РЕШЕНИЕ

№121

гр.Добрич, 11.05.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на деветнадесети април през 2017г. в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                                           2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря С.Д. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №109 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№2278/09.02.2017г., подадена от А. „П. и.” гр.С., против решение №58/16.01.2017г. по гр.д.№4762/2015г.на Добрички районен съд, постановено при участието на трето лице –помагач „И. „ ЕООД гр.В., с което  агенцията е осъдено да заплати на И.С.И. с ЕГН ********** сумата от 5 555.00 лева ,част от цялото вземане в размер на 25 001.00 лева ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ,изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени в резултат  на попадане в необезопасена дупка на платното за движение  на дата 05.06.2015 г. при управление на велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене по път ІІІ-9701 към село М. около 22.40 часа вечерта,  на  500.00 метра от село М. ,при което е получил следните увреждания : счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро ,травма на главата –комоцио, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 29.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за такси и разноски .

Намира решението за неправилно и необосновано, постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон. Порочността му обоснова с доводи по съществото на спора, а именно липсата на пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и ПТП. Вина за настъпване на ПТП имал самия ищец, който при управление на велосипеда с двигател с вътрешно горене нарушил правилата на чл.20 от ЗДвП, като въпреки познаването на пътя не се съобразил с характера и особеностите му и с пътните знаци, регулиращи движението на МПС. Същият нарушил и разпоредбата на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП като управлявал МПС, какъвто характер съгласно пар.6, т.11 от ПР на ЗДвП имал и управлявания от ищеца велосипед, с концентрация на алкохол в кръвта 0.72промила. Движел се по пътното платно и в нарушения на изискванията на чл.80 от ЗДвП,респ. Ако се бил движел в най- крайната дясна част, нямало да попадне в неравност и да получи съответните наранявания. ПТП настъпило при изключителната вина на ищеца, което изключвало отговорността на агенцията. Не била налице пряка причинно-следствена връзка между състоянието на пътя и вредоносния резултат. Влиянието на пътя било опосредено от други директни въздействия. Налице било съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат, изразило се в неспазване на правилата за движение, което било основание за намаляване на обезщетението за вреди с 50%. Изразява недоволство и по отношение размера на обезщетението като несъответно на степента и  характера на получените травми. Иска отмяна на решението с отхвърляне на исковете или намаляване размера на присъденото обезщетение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице –помагач „И. „ ЕООД гр.В. е изразило писмено становище за основателност на жалбата и доводи за неправилност на решението, идентични с доводите на въззивника, както и, че ПТП не е в резултат на некачествено изпълнение или неизпълнение на задълженията на дружеството по договор за обществена поръчка и не е следвало да бъде привличано като трето лице.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, решението за правилно.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в жалбата  оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:  При данни обжалваното решение да е съобщено на въззивника на 25.01.2017г., въззивната жалба изпратена чрез куриер на 8.02.2017г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск от И.С.И. с ЕГН ********** срещу „А. П. И. „ гр. С. при участието на трето лице –помагач на страната на ответника „И. „ ЕООД гр.В. с ЕИК ********, за сумата от 5 555.00 лева ,част от цялото вземане в размер на 25 001.00 лева ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди/болки и страдания, страх от неизвестното/, в следствие на ПТП на дата 05.06.2015 г., около 22.40 часа - попадане на управлявания от него велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене  в необезопасена дупка на платното за движение  по път ІІІ-9701 към село М. на  500.00 метра от село М., при което е получил следните увреждания: счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро, травма на главата –комоцио, обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва от датата на исковата молба 29.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението .

Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл.чл..45, 49 и 86 от ЗЗД. Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция - не произтича от вината на възложилия, носи се и при неоткриването на конкретния причинител, комуто е възложена работата.

Според ищеца, противоправното бездействие на А. „П. и.”гр.С./АПИ гр.С./, изразяващо се в неизпълнение на законово задължение да стопанисва и поддържа пътното платно, да осигури необходимата сигнализация на съответната неизправност, е довело до ПТП с него вечерта на 05.06.2015 г. Същата вечер около 22.40часа-23.10часа , при движение по ІІІ-9701в посока към с. М., на  500.00 метра от с.М. път, управлявания от него велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене навлязъл в неравност/вдлъбнатина, дупка/ върху пътното платно, загубил равновесие,  паднал и получил увреждания :счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро ,травма на главата –комоцио . На 09.06.2015г. бил опериран в МБАЛ-Д. и хоспитализиран за периода 06.06.2015г.-17.06.2015г.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват по категоричен начин механизма на ПТП. Свидетелят Р. Р. Р. е възприел непосредствено фактите и обстоятелствата във връзка със състоянието на пътя, велосипеда и водача му, тъй като същата вечер около 22 -23 часа е пътувал към дома си в с.М./т.е.в посока обратна на посоката в която се е движел ищеца/. Пътят бил „разбит”. Първо видял велосипеда в една от големите дупки в края на дясното платно, която свидетелят описва с размери 1м/1м и дълбочина около 30см.  На около 10м. от него намерили/той и спътника му/ пострадалия, който лежал към средата на платното и светел с телефона си. При опит да го преместят крещял да не го пипат, казал, че го боли много. Свидетелят и спътника му издърпали пострадалия настрани от платното за да не го блъснат и се обадили на спешна помощ.

Свидетелят И. Г. Ж. посетил местопроизшествието по повод постъпилото в ЦСМП обаждане  от „Национална система 112”, няма спомен за пътя, но си спомня, че е оказал спешна помощ на мъж, седнал в канавката на пътя за с.М., който не можел да се движи десния крак, боляло го дясното бедро и дясната тазобедрена става, имал охлузвания по главата. При анамнеза споделил, че някои моменти му се губят. Още тогава се канел да съди „пътна инфраструктура”защото паднал в една дупка. Оказана му била медикаментозна помощ чрез обезболяващо и бил транспортиран с автомобила на спешна помощ в спешното отделение на МБАЛ-Д..

Свидетелят К. Г. К., който на процесната дата бил дежурен по КАТ на територията на Първо и Второ РУ на МВР,  тръгнал към местопроизшествието по сигнал за ПТП в ОДЧ при ОДМВР-Добрич, но след с.П. срещнал автомобила на „спешна помощ”, който карал пострадалия и се върнал в гр.Добрич, без да посети местопроизшествието.

По данни от представената епикриза, издадена от ортопедично отделение на МБАЛ-Д., на 06.06.2015г. ищецът е приет в отделението с основна диагноза „пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост.закрито”и придружаващи заболявания: счупване на 4-то ребро  в дясно и травма на главата . Поставен е на директна скелетна екстенция. Оперативно наместване на бедрото е извършено на 09.06.2015г. На 17.06.2015г. е изписан. Данните от епикризата са обсъдени в заключението на вещото лице д-р М. Г. Ж. , който дава становище,че посочените травми  могат да бъдат следствие от падане от велосипед на пътното платно по посочения от пострадалия механизъм. Експерта излага и, че при получаване на счупването на бедрото в горния му край, поради изразения кръвоизлив и спецификата на анатомичната зона, болката е значителна.Травмата на гръдния кош  със счупване на реброто също води до изразена болезненост. В хода на лечението интензитетът на болките  постепенно намалява. Възстановителният процес  при черепно-мозъчната травма трае приблизително 30 дни, този при счупване на реброто е от порядъка на 30 до 60 дни, а при счупване на бедрената кост - 6 до 7 месеца, като след посочения период обикновено  се позволява пълно натоварване на крайника. След извършен преглед на ищеца, вещото лице дава заключение за настоящото състояние на ищеца – спокоен оперативен цикатрикс/белег/ от извършената операция в областта на дясната тазобедрена става, бедрена мускулатура с леко изразена хипотрофия, ограничени движения при сгъване и разгъване в дясна тазобедрена става с около 5 градуса под референтните стойности, отвеждането - ограничено с около 5 градуса, външната ротация -ограничена с около 15 градуса, вътрешната- с около 20, походката самостоятелна, леко накуцваща. При рентгеново изследване е констатирано състояние след петрохантерно счупване на дясната бедрена кост в стадий на консолидация/костно срастване / и метална остеосинтеза с плака/DHS система/. По гръдния кош експерта не е установил патологични изменения –ограничение в дихателните движения или палпаторна болка. При изслушването в съдебно заседание вещото лице дава обяснения и, че ограничението на движенията в тазобедрената става не се очаква да отзвучи, защото при счупване винаги има и увреда на ставния хрущял, ограничения за сметка на меки тъкани, което създава и болкови усещания в лека степен . Накуцващата походка  експерта счита да е резултат от биохимичното нарушаване на движенията. По данни от представеното ЕР на ТЕЛК от 28.11.2016г. на ищеца е определена 10% намалена работоспособност за срок от три години за болезнените ограничени движения лека степен в дясната тазобедрена става.

Свидетелите Д. И. Г. и Г. Й. И. са възприели непосредствено състоянието на ищеца по време на престоя му в болницата и след това. И двамата са единодушни, че в болницата ищецът бил със силни болки  в крака, на моменти губел мисълта си, не можел да намери точните думи, оплаквал се от болки в главата . Според св.Г. след операцията 5-6дни не можел да става, после му разрешили да си пуска краката и да ходи с проходилка и патерици. Ищеца бил с патерици до януари-февруари 2016г., а болки имал и след това. И към настоящия момент  се оплаквал от болки в крака  и не можел да стъпва пълноценно. Наложило се да „ликвидират животните му на село” защото нямало кой да ги гледа, не можел да се грижи за земята си. Преди инцидента страдал само от „глутемия”. Според св.И. 5-6 месеца ищецът бил с патерици, трудноподвижен. Оплаквал се ,че го боли. Трудно се справял с нещата, които трябвало да върши. Притеснявал се, че не може да си набавя храната, която трябва да консумира с оглед заболяването си. И сега имал проблеми с крака -  когато времето се влоши, изпитвал силни болки.

Безспорно установено е, че пътя между „с. М., общ.Д. – с.М., общ.Г.Т.” е част от третокласен републикански път III-9701 „Д.-С.”, т.е. част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно чл.19, ал.1 т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от А. „П. и.”, което управление съгласно ал.2 включва действията и по поддържане, като изрично разпоредбата на чл.30 от същия закон възлага в задължение на АПИ  дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища. Следователно по силата на закона, на А.”П. и.” е възложено задължението да подържа и ремонтира и конкретния път, в участък от който, съгласно събраните по делото доказателства ищецът е претърпял ПТП. С оглед конкретно установената фактическа обстановка, ПТП е възникнало в резултат на попадане в дупка на пътното платно на управляваното от ищеца пътно превозно средство. Съществуването на необезопасена пътна неравност/дупка/, причинила ПТП, е в резултат на неизпълнението на възложеното на ответника задължението да подържа и ремонтира конкретния път, в причинна връзка с претърпяните от въззивника неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за отрицателните психични преживявания у ищеца в резултат на ПТП .

Настоящата инстанция , на основание чл. 52 от ЗЗД, преценява по справедливост, че с оглед времетраенето, характера и интензивността на уврежданията, претърпяната оперативна интервенция, продължителността на възстановителния период, констатираното от медицинската експертиза и понастоящем ограничение на движенията в тазобедрената става съпроводено с болкови усещания в лека степен, че обезщетение в размер на 25 500 лева е адекватно на претърпените от ищеца вреди-болките и страданията от травматичните увреждания, изключая негативните емоционални изживявания - страх от неизвестното, недоказан като вреда, за която се търси обезщетение.

За претърпените вреди ответникът обаче не следва да отговаря  изцяло, поради наличие на твърдяното от него основание за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.

 Ищецът е претърпял ПТП при управление на велосипед, снабден с двигател, който по смисъла на  §6,т.11 и т.10 на ПР от ЗДвП  съставлява пътно превозно средство. Правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП забраняват на водачите да управляват пътното превозно средство под въздействието на алкохол/чл. 5, ал.3, пр.1 от ЗДвП/ и ги задължават да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/чл. 20, ал.1 от ЗДвП/, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/чл.20, ал.2 от ЗДвП/. По данни от съставения при вземане на кръвната проба протокол ищецът е признал употребата на алкохол в деня на ПТП от  2-3бири към 18.00часа. По данни от приложения по делото протокол №799/09.06.2015г., за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца, взета при приемането му в спешно отделение, ищецът е управлявал велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта 0.72 промила. Нарушение на правилата на чл. 20, ал.2 ЗДвП и  чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е констатирано и с акт за установяване на административно нарушение от 29.07.2015г. и издаденото въз основа на него НП № 15-0851-001485/04.08.2015г. на началник сектор към ОДМВР Д., влязло в сила на 28.12.2015г.  При така установеното, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, е основателно. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая, с факта на управление на пътно превозно средство в тъмната част на денонощието под въздействие на алкохол, ищецът сам се е поставил в състояние на повишен риск, сам се е лишил от способност за адекватна реакция съобразно пътната обстановка. Личните впечатления на свидетеля Р. при оказване помощ на ищеца непосредствено след произшествието са за липса на адекватно поведение на последния, говорел несвързано, на свидетеля му се сторило, че ищецът е употребил алкохол. Обективно това поведение е в причинна връзка с резултата. Приносът му в резултата е наличен въпреки заболяването глутенова ентеропатия /непоносимост към глутен/, диагностицирано през 2009г., в ремисия, по данни от представеното ЕР на ТЕЛК от 28.11.2016г., ако и заболяването да води до трудно разграждане на алкохола в кръвта. Възражението на ответника за принос на ищеца чрез поведение в разрез с изискванията за носене на светлоотразителна жилетка и движение в най-дясната част на платното за движение, с оглед конкретно установената фактическа обстановка във връзка с механизма на произшествието, се явява неоснователно. Целта на светлоотразителна жилетка е да направи водача по-лесно забележим на платното, което в случая не би могло да предотврати произшествието, а само от местоположението на колелото и пострадалия, предвид и данните за състоянието на пътя, не може да се извлече извод, че не се е движел възможно най-вдясно на платното за движение или , че движението най-вдясно би предотвратило произшествието.

Размерът на съпричиняването от страна на ищеца, съдът определя на 50%, поради което и на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД определеното по правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 25000лв. следва да бъде намалено съразмерно на приноса или с 12500 лв., вследствие на което ответникът дължи обезщетение в размер на 12500 лв. Искът за сумата от 5 555лева, предявен като частичен се явява основателен, заедно с претендираната законна лихва от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от настоящото производство, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебно-деловодни разноски в удостоверения размер от 550лева адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложените съображения, съдът

 

 

Р        Е      Ш       И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №58/16.01.2017г. по гр.д.№4762/2015г.на Добрички районен съд .

    ОСЪЖДА А. „П. и.” гр.С., да заплати на И.С.И. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 550лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                             2.