Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

25.05.2017г.гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

2.АЛБЕНА ПЕЕВА

при секретаря Стела Димова в присъствието на прокурора …….............. като разгледа докладваното от съдията Албена Пеева в. гр.д. 103 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби.

Първата от Д.С.М. с ЕГН ********** и М.Г.М. с ЕГН *********** чрез адв. Д. е срещу решение №55/16.01.2017г. постановено по гр.д. 3793/15г.ДРС в частта, с която съдът е признал за установено ,че Ц.Й. Й. и И. С.И. са собственици на ½ ид.част от двуфамилна двуетажна сграда представляваща идентификатор ***и на построените в нея апартамент с идентификатор ***-98кв.м. , гараж в сградата от 16.30 кв.м. ,избено помещение № 1 , склад № 1 ,тавански стаи №1 и № 2 ,апартамент с идентификатор ***-98 кв.м. ,избено помещение №2 , склад №2 ,тавански стаи № 3 и № 4 ,гараж в сградата с 17.90 кв.м.

Сочи се ,че неправилно съдът постановил ,че по давност не могат да придобият обособена част от сградата . Освен това постановил ,че ищцата е собственица с И.И. на ½ от посочения имот след като е претендирала ¼ идеална част , а последният не е предявявал претенции по отношение на имота .

В отговор Ц.Й. чрез адв. М.З. е оспорила жалбата.

Претендирани са съдебните разноски .

В отговор И.И. е оспорил жалбата .

Втората жалба е от И.С.И. с ЕГН ********** изцяло срещу посоченото по-горе решение,с което съдът е признал за установено ,че Ц.Й. Й. и И. С.И. са собственици на ½ ид.част от процесния имот ;прогласил е за нищожен договор за доброволна делба от 2015г.,отменени са два констативни нотариални акта .

Съдът се бил произнесъл по непредявени искове относно участието на страните в имота .Освен това при положение ,че въззивника притежава 1/4 ид.част от имота ,то той е могъл да прехвърли съответната част и на ответниците А. и Ш.М..В решението не бил посочен кой е релевантния за спора момент за придобиване имота от ищцата – датата на фактическта раздяла или влизането в сила на решението за развод и към кой момент е довършена сградата .Съдът детайлно не е разгледал възражението за придобивна давност на ответника .Как се е осъществявало ,прекъсвано ли е ?

Претендирани са съдебните разноски .

В отговор Ц.Й. чрез адв. М.З. е оспорила жалбата.

С молба А. и Ш.М. се присъединяват към въззивната жалба на И.И. .

Претендирани са съдебните разноски .

По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа, съдържащите се в тях оплаквания ,становищата на страните и събраните по делото доказателства , провери обжалваното решение и основателността на иска ,като приема за установено следното :

Въззивните жалби са предявени в срок и са процесуално допустими.

Производството по делото е образувано по искова молба от Ц.Й.Й. чрез адв. М. З. срещу И.С.И. , Д.С.М. , М.Г.М. , А.Н.М. и Ш. *** М. за признаване за установено ,че е собственик на ¼ ид.част от двуфамилна двуетажна сграда , представляваща идентификатор ***и на построените в нея апартамент с идентификатор ***-98кв.м. , гараж в сградата от 16.30 кв.м. ,избено помещение № 1 , склад № 1 ,тавански стаи №1 и № 2 ,апартамент с идентификатор ***-98 кв.м., избено помещение №2 , склад №2 ,тавански стаи № 3 и № 4 ,гараж в сградата с 17.90 кв.м.;за отмяна на нот.акт ***. на нот.№535 на НК вписан под ***.СВ Добрич;за отмяна на констативен нотариален акт№ *** на нот.с№177на НК вписан под акт №195 т.ІV дело 1124/2014г. на СВ Добрич ;да се обяви за нищожен договор за доброволна делба ***. на нот. Др.***, вписан под акт ***. на СВ Добрич .

Претендирани са съдебните разноски .

Твърдяно е ,че ищцата и първия ответник са бивши съпрузи, чийто брак бил сключен на 16.09.1984г. и прекратен с развод на 15.01.1993г. По време на брака заедно с първите трима ответници започнали изграждането на групов строеж през 1987-1991г. За изграждането изтеглили банков заем от 15000лв. ,а от родителите си получила общо 6000лв. които вложили в строителството . Твърди,че имотът е съпружеска имуществена общност в равни дялове на страните и тя по тези съображения е собственик на 1/4 идеална част от сградата .

По-късно първия ответник и втория и третия поотделно се снабдили с констативни нотариални актове за собственост и извършили доброволна делба на процесните имоти без нейно участие . С оглед на това същата се явява нищожна. По-късно първият ответник е продал на последните двама апартамент № 2, ведно с гаража и прилежащите помещения ,който сделка нямала вещно действие.

В отговор А. и Ш.М. чрез адв. *** са оспорили исковете .Сочат ,че сградата била незавършена към момента на прекратяване на брака и не е съществувала като самостоятелен обект на правото на собственост .Направено е искане за присъединяване на владението на праводателя от прекратяване на брака 13.03.1993г.- до 24.07.2015г. Сочат ,че са извършили подобрения в размер на 10000лв. като за това и упражняват право на задържане до изплащането им.

В отговор чрез адв. Ст.И. ,И.И. е оспорил исковете .Твърдял е ,че ищцата няма принос в изграждането на имота .Владял го е през всичките години самостоятелно от развода 13.03.1993г. до сега и го е придобил по давност .

В отговор Д.С. и М. М. оспорват исковете .Твърдят ,че през 1986г. сключили договор за групов строеж като ищцата и нейния съпруг теглили заем от 15000лв. за строителството.Отделно 6000лв. били дадени от родителите на ищцата като дарение за строителството .Ц.Й. и нейните роднини участвали в строителството .Сградата била годна за живеене през 1990г.След развода ищцата заминала да работи в Гърция ,но независимо от това се връщала в имота , за който имала ключ.След развода първия ответник не посещавал имота и живеел в с.Плачи дол.Направено е възражение за придобиване по давност на апартамента на първия етаж считано от 1990г. до сега.

При така установеното съдът намира следното.

Безспорно е ,че ищцата и първия ответник са бивши съпрузи сключили брак на 16.09.1984г. и постановен развод с влязло в сила решение на 13.03.1993г.

Не е спорно ,че със заявление по реда на чл.56 ал.2 от ЗТСУ бащата на И.И. е отстъпил право на строеж на него и неговия брат Д.С.,след което въз основа на строително разрешение 86г./л.136/ е изградена двуфамилна сграда.Не се спори и че страните са сключили договор за групов строеж на 26.09.1986г. Видно от отговорите на страните и показанията на свидетелите строежът е завършен до м. май 1992г.Безспорно е установена и идентичността на имота спрямо представените писмени доказателства.

От разпитаните св.Ив.Й. , Пл. ** Ст.*** , Р.** ,Р.** се установява ,че ищцата има принос в изграждането на жилището с парични средства и труд .В този смисъл и презумпцията по чл.19 ал.1 от СК не е оборена .

В заключение тя се явява съсобственик по отношение на изградената двуфамилна сграда за ¼ ид.част от нея и допуснатата доброволна делба на груповия строеж без нейно участие се явява нищожна .

От показанията на св.Др.** ,Д.** се установява, че ответникът Ив.И. не е живял и не живее в процесното жилище , а на друг адрес заедно със своята съпруга ,поради което и възражението за придобиване имота по давност следва да се остави без уважение.

Св. П.** и Ст.** установяват ,че от изграждане на имота в груб строеж 1991-1992г. до сега имота се владее от отв.Д.М. и М.М. необезпокоявано ,поради което възражението за придобиването му по давност по отношение на апартамент № 1 на първи етаж следва да бъде уважено. В този смисъл решението в частта ,с която е отменен НА 67/14г. следва да бъде отменено .

Така участието в съсобствеността на ищцата се свежда до 1/4 ид.част като за разликата над нея искът следва да се отхвърли, а решението обезсили за над ¼ ид.част включително и за ответника И.И. ,който не е предявявал иск .

По направеното възражение за задържане съдът намира ,че по предявения установителен иск ,а не ревандикационен като средство за защита същото се явява недопустимо и следва да се остави без разглеждане .

С оглед резултата от спора на въззиваемата следва да се присъдят сторените разноски за въззивното производство в размер на 1000лв. адвокатско възнаграждение,а на Д. и М.М. 32лв. държавна такса .

Водим от горното Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №55/16.01.2017г. постановено по гр.д. 3793/15г.ДРС в частта над ¼ идеална част , с която съдът е признал за установено ,че Ц.Й. Й. и И. С.И. са собственици на ½ ид.част от двуфамилна двуетажна сграда представляваща идентификатор ***и на построените в нея апартамент с идентификатор ***-98кв.м. , гараж в сградата от 16.30 кв.м. ,избено помещение № 1 , склад № 1 ,тавански стаи №1 и № 2 ,апартамент с идентификатор ***-98 кв.м. ,избено помещение №2 , склад №2 ,тавански стаи № 3 и № 4 ,гараж в сградата с 17.90 кв.м.,включително и за И.С.И. .

ОТМЕНЯ решение №55/16.01.2017г. постановено по гр.д. 3793/15г.ДРС,с което е отменен констативен нотариален ** на НК ,вписан под ** .

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част .

ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН ********** от с.Плачи дол , Д.С.М. с ЕГН ********** и М.Г.М. с ЕГН ********** *** ,А.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН ********** ***84 А да заплатят общо на Ц. Й.Й. сумата от 1000лв. разноски по делото за въззивното производство.

ОСЪЖДА Ц. Й.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.М. с ЕГН ********** и М.Г.М. с ЕГН ********** *** сумата от 32 лв. ДТ за въззивното производство .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.