Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

гр. Добрич, 16.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На деветнадесети април година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

МАРИНА ГЕОРГИЕВА

Секретар С.Д.

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 80 по описа за 201 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по жалба на И.И.И. ***, чрез упълномощения адвокат К., срещу решение №1964/15.12.2016г. по гр.д.№1078/2016г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „***” ООД – гр.Ш., иск за осъждане на ответника да освободи и върне на ищеца нает по договор за наем от 04.05.2015 г. имот, а именно: обект „Снек бар”, находящ се в гр.Д.”, имот с идентификатор *** по КК на гр.Добрич.

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че по делото не е доказано между страните да е бил сключен договор за наем касателно спорния имот. Според въззивницата фактът на ползване на имота от ответното дружество бил безспорно установен и следвал от икономическата експертиза и гласните доказателства. Възмездността на осъществяваното ползване също била доказана с гласни доказателства, а и принципно не било възможно ползването да е без основание. Първоинстанционният съд не обсъдил всички доказателства, както и ограничил възможността на въззивницата да докаже твърденията си, следствие което достигнал до горния неправилен извод. Иска се решението да бъде отменено и предявеният иск удовлетворен.

Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.

В писмен отговор въззиваемият „***” ООД е оспорил жалбата като неоснователна и е настоявал за потвърждаване решението на рейонния съд.

След като обсъди съображенията на страните въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното

В първоначалната искова молба, по която е образувано производството, ищцата е посочила, че е собственик на недвижим имот в гр.Добрич, ЖК"***", съставляващ сграда с идентификатор *** с предназначение - за обществено хранене. На 04.05.2015г. сключила с ответното дружество "***"ООД договор за наем на обекта. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, поради което ищцата му изпратила уведомление, връчено му на 11.08.2015г., че прекратява договора, като го поканила да й върне владението на имота с предаване на ключовете. Ответникът не сторил това. На 09.01.2016г. изтекъл срокът на договора, но и след тази дата ответникът не освободил имота.С оглед изложените обстоятелства и съгласно уточнението в допълнителната молба по чл.129 от ГПК ищцата иска ответникът да бъде осъден да изпълни задължението си по чл.233 ал.1 от ЗЗД, произтичащо от прекратяването на договора за наем, да й върне имота.

Ответникът е възразил, че не е ползвал процесния имот по сключен с ищцата договор за наем от 04.05.2015г. и не упражнява понастоящем фактическа власт върху същия.

Ищцата е представила нотариален акт за договор за покупко-продажба /л.3/, въз основа на който се легитимира като собственик на недвижим имот в гр.Добрич, ЖК"***", съставляващ сграда с идентификатор *** с предназначение - за обществено хранене.

Справката с търговския регистър установява, че ответното търговско дружество "***"ООД е регистрирано на 26.08.2014г. със съдружник и управител К.П.К.. На 14.10.2015г. е регистрирано друго търговско дружество, неучастващо по делото, "***"ЕООД, чийто едноличен собственик и управител също е К.П.К..

В първото съдебно заседание ищцата е дала обяснения по спора. Приети са по делото показанията на управителя на ответника, дадени по ч.н.д.№630/2016г. на ДРС, които в частта, съвпадаща с обясненията на ищцата, няма пречка да се вземат предвид в настоящото производство. Установява се от съвпадащите обяснения на ищцата и изнесеното от управителя на ответника, че по-рано бил сключен предварителен договор за покупко - продажба на имота на ищцата. Договорът бил сключен между ищцата като продавач и физическото лице К.П.К. като купувач. По този договор К.П.К. платил на И.И.И. 25 000 лева.

Горното се случило през 2014г. преди регистриране на ответното дружество "***"ООД. Свидетелката С. И. С. е била съдружник в дружеството / в последствие напуснала/ и от показанията й се установява, че през м.ноември 2014г. "***"ООД започнало да развива търговската си дейност в обекта. Същото следва и от заключението на вещото лице, че касовият апарат в заведението е въведен в експлоатация на 18.11.2014г. и регистриран на "***"ООД. Следователно от 18.11.2014г. ответникът е ползвал процесния търговски обект. Това продължило до 16.10.2015г., когато в обекта започнало да развива дейността си другото търговско дружество "***"ЕООД - заключението на вещото лице за пререгистриране на касовия апарат.

Окончателен договор за покупко - продажба на имота между И.И.И. и К.П.К. не е сключен.

Съгласно обясненото от ищцата в съдебно заседание, страните по него се отказали от предварителния договор и на 04.05.2015г. бил сключен договор за наем на имота между нея и ответното дружество "***"ООД; договорено било сумата от 25 000 лева, която К.П.К. й бил платил по предварителния договор за покупко-продажба, да бъде прихваната за задължението на дружеството за наемна цена за срока на договора - 09.01.2016г.

С исковата молба е представен лист с текст, озаглавен "договор за отдаване под наем", с дата 04.05.2015г., вписани страни - тези по делото и съдържание, идентично на обясненото от ищцата. Този текст обаче не е подписан и не обективира договор - наистина извършени от вписаните за договарящи лица две насрещни съвпадащи волеизявления, постигнато съгласие по съществените елементи на договор за наем с обясненото от ищцата съдържание. Следователно договор за наем на 04.05.2015г. в писмена форма страните по делото не са сключили.

Договорът за наем поначало е неформален и няма пречка ефектът му да бъде постигнат и при устно съгласие на договарящите.

То обаче трябва да бъде доказано, а в случая няма доказателства на 04.05.2015г. ищцата и ***"ООД чрез управителя му да са постигнали устно съгласие ищцата да предостави на дружеството имота си за възмездно ползване до 09.01.2016г. Самата ищца при предявяване на исковата молба е твърдяла, че договорът е сключен в писмена форма, а не неформално. Наред с това налице е съществено противоречие в твърдяното в исковата молба за неизпълнение от ответното дружество на задълженията му и обясненото в съдебно заседание от ищцата, свеждащо се до предварително изпълнение на задължението за наемната цена. Цената и, като размер и, като начин на погасяване на задължението за плащането й, е съществен елемент на договора за наем и несъответствието в изнесеното от ищцата по този въпрос е също пречка да се приеме наличието на неформален наемен договор от 04.05.2015г. между страните. Сключването на такъв не следва и косвено - от установения по-горе факт на ползване на имота от ответното дружество в периода м.ноември 2014г. - м.октомври 2015г. Дружеството е ползвало имота за дейността си от преди твърдяната от ищцата дата на сключване на наемния договор, което, ведно с факта на предварителния договор за покупко-продажба на имота между ищцата и К.П.К., означава, че дружеството е получило ползването на имота от К. /който от своя страна е получил владението по предварителния договор/. При това няма никакви убедителни доказателства, налагащи извод, че, след като ответното дружество вече е ползвало имота, без то самото да е било в договорно правоотношение с ищцата, е постигнато съгласие между тях ползването да продължи, но възмездно по договор за наем. В този смисъл е обясненото от ищцата, но то не е доказано. Показанията на свидетелката С. И. С. за сключен между страните по делото на 04.05.2015г. наемен договор не могат да бъдат взети предвид, защото свидетелката не е присъствала на разговори, няма никакви преки впечатления, а изнася каквото била чула.

От изложеното следва, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Правилно е приетото от първоинстанционния съд, че по делото няма доказателства, които да установяват, че ответното дружество е получило от ищцата спорния имот за ползване въз основа на сключен между тях на 04.05.2015г. договор за наем. Следователно не е доказано ответното дружество да има договорно задължение по чл.233 ал.1 от ЗЗД и искът за осъждането му да изпълни такова задължение правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

Обжалваното решение, вкл. в частта, осъждаща ищцата за разноските по делото, е правилно и следва да се потвърди.

За въззивната инстанция разноски на ответника не се присъждат, тъй като няма доказателства такива да са сторени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1964/15.12.2016г. по гр.д.№1078/2016г. на Добричкия районен съд.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.