Решение по Гражданско дело 113/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

гр.Добрич 25.05.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На петнадесети май 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛИЦА СТОЯНОВА

МАРИНА ГЕОРГИЕВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело №113 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***” АД-гр.Добрич срещу решение №1097/04.11.2016 г. по гр.д.№1196/2016 г. на Добричкия районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу В.П.Д. *** искове по чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено,че Д. дължи на „***” АД-гр.Добрич суми-предмет на заповед за изпълнение №280/08.03.2016 г. по ч.гр.д.№638/2016 г. на ДРС,в частта за горницата от 96,69 лв до 910,07 лв-неплатена цена на доставени ***-услуги на адрес на потребление гр.Добрич,ул.”***” №4,кл.№*** по фактури,издадени за периода 07.12.2012 г.-10.11.2014 г.,и за горницата от 5,23 лв до 166,52 лв-лихви за забава за периода 16.02.2013 г.-08.05.2015 г.,респ. в частта за разноските.Районният съд не обсъдил събраните по делото доказателства,поради което неправилно приел,че липсват предпоставки за служебно начисляване на вода,както и че не бил налице отказ за достъп от страна на ответника по делото.В частност не бил обсъден неоспореният от ответника карнет,в който бил отразен отказ на последния за достъп на длъжностното лице до водомера за извършване отчитане и проверка на измервателния уред,както и издадено предписание за отстраняване повреда на водомера.Не било взето предвид,че в цитирания карнет ответникът се бил подписал многократно срещу отбелязване,че водомерът е повреден.Данните сочели за повреда на същия през последните 5-6 години,което било пречка за отчитане реалната консумация на ответника.В този смисъл въззивникът правилно начислявал служебно консумация,което негово правомощие следвало от Общите условия и от Наредба №4.Не било взето предвид от районния съд,че ответникът Д. не е оспорил протокола от 23.02.2016 г. за поставяне на заключващо устройство върху спирателния кран преди водомера,в който бил посочен размерът на дължимите суми.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за цялостно уважаване на исковете.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

Отговор на въззивната жалба не е подаден от въззиваемия В.П.Д. ***.В хода на въззивното производство същият изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му част.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 14.11.2016 г.,а жалбата е подадена на 28.11.2016 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 28.11.2016 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната му част като постановено по предявените допустими искове.В атакуваната отхвърлителна част решението е и правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1196/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно съединени искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Водоснабдяване и канализация” ООД-гр.Добрич,преобразувано в хода на делото и заместено на основание чл.227 от ГПК от правоприемника си „***” АД-гр.Добрич,срещу В.П.Д. ***,с които се настоява да се признае за установено съществуването на парично задължение на Д. *** по заповед за изпълнение на парично задължение №280/08.03.2016 г. по ч.гр.д.№638/2016 г. на ДРС в размер на следните суми:910,07 лв-незаплатени ВиК-услуги,предоставени съгласно фактури за периода от 07.12.2012 г. до 09.02.2016 г. за обект в гр.Добрич,ул.”***” №4 на абонат с клиентски №***,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението;166,96 лв /след допуснато изменение на иска в хода на първоинстанционното производство претенцията е за сума от 166,52 лв/-сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК-услуга,считано от изискуемостта,настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга,на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК-услуга през посочения по-горе период,до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.03.2016 г.,като посочената начална дата на забава е 03.04.2010 г.Претендирани са и сторените от ищцовото дружество разноски в исковото и заповедното производства.

В исковата молба е изложено,че ответникът е абонат на ищцовото дружество с клиентски №***.На основание подадено заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №638/2016 г. на ДРС,с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 910,07 лв,представляваща стойност на предоставени на ответника ***-услуги за периода от 07.12.2012 г. до 09.02.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението 07.03.2016 г. до окончателното плащане;166,96 лв-обезщетение за забава в плащането на главното задължение,начислено в размер на законната лихва за периода от 03.04.2010 г. до 07.03.2016 г.,както и 25 лв сторени в производството разноски.В законоустановения двуседмичен срок ответникът подал възражение срещу заповедта.В едномесечния срок от връчване на съобщение за възражението се предявявали настоящите искове за установяване вземанията на ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът В.П.Д. оспорва основателността на исковете.Най-общо същият възразява,че начисленото му количество потребена през процесния период вода не съответства на реалното потребление на домакинството му,което се състои от двама души.Неоснователно от ищцовото дружество му била начислена консумация от 13-17 куб.м. на месец при реална употреба на 3-5 куб.м месечно.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

По заявление на първоначалния ищец "***” ООД-гр.Добрич /праводател на „*** Добрич” АД-гр.Добрич/ по ч.гр.д.№638/2016 г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №280/08.03.2016 г. срещу ответника В.П.Д. *** за следните суми:910,07 лв,представляваща стойност на предоставени на ответника ***-услуги за периода от 07.12.2012 г. до 09.02.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението 07.03.2016 г. до окончателното плащане;166,96 лв-обезщетение за забава в плащането на главното задължение,начислено в размер на законната лихва за периода от 03.04.2010 г. до 07.03.2016 г.,както и 25 лв сторени в производството разноски под формата на заплатена държавна такса.В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът Д. е подал възражение срещу заповедта.Заявителят „***” ООД-гр.Добрич е предявил исковете си в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.415 ал.1 от ГПК /дружеството е получило съобщение за депозираното възражение срещу заповедта на 28.03.2016 г.,а исковата молба е подадена в съда на 26.04.2016 г./.Като предявени в законоустановения срок от активно легитимирано лице /заявителя в заповедното производство/ и за установяване съществуването на вземанията-предмет на заповедното производство исковете са допустими.

Не е спорно по делото,че ответникът В.П.Д. е абонат на ищцовото дружество за обект с административен адрес гр.Добрич,ул.”***” №4,вкл. през периода,за който се претендират процесните вземания.От неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата от районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява,че през процесния период 07.12.2012 г.-09.02.2016 г. е отчетена от ***-дружеството потребена от Д. вода от 358 куб.м.Последното количество е формирано от служебно начислена консумация на вода от 303 куб.м и реална консумация,отчетена по индивидуалния водомер,от 55 куб.м,които количества са фактурирани по фактури,издадени през периода от 06.01.2013 г. до 09.02.2016 г.,като левовата равностойност на цялото начислено за периода количество възлиза на 1 018,14 лв.Служебно начисляване на вода в размер на 303 куб.м е осъществено през периода от 07.12.2012 г. до 10.11.2014 г. с левова равностойност от 861,73 лв.Начисляване на реално потребено количество вода по индивидуалния водомер в размер на 55 куб.м е осъществено през периода от 08.12.2014 г. до 09.02.2016 г. с левова равностойност от 156,41 лв.Според констатациите на вещото лице ответникът Д. е извършил частични плащания на начислените му задължения от процесния период.На 20.11.2014 г. е изплатил сума от 48,35 лв за погасяване на задължение по фактура от 13.10.2014 г.,с която е фактурирана част от служебно начислената консумация за периода 11.09.2014 г.-10.10.2014 г.Така по служебно начислената консумация остава неплатена главница от общо 813,38 лв.Ответникът Д. е извършил последващо плащане на 11.05.2015 г. на сума от 42,41 лв,част от която в общ размер от 28,44 лв е осчетоводена за погасяване на главни задължения по фактури от 14.01.2015 г. /14,22 лв/,10.02.2015 г. /5,69 лв/ и 12.03.2015 г. /8,53 лв/.На 09.12.2015 г. е платил още 31,28 лв,осчетоводени за погасяване на вземания /главници/ по фактури от 09.10.2015 г. /17,06 лв/ и 10.11.2015 г. /14,22 лв/.С плащанията по главниците от май и декември 2015 г. Д. е погасил част от начислената след 10.11.2014 г. реална консумация по индивидуален водомер в общ размер от 59,72 лв или остава неплатена главница по реална консумация от 96,69 лв по фактури от април,май,юни,юли,август,септември и декември 2015 г. и януари и февруари 2016 г.,колкото е присъдил и районният съд.Ответникът е изплатил на 11.05.2015 г. и сума от 13,97 лв /част от сумата от 42,41 лв/,осчетоводена като обезщетение за забавено плащане на главни задължения по фактури,издадени през периода от 16.01.2013 г. до 11.11.2014 г.,т.е. върху главни задължения по служебно начислената му консумация.Същият не е заплащал обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва върху главниците по фактури,издадени след 11.11.2014 г.,касаещи отчетената реална консумация по индивидуален водомер.За забавата по плащане на главните задължения по фактури от януари,февруари,март,април,май,юни,юли,август,септември,октомври и декември 2015 г. и януари 2016 г. същият дължи обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД и съгласно ОУ на ищцовото дружество в размер на законната лихва върху главниците по отделните фактури,считано от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане след фактуриране на задължението до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /07.03.2016 г./ за неплатените до момента главници,респ. до датата на извършените частични плащания /11.05.2015 г. за главниците по фактури от месеците януари-март 2015 г. и 09.12.2015 г. за главницата по фактура от октомври 2015 г./,т.е. в случая общо за период на забава,включен в рамките на периода 13.02.2015 г.-07.03.2016 г.Общо се дължи обезщетение за забавено плащане на главниците за начислено реално потребление след ноември 2014 г. в размер на 5,13 лв /виж таблица 5 от заключението по ССЕ на лист 74 от делото на ДРС/.Районният съд е уважил иска по чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД до размер от 5,23 лв,но в уважената част решението му не е обжалвано от ответника по делото и горната разлика между дължимите 5,13 лв и присъдените 5,23 лв не може да бъде коригирана от въззивния съд.

Районният съд всъщност е отхвърлил исковете в частта на претенциите,касаещи главници и обезщетение за забавено плащане на главниците по служебното начисляване на вода от ищцовото дружество през периода 07.12.2012 г.-10.11.2014 г.Както е отразено и в цитирания от вещото лице по ССЕ карнет,представен по делото и приложен на листи 8-10 от делото на ДРС,служебното начисляване на вода през горния период е поради повреда на индивидуалния водомер на ответника Д..Начисляването за по-голямата част от периода 07.12.2012 г.-10.11.2014 г. е осъществено на основание чл.24 ал.2 във връзка с чл.23 ал.5 т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите на „***” ЕООД-гр.Добрич,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-044/23.06.2006 г.Именно тези ОУ са действали спрямо ответника през повечето от процесния период,за който са начислени и се претендират неплатени вземания на ВиК-оператора от служебно начисляване поради повреда на водомера.Новите ОУ на „ВиК” ЕООД-гр.Добрич /сега АД/,действащи и към настоящия момент,са одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014 г.,респ. са публикувани в централен и местен ежедневник през периода 04.09-11.09.2014 г. и по правилото на чл.71 ал.1 от тези ОУ същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един местен и един централен ежедневник,т.е. са влезли в сила най-късно на 12.10.2014 г.Така около месец в края на процесния период /12.10.2014 г.-10.11.2014 г./ правоотношенията между страните се регулират от новите и сега действащи ОУ на ищцовото дружество.

Според разпоредбата на чл.23 ал.5 т.1 от ОУ,одобрени през 2006 г.,при липса на индивидуални водомери или неизправни такива месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

Ответникът Д. не е оспорил изрично в отговора на исковата молба факта на повреждане на индивидуалния му водомер през процесния период,но и такова оспорване е било невъзможно,доколкото в исковата молба ищецът изобщо не е изложил обстоятелства и не се е позовал,че през част от процесния период е осъществено служебно начисляване на потребена вода именно поради повреда на водомера на ответника.Горният факт е отразен в депозирания карнет,но не е изложен изрично в исковата молба,респ. става известен в хода на делото от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ.Карнетът е частен свидетелстващ документ,издаден от ищцовото дружество,и като обективиращ изгодни за издателя си факти същият не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.При цялостно оспорване и твърдение на ответника,че той не е изразходил претендираното от ищеца количество вода и че неправилно са му начислени по 13-17 куб.м месечно,в тежест на ищеца е било да докаже отразените в карнета факти,вкл. факта на повреждане на водомера на ответника и наличието на нормативно регламентираните предпоставки за осъществяване служебно начисляване на вода.

От отразяването в карнета не може да се обоснове извод,че абонатът е бил надлежно уведомен за наличната повреда.В карнета се съдържат за месеците септември-ноември 2011 г. неидентифицирани подписи за клиент срещу отразяването за повреда на водомера.Такива подписи има и срещу отразяването от юли-август 2012 г.Срещу отбелязването за месец октомври 2012 г. е вписано предписание №030912,но липсва отбелязване за връчване на предписанието на абоната,като липсва и подпис на абоната срещу тази отметка.Не е ясно какво е съдържанието на последното предписание и кога и дали изобщо е било връчено на абоната.Същото не е депозирано по делото от ищцовото дружество,нито са представени доказателства за връчването му.

В случай на повреда на индивидуален водомер е предвидена специална процедура в чл.33 ал.2 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,издадена от МРРБ,обн.ДВ,бр.88/08.10.2004 г.Според цитираната разпоредба при повреда на индивидуален водомер представителят на оператора трябва да направи предписание за отстраняване на повредата и за срока на отстраняването й,като демонтира пломбата на холендъра.Предписанието трябва да е в писмена форма и да е връчено на абоната.За задължителността на писмената форма се съди от разпоредбата на чл.66 ал.1 от ОУ от 2006 г.,според която всички предизвестия и уведомления на ВиК-оператора следва да са в писмена форма,като по арг. от разпоредбите на чл.66 ал.2 т.1-5 и чл.66 ал.2 от ОУ операторът е длъжен да връчи на потребителя писмени съобщения във връзка с неизпълнение на негови задължения по договора,вкл. и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка,нотариална покана или телеграма с удостоверено съдържание.Спазването на горната процедура по уведомяване е необходимо от една страна с оглед доказване при бъдещ спор наличното неизпълнение на задълженията от страна на потребителя,а от друга е нужно като правопораждащ факт за прилагане на предвидени в ОУ или други приложими нормативни актове на санкционни последици спрямо потребителя при неизпълнение на негови задължения,за които последици последният следва да е също надлежно предупреден.Изпълнението на горната уведомителна процедура спрямо ответника не е доказано по делото.Липсата на доказателства за надлежно проведена уведомителна процедура възпрепятства доказването на факта,че през процесния период индивидуалният водомер на ответника по делото действително е бил повреден;че същият е бил надлежно уведомен за повредата и не е изпълнил предписание в указан му от оператора срок да отстрани повредата.Непровеждането на тази процедура лишава ищцовото дружество от правото да „санкционира” ответника по делото,като му начисли през визирания период служебно консумация на вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ.ВиК-операторът не може да се възползва от собственото си неизпълнение на установената в чл.33 ал.2 от Наредба №4/2004 г. на МРРБ процедура по уведомяване на абоната за констатирана повреда на водомера,защото с неизпълнението на същата операторът поставя абоната в неравностойно положение и под угрозата да бъде санкциониран за неотстранена повреда,за която не е бил надлежно известен.Според цитираната разпоредба потребителят има задължение да поправи или подмени повредения индивидуален водомер,но за да изпълни това си задължение той следва да е надлежно уведомен,да му е предоставен срок да го стори,като едва при налично информирано неизпълнение в указания срок следва да настъпят неблагоприятните последици от неизпълнението.

Предвид горното по делото липсват доказателства откога ответникът Д. е знаел за повредата на водомера и дали това негово знание е обхващало целия процесен период,за да се приеме неизпълнение от негова страна на задължението му по чл.33 ал.2 от Наредбата да отстрани повредата,което да се вмени в негова вина и той да понесе отговорността за виновното неизпълнение.По общото правило на чл.81 ал.1 от ЗЗД длъжникът не отговаря,ако неизпълнението се дължи на причина,което не може да му се вмени във вина.При констатация за липса на надлежно информиране на абоната за повреда на индивидуалния му водомер и недаване на същия по установения ред на предписания от ищцовото дружество да отстрани повредата,неговото бездействие не може да му се вмени във вина,което лишава дружеството от право да начислява служебно количества вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ и да претендира заплащането им от абоната.

На следващо място дори и да се приеме с оглед отбелязването в карнета за дадено предписание и наличните неоспорени подписи на абонат срещу отметка за повреда на водомера,че горната процедура по уведомяване е била спазена,съдът намира,че ищцовото дружество не е имало правно основание да начислява служебно вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ,тъй като последната клауза е нищожна в частта,касаеща начисляване на вода при неизправни водомери,по смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите като неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 предишна /сега т.19/ от същия закон и противоречаща на нормативната уредба.Касае се в случая за клауза,която не е уговорена индивидуално с потребителя,а е част от ОУ /така чл.146 ал.2 от ЗЗП/,поради което спрямо нея е допустимо приложение на разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП-третирането й като нищожна и неприлагането й в отношенията между ВиК-оператора и потребителя.

Клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г. в посочената й част противоречи на нормата на чл.39 ал.5 от Наредба №4/2004 г.,цитирана по-горе,според която служебно начисляване на вода по твърдо дефинирани показатели /в частност по 5 куб.м за всеки обитател при нетоплофицирано жилище/ от ВиК-оператора е допустимо само по изключение за потребители,които нямат монтирани индивидуални водомери.Следователно горната крайна мярка се прилага само и единствено при липса на монтиран водомер,но не и при неизправен такъв.Според разпоредбата на чл.39 ал.8 от горната Наредба при повреден водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява количество изразходвана вода,определено обаче въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.Тази разпоредба касае само повредени водомери на водопроводно отклонение /общи водомери в сградите с имоти на повече от един потребител/,но не и повредени индивидуални водомери /монтирани в жилищата на отделните потребители/.В Наредбата липсва регламентация при хипотеза на неизправен индивидуален водомер.Очевидно е обаче,че нормативният акт позволява крайната мярка /служебно месечно начисляване по твърдо определени показатели-в частност по 5 куб.м вода на всеки обитател/ само при пълна липса на монтиран водомер.Нормативният акт позволява служебно начисляване на вода само при повреден общ водомер,но не в горните размери,а при по-облекчен режим-въз основа на средномесечния разход за същия период на предходната година,т.е. при отчитане на средното обичайно количество ползвана вода от потребителя.Горната разпоредба на чл.39 ал.8 от Наредбата по правилото на чл.46 ал.2 пр.първо от ЗНА следва да се прилага по аналогия и за индивидуалните водомери на потребителите.Клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г. е в противоречие на горния нормативен акт в частта си относно неизправните индивидуални водомери и очевидно представлява уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на оператора и потребителите.Тази клауза ограничава правата на потребителя,уредени в нормативен акт-Наредба №4/14.09.2004 г. на МРРБ.Ако се приложи по аналогия разпоредбата на чл.39 ал.8 от Наредбата,то ВиК-операторът би могъл в краен случай да начислява служебно вода при повреден индивидуален водомер само въз основа на средномесечното потребление на абоната за същия период на предходната година,а не по правилото по 5 куб.м вода на обитател.В подкрепа на горните изводи следва да се цитират и променените клаузи за посочените хипотези в сега действащите ОУ на „ВиК” ЕООД-гр.Добрич,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014 г.,а именно тези на чл.25 ал.8 и чл.26 ал.2 от ОУ,които вече са в унисон с нормативната уредба в отрасъла и е премахнат неравноправният характер на клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г.Така според чл.25 ал.8 от сега действащите ОУ само при липса на индивидуален водомер /не и при неизправен такъв/ месечното количество вода се определя чрез служебно начисляване на определени куб.м,а според чл.26 ал.2 при повреждане на индивидуален водомер се начислява служебно количество вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на задължителното предписание за отстраняване на повредата,регламентирано вече изрично с чл.20 ал.1 от ОУ от 2014 г.,като само след неизпълнение на предписанието,връчено по надлежния ред на потребителя,се прилага служебното начисляване по правилото на чл.25 ал.8 от ОУ,т.е. по изключение.Тези променени клаузи,съобразени вече с разпоредбите на Наредба №4/2004 г.,подкрепят изводите на въззивния съд за неравноправния характер и нищожността на клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г. в посочената по-горе част относно неизправните индивидуални водомери.Тази клауза не следва да се прилага в отношенията между ищцовото дружество и ответника по настоящия спор Д. за периода 07.12.2012 г.-12.10.2014 г.,за който важат предишните ОУ.Извършеното по правилото на тази нищожна клауза служебно начисляване на вода в тежест на ответника не следва да бъде зачетено като осъществено при липса на законово и договорно основание.

За периода на служебно начисляване 12.10.2014 г.-10.11.2014 г. важат ОУ от 2014 г.При липса на доказателства за връчено предписание за отстраняване повреда или подмяна на повреден индивидуален водомер и за даден на ответника конкретен срок за изпълнението му не може да се извлече извод дали за този период следва да се приложи правилото на чл.26 ал.2 предл.1 от ОУ за вземане за база на средномесечен разход или правилото на чл.25 ал.8 от ОУ за служебно начисляване на определено количество вода според броя на обитателите.По-скоро при липса на доказателства да е изпълнена процедурата по чл.20 ал.1 от ОУ от 2014 г. не е налице договорно основание за служебно начисляване на вода и за горния период.

Предвид изложеното исковете за установяване главни вземания на „*** Добрич” АД-гр.Добрич в частта за периода 07.12.2012 г.-10.11.2014 г. вкл. и за размер от 813,38 лв /горницата от 96,69 лв до претендираните 910,07 лв/ на база служебно начисляване на вода поради повреден индивидуален водомер се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне в тази част.При недължимост на главните вземания са неоснователни и акцесорните искове за установяване дължимост на обезщетение за забавено плащане на горните главни вземания в размер на законната лихва върху тях в частта за разликата от 5,23 лв до 166,52 лв.Първоинстанционното решение в атакуваната му отхвърлителна част е правилно и следва да бъде потвърдено.За отхвърлената част от исковете правилно районният съд не е присъдил разноски в полза на ищеца по делото за заповедното и първоинстанционното исково производство,тъй като според разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете.

При този изход от спора дружеството-въззивник и ищец по делото няма право на допълнителни разноски за заповедното производство и първата инстанция,нито на такива за въззивната инстанция.Въззиваемият и ответник по делото В. П.Д. има право на разноски за настоящата инстанция,но същият не е претендирал такива и разноски не следва да му се присъждат за производството пред въззивния съд.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1097/04.11.2016 г. по гр.д.№1196/2016 г. на Добричкия районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от „***” АД-гр.Добрич срещу В.П.Д. с ЕГН ********** *** искове по чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено,че Д. дължи на „***” АД-гр.Добрич суми-предмет на заповед за изпълнение №280/08.03.2016 г. по ч.гр.д.№638/2016 г. на ДРС,в частта за горницата от 96,69 лв до 910,07 лв-неплатена цена на доставени ***-услуги на адрес на потребление гр.Добрич,ул.”***” №4,кл.№*** по фактури,издадени за периода 07.12.2012 г.-10.11.2014 г.,и за горницата от 5,23 лв до 166,52 лв-обезщетение за забавено плащане на горните главни вземания в размер на законната лихва върху тях за период на забава 16.02.2013 г.-07.03.2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.