Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                             136                  ,25.05.2017 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На десети май две хиляди и седемнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                              Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                      младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА                    

 

при секретаря Стела Димова   

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 100 по описа за 2017 година намира следното :

 

        

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на адвокат Я.Я. от ВАК, общ пълномощник на ответниците К.И.Ж. и Т.М.К. – Ц.,***, срещу Решение № 1282 от 22.12.2016 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1012/2016 г., уважаващо предявен срещу тях иск по член 135,ал.1 от ЗЗД.

         В жалбата по оплаквания ( подробно посочени в доклада на въззив-ния съд ), свеждащи се до необоснованост и допуснати нарушения на ма-териалния закон , се иска отмяна на решението, отхвърляне на иска , а в ал-терантива с оглед представените доказателства по член 266,ал.2,т.2 от ГПК обезсилване на решението и прекратяване на делото по липса на правен интерес от иска .

         Въззиваемият М.К.М. ***, община Добричка оспорва в отговор на пълномощника си – адвокат М.Г. основателността на жалбата . Иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски на основание член 38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно .

         Искът е за установяване относителна - спрямо съделителя - кредитор по вземането за парично уравнение на дяловете по влязлото в сила на 16.05.2009 година решение за извършване на делбата по гр.д.№ 538/2005 г. по описа на ДРС - недействителност по член 135,ал.1 от ЗЗД на сключен на 4.08.2015 г. с нотариален акт № *, нот.д.№ *г. на Нотариус ,с рег.№* по регистъра на НК, между съделителя – длъжник  К. Ж. и нейната дъщеря Т.К. – Ц. договор за дарение с предмет – нива с № ** по КВС на землището на село М., на площ от 27 дка .  Искът има цена, равна на данъчната оценка на имота , в размер от 3 628,80 лева .

         Правилно е прието от първоинстанционния съд, че основанието на паричното вземане на въззиваемия М. срещу въззивницата К.Ж. в размер от 16 * лева, ведно със законни лихви от 16.05.2009 г. е съдебно решение № 11 от 3.07.2008 г. на ДРС по гр.д.№ 539/2005 г. за из-вършване на съдебна делба чрез разпределяне по член 292 от ГПК ( отм.) на съсобствени имоти и уравняване на полученото под стойността на кво-

тата на М. имущество ( недвижим имот и движими вещи ) с пари. То е възникнало от датата на влизане в сила на решението ( а не от датата на изтичане на шестмесечния срок по член 288,ал.6 от отменения ГПК при извършване на делбата по друг способ - възлагане ) - 16.05.2009 г. Оспо-реният договор за дарение е сключен на дата 4.08.2015 г. след възникване на вземането и е без значение намерението на съдоговорителите , обратно в хипотезата по член 135,ал.3 от ЗЗД .   

         Притезанието за паричното уравнение е предявено за принудително удовлетворяване по изпълнително дело № 3051/2014 г. по описа на ДСИ при ДРС . По изпълнителното дело , видно от извлечение от сметки на л. 35 – 37 от въз.д.) е извършен на дата 5.05.2017 г. банков превод по сметка на ДСИ в „ Ю. Б.” АД в размер от 15 702 лева по задълже-нието на Ж. за главницата и освен „ за такса + данък ” от 1 394 лева. Плащането по банковия превод ( както и предхождащите плащания , из-вършени директно по известната на длъжника Ж. сметка на взискате-ля през 2010 г. и през 2015 и 2016 г. съгласно документа на л.79 от делото на ДРС ) е достатъчно да погаси главницата само. Въззивниците признават, че е останало непогасено вземане за част от лихвите и изпълнителното производство не е приключено.

Частичното погасяване на паричното вземане на ищеца преди и по време на висящността на производството по член 135,ал.1 от ЗЗД няма зна-чение за допустимостта на иска . Легитимацията му на кредитор и осъще-ствяването на фактите от състава на посочената разпоредба са материално-правни предпоставки за претендираното потестативно право . Ищецът , който е получил част от дължимото, продължава да е кредитор – член 79, ал.1 от ЗЗД и за обезпечаване удовлетворяването си за неизпълнената част от вземането си ( в случая за присъдените с решението по делбата лихви ) може да иска да се обяви за недействителна увреждащата го сделка. Право-то му не е поставено в зависимост от стойността на неизпълнената част от вземането му и съпоставката между нея и интереса му, както правото на разваляне на двустранен договор - член 87,ал.4 от ЗЗД .

Забавата на кредитора е неотносим към преценката дали договорът за дарение го уврежда факт. Увреждане има, защото с дарението длъжни-кът, който знае за непогасения си дълг по уравнението на дяловете от дел-бата , е намалил имуществото си , служещо за обезпечение по член 133 от ЗЗД на въззиваемия – кредитор, като знание за увреждането у надарената законът не се изисква . Забавата на последния има значение за освобожда-ването на длъжника от последиците на неговата забава занапред в съгласие с член 96,ал.1 от ЗЗД и за размера на дължимите от него законни лихви. Но иск за оспорване на вземането въз основа на факти по член 439,ал.2 от ГПК не е бил предявен като насрещен и съединен за разглеждане с Павловия иск.

Следователно изводът, че договорът за дарение е сключен при зна-ние у длъжника – въззивницата Ж. за увреждането на кредитора й – въззиваем, е обоснован и правилно е обявен за недействителен на основа-ние член 135,ал.1 от ЗЗД. Решението следва да се потвърди . На адвокат М.Г. , оказала на въззиваемия безплатно адвокатска помощ при условията на член 38,ал.1,т.2 от ЗА, въззивният съд присъжда адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба ,определено съ-образно член 9,ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните разме-ри на адвокатските възнаграждения с включен ДДС, в размер от 360 лева на основание член 38,ал.2 от ЗА.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      Р      Е      Ш     И      :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 1282 от 22.12.2016 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1012/2016 г.

ОСЪЖДА К.И.Ж., ЕГН: ********** *** и Т.М.К. – Ц., ЕГН: ********** *** да заплатят на адвокат М.Г. от ДАК, БУЛСТАТ **от град Добрич , ул. „ К. С.” № *,ет.*,офис * суми от по 180

( сто и осемдесет ) лева  всяка , съставляващи адвокатско възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.2,т.1 от ГПК .

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                        2.