Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

       , гр. Д., 23.05.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПЕЕВА

                                                                                        ЕЛИЦА СТОЯНОВА

                                                                                        

При участието на секретаря Стела Димова, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 125 по описа на Д.кия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 952/19.01.2017 г., подадена от процесуалния представител на ищцата против решение № 20/ 09.01.2017 г. по гр. д. № 1103/ 2016 г. по описа на РС гр. Д., в частта му, с която е бил определен режим на лични контакти на бащата В. Й. Ч. ЕГН ********** *** с детето Дж. В. Ч. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 15.00 часа във всеки от дните, по местоживеене на детето, както и една седмица през лятото, когато детето не е на училище и майката не ползва платен годишен отпуск, и в частта му, с която претенцията, предявена от жалбоподателката в качеството на майка и законен представител на детето Дж. В. Ч., против В. Й. Ч. ЕГН ********** *** за осъждането му да заплаща на детето Дж. В. Ч. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Ж.С. ЕГН **********, месечна издръжка е била отхвърлена за разликата над уважения от Районния съд размер от 165 лева месечно или над 1980 лева общо за периода от една година преди завеждане на делото до претендираните 250 лева месечно или 3000 лева общо за една година. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, неправилно Районният съд е определил нетния размер на издръжката за задоволяване на основните нужди на детето от храна, облекло, училищни пособия и др., без да съобрази допълнителните занимания на детето, за които също били нужни средства. Общият размер на месечната издръжка следвало да бъде определена в размер на 500 лв., от които бащата да поема половината. Бащата не бил заплащал издръжка 11 години, а същевременно получил сериозни суми от продажба на собствени недвижими имоти. Сам се е поставил в невъзможност да упражнява трудова дейност, а средствата харчи единствено за себе си и собствените си нужди. По отношение на личните контакти се обжалва решението, тъй като детето не желаело да контактува с баща си. Той не проявявал интерес към него 11 години, затова контактите между детето и бащата в рамките на лятната ваканция можели да бъдат пагубни за детето. Освен това било опасно детето да пребивава при баща си дори една седмица през лятото, тъй като системно злоупотребявал с алкохол. Липсвали данни къде и с кого живее и дали разполага със средства за задоволяване нуждите на детето. Настоява се за отмяна на решението в обжалваните части, като въззивният съд, по същество на спора, ограничи режима на личните отношения между бащата и детето и удовлетвори претенцията за издръжка в нейната цялост

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания. Документите за стоматологичното лечение на детето изхождали от гр. В.Т., при положение в близост в гр. Д. и в гр. В. имало такива специалисти. Хомеопатичното лечение представлявало алтернативно такова, а детето започнало да заеква, вероятно поради упражняван от майката тормоз. Последната довела до отчуждаването на детето от баща му. По отношение на допълнителните занимания на детето не били отчетени летните месеци. В тази връзка въззиваемият твърди, че е закупил на детето плувни очила на стойност 120 лв. и плавници. Майката настоявала на детето да се купи бански костюм с карбонови влакна на стойност от 725 лв., което било твърде завишена стойност с оглед възрастта на детето. Участието му по лагери в „СОК „К.“ представлявало повече екскурзия, отколкото лагер за спортна подготовка. Не успявал да посети спортните участия на сина си, тъй като майката не го уведомявала и не позволявала бащата и детето да поддържат свободен контакт. По три – четири пъти годишно изпращал подаръци и лакомства, които били изхвърляни от майката под предлог, че им била направена магия. Превеждал и парични средства по лични сметка на майката, вносните бележки от  които преводи не пазел. Майката настоявала за по – висока издръжка, за да задоволява личните си нужди от луксозен живот. Не отговаряло на истината, че бащата не търсел контакти с детето, напротив търсел сведения за развитието му от приятелките на майката, от  класния ръководител, а майката забранила контактите помежду им. Абсурдни били твърденията, че сам се е поставил в невъзможност да работи, след като доказателствата по делото сочели на заболявания, поради които бил инвалидизиран. Настоява се за потвърждаване на решението.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ищцата чрез процесуалния и представител на 11.01.2017 г. Въззивната жалба, подадена на 19.01.2017 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу съдебен акт в неизгодна за него част, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от К.Ж.С. против В. Й. Ч. претенции, както следва: за предоставяне упражняването на родителските права над роденото от съвместното им съжителство дете Дж. В. Ч. ЕГН **********; за определяне съвместното живеене на детето с майката, като на бащата бъде определен режим на лични отношения; за осъждането на ответника да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 250 лв., считано от една година преди подаване на исковата молба; както и за разрешаване издаване на паспорт на детето и пътуването му извън пределите на страната без съгласието на бащата, като посещава страни в Европа по повод участие в състезания по плуване, за срок от две години от датата на постановяване на съдебния акт.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът В. Й. Ч. е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за недопустимост на иска с правно основание чл. 127 а от СК, тъй като не се е противопоставял детето да пътува в чужбина, подписал нотариално заверена декларация – съгласие за преиздаване на международен паспорт, както и за пътуване на детето до Гърция за участие н международно състезание по плуване. Ответникът е заявил основателност на претенцията относно упражняването на родителски права и определяне местоживеенето на детето при майката. Противопоставя се на размера на претендираната издръжка, тъй като от 2010 г. бил изолиран от детето, майката не позволявала да контактуват помежду си. Освен това здравословното му състояние било влошено – страдал от коксартроза на двете тазобедрени стави, поради което бил инвалидизиран с 46 % намалена работоспособност, страдал от цироза на черния дроб и хепатит С. Не бил трудово ангажиран, не разполагал със собственост, поради което настоява издръжката да бъде определена в минимален размер.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

От съвместното съжителство на страните е родено детето Дж. В. Ч.. Страните по делото не спорят, че детето живее при майката, че посещава училище – пети клас в ОУ „Ст.К.“, както и курс по рисуване. Детето тренира плуване в ПШ „И.“ в гр. Д. и е картотекиран състезател на СКПС „А.“ гр. В.. В тази връзка е и представената справка за годишните разходи във връзка с провежданите тренировки, участие в плувни турнири, първенства и тренировъчни лагери през 2016 г. в размер на 1 720 лв.

От приложение социален доклад става ясно, че детето се отглежда от майката К.Ж.С. с помощта на нейните родители, при добри социално – битови условия.

Майката е трудово ангажирана и брутното и трудово възнаграждение възлиза на 494. 80 лв. месечно през 2016г., съответно на 402. 45 лв. месечно през 2015 г.

Бащата не полага труд по трудово правоотношение от 2007 г. През 2007 г. и през 2015 г. се е разпоредил с недвижими имоти в гр. С., като през 2007 г. е закупил и нов имот. Представена е медицинска документация, видно от която страда от коксартроза на двете тазобедрени стави, което е обусловило намаляване на трудоспособността му с 46 % с решение на ТЕЛК, от цироза на черния дроб и хепатит С. Липсват доказателства да е плащал издръжка за предходен период.

При така изложената фактическа обстановка Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл. 127 от СК са процесуално допустими и страните са легитимирани да участват в процеса. При извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

            Относно правилността му и в съгласие с нормата на чл. 269 от ГПК, задължаваща въззивния съд да съобрази правилността на обжалвания съдебен акт по оплакванията, изложени в жалбата, Окръжният съд намира следното:

            Предявените от К.Ж.С. против В. Й. Ч. претенции, черпещи правното си основание от нормите на чл. 127, чл. 143 и чл. 149 от СК са процесуално допустими, страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

            Относно правилността му Окръжният съд намира следното:

            По иска относно режима на лични отношения между бащата и детето:

            В жалбата са изложени оплаквания, че Районният съд не е съобразил обстоятелството, че бащата е демонстрирал незаинтересованост от детето, тъй като го е припознал няколко години след раждането му и никога не бил заплащал издръжка. Детето заявило, че не желае да контактува с баща си, тъй като той бил дезинтересиран от него. Не следвало да се определя режим на лични контакти с бащата по време на лятната ваканция, дори само за седмица, тъй като би повлияло неблагоприятно върху развитието на детето.

            Окръжният съд не споделя изложените от въззивницата оплаквания. На първо място, пред първоинстанционния съд изобщо не е бил поставян въпроса за ограничаване родителските права на бащата. Основанието (материалноправните предпоставки) на  чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права са следните: 1) поведение на родителя (действие или бездействие); 2) създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3) причинно-следствена връзка между поведението и опасността; 4) вина на родителя и 5) случаят да не е особено тежък. Предпоставките са кумулативни (алтернативни са юридическите факти, поставени в т. 2, откъм визирания от правната норма резултат - създаване на опасност за детето). За решението, с което съдът ограничава родителските права, е необходимо осъществяването на всяка от кумулативните предпоставки. Съобразяване на тези кумулативно предвидени предпоставки, визирани в чл. 131 от СК, не е било проведено пред Районния съд, тъй като искова претенция за ограничаване родителските права на бащата не е била заявявана за разглеждане, съответно не е била предмет на първоинстанционното производство. Твърденията, наведени от ищцата, са били от значение за определяне режима на лични отношения между детето и родителя, комуто не е възложено упражняване на родителските права и като такива са били съобразени при постановяване на обжалвания съдебен акт.

            С оглед разпоредбата на  чл. 124, ал. 2 от СК всяко дете има право на лични отношения с родителите си, а съобразно правната доктрина и практика на всяко субективно право кореспондира правно задължение. В този смисъл правото на бащата да осъществява контакти с детето е едновременно с това и негово задължение, а също и задължение на майката да окаже дължимото съдействие за осъществяването им. Следователно, доколкото горното право касае висшите интереси на детето, в задължение на двамата родителите е да осигурят на детето си такива контакти, като му оказват необходимата за това подкрепа и му отделят необходимото време и внимание. При данни по делото, че контактите между детето и бащата са занемарени и между тях липсва изградена трайна емоционална връзка, в интерес на детето е такава връзка да бъде създадена. За изграждането и е необходимо усилието и на двамата родители, въпреки липсата на диалог помежду им. Тъй като първоинстанционният съд е отчел всички относими към интереса на детето и релевантни към предмета на доказване доказателства, правните му изводи съответстват на възприетите от него фактически положения по делото. В тази му част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

            По иска за издръжка:

            Първоинстанционният съд е възприел в своите мотиви, че с оглед възрастта на детето, данните за извънкласните му ангажименти, здравословното му  състояние и подадтните възможности на родителите, дължимата месечна издръжка възлиза на 325 лв., от които 165 лв. следва да бъдат възложени в задължение за плащане на бащата.

            Тези мотиви не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

            Детето Дж. е роден на *** г. Освен обичайните за възрастта му разходи за дрехи, храна, отопление, училищни помагала и пр., се провежда ортодонтнско лечение. Дали последното се провежда в гр. В.Т., при положение, че в самия град по местоживеене на детето или в близост до него има също дентални специалисти е без значение. След като такова лечение е необходимо да бъде проведено, разходите за него следва да бъдат поети от родителите. Страните не спорят, че детето посещава школа по рисуване, а доказателствата по делото сочат, че състезател на СКПС „А.“ гр. В.. В тази връзка е и представената справка за годишните разходи във връзка с провежданите тренировки, участие в плувни турнири, първенства и тренировъчни лагери през 2016 г. Действително, продължаването на тези разходи напред във времето не е сигурно, но въз основа на тези данни Окръжният съд приема, че месечната издръжка на детето следва да бъде определена в размер на 350 лв. Всеки от родителите дължи издръжка на своето дете и изпълнението на това задължение не може да бъде опростено поради липса на парични средства. Здравословното състояние на ответника е влошено, но не до степен да не е в състояние да полага труд при съобразяване предписанията, дадени му от ТЕЛК. Факт е също така, че се е разпоредил с недвижим имот през 2015 г., при което е реализирал извънреден приход в размер на продажната му цена. Съобразявайки тези обстоятелства с факта, че непосредствените грижи при отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, то на нея следва да бъде определен по – малък дял в задължението за издръжка на детето, а именно в размер на 150 лв. Разликата от 200 лв. следва да бъде поета от бащата – ответник, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

            При определяне размера на дължимата от ответника издръжка на детето Дж. същата следва да бъде присъдена и на основание чл. 149 от СК за една година преди предявяване на исковата молба, т. е. в размер на 2 400 лв.

            При така изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част касателно присъдената издръжка в отхвърлителната му част за разликата над уважения от първоинстанционния съд размер от 165 лв. до определения с настоящото решение размер от 200 лв., съответно за разликата над присъдената издръжка за минал период над определения от Районния съд размер от 1980 лв. до определения в настоящото производство размер от 2 400 лв., като тази разлика бъде присъдена с настоящото решение на въззивния съд като съд по същество. В останалата му обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

            С оглед разрешението на спора по претенцията за издръжка, на въззиваемия следва да бъде възложено заплащането на допълнителна държавна такса в размер на 67. 20 лв. по сметка на Д.кия окръжен съд.

            Въззивницата е претендирала разноски в размер на 25 лв. платена държавна такса, дължима по иска за родителски права и свързаните с упражняването им режим на лични отношения с бащата. В тази му част първоинстанционното решение следва да се потвърди, ерго въззивната жалба е неоснователна, поради което и разноски на въззивницата не следва да се присъждат в настоящото производство.

            Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯВА решение № 20/ 09.01.2017 г. по гр. д. № 1103/ 2016 г. по описа на РС гр. Д., в частта му, с която е била отхвърлена претенцията на К.Ж.С., с ЕГН **********,***, против В. Й. Ч., с ЕГН **********,***, за осъждането му да заплаща на детето Дж. В. Ч., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Ж.С. ЕГН **********, месечна издръжка, за периода от 20.04.2015 г. до 20.04.2016 г., за разликата над 165 лв. /сто шестдесет и пет лева/ до 200 лв. /двеста лева/, или общо за разликата над 1980 лв. /хиляда деветстотин и осемдесет лева/ до 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/,

            Както и в частта му, с която е била отхвърлена претенцията на К.Ж.С., с ЕГН **********,***, против В. Й. Ч., с ЕГН **********,***, за осъждането му да заплаща на детето Дж. В. Ч., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Ж.С. ЕГН **********, месечна издръжка, считано от 20.04.2016 г., за разликата над 165 лв. /сто шестдесет и пет лева/ до 200 лв. /двеста лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА В. Й. Ч., с ЕГН **********,***, да заплаща на детето Дж. В. Ч., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Ж.С. ЕГН **********, месечна издръжка за периода от 20.04.2015 г. до 20.04.2016 г. в размер на 200 лв. /двеста лева/ месечно или общо за периода 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2016 г. до окончателното и изплащане.

            ОСЪЖДА В. Й. Ч., с ЕГН **********,***, да заплаща на детето Дж. В. Ч., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Ж.С. ЕГН **********, месечна издръжка, считано от 20.04.2016 г., в размер на 200 лв. /двеста лева/, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/ 09.01.2017 г. по гр. д. № 1103/ 2016 г. по описа на РС гр. Д., в останалата му обжалвана част.

 ОСЪЖДА В. Й. Ч., с ЕГН **********,***, да заплати допълнително държавна такса в размер на 67. 20 лв. по сметка на Д.кия окръжен съд.

            Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                            2.