Р Е Ш Е Н И Е

№ 141 , гр. Добрич, 31. 05. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 205 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, по жалба, вх. рег. № 43837/ 30.12.2016 г., подадена от Г.И.Г. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, против постановление от 16.11.2016 г., издадено по изп. д. № 20167370400840 по описа на ЧСИ Л. Тасева с район на действие ДОС, вписана под № 737 в КЧСИ, в частта му за разноските. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, в обжалваната му част постановлението било неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез с материалния закон и процесуалните правила, поради което следвало да бъде отменено. Неправилно съдебният изпълнител определил, че длъжникът следва да заплати разноски в общ размер на 445. 01 лв. Същите не били дължими от него, тъй като не били внесени авансово от взискателя, последният внесъл единствено такса в размер на 90 лв. и то след постановяване на атакуваното постановление. От доказателствата по изпълнителното дело става ясно, че към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение задължението е било изцяло погасено чрез плащане, поради което не следвало да начислява такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Най – сетне тази разпоредба предвиждала начисляване на таксата върху събраната сума, каквато сума ЧСИ не бил събрал поради изпълнението и доброволно от длъжника. Сумата от 445. 01 лв. разноски по изпълнителното производство не се дължала, евентуално не се дължала в посочения размер. Настоява се за отмяна на постановлението, претендират се разноски за настоящото производство.

Взискателят „В и К“ ЕООД гр. Добрич не е депозирал писмен отговор.

По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които е изразил становище за процесуална недопустимост на жалбата поради нейното просрочие, евентуално за неоснователността и. Доказателствата по делото сочели, че плащането било извършено от длъжника след образуване на изпълнителното производство. Дори да не били събрани авансово от взискателя, разноските по изпълнението се дължали от длъжника и по силата на чл. 79 ал. 2 от ГПК. В жалбата се изтъквали основания за принципната недължимост на таксите, а не за техния размер. По делото били налице доказателства за всички такси и разноски, изчислени по ТТРЗЧСИ.

Видно от съдържанието на атакуваното постановление, в него не се съдържа уведомяване на страните подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Липсата на или неправилните указания по чл. 236 ал. 1 т. 7 от ГПК има за правна последица отсрочване на началния момент, в който постановлението може да бъде обжалвано, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските, попада в хипотезата на чл. 435 ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Относно основателността и Окръжният съд намира следното:

Изп. дело № 840/ 2016 г. по описа на ЧСИ Л. Тасева е образувано с постановление от 08.07.2016 г. по молба на „В и К“ ЕООД гр. Добрич, ведно с приложен към нея изпълнителен лист № 499/ 26.04.2016 г., издаден на основание чл. 417 т. 2, вр. чл. 418 от ГПК по ч. гр. д. № 499/ 2016 г. по описа на ДРС, по силата на който Г.И.Г. е бил осъден да заплати на „В и К“ ЕООД гр. Добрич сумата от 975. 49 лв., представляваща незаплатени В и К услуги за периода от 17.03.2015 г. до 14.12.2015 г. за обект на адрес гр. Добрич, ул. „***“ бл. 4 вх. А ап. 13, клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.02.2016 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 49. 92 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забавените плащания за забава за периода от 31.03.2015 г. до 22.02.2016 г., както и 25 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса.

С постановлението за образуване на изпълнителното производство от 08.07.2016 г. съдебният изпълнител е определил дължимите от длъжника разноски към бъдещ момент – 01.11.2016 г. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочена договорена сума 200 лв.

Съдебният изпълнител е извършвал действия по проучване имущественото състояние на длъжника в период на няколко месеца непосредствено след образуване на изпълнителното дело.

На 02.11.2016 г. е изготвил покана за доброволно изпълнение, която е връчил на длъжника на 04.11.2016 г. Ведно с поканата е връчил и заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 499/ 2016 г. по описа на ДРС.

На 16.11.2016 г. длъжникът, чрез процесуалния си представител, депозирал пред ЧСИ писмено становище, че е погасил изцяло задължението, прилагайки като доказателства фискални бонове, както следва: за сумата от 278. 50 лв.от 29.06. 2016 г., 100 лв. от 18.07.2016 г., 936. 82 лв. от 12.08.2016 г. и три фискални касови бона за суми от по 50 лв. за предходни периоди. В тази връзка е настоявал за прекратяване на изпълнителното производство.

С постановлението от 16.11.2016 г. съдебният изпълнител приел, че длъжникът е погасил главното и акцесорното задължения за лихви, за които вземания е приключил изпълнителното производство. За събиране на сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение за взискателя и за сумата от 445. 01 лв. съдебно – изпълнителни разноски съгласно ТТРЗЧСИ изпълнението следвало да продължи. Липсва жалба от взискателя относно приключването на принудителното изпълнение за главния и акцесорния дълг.

На 09.01.2017 г. взискателят представил с молба доказателства за плащането на адвокатския хонорар по делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, плащането е извършено на 09.01.2017 г.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд намира жалбата, инициирала настоящото производство, за основателна.

По отношение дължимостта на адвокатското възнаграждение на взискателя, то по силата на общото правило на чл. 78 от ГПК, разноски се дължат, когато се удостовери тяхното реално сторване. В процесния случай плащането на адвокатското възнаграждение следва постановлението за разноските. Към момента на депозирането на молбата за образуване на изп. дело разноските са били договорени, но не са били внесени. Плащането им е настъпило в последствие, следователно към 16.11.2016 г., когато е издадена въпросното постановление сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.о ще не е била дължима.

Касателно сумата за съдебно – деловодни разноски по ТТРЗЧСИ, то длъжникът не оспорва техния размер, а принципната им дължимост. В настоящия случай съставът на Окръжния съд намира, че разноски не следва да му се възлагат, предвид следното:

Изпълнителният лист е издаден в производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение, което е едностранно и за което длъжникът разбира едва с връчването на поканата за доброволно изпълнение и на основание чл. 418 т. 5 от ГПК. Към момента на образуване на изпълнителното производство длъжникът не е бил уведомен, нито би могъл да знае, че против него кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Това обстоятелство му е станало известно едва на 04.11.2016 г., когато е получил поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение. Тук следва да се отбележи, че самата поканата за доброволно изпълнение е връчена в разрез с нормата на чл. 428 ал. 1 от ГПК, предвиждащ двуседмичен срок от образуване на изпълнителното производство, в който съдебният изпълнител следва да връчи поканата за доброволно изпълнение и едва след това да пристъпи към проверка имущественото състояние на длъжника. В настоящия случай е постъпено по обратния начин, което в резултат е довело до това, в тежест на длъжника се възлагат разноски, които изобщо не е следвало да бъдат правени и за които той не трябва да носи отговорност, тъй като с поведението си не е станал причина за сторването им.

Най – сетне следва да се отбележи, че съдебният изпълнител няма правомощия да насочва принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, за да покрие собствените си такси и разноски. За тях ЧСИ следва да изготви сметка по чл. 79 ал. 2 от ЗЧСИ, в които детайлно да ги посочи по стойности и вид, и при неплащане в срок да пристъпи към предвидения особен ред за събирането им по реда на чл. 410 и сл. от ГПК. Законодателят обаче не е предвидил хипотеза, в която да е допустимо принудително изпълнение върху имуществото на длъжника за събирането на таксите и разноските на самия ЧСИ.

При така изложените съображения Окръжният съд счита, че в обжалваната му част постановлението е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено.

В настоящото производство разноски на частния жалбоподател не се дължат. Причината за въззивното производство не е процесуалното поведение на взискателя, а на съдебния изпълнител, поради което не могат да му бъдат присъдени.

Предвид изложеното и на основание чл. 437 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление от 16.11.2016 г., постановено по изп. д. № 20167370400840 по описа на ЧСИ Л. Тасева с район на действие ДОС, вписана под № 737 в КЧСИ, в обжалваната му част, с която в тежест на длъжника Г.И.Г. ***, ж. к. „***“ бл. 41 вх. Б ап. 22, с ЕГН **********, са възложени заплащането на 200 лв. адвокатско възнаграждение на взискателя и 445. 01 лв. съдебно – изпълнителни разноски съгласно ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.