Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 130 ,22.05.2017 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На деветнадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДИАНА ДЯКОВА
Членове : ДЕСИСЛАВА Н.А
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря Стела Димова
като разгледа докладваното от съдията Десислава Н.а въззивно граж-данско дело № *6 по описа за 2017 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на . град Добрич срещу Решение № *8 от 10.02.2017 г. на Добричкия районен съд, постановено по гр.д.№ 4191/2015 година.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост и следващо от нея неправилно приложение на материалния закон по наведе-ното от помагача ( праводател на ответниците по иска по член 108 от ЗС ) възражение за изтекла ( с начало през 1993г. ) давност и преминаването на имота в общинска собственост и по възражението му като ответник по об-ратния иск, че като добросъвестен продавач не дължи да възстановява на купувача това , което е получил по продажбения договор. Иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски (в т.ч. юрис-консултско възнаграждение ) за две производства.
В отговор на Д.Д.Д. ( въззиваема страна по иска по член 108 от ЗС ) жалбата се оспорва с доводи , че фактите за негово владение са неотносими към предявеното основанието – реституция и наследствено правоприемство, а в алтернатива са относими , но са правилно установени с оглед проведеното доказване ( чрез свидетелствата на С. П.и Н. Н. ) по въведеното в условията на евентуалност основание - придобивна давност . Изводите на съда по спора по член 108 от ЗС съответстват на недоказването на годно придобивно основание ( в т.ч посоченото при актуването на имота - по член 2,ал.1,т.2 от ЗОбС ) в полза на ответната ., на недоказването на фактите от основанието – давност ,в т.ч. осъществявана фактическа власт ( чрез посещения и полагане на грижи ) . Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски .
Въззиваемият И.А.Ж. *** изразява чрез упълномощения си адвокат Д.Д. от ДАК становище за неоснователност на жалбата срещу решението по обратния иск. Иска присъждане на разноски за въззивното производство .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите, изразени в отговора и в откритото заседание и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваното
решение е постановено по исковете ( пасивно субективно съединени ) на Д.Д. срещу И.Ж. и Е.Ж.,*** , подпомагани от привлечения въззивник - . град
Добрич, за право на собственост ( на
едно само основание ) върху дял ( 1/*) от реална част от реституирана по реда
на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Д. и М. П.с решение № 14880/ 14.09.1993 г.
на ОбС по земеделие , град Добрич в реални граници (
на имот с пл.№ *) земеделска земя на площ от 1,150 дка в землището на град
Добрич, в местността „ Г. Б.” , заснета с изменената в
С
оглед ограничения въззив (и липсата на доводи срещу
извършения от първоинстанционния съд инцидентен
контрол за законосъобразност на административния акт – решението за
възстановяване на земеделска земя в реални граници по член 14,ал.1,т.1 от
ЗСПЗЗ) следва да се приеме, че в полза на наследниците по закон ( един от които
е наследодателката на въззиваемия
Д. - С. Т. Д., починала през
( заради изхода по проверката по член 17,ал.2 от ГПК ) на въззивника – О град Добрич . И при действието на ЗЕКНРБ ( отменен на 1.01.2001 г. с влизане в сила на ЗКИР ) и ППЗЕКНРБ записите в кадастралния план за гражданскоправния статут на един имот имат декларативно само действие. Ако в разписния лист ( а по аргумент за по – силното основание - в разписен лист към неодобрен план ) имотът е записан като притежание на трето лице , това не води до погасяване на правото на действителния собственик, както се е приемало в тогавашната съдебна практика ( например, Решение *49 от 25.11.1992 г. по гр.д.№ 982/1992 г. на ІV, г.о. на ВС ) . Следователно без значение е ,че в изготвения през 1995/1997 г. разписен лист към не-одобрения план за лозята липсва вписване на сънаследниците на Д. и М. П.като титуляри на възстановени права по член 10,ал.2 от ЗСПЗЗ относно имот със пл.№ * .
Неоспорени са
фактическите изводи на районния съд, че обектът на реституцията – имот с пл.№ *
по неодобрен кадастрален план на местността съответства на имоти с
идентификатори № *и № *по одобрената през
Няма никакво
значение по въведеното от помагача – . град Добрич възражение за придобиване на
имота от нея по давност как съсобственикът – въззиваемият
Д. е упражнявал вещното си право - дали си е служил с имота , дали го е
заграждал, декларирал с оглед облагане с данъци , дали е упражнил правото си да
обжалва изменението на кадастралната карта относно имота . Значение има дали въззивната . е установила , както е твърдяла , владение върху
реалната част от лозето, заснета в
Според
свидетелствата на Н. Д. Н., В. А. Б.и Д. Й. Б.в миналото спорният имот бил
ползван от Я. М.( при условията на
сключен с ГОНС, град Толбухин писмен договор от 29.03.1979 г. за наем съгласно
доказателството на л.217 от делото) на
ДРС). Но най-малко преди 15 години ( спрямо 2016г.) , или още по-рано през
Поначало незнанието на владелеца за това кой е действителният собственик на вещта няма отношение към субективния елемент на владението. Достатъчно е да има формирано намерение относно имота да го държи като свой , изразено чрез действия спрямо всички правни субекти. Но в слу-чая не са доказани по делото нито обективният елемент ( не е негово про-явление еднократното почистване от общински служители ) , нито субек-тивният елемент . Следователно след реституцията на имота .та не е установила самостоятелна фактическа власт с намерение да свои спорна-та част от лозето . Това обуславя извод ,какъвто е извел и първоинстанци-онният съд, че тя не е придобита по давност в общинска собственост, нито към издаването на акта № * от 13.05.2014 г. , нито към сключването на 19.06.2015 г. на договора за продажбата му на ответника И.Ж. по време на брака му с ответницата Е.Ж.. Въззиваемият Д. като съсобственик има право да ревандикира целия имот от тях. Обжалваното от помагача на ответниците решение ,с което исковете по член 108 от ЗС са уважени , е правилно и въззивният съд го потвърждава .
С оглед изхода от главните искове , следва да се приеме, че .-та е сключила продажбения договор за чужд имот . Фактът за валидност на договора ( в т.ч. са спазването на установения в ЗОбС ред за разпореждане-то ) е от значение за делото ( отговорността на продавача по член 188 от ЗЗД възниква при неизпълнено задължение да прехвърли вещта ), но той не е бил спорен. Фактът за добросъвестността на продавача ( незнанието му, че имотът не му принадлежи ) е без правно значение за делото. Купу-вачът – въззиваем И.Ж. има вземания по член 189,ал.1 от ЗЗД за връщане на платената цена и разноските по договора, които според доказа-телствата по делото са в раз-мери съответно 9 488 лева и 697,77 лева ( 2х 303,33 лева + 72 лева + 10,11 лева + 9 лева ) и вземане по член 191,ал.1 от ЗЗД за разноските по съдебното отстранение от 61,50 лева . Решението по обратния иск и по разноските, присъдени на ищеца Ж. на основание член 78,ал.1 от ГПК в общ размер от 1 194,52 лева е също правилно и след-ва да се потвърди .
При неоснователност на въззивната жалба на . град Добрич като помагач по първоначалния иск и ответник на обратния иск ,тя дължи на основание член 78,ал.10 от ГПК разноски в полза на въззиваемия Д. ( ищец по първоначалния иск ) в размер от 700 лева ( платено възнагражде-ние за адвокат съгласно договора за правна защита и съдействие № * /20.04.2017 г. на л.26 от въз.д.) и на основание член 78,ал.1 от ГПК разноски в полза на въззиваемия Ж. ( ищец по обратния иск ) в размер от 200 лева ( платено възнаграждение за адвокат съгласно договора за правна защита и съдействие № * на л.24 от въз.д.).
Воден
от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № *8 от 10.02.2017 г. на Доб-ричкия районен съд, постановено по гр.д.№ 4191/2015 година.
ОСЪЖДА . град Добрич ,ул. „ Б.” № * да заплати на Д.Д.Д., ЕГН: ********** *** разноски в размер от 700 ( седемстотин ) лева на основание член 78,ал.10 от ГПК за въззивното производство.
ОСЪЖДА . град Добрич ,ул. „ Б.” № * да заплати на И.А.Ж., ЕГН: ********** *** разноски в размер от 200 ( двеста ) лева на основание член 78,ал.1 от ГПК за въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.