствениците на парцела ( и следователно правото на държавна собственост върху нея е прекратено) , защото още при действието на ДРП от 1958 година единият от тях е извършил действия по заемането й чрез събаряне и изграждане на стени за обособяването на прохода. При това положение реституция по член 2,ал.1 от ЗВСНОИ е настъпила само за частта от склада, останала след прокарването на прохода ( ганг ) като реално съществуващ до размерите на отчуждаване-то обект, съответен на заснетата в КК сграда с идентификатор № *****. *.*. Останалата застроена част от бившия склад за зърно е усвоена въз основа на промяната в конструкцията му от прохода и състав-лява част от поземления имот. Тя не отговаря на техническите изисквания за сграда ( обособена е от ограждащите стени на съседните складове, няма таван ) нито към 25.02.1992 г. - дата на влизане в сила на ЗВСНОИ , нито към 2005 г.,  когато е одобрена КК.

Следователно правилно в обжалваното решение е отречено придобиването от ЕТ „ М. – М. М. ( по сделка с купувач , черпещ права от друга със собствениците по реституция ) на прохода . Незаконосъобразно е само определеното от районния съд правно положение на прохода като „ обща част в сградата на складовете ”, вместо реална част от по-земления имот . Правилно съдът е установил, че тя не е годен предмет на разпореждане съгласно член 200,ал.1 от ЗУТ, както и че въззивниците не са я придобили в общност с нотариалния договор от 14.02.2013 г. ( по нот. акт № *, нот.д.№ */*** г. на Нотариус,с рег.№* по регистъра на НК).  Въззиваемата  като съсобственик на поземления имот и собственик на по-строената в него жилищна сграда има право да си служи с общия проход за преминаване от улицата към нея и обратно. Наличието на друга възможност за достъп от поземления имот до улицата ( установена от вещото лице в участъка до сграда с идентификатор № *****. *.* ) няма значение.  Ограждането на прохода с поставяне на прегради и заключващи устройства е неоснователно действие на въззивниците , с което се пречи на упражняването на вещните й права и правилно съдът е постановил осъжда-нето им да го прекратят . Въззивният съд потвърждава обжалваното решение по иска по член 109,ал.1 от ЗС като в съответствие с разрешението, дадено в т.4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, постановява ,че подлежащите на прекратяване действия са относно реална част с площ от 31 кв.м. от съсобствения на ищцата поземлен имот с идентификатор *************, заснета погрешно в одобрената КК като сграда с идентификатор № ************** и същата застроена площ. Въззиваемата Х. има право на сторените за въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, съгласно приложения до-говор за правна помощ.

Обжалваното само от ищцата Х. определение № 2168 от 6.12.2016 г. по член 248,ал.3 от ГПК за допълване на решението с осъжда-нето й за разноски съразмерно на отхвърления иск по член 45 от ЗЗД в размер от 500 лева е правилно. Съгласно член 80 от ГПК представянето на списък за разноските е условие за допустимост само на искането за изменение на решението в частта по разноските, а разгледаното с определението искане е за допълването му. Искът за обезщетение за вреди е отхвърлен като неоснователен и ищцата дължи разноски на общо основание по член 78,ал.3 от ГПК съразмерно цената на отхвърления иск . При  положение, че тя е почти равна на цената на уважения иск , правилно съдът е присъдил половината от сторените от ответниците разноски в общ размер от 1 000 лева или 500 лева.  Определението по допълването следва също да се потвърди.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                            Р        Е        Ш         И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1077 от 28.10.2016 година на Добричкия районен съд по гр.д.№ 3229/2015 г. в частта, с която К. Д. П. с ЕГН : ********** и П.С.П. с ЕГН : **********,***, са осъдени да преустановят действията си, с които възпрепятстват достъпа на Р.П.Х. с ЕГН ********** *** Б до съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор № ************* и собствената й сграда с идентификатор № *************.3 по одобрената със заповед РД -18-15/12.05.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на град Добрич като премахнат всички новоизградени прегради и заключващи устройства в сграда с идентификатор № **************, с площ от 31 кв.м., погрешно заснета в тази кадастрална карта като самостоятелен обект , вместо като част от поземлен имот с идентификатор № *************, по иска с правно основание член 109, ал.1 от ЗС, предявен от Р.П.Х..

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2168 от 6.12.2016 г., постановено от Добричкия районен съд по гр.д.№ 3229/2015 г. за допълване на реше-нието, с което Р.П.Х. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на К.Д.П. с ЕГН : ********** и П.С.П. с ЕГН : **********,*** разноски в размер от 500 ( петстотин ) лева съразмерно на отхвърлената част от исковете по член 45 от ЗЗД .

ОСЪЖДА К.Д.П. с ЕГН : ********** и П.С.П. с ЕГН : **********,***, да заплатят на Р.П.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 300 ( триста ) лева, сторени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните, с изключение на частта на въззивния акт по частната жалба срещу определението по член 248,ал.3 от ГПК, която е не-обжалваема на основание член 274,ал.4 във връзка с член 280,ал.2,т.1 от ГПК .

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                 2.