Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                              130                 ,22.05.2017 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На деветнадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДИАНА ДЯКОВА

                                              Членове : ДЕСИСЛАВА Н.А

                                                             ЕЛИЦА СТОЯНОВА             

 

 

при секретаря Стела Димова   

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н.а въззивно граж-данско дело № *6 по описа за 2017 година намира следното:

 

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на . град Добрич срещу Решение № *8 от 10.02.2017 г. на Добричкия районен съд, постановено по гр.д.№ 4191/2015 година.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост и следващо от нея неправилно приложение на материалния закон по наведе-ното от помагача ( праводател на ответниците по иска по член 108 от ЗС ) възражение за изтекла ( с начало през  1993г. ) давност и преминаването на имота в общинска собственост и по възражението му като ответник по об-ратния иск, че като добросъвестен продавач не дължи да възстановява на купувача това , което е получил по продажбения договор. Иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски (в т.ч. юрис-консултско възнаграждение ) за две производства.

         В отговор на Д.Д.Д. ( въззиваема страна по иска по член 108 от ЗС ) жалбата се оспорва с доводи , че фактите за негово владение са неотносими към предявеното основанието  – реституция и наследствено правоприемство, а в алтернатива са относими , но са правилно установени с оглед проведеното доказване ( чрез свидетелствата на С. П.и Н. Н. ) по въведеното в условията на евентуалност основание - придобивна давност . Изводите на съда по спора по член 108 от ЗС съответстват на недоказването на годно придобивно основание ( в т.ч посоченото при актуването на имота - по член 2,ал.1,т.2 от ЗОбС ) в полза на ответната ., на недоказването на фактите от основанието – давност ,в т.ч. осъществявана фактическа власт ( чрез посещения и полагане на грижи ) . Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

         Въззиваемият И.А.Ж. *** изразява чрез упълномощения си адвокат Д.Д. от ДАК становище за неоснователност на жалбата срещу решението по обратния иск. Иска присъждане на разноски за въззивното производство .

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите, изразени в отговора и в откритото заседание и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

         Обжалваното решение е постановено по исковете ( пасивно субективно съединени ) на Д.Д. срещу И.Ж. и Е.Ж.,*** , подпомагани от привлечения въззивник -  . град Добрич,  за право на собственост ( на едно само основание ) върху дял ( 1/*) от реална част от реституирана по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Д. и М. П.с решение № 14880/ 14.09.1993 г. на ОбС по земеделие , град Добрич в реални граници ( на имот с пл.№ *) земеделска земя на площ от 1,150 дка в землището на град Добрич, в местността „ Г. Б.” , заснета с изменената в 2014 г. кадастрална карта като имот с идентификатор № **на площ от 629 кв.м. и за осъждането на ответниците да предадат владението върху целия имот ( с идентификатор № **). Обжалваното решение е постановено и по иска с правно основание член 189,ал.1 от ЗЗД и член 191,ал.1 от ЗЗД на И.Ж. *** Добрич да върне получената цена от 9 488 лева, заплатените разноски от 697,77 лева по сключения между тях за същия имот договор за продажба от 19.06.2015 г. и разноските по иска по член 108 от ЗС .   

         С оглед ограничения въззив (и липсата на доводи срещу извършения от първоинстанционния съд инцидентен контрол за законосъобразност на административния акт – решението за възстановяване на земеделска земя в реални граници по член 14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ) следва да се приеме, че в полза на наследниците по закон ( един от които е наследодателката на въззиваемия Д. - С. Т. Д., починала през 1995 г. сестра на бившия собственик, съпруга Д. ) на Д. и М. П.е възстановено правото на собственост върху 1,150 дка земеделска земя в землището на град Добрич, в местността „ Г. Б.” . Позитивното решение , постановено в административно производство, по заявление на претендентите за права по член 10,ал.2 от ЗСПЗЗ , е необжалваем административен акт, чието конститутивно действие е проявено и по отношение

( заради изхода по проверката по член 17,ал.2 от ГПК ) на въззивника – О град Добрич . И при действието на ЗЕКНРБ ( отменен на 1.01.2001 г. с влизане в сила на ЗКИР ) и ППЗЕКНРБ записите в кадастралния план за гражданскоправния статут на един имот имат декларативно само действие. Ако в разписния лист ( а по аргумент за по – силното основание - в разписен лист към неодобрен план ) имотът е записан като притежание на трето лице , това не води до погасяване на правото на действителния собственик, както се е приемало в тогавашната съдебна практика ( например, Решение *49 от 25.11.1992 г. по гр.д.№ 982/1992 г. на ІV, г.о. на ВС ) . Следователно без значение е ,че в изготвения през 1995/1997 г. разписен лист към не-одобрения план за лозята липсва вписване на сънаследниците на Д. и М. П.като титуляри на възстановени права по член 10,ал.2 от ЗСПЗЗ относно имот със пл.№ * .

Неоспорени са фактическите изводи на районния съд, че обектът на реституцията – имот с пл.№ * по неодобрен кадастрален план на местността съответства на имоти с идентификатори № *и № *по одобрената през 2005 г. кадастралната карта и на образуваните от разделяне на първия ( имот с идентификатор № *) с одобреното през 2014 г. изменение на кадастралната карта два имота : с идентификатор № **( спорния по делото ) и с идентификатор № *( път ). Следователно по реституция , завършена с решението от 14.09.1993 г. на ОбС ( тогава ПК ) град Добрич сънаследниците на съпрузите Д. и М. П.се легитимират като съсобственици на голямото лозе от 1,150 дка . При смъртта ( на 25.03.1995 г. ) на праводателката С. Д.ищецът е придобил част от наследствения й дял – 1/* идеална част.

Няма никакво значение по въведеното от помагача – . град Добрич възражение за придобиване на имота от нея по давност как съсобственикът – въззиваемият Д. е упражнявал вещното си право - дали си е служил с имота , дали го е заграждал, декларирал с оглед облагане с данъци , дали е упражнил правото си да обжалва изменението на кадастралната карта относно имота . Значение има дали въззивната . е установила , както е твърдяла , владение върху реалната част от лозето, заснета в 2005 г. като имот с идентификатор № *( на площ от 806 кв.м.) и през 2014 г. като по – малкия по площ имот с идентификатор № **( на площ от 629 кв.м) в периода , следващ неговата реституция с оглед приложението на член 5,ал.2 от ЗВСОНИ .

Според свидетелствата на Н. Д. Н., В. А. Б.и Д. Й. Б.в миналото спорният имот бил ползван от Я. М.(  при условията на сключен с ГОНС, град Толбухин писмен договор от 29.03.1979 г. за наем съгласно доказателството на л.217 от делото)  на ДРС). Но най-малко преди 15 години ( спрямо 2016г.) , или още по-рано през 1998 г. ( както уточнил свидетелят Б. ) този наемател изоставил имота, поставената ограда била разрушена , „окрадена” , имотът запустял , буренясал, в него влизали домашните животни ( кокошки ) на един от съседите. Веднъж , неясно кога по време, както чул свидетелят Н. , служители на .та влезли , за да „ чистят това място”.  Свидетелят С. А. П. посочил, че наемателят Я. Мползвал имота до 1991- 1992 г., след това наследниците на Д. П. ( бай М.) единствени идвали „ от време на време ” , за да обират орехи и ябълки от насажденията в него .

Поначало незнанието на владелеца за това кой е действителният собственик на вещта няма отношение към субективния елемент на владението. Достатъчно е да има формирано намерение относно имота да го държи като свой , изразено чрез действия спрямо всички правни субекти. Но в слу-чая не са доказани по делото нито обективният елемент ( не е негово про-явление еднократното почистване от общински служители ) , нито субек-тивният елемент . Следователно след реституцията на имота .та не е установила самостоятелна фактическа власт с намерение да свои спорна-та част от лозето . Това обуславя извод ,какъвто е извел и първоинстанци-онният съд, че тя не е придобита по давност в общинска собственост, нито към издаването на акта № * от 13.05.2014 г. , нито към сключването на 19.06.2015 г. на договора за продажбата му на ответника И.Ж. по време на брака му с ответницата Е.Ж.. Въззиваемият Д. като съсобственик има право да ревандикира целия имот от тях. Обжалваното от помагача на ответниците решение ,с което исковете по член 108 от ЗС са уважени , е правилно и въззивният съд го потвърждава .

         С оглед изхода от главните искове , следва да се приеме, че .-та е сключила продажбения договор за чужд имот . Фактът за валидност на договора ( в т.ч. са спазването на установения в ЗОбС ред за разпореждане-то ) е от значение за делото ( отговорността на продавача по член 188 от ЗЗД възниква при неизпълнено задължение да прехвърли вещта ), но той не е бил спорен. Фактът за добросъвестността на продавача ( незнанието му, че имотът не му принадлежи ) е без правно значение за делото. Купу-вачътвъззиваем И.Ж. има вземания по член 189,ал.1 от ЗЗД за връщане на платената цена и разноските по договора, които според доказа-телствата по делото са в раз-мери съответно  9 488 лева и 697,77 лева ( 2х 303,33 лева + 72 лева + 10,11 лева + 9 лева ) и вземане по член 191,ал.1 от ЗЗД за разноските по съдебното отстранение от 61,50 лева . Решението по обратния иск и по разноските, присъдени на ищеца Ж. на основание член 78,ал.1 от ГПК в общ размер от 1 194,52 лева е също правилно и след-ва да се потвърди .

         При неоснователност на въззивната  жалба на . град Добрич като помагач по първоначалния иск и ответник на обратния иск ,тя дължи на основание член 78,ал.10 от ГПК разноски в полза на въззиваемия Д. ( ищец по първоначалния иск ) в размер от 700 лева ( платено възнагражде-ние за адвокат съгласно договора за правна защита и съдействие № * /20.04.2017 г. на л.26 от въз.д.) и на основание член 78,ал.1 от ГПК разноски в полза на въззиваемия Ж. ( ищец по обратния иск ) в размер от 200 лева ( платено възнаграждение за адвокат съгласно договора за правна защита и съдействие № * на л.24 от въз.д.).

         Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № *8 от 10.02.2017 г. на Доб-ричкия районен съд, постановено по гр.д.№ 4191/2015 година.       

         ОСЪЖДА . град Добрич ,ул. „ Б.” № * да заплати на Д.Д.Д., ЕГН: ********** *** разноски в размер от 700 ( седемстотин ) лева на основание член 78,ал.10 от ГПК за въззивното производство.

         ОСЪЖДА . град Добрич ,ул. „ Б.” № * да заплати на И.А.Ж., ЕГН: ********** *** разноски в размер от 200 ( двеста ) лева на основание член 78,ал.1 от ГПК за въззивното производство .

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                          2.