РЕШЕНИЕ
№112
гр.Добрич, 03.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на деветнадесети април през 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря С.Д. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №135 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3557/01.03.2017г., от СНЦ „А. за р. на ч. п. в Б.”, гр. Д., чрез адв.М.И., срещу решение №143/15.02.2017г. по гр.д.№3440/2016г.на ДРС, с което се ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.Я.Д. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед № 6/03.10.2016 г. на изпълнителния директор на „А. за р. на ч. п. в Б.”, със седалище и адрес на управление: гр. Д., пл. „С.” № *, с която трудовото правоотношение между страните, на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 192, ал. 1 от КТ, чл. 186 и чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ, както и чл. 330, ал. 2, т. 6 от с.з., (поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение”), е прекратено, и се ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ М.Я.Д. с ЕГН ********** *** на заеманата от него до момента на уволнението длъжност: „Зооинженер-селекционер”.
Решението счита за неправилно необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, в противоречие със събраните доказателства. Неправилно и незаконосъобразно съдът приел, че наказанието е наложено в нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ при наличие на препращане към други документи и въпреки установяването от събраните доказателства, вкл.обясненията на ищеца, че се касае за взети 267бр.млечни проби на 30.08.2016г. от фермата на ЗП-П. Д. от гр.А.. Изразява несъгласие с изводите на съда за препятстване възможността на уволнения да организира защита си, за невъзможност да се прецени спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание . Излагат се подробни доводи по същество на спора относно извършване на нарушение на трудовата дисциплина от ищеца и санкционирането му при спазване разпоредбата на чл.193 от КТ. Анализират се подробно доказателствата по делото и се извежда извод за несъответно на трудовите задължение поведение на ищеца, за противоречие на съдебния акт със събраните доказателства . Изразява се несъгласие с изводите на съда и относно липсата на системност при извършване на нарушенията. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от М.Я.Д. с доводи за нейната неоснователност, както и правилност на обжалваното решение. Споделя изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на чл.195 от КТ като счита и, че не е налице системно нарушение на трудовите задължения. Иска потвърждаване на решението.
Решението е обявено на 15.02.2017г., а въззивната жалба е подадена на 01.03.2017г., т.е.в срока по чл.259 ал.1, вр.чл.315, ал.2 от ГПК, от страна, ответник в първоинстанционното производство, с право и интерес да обжалва неизгодното за нея решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
Атакуваното решение е постановено по предявени от М.Я.Д. с ЕГН ********** ***, срещу СНЦ „А. за р. на ч. п. в Б.”, със седалище и адрес на управление: гр. Д., пл. „С.” № *, представлявано от изпълнителния директор А. Г. Й., два обективно съединени иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ: за отмяна като незаконосъобразна на заповед №6/03.10.2016г. на представляващия ответното сдружение, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ, считано от 03.10.2016 г.; и за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „Зооинженер-селекционер”.
Според твърденията в исковата молба, с трудов договор №001/27.10.2009г. ищецът бил назначен на длъжността „зооинженер”. На 03.10.2016г- получил заповед №6/03.10.2016г. , с която трудовият му договор бил прекратен поради наложено дисципилинарно наказание. В заповедта било посочено като основание за уволнението грубо нарушаване на трудовата и технологична дисциплина, вследствие, на което е допуснал да бъдат развалени и негодни за изследване 267 млечни проби, което е довело до нанасяне на сериозни материални и финансови щети на Асоциацията. Наказанието било наложено въз основа на доклад на Г. С. Т.-зооинженер селекционер в Асоциацията, веднага след който ищецът дал писмени обяснения, че по никакъв начин не е нарушил трудовата и технологичната дисциплина. По повод твърденията за развалени проби също дал обяснения. Въпреки депозираното обяснение, без да предяви събраните материали по дисциплинарното производство и без да извърши проверка дали ищеца е извършил визираното нарушение, работодателя се доверил изцяло на служителя Г. С. Т. и издал заповед за дисциплинарно уволнение. Незаконосъобразността на заповедта се обосновава с липсата на яснота относно мотива за налагане на дисциплинарно наказание- какво точно е грубото нарушаване на трудовата и технологична дисциплина, в следствие на което е допуснал да бъдат развалени и негодни за изследване 267млечни проби и нанесени сериозни материални и финансови щети.
В първото по делото открито съдебно заседание, по реда на чл.143 от ГПК ищецът уточнява и, че на 03.10.2016г. устно бил поканен от Г. С., който му бил пряк ръководител, да даде обяснения за взети на 30.08.2016г. проби.
Ответникът оспорил иска като неоснователен с твърдения за многократно допуснати дисциплинарни нарушения от ищеца, за които бил санкциониран с други дисциплинарни наказания. Във връзка със сега наложеното му наказание били извършени необходимите проверки и констатации, поискани обяснения от ищеца, както и от друго лице. Излага се, че ищецът имал задължение да взема от фермите млечни проби, както и да проверява пробите дали са с консервант или не, годни ли са или не, съответно да носи събраните проби в лабораторията за изследване, като негова била отговорността за състоянието на занесените в лабораторията проби. Независимо от устното нареждане на изпълнителния директор при вземане на проби от ферми, в близост до лабораторията в с.Ч. същите да се оставят направо в лабораторията, а не да се носят в склада в гр.Добрич, при вземане на проби на 30.08.2016г. от фермите в гр.А./на 30км. От лабораторията/ ищецът не ги занесъл в лабораторията , а ги докарал в склада в гр.Д. Пробите били откарани в лабораторията на 08.09.2016г. заедно с други, вече събрани. На 06.09.2016г. изпълнителния директор констатирал, че взетите от ищеца проби от фермата на П. Д. от гр.А. са пресечени. Обадил се незабавно на Г. С., който констатирал същото. Г. С. информирал ищеца, че има проблем с пробите. Вместо да отдели пресечените проби, на 07.09.2016г. ищецът ги натоварил заедно с други проби в автомобила за транспортирането им до лабораторията. На 30.09.2016г. от лабораторията било изпратено уведомление във връзка с получените на 08.09.2016г. проби, а именно, че 267бр. от тях, взети от фермата в гр.А. на П. Д., са в много лошо състояние, пресечени, непълни и негодни за изследване. В следствие на недобросъвестното поведение на ищеца, за асоциацията настъпили финансови загуби тъй като било заплатено на лабораторията за изследване на пробите без да има резултат от изследване. Резултатите от изследванията били важни за фермерите, тъй като по тях следели за здравословното състояние на животните и определяли начина им на хранене.
С атакуваното решение предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ е уважен по съображения на районния съд, свеждащи се до незаконност поради нарушение на чл.195 от КТ – не мотивиране на заповедта.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск. При проверка на решението във връзка с релевираните в жалбата пороци, въззивният съд намира същото за правилно по следните съображения:
Безспорно е, установява се и от представения трудов договор №1/27.10.2009., че между страните е съществувало валидно възникнало при условията на чл.70, ал.1 от КТ във вр. с чл.71, ал..2 от ГПК трудово правоотношение, по силата на което ищеца е заемал длъжността „зооинженер” при СНЦ”***** в Б.”. Не е спорно, установява се от събраните писмени и гласни доказателства, че трудовите задължения на ищеца са включвали и вземането на млечни контроли/проби/ от животните във фермите от региона. Според св.Е.А.Й., служител в асоциацията, млечните контроли/проби/ са два типа – „А” и „Б”, като проба „Б” се взема от самия фермер, а проба „А”- лично от селекционера. Свидетелите Е.Й., З. М. Д./бивш понастоящем служител в Асоциацията и съпруга на ищеца/, св. Г. С. Т./служител в Асоциацията/ и св.Й. Н. Я./в гражданско-правни отношения с Асоциацията/, установяват и, че и двата типа млечни проби се вземат в шишенца, в които се слага консервант, осигуряващ запазване качеството на млякото около 10-15дни. Шишенцата с млечни проби се съхраняват в дървени сандъци/по 60броя в сандък/, а самите сандъци в гаража на изпълнителния директор, който асоциацията използвала като склад. Два пъти месечно според св.Д. млечните проби се носят за изследване в лабораторията в с.Ч., обл.С.. На 30.08.2016г. ищецът, заедно с колегите си - св. Е.Й. и св.З. Д., посетили фермата на ЕТ „М.” с.К., след това фермата на П. Д. в гр.А. и накрая фермата на Е. У. в същия град. Ищецът вземал млечните проби, а двете свидетелки проверявали наличността на животните. Млечните контроли от фермата на П. Д. в гр.А. били от тип „Б”/т.е. шишенцата се пълнят от самия фермер/. Според св. Е. Й. ищецът отворил взетите куфари с проби от фермата на П. Д., и проверил едно-две шишенца за консистенцията на млякото и количеството в шишенцето. Сандъците с пробите транспортирали до склада в гр.Добрич.
Според свидетеля Г. С. на 06.09.2016г., почивен празничен ден, по телефона му се обадил изпълнителния директор Й. и го помолил да отиде в склада на Асоциацията, където се съхранявали взетите проби. Там му показал няколко куфара с проби и го попитал от къде са. Разбрали, че са от А. по листа в тях. Поискал да ги разгледат заедно и констатирали, че пробите са твърди, млякото в тях не се движи. Прегледали и куфарите с проби от други ферми-те били в течна консистенция. По повод възложената му от изпълнителния директор проверка, още същият ден свидетелят се обадил на ищеца и му казал, че има проблем с пробите на П. от А.. Ищецът бил извън града, провели разговор на другият ден- 07.09.2016г.. Ищецът му обяснил, че пробите са взети на 30 август ,че не може да каже защо са развалени, че ще провери. Според свидетелят Савов, чисто математически пробите били в срока на годност и няма обяснение за състоянието им. Според св.Й. Я. на 07.08.2016г. заедно с ищеца посетили склада. Ищецът отворил един куфар от по-малките и един куфар от по-големите, разклатил пробите и свидетелят видял, че „течността мърда”, което значело, че са добре, но не разбрал от коя ферма са отворените куфари. Двамата натоварили всички куфари от склада и на 08.09.2016г. свидетелят ги транспортирал до лабораторията. Не е спорно, че млечните проби от фермата на П. Д. от г.А. също са транспортирани. В този смисъл и списъка на млечните проби изх.№50/08.09.2016г., подписан от св.Г. С., изпратените в ЛИК при „Д.-****” ЕООД с.Ч. за физико-химичен анализ /въпреки констатацията според показанията на самия свидетел, че са развалени/. С писмо изх.№2286 и дата на съставяне 30.09.2016г., подписано от ръководител на ЛИК Б.С./без данни за дата на получаването му от Асоциацията/, лабораторията информира, че получените 267бр. проби от фермата на П. Д. от г.А. са в много лошо състояние, пресечени, непълни и негодни за изследване и за тях няма да има резултат. С идентично съдържание е и представения протокол, подписан от ръководител ЛИК Бахар С., без датата на съставяне.
Не е спорно, ищеца признава/с.з. от 16.01.2017г./, че са му искани обяснения във връзка с взетите на 30.08.2016г. проби. Към трудовото му досие са приложени такива в писмена форма с дата на съставяне 03.10.2016г., съдържащи обстоятелства, че на 30.08.2016г. са взети от фермата 4,5 куфара пълни, че пробите са напълнени няколко дни по-рано, че на 07.09.2016г. с колегата си Й. Я. ходили да проверят и при прегледа на 4-5 куфара не установили развалени проби, че куфарите са занесени на 08.09.2016г. в лабораторията. Представени са по делото и обяснения в писмен вид, дадени на същата дата и от Й. Я., съвпадащи с показанията му като свидетел.
На същата дата 03.10.2016г. е издадена заповед №6/03.10.2016 г. на изпълнителния директор на „А. за р. на ч. п. в Б.”, с която му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ, т.е.поради системни нарушения на трудовата дисциплина/т.3/ и поради други тежки нарушения на трудовата дисциплина/т.7/.
Като фактическо основание за налагане на наказанието е посочено „поредно грубо нарушаване на трудовата и технологична дисциплина, вследствие, на което е допуснал да бъдат развалени и негодни за изследване 267 млечни проби, което е довело до нанасяне на сериозни материални и финансови щети на Асоциацията”. Налице е в заповедта и препращане към „сигнал/писмен документ/, подаден от Г. С. Т.-зооинженер-селекционер”. Към трудовото досие на ищеца са приложени два документа с автор Г. С.- доклад рег.№43/17.08.2016г. и доклад рег.№52/14.09.2016г., но нито се твърди, нито се установява, че въпросните документи са доведени до знанието на ищеца, за да се приеме, че същите са източник на мотиви за налагане на дисциплинарното наказание. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, но който е бил известен на работника или служителя/така решение № 377 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2010 г., IV г. о., ГК/.
Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника или служителя. Дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта/чл.195 ал.3 КТ/, в случая по признание на ищеца 03.10.2016г. Правната последица от налагането на наказанието е прекратяване на трудовото правоотношение и тя настъпва от момента на връчване на заповедта за налагане на наказанието “уволнение”. Текстът на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ съдържа изисквания за формата/писмена/ и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За да има писмената заповед адекватно на законовите изисквания съдържание, в нея трябва да е описано с обективни и субективни признаци конкретното нарушение, да е посочено времето на извършването му, вида на наложеното наказание и правното му основание. В случая заповедта няма адекватно на законовите изисквания съдържание, защото не съдържа подробно изложение на фактите, представляващи уволнително основание, с оглед на които е дадена правната квалификацията по чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде мотивирана по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. От съдържанието на процесната заповед не става ясно нито кога, нито какви конкретни нарушения на трудовата и технологичната дисциплина са допуснати от служителя във връзка с вземането на млечни контроли или какви контролни функции не са упражнени, доколкото става ясно, че млечните контроли от фермата на П. Д. в гр.А. са били от тип „Б”/т.е. шишенцата се пълнят с мляко от самия фермер/. Нарушението трябва да е ясно от обективна страна – какви точно действия е извършил в нарушение на трудовата и технологичната дисциплина служителят, респ. какво е бил длъжен да извърши, но не го е сторил. Става ясно единствено резултата - развалата на 257 млечни проби и видно от обясненията на ищеца, и за него не е имало съмнение, че става въпрос за 267 млечни проби, взети на 30.08.2016г. от фермата на П. Д. в гр.А., но това не обосновава извод за яснота относно конкретните действия или бездействия, съставляващи дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 и чл.187 от КТ, за което е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание. Щом в заповедта нарушението, санкционирано с дисциплинарно уволнение, не е индивидуализирано съобразно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, при липсата и на надлежно препращане към друг акт, съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на уволнението-имал ли е наказания служител трудово поведение, адекватно на изискуемото или не.
Следователно при липсата на релевирано в заповед № 6/03.10.2016г. нарушение съобразно нормата на чл.195, ал.1 от КТ следва да се направи извод, че уволнението не произтича от определена правно значима причина, т.е. че уволнението е незаконосъобразно. Констатираното нарушение на чл.195 ал.1 от КТ представлява абсолютно основание за отмяна на заповедта без да се разглежда спора по същество.
Предявения иск за отмяната на същата заповед е основателен и следва да бъде уважен, респ. решението на първоинстанционния съд по този иск следва да бъде потвърдено. Основателен е и обусловеният от него иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Решението на първоинстанционния съд и в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, в полза на въззиваемия, заел позицията на ищец в първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в удостоверения с представения договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 12.04.2017г. в размер на 600лева.
С оглед гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №143/15.02.2017г. по гр.д.№3440/2016г.на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА СНЦ „А. за р. на ч. п. в Б.”, със седалище и адрес на управление: гр. Д., пл. „С.” № *, ДА ЗАПЛАТИ на М.Я.Д. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 600лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.