Решение по Гражданско дело 118/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 119 09.05.2017 год. гр. Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и шести април 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар: С.Д.

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 394/01.02.2017 год.,подадена от М.М.И., ЕГН **********, с адрес *** срещу решение № 2/04.01.2017 год. по гр.д.№ 343/2016 год. на Районен съд гр.Каварна,с което са отхвърлени предявените от него срещу „К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Д.” №* искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3, във връзка с чл.225 ал.1 КТ и чл.220 ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от длъжността "портиер", извършено със заповед № 019 /08.07.2016 год. на управителя на „К.” ЕООД; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност; за присъждане на сумата 3 804 лв., претендирана като обезщетение за оставането му без работа за периода от 08.07.2016 год. до 08.01.2017 год.; за присъждане на сумата 634 лв., претендирана като обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение.

С доводи,че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно се претендира отмяната му от въззивния съд. Първоинстанционният съд не обследвал в цялост събраните по делото доказателства,както и не счел уволнителната заповед за опорочена ,въпреки че същата не била мотивирана,а съдържала единствено законовата норма за прекратяване на трудовото правоотношение.

Въззиваемото търговско дружество работодател счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразило в подаден в срока и по реда на чл.263 от ГПК отговор рег.№ 975/14.03.2017 год.Решаващият състав на КРС бил обсъдил всички относими и представени и от двете страни доказателства по всяка една от претенциите.Изводите,че уволнителната заповед е с необходимото съдържание били съобразени с предвижданията на КТ относно конкретното основание за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата“,към което по аналогия не можело да се прилагат правилата за дисциплинарно уволнение.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 18.01.2017 год.,жалба рег.№ 394/01.02.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените обективно съединени искове са на работник срещу работодател за оспорване законността на уволнението :за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,възстановяване на предишната работа,заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението и обезщетение за неспазен срок на предизвестие,черпещи правното си основание в разпоредбите на чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3,във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ и чл. 220 ал.1 от КТ.

Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. . С въззивната жалба не са оспорени направените от първоинстанционния съд фактически констатации ,а само произтичащите от тях правни изводи на първоинстанционния съд, поради което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд. Каварненския районен съд е посочил,че страните не спорят по отношение на определени факти,поради което ги е счел като ненуждаещи се от доказване с окончателния доклад по делото и в мотивите на съдебния си акт ,а именно:: че между страните е имало първоначално сключен безсрочен трудов договор за длъжността „портиер”, с място на работа хотел „Каварна”, както и че са подписани допълнителни споразумения към него; че работодателя е издал заповед №19/08.07.2016 год., както и че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено поради съкращаване на щата; че брутното месечно възнаграждение на ищеца към момента на прекратяване на трудовия договор е било в размер на 634 лв.; че ищецът е получил изплатена от ответника сума в размер на 525.52 лева. Съгласно чл.328 от КТ работодателят е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор сключен между ищеца и „К.” ЕООД, считано от 08.06.2016 год. ,а трудовото правоотношение е престанало да съществува на 08 07. 2016 год. по правилото на чл. 335 ал.2 т.1 от КТ. В заповедта за уволнение било посочено (цифрово и текстово ) основанието за извършването му,а допълнителна мотивировка не следвало да се излага. Ответникът-работодател е имал право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца с предизвестие и законосъобразно го е упражнил, като е отправил такова на 08.06.2016 год.,а срокът му е бил спазен.Във вътрешната организационна структура на ответното дружество е бил предвиден един единствен щат за длъжността "пазач". Със заповед № 007/25.05.2016 год. на управителя на „К.” ЕООД, считано от посочената дата, е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите при ответника , като е съкратен щатът за длъжността "пазач", т.е. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца (08.07.2016 год.) щатът за посочената длъжност е бил заличен. Доколкото длъжността на ищеца е била единствена, подборът по смисъла на чл.329, ал.1 КТ е съставлявал право, а не задължение за работодателя, като неупражняването на последното не води до опорочаване на уволнението.С оглед на горното счел уволнението за извършено в съответствие със закона и отхвърлил исковете за оспорват му,вкл.осъдителните такива.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,както и по приложението на императивните правни норми,а по останалите въпроси –ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците,водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност ,поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,вкл. относно срочното заявяване на претенцията съобразно правилото на чл. 358 ал.1 т.2 от КТ,обуславя неговата допустимост. След като съобразно правилото на чл.269 от ГПК изр.ІІ-ро от ГПК въззивният съд е ограничен в правомощията си досежно проверката на правилността на обжалваното решение от посоченото в жалбата,на разглеждане подлежи единственото оплакване за немотивиране на уволнителната заповед.

Уволнението е извършено със заповед № 019/08.07.2016 год. и от съдържанието е видно,че трудовото правоотношение на въззивника за длъжността “портиер“ се прекратява на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ и поради съкращаване на щата. . В уволнителната заповед е посочен законовия текст на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, като е конкретизирано, на кое от двете предвидени в него самостоятелни прекратителни основания е предприето уволнението,а именно съкращаване в щата.

По принцип освен в предвидените от закона случаи не е необходимо в уволнителната заповед работодателят да излага мотиви. Изискването за мотивиране на заповедта за уволнение е изрично предвидено в чл. 195 ал.1 от КТ при налагане на наказанието "дисциплинарно уволнение". В чл. 328 от КТ са предвидени безвиновни основания за прекратяване на трудовото правоотношение на работник или служител. Независимо от това съдебната практика изисква при прилагането на определени уволнителни основания в заповедта да се съдържа мотиви, в смисъл конкретизация на това в какво се изразява приложеното уволнително основание спрямо конкретния работник или служител. Такава конкретизация е необходима там където самото прекратително основание е формулирано в закона по твърде общ начин, каквото напр. е това по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ. Това не е необходимо при приложеното основание по чл. 328 ал. 1, т. 2 КТ. Достатъчно е работодателят да е посочил на кое от двете основания предприема уволнението- закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, за да се счита, че от формална страна заповедта за освобождаване е законосъобразна.В случая горното е сторено с позоваване на текста от закона и текстово възпроизвеждане на уволнителното основание-съкращаване на щата. То е пределно ясно и конкретно и е достатъчно ,че заповедта съдържа позоваване именно на това прекратително основание. След като при техническото оформяне на заповедта, основанието за уволнение е ясно посочено с точния текст на закона и правното основание,оплакването за немотивиране на заповедта е неоснователно и не може да доведе до отмяната й-така и решение № 145/18.02.2010 год. по гр.д. № 565/09 год. на ІІІ г.о. на ВКС и определение № 884/02.07.2014 год. по гр.д. № 3082/14 год. на ІІІ г.о. на ВКС.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено,а на въззиваемата страна присъдени разноските за процесуално представителство пред въззивната инстанция (изготвено подробно становище) и съобразно представени доказателства за заплащането му в минималните размери по чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 и 2 от Наредба № 1/09.07.24 год.,общо в размер от 1464 лв. с ДДС.

По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/04.01.2017 год. по гр.д.№ 343/2016 год. на Районен съд гр.Каварна.

ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Д.” №* сумата от 1464 лв. лв.,сторени съдебно деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.