Р Е Ш Е Н И Е

 

   120    , гр. Добрич, 09.05.2017 г.

 

            ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПЕЕВА

             ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

При участието на секретаря П.П., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 158 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

            Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 4583/16.03.2017 г., подадена от процесуалния представител на ответника „***“ гр. Добрич против решение № 182/ 28.02.2017 г. по гр. д. № 2983/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, в частта му, с която е било признато за незаконно и било отменено уволнението на ищеца Ж.А.С., извършено със Заповед № РД – 09/248/07.09.2016 г.и наказанието, наложено със Заповед РД 11 № 57/ 07.09.2016 г. и са били отменени заповедите като незаконосъобразни, с което ищецът е бил възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението и ответникът е бил осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 847. 65 лв., както и в частта на осъждането и да заплати на ищеца сторените от него съдебно – деловодни разноски. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната като незаконосъобразно и неправилно, като въззивният съд, по съществото на спора, отхвърли претенцията като неоснователна. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението е частично недопустимо, а в другите му части – незаконосъобразно и необосновано. Произнасянето на съда по иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която не е посочена цена на иска, а също така претенцията била предявена за ненастъпил период. Размерът на претенцията бил определен като преждевременно предявен, тъй като обезщетението следвало да бъде присъдено до датата на предявяване на исковата молба в съда, а не до датата на приключване на устните състезания. По тази претенция се настоява за обезсилване на решението като процесуално недопустимо. По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ решението било постановено в разрез със съдопроизводствените правила. Незаконосъобразни били изводите на съда, че обясненията на ищеца били представени след срока /и като такива преклудирани/, без да съобрази доводите за грешка, тъй като обясненията на  ищеца и на лицето *** били разменени по двете образувани съдебни производства, инициирани от тях против наложеното на вссеки от тях дисциплинарно наказание „уволнение“. Неправилни били изводите на съда, че ищецът не би могъл да извърши вмененото му нарушение на трудовите задължения, тъй като бил в отпуск. Най – сетне необосновани били изводите му, че наложеното дисциплинарно наказание било несъразмерно тежко. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на ищцовата претенция за признаване незаконността на уволнението.

            С първоинстанционното решение е отхвърлена претенцията на ищеца за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, за разликата над уважения от съда размер от 3 847. 65 лв. до предявения такъв от 4 698. 78лв. и за периода от 14.02.2017г. до 07.03.2017г.  включително, в която му част решението не е било обжалвано от ищеца, поради което не подлежи на въззивен контрол.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението.

Съдебното решение е било обявено на 28.02.2017 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 315 ал. 2 от ГПК, от лице, разполагащо с правен интерес да атакува неизгоден за него съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ж.А.С. ***, с ЕГН **********, против „***“ гр. Добрич, ул. „***“ № 24, с ЕИК ***, за признаване незаконността на уволнението му, извършено със Заповед № РД – 09/ 248/ 07.09.2016 г. и налагането на дисциплинарно наказание със Заповед РД 11 № 57/ 07.09.2016 г. и за отмяна на двете заповеди като незаконосъобразни, за възстановяване на длъжността „Шофьор на линейка“, която е заемал преди уволнението и за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на по 783. 13 лв. месечно за срок от шест месеца, считано от датата на уволнението. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът е заемал длъжността „Шофьор на линейка“ при ответника и до този момент нямал налагани дисциплинарни наказания. На 07.09.2016 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение за това, че на 18.07.2016 г. при зареждане на поверения му автомобил – линейка с ДК№ *** не са постъпили 17 л. гориво, което обстоятелство било констатирано с протокол № 30907/ 2016 г. на EUROGPS и получено в ЦСМП с писмо № 26 – 00 – 1574/ 26.08.2016 г.на Зам.- министъра на здравеопазването и протокол № 387 на комисията за проверка на наличността на гориво. Ищецът твърди, че въпросното отчитане по GPS не представлява годно доказателствено средство и не установява, че въпросното количество гориво не е постъпило в резервоара на автомобила, респективно е било присвоено от ищеца. Независимо от това, въпросните 17 л. гориво били заплатени от него и от лицето ***, като при счетоводното отчитане за м.07.2016 г. липси на гориво не били установени. Ищецът отрича да е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, а ако се приеме, че такова все пак е било извършено, то степента на неговата тежест била невисока, липсата била на ниска стойност и не увреждала интересите на работодателя и не уронвала доброто му име, поради което налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание било несъразмерно тежко. Допълнително излага твърдение, че в длъжностната му характеристика липсвали вменени му задължения относно зареждането на гориво и системата за неговото отчитане. Настоява се за уважаване на претенциите, като уволнението му бъде признато за незаконно, бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди това, както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа за срок, не по – голям от шест месеца, в размер на брутната му работна заплата в размер на 783. 13 лв. за всеки месец, считано от 07.09.2016 г. Претендирани са разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ЦСМП гр. Добрич, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на  основателността на заявените претенции с възражението, че установяването на липси на гориво чрез използване на GPS – система е уредено с Договор № РД – 11 – 95/ 22.07.2014 г., наличието на тази система за отчитане е сведена до знанието на водачите на МПС, включително и на ищеца. Следователно това била единствената възприета от Министерство на здравеопазването система за регистриране и отчитане на зареденото гориво. Фактът на плащане на въпросното гориво представлявал признаване на липсата му. Липсващото количество гориво не било малко като стойност и сочело на присвояването му от длъжностно лице, натоварено да го пази. В процедурата по налагане на дисциплинарно наказание ищецът дал обяснения, че по това време бил в отпуск, поради което бил взет от дома си от своя колега ***, което по естеството си било утежняващо отговорността му обстоятелство. По отношение на иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от ГПК се сочи недопустимостта му като преждевременно подаден и за период от време, за които не е предварително определен. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

            По силата на трудов договор № 6/ 02.01.1995 г. ищецът заемал длъжността „Шофьор на линейка“ в ЦСМП гр. Добрич. Съгласно т. IV от длъжностната му характеристика, препис от която е представена от самия ищец, той носи материална и финансова отговорност за повереното му МПС и ГСМ /гориво и смазочни материали/. Брутната му работна заплата възлиза на 783. 13 лв., видно от приложения фиш за работна заплата за м.08.2016 г.

            На 18.08.2016 г. ДЗЗД „***“ изпратило до Министерство на здравеопазване становище за непълно зареждане на санитарен автомобил. По силата на договор от 22.07.2014 г. въпросното дружество извършва редовни проверки за установяване на злоупотреби с гориво в санитарните автомобили на МЗ, които се извършват на база на данните от GPS – устройствата, монтирани в автомобилите. При анализ на данните от GPS  - системата Telemedicine за превозното средство „Volkswagen Trаnsporter  с ДК№ *** КН е установено, че подаденото зареждане по фактурата не е изцяло влязло в резервоара. На 18.07.2016 г. по фактура е отчетено зареждането на 42 л. гориво, а според нивомера на резервоара са постъпили 25 л. GPS – устройството със сериен № *** било изправно, като към писмото дружеството е представило Приложение № 1 и изображение на анализа на самата система. Въз основа на това писмо Министерство на здравеопазването е уведомило ЦСМП гр. Добрич с писмо, вх. № 376/ 31.08.2016 г. и е било разпоредено извършването на проверка. Представен е и Протокол за изготвени справки към услуга GPS – Smart Tracker- „Контрол на горивото“  за м.07.2016 г., съобразно който на 18.07.2016 г. са били отчетени злоупотреби с гориво за МПС с ДК№ *** КН и с ДК№ ***.  Приложена е и детайлна справка относно зареждането/ източването на гориво от въпросните МПС, на коя бензиностанция е било същото, какво количество гориво е било напълнено, съответно фактурирано, както и справката за гориво – пробег, подробна. Въз основа на уведомлението от страна на Министерство на здравеопазването, работодателя е назначил комисия, която е извършила проверка на наличността на гориво в автомобил с ДК№ *** КН. Видно от протокол № 387/ 01.09.2016 г., на 14.07.2016 г. наличността на гориво в резервоара на автомобила е 80 л., а 18.08.2016 г., към момента на зареждането нетното му количество е било 55. 96 л. По фактура са били заредени 42 л. При сумиране наличното нетно количество гориво и зареденото по фактура е получен резултат от 97. 96 л., при вместимост на резервоара – 80 л. Тези данни са били съпоставени с данните в становището, изпратено от ДЗЗД „***“, че нивомерът на горивото в резервоара е отчел 25 л. при фактурирани като заредени 42 л., т. е. 17. 96 л. гориво не е постъпило в резервоара, което ответства на счетоводните данни.       

Страните по делото не спорят, че към 18.07.2016 г. Ж.А.С. е ползвал платен годишен отпуск, разрешен му от работодателя със Заповед № РД – 10 – 346/ 28.06.2016 г.

Ищецът е дал писмени обяснения, вх. № 358/ 23.08.2016 г. на ЦСМП гр. Добрич, в които е посочил, че на 18.07.2016 г., по време, през което бил в отпуск, с колегата си *** отишли да заредят линейка с ДК№ *** , чийто резервоар заредили догоре с гориво. Следователно обясненията на ищеца са били дадени именно с процесното вменено му дисциплинарно нарушение. Не е необходимо поканата за изслушване да бъде в определена форма и да бъде предшествана от някакъв формален акт по откриване на дисциплинарно производство или от уведомление, че се открива такова производство. Безспорно е, че субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. След като такива обяснения са поискани, което може да се установи от представянето им, следва да се приеме, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено, в този смисъл решение № 290 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2013 г., III г. о.

            В подкрепа на своите твърдения ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства посредством разпита на свидетелите *** и Росен Желязков И..

            Св. ***, който е зареждал горивото в линейката на въпросната дата, е посочил, че в около 16.00 ч. – 16.30 ч.. отишли заедно с Ж.А.С. да бензиностанция на „Петрол“, на която обикновено ходели и която била най – близо и най – удобна. Заредили 42 л. гориво. Едва след около месец и повече им съобщили, че 17 л. гориво не са постъпили в резервоара. Това било невъзможно, тъй като не са носели туби, а и на самата бензиностанция имало камери. Изразил е становище, че уволнението, неговото и на ищеца, било умишлено, за да се освободят работни места за други хора, близки до ръководството на ЦСМП. Вътрешните правила изисквали при зареждане на гориво да присъстват двама шофьори. Твърдял, че GPS – системата била невярна и отчитала грешно.

Св. И., колега на ищеца, е заявил, че последният, заедно със св. ***, били обвинени, че са взели гориво. Автомобилите имали норми, при които зарежданията и километрите трябвало да равнят. При тях тези стойности равнели и по документи се установявало, че гориво не липсва.

На 07.09.2016г. трудовото правоотношение на ответника е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в Заповед РД № 09/248/07.09.2016г. на Директора на ЦСМП Добрич е посочено правно основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ и наложено наказание „уволнение”. Със Заповед РД11 № 57/ 07.09.2016 г. работодателят е наложил на Ж.А.С. дисциплинарно наказание  „уволнение”, за това, че на 18.07.2016 г. при зареждане на гориво на поверения му санитарен автомобил - линейка с ДК№ СА 01-43, не са постъпили 17 л. гориво, което обстоятелство е констатирано с Протокол № 30907/ 2016 г. на ЕURO GPS и получено с писмо в ЦСМП № 26-00-1574/ 26.08.2016 г. на Зам. - министъра на здравеопазването и протокол № 387 на Комисията за проверка на наличността на гориво.

По делото е приложена квитанция от 09.09.2016 г., видно от която ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 16.70 лева, като вписаното основание за плащане е „възстановена липса на гориво”.

            При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от Ж.А.С. против „***“ гр. Добрич при условията на обективно съединяване претенции черпят правното си основание от нормата на чл. 357, вр. чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, щото по своето естество представляват трудов спор между ищеца – работник, и работодателя - ответник, за отмяна на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение поради налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, за възстановяване работника на длъжността, която е заемал преди уволнението и за заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово месечно възнаграждение за времето, през което е останал без работа. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ и броим от датата на връчване на уволнителния акт, предвид което подлежи на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да участва в процеса, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение възраженията на ответника, релевирани още в първоинстанционното производство и развити също във въззивната жалба, че исковата претенция с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от ГПК е преждевременно подадена, то тези възражения се ценят от Окръжния съд като неоснователни. В молба, рег. № 18372/ 03.11.2016 г. ищецът е уточнил тази си претенция, индивидуализирайки размера на брутното си трудово възнаграждение за месец, както и периода, за който я предявява и който период /от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение до датата на влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на работа/ е ограничен по силата на закона за не – повече от шест месеца. Именно така е докладвал иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ първоинстанционният съд и се е произнесъл с решението си. Действително максималният шестмесечен срок, за който се търси обезщетение по чл. 225 от КТ, не е бил изпълнен към момента на предявяване на исковата молба в съда, но частичното му изтичане е било съобразено от Районния съд, уважавайки тази претенция за периода от незаконното уволнение до датата на приключване на устните състезания. В тази връзка въззивната инстанция намира оплакванията на въззивника за процесуална недопустимост на съдебния акт за неоснователни.

            Относно правилността на атакуваното решение, Окръжният съд взе предвид следното:

В своето решение Районният съд е приел, че в производството по налагане на най – тежката дисциплинарна санкция работодателят е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл. 193 от КТ, тъй като не е поискал, не е изслушал и не е приложил предварително писмените обяснения на работника за вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, поради което уволнението е незаконосъобразно на формално основание - поради нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ.

Освен това е приел, че процесното нарушение на трудовата дисциплина е квалифицирано от работодателя като такова  почл.187, т.9 КТ и по чл. 187, т.10 КТ, при твърдение за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина – чл. 190, ал.1 т.7 КТ. От мотивите на първоинстанционното решение не може да се направи извод, дали Районният съд приема, че Ж.А.С. е извършил или не вмененото му дисциплинарно нарушение, но достига до извода, че дори и да е извършено, то то не е било извършено с предварителен умисъл, не била налице системност, имало инцидентен характер, за работодателя не са настъпили каквито и да било неблагоприятни последици, в т.ч. да са причинени материални щети, увреждане на имущество, затруднения в работата и пр., поради което първостепенният съд приел, че дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено на ищеца със заповед РД11 № 57/ 07.09.2016 г., на Директора на „*** - Добрич” било несъразмерно тежко с извършеното от него нарушение, поради което уважил ищцовата претенция за признаване незаконността на уволнението и като последица – и акцесорните претенции с правно основание чл. 344 ал.1  т. 2 и т. 3 от КТ.

В тази връзка въззивната инстанция намира следното:

Ищецът е изложил в исковата си молба конкретни твърдения за незаконосъобразността на уволнението си, а именно: че не е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, че данните и протоколите от GPS – системата не са в достатъчна степен достоверни и не съставляват годни доказателствени средства за установяване на извършено нарушение и че дисциплинарното наказание е несъразмерно на тежестта на извършеното нарушение. С допълнителна молба преди отпочване на процедурата по чл. 131 ал. 1 от ГПК е посочил, че съгласно длъжностната му характеристика не му е вменено задължение да отговаря за зареждането и отчитането на гориво в линейката. До първото по делото заседание включително ищецът не е твърдял, че в производството по налагане на дисциплинарно наказание е допуснато нарушение на чл. 193 от КТ, че не са му били изискани и не е дал писмени обяснения пред работодателя. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава /в този смисъл изрично решение № 156 от 6.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2010 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Следователно изводите на първоинстанционния съд, че следва да признае уволнението на ищеца за незаконно на формално основание, поради нарушение процедурата по чл. 193 от КТ, при положение, че последният не е релевирал такова основание за незаконност на уволнението, са неправилни.

Съобразно изложените в исковата молба възражения относно законосъобразността на уволнението, които определят правната и фактическа рамка на спора, ищецът е заявил следното: че отчитането чрез GPS – система на зареждането на гориво на линейката не представлява годно доказателствено средство, горивото било заплатено от него и от ***, а в край на м. 07. 2016 г. при счетоводното отчитане на гориво на поверения му автомобил не е била  констатирана липса. В молба, рег. № 18373/ 03.11.2016 г. ищецът е изложил допълнително основание за незаконност на уволнението, а именно, че в длъжностна характеристика липсват задължения относно зареждането с гориво и системата за отчитане на горива. Основното му твърдение е било в насока, че не е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, а евентуално, ако съдът приеме, че такова е допуснато – че наложената най – тежка дисциплинарна санкция не ответства на тежестта на нарушението – имуществото било на ниска стойност, не увреждало в изключителна степен интересите на предприятието и не уронвало доброто му име.

 В тази връзка Окръжният съд намира, че е обвързан с изложените от ищеца твърдения и следва да съобрази законността на уволнението единствено съобразно тези основания.

Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност. Дисциплинарната отговорност е лична - работникът отговаря за допуснато лично виновно неизпълнение на задълженията. Всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 от КТ. Обемът на трудовите задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - това са задълженията, които работникът се е задължил да извършва по трудов договор при спазване на трудовата дисциплина. Видно от т. IV на длъжностната характеристика на длъжността „Шофьор на линейка“, заемана от ищеца, той носи материална и финансова отговорност за повереното му МПС и ГСМ /гориво и смазочни материали/. Макар и общо формулирано, това задължение, за материална и финансова отговорност за горивото на санитарния автомобил, е било вменено в тежест на ищеца.

По отношение на твърдението, че данните от GPS – системата не представляват годно доказателствено средство за извършеното нарушение,  Окръжният съд намира следното:

По реда на чл. 131 от ГПК ответникът е представил към отговора на своята искова молба писмени документи, изходящи от трети лица: становище от ДЗЗД „***“, ведно с приложение № 1 към него и изображение на анализа на – GPS - системата до Министерство на здравеопазването и писмо от последното до ЦСМП гр. Добрич. Автентичността и истинността на тези документи, представени от ответника, не е била оспорена по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК. Приложен е Протокол № 387/ 01.09.2016 г., изготвен от назначена от работодателя комисия, която е констатирала злоупотреба с гориво в размер на 17. 96 л. за автомобила, управляван от ищеца. Това писмено доказателство също не е било оспорено от ищеца.

Съобразно разпределението на  доказателствената тежест, ответникът – работодател следва да докаже законността на уволнението, като установи извършването на нарушението на трудовите задължения от страна на ищеца. В настоящия случай това е сторено посредством представените писмени доказателства, които, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност сочат, че на 18.07.2016 г. Ж.А.С. е осъществил нарушение на трудовите му задължения, вменени му с длъжностната му характеристика, като е допуснал разлика от 17 л. между действително зареденото /25 л./ на МПС с ДК№ *** КН и фактурираното като заредено /42 л./. Обстоятелството, че към момента е ползвал платен годишен отпуск, не оказва влияние върху този извод. Оплаквания в тази насока не са изложени в исковата молба.

Ангажираните от ищеца гласни доказателства не са в състояние да опровергая горните изводи. Св. *** *** е наказан за същото дисциплинарно нарушение посредством налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което неговите показания се ценят като необективни и депозирани в подкрепа на ищцовите твърдения

Св. И. не е очевидец на обстоятелствата във връзка с осъществяването на дисциплинарното нарушение. Твърденията му, че било невъзможно ищецът и св. *** да са заредили по – малко количество гориво от отчетеното, тъй като всеки автомобил имал норма и в края на съответния месец количеството заредено гориво и пробег километри равняло. Действително по делото не се установява наличие на преразход, но в конкретния случай равнят показателите на действително постъпилото в резервоара на санитарния автомобил гориво и извършения от него пробег в километри. Въпросните 17 л. гориво обаче не са постъпили в резервоара на превозното средства. Те единствено са били фактурирани като закупени, но GPS – системата е отчела, че те не са постъпили в автомобила. Най – сетне от данните в протокол № 387/ 01.09.2016 г. от проверката на назначената от работодателя комисия става ясно, че  както счетоводните данни, така и изложените в становището от ДЗЗД „***“ и данните от GPS – устройството на линейката съвпадат напълно в насока, че 17. 96 л. гориво липсват. Това е наложило и заплащането им от ищеца и св. ***.

Това са фактите и обстоятелствата, изложени от работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и въз основа на тях се преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Дори те да са квалифицирани неправилно от работодателя, неправилната правна квалификация не влияе върху законосъобразността на уволнението.

Предвид всички тези съображения въззивната инстанция намира за установено, че Ж.А.С. е осъществил състава на вмененото му нарушение на трудовите задължения.

Ищецът заявява твърдение за несъразмерност на наложената най – тежка дисциплинарна санкция „уволнение“ спрямо самото нарушение, тъй като стойността на липсващото гориво е невисока, не уврежда сериозно интересите на работодателя и не уронва доброто му име. Районният съд е възприел тези твърдения за основателни.

Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение. При преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя.

Действително, предмет на дисциплинарното нарушение е липсата на 17 л. гориво, чиято стойност е невисока. В този случай Окръжният съд счита, че не единствено ниската стойност на имуществото на работодателя е релевантна за определяне тежестта на нарушението. Ищецът е шофьор на линейка в „***“ гр. Добрич. Дейността на работодателя е с висока степен на обществена значимост – оказване на незабавна медицинска помощ на граждани в спешни случаи. Възможните неблагоприятни последици за работодателя биха били далеч по – сериозни от ощетяването на имуществото му със 17 л. гориво, ако точно поради тяхната липса санитарният автомобил не е в състояние да достигне до отдалечена точка на града и да се отзове на сигнал за оказване на спешна медицинска помощ. Това би могло да доведе до сериозни, неизмерими, дори фатални последици, а същевременно – и до сериозно увреждане на авторитета на ответника – работодател. Поради тази причина Окръжният съд счита, че извършеното от ищеца нарушение на трудовите задължения е достатъчно тежко, за да предпостави налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. В този смисъл изложените от ищеца основания за незаконност на неговото уволнение и за неговата отмяна не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Претенцията с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

В резултат от произнасянето по главния иск в насока неговата неоснователност, като неоснователни следва да бъдат съобразени и акцесорните претенции  с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ, за възстановяване ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението, както и за осъждането на ответника – работодател да му заплати обезщетение, изчислимо въз основа на месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца, за периода за оставането му без работа, считано от датата на уволнението до датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Районният съд, уважавайки ищцовите претенции изцяло, е постановил един незаконосъобразен и неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като въззивният съд се произнесе по съществото на спора, отхвърляйки исковете.

Първоинстанционният съд е възложил в тежест на ответника и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сторените от ищеца разноски в процеса. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в тази му част решението, атакувано от въззивника, също следва да бъде отменено, като въззивният съд присъди на ответника и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сторените от него разноски, включително адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Така в първоинстанционното производство следва да му бъдат присъдени 360 лв. платен адвокатски хонорар, а във въззивното производство – 117 лв. държавна такса.

            Предвид всички изложени съображения въззивната инстанция намира жалбата, инициирала настоящото производство, за основателна.

            Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯВА 182/ 28.02.2017 г. по гр. д. № 2983/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич в обжалваната му част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на Ж.А.С. ***, с ЕГН **********, против „***“ гр. Добрич, ул. „***“ № 24, с ЕИК ***, за признаване незаконността на уволнението му, извършено със Заповед № РД – 09/ 248/ 07.09.2016 г. и налагането на дисциплинарно наказание със Заповед РД 11 № 57/ 07.09.2016 г., и двете издадени от директора на ЦСМП гр. Добрич, и за отмяна на горепосочените заповеди като незаконосъобразни.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на Ж.А.С. ***, с ЕГН **********, против „***“ гр. Добрич, ул. „***“ № 24, с ЕИК ***, за възстановяване на длъжността „Шофьор на линейка“, която е заемал преди уволнението.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на Ж.А.С. ***, с ЕГН **********, против „***“ гр. Добрич, ул. „***“ № 24, с ЕИК ***, да му заплати сумата от 3 847. 65 лв. /три хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за времето от 07.09.2016 г. до 07.03.2017 г., включително.

            ОСЪЖДА Ж.А.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на *** гр. Добрич, ул. „***“ № 24, с ЕИК ***, сумата от 477 лв. /четиристотин седемдесет и седем лева/, представляващи съдебно – деловодни разноски пред две съдебни инстанции.

            Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от датата на обявяването му – 09.05.2017 г., пред ВКС на РБ.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                             2.