О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 572 , гр. Добрич, 15. 05. 2017 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 157 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 577, вр. чл. 569 т. 5 от ГПК, по жалба, вх. № 2/ 15.03.2017 г., подадена от П.В.Н., в качеството му на представляващ и управляващ „А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., с ЕИК **, против определение № 2/ 10.03.2017 г. на съдия по вписванията при РС гр. Балчик, с което е било отказано вписване на Договор за аренда на земеделска земя, сключен между жалбоподателя, в качеството му на арендатор, и К.В.С. в качеството и на арендодател. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, отказът на съдията по вписванията бил незаконосъобразен, тъй като към молбата за вписване били приложени всички изискуеми от закона документи. Съдията по вписванията разполагал с правомощия да провери дали представеният за вписване акт подлежи на вписване, дали има необходимата форма и дали разполага с всички законово изискуеми реквизити. В процесния договор арендното плащане е било определено като размер, следователно подлежащият на вписване акт е съдържал удостоверен материален интерес. Неправилно съдията по вписванията изисквал приложени данъчни оценки на имотите, описани в договора за аренда. Държавната такса за вписване се определяла в размер на 0.1 на сто върху цената, на която е таксуван актът или документът, но не по – малко от 10 лв., а когато цената, по която е таксуван документът не е указана, таксата се определя по нормите за на данъчната оценка на недвижимите имоти. В процесния случай и на основание чл. 5 ал. 3 от ЗАЗ нотариалната такса за заверяване подписите на страните по арендния договор се определяла независимо от материалния интерес, която норма следвало да бъде приложена по аналогия и при вписването му. Дължимата държавна такса възлизала на 10 лв., колкото била платена от страната, поради което се настоява да се отмени атакуваното определение на съдията по вписванията при РС гр. Балчик, като въззивният съд разпореди вписване на процесния договор.

По делото липсват доказателства дали и кога е връчено атакуваното определение на П.В.Н.. В този смисъл частната жалбата е подадена в срока по чл. 577, вр. чл. 275 ал. 1 от ГПК, депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес да атакува неизгоден за него съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Относно основателността и Окръжният съд намира следното:

С молба, вх. № 426/ 10.03.2017 г., П.В.Н. е представил в СлВп гр. Балчик договор за аренда на земеделска земя от 12.04.2016 г., акт № 128 т. II рег. № 5206/ 2018 г. на нотариус с рег. № 160 на НК гр. София с район на действие ДРС, с нотариална заверка на подписите на страните. Договорът е сключен между „А.“ ЕООД, представлявано от П.В.Н., като арендатор, и К.В.С., като арендодател, и е с предмет аренда на следните земеделски земи: нива от 29 дка, имот № ***; нива от 47.002 дка, имот № ***; нива от 21.005 дка, имот № ***; нива от 73.719 дка, имот № ***; нива от 17.502 дка, имот № *** и нива от 39.505 дка, имот № ***, всички находящи се в землището на с. Б.. Договорът е сключен на пет стопански години, като уговореното арендно плащане възлиза на 35 % от реализираната продукция, остойностени по средни реализационни цени за региона.

Към договора са представени две вносни бележки за внесена държавна такса за вписване в имотния регистър в размер на 6 лв. и на 10 лв.

С определение № 2/ 10.03.2017 г. съдията по вписванията при БРС отказал вписване на договора за аренда, тъй като в него било посочено, че паричната форма на арендно плащане е в размер на 35 % от реализираната продукция, което било недостатъчно и противоречали на чл. 6 б. Г от ПВп и следователно не бил удостоверен материалния интерес, върху който да се изчисли държавната такса за вписване. Освен това не били приложени данъчни оценки на имотите, изискуеми съгласно чл. 2 от ТДТСАВ, в случаите, когато цената, върху която е таксуван имотът, не е указана. На тези основания съдията по вписванията при БРС отказал вписване на представения договор за аренда.

Въззивният съд споделя отчасти мотивите на съдията по вписванията при БРС.

Договорът за аренда има възмезден характер и стойността на арендното плащане е определена. Законодателят и в частност разпоредбата на чл. 6 б. Г от ПВп не запретява цената на договора да бъде определяема, а не конкретно определена като парична стойност. Следователно материалният интерес в представения за вписване договор за аренда е определен.

По отношение на дължимата за вписване държавна такса, то няма спор, че съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗАЗ писмената форма с нотариална заверка на подписите на страните е условие за валидност на договора за аренда. Законодателят изрично е предвидил, че нотариалната такса за заверяването на подписите на страните по договори за аренда се определя независимо от материалния интерес – чл. 5 ал. 3 от ЗСПЗЗ. По отношение на вписването на арендния договор в СлВп по местонахождение на имота държавната такса се определя съгласно чл. 2 ал. 1 от ТДСТАП, а именно: за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Изречение второ на с. чл. изрично предвижда, че когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, т. е. въз основа на данъчната оценка на предмета на договора. Именно на това основание дължимата държавна такса за вписване на договора за аренда следва да се определи въз основа на данъчната оценка на имотите, негов предмет. Нотариалната такса се събира без да се съобразява материалния интерес на арендния договор, но разпоредбата на чл. 5 ал. 3 от ЗСПЗЗ не може да се приложи по аналогия по смисъла на чл. 46 ал. 2 от ЗНА. Тарифата за ДТСАП не е непълен акт, напротив, съдържа изрична разпоредба във връзка с определянето на държавната такса за вписване на актове, които не са таксувани върху тяхната цена, а именно 0.1 на сто върху данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на договора за аренда. След като към молбата за вписване липсва представени данъчни оценки за земеделските имоти, предмет на процесния договор за аренда, то правилно и законосъобразно съдията по вписванията е отказал вписването му, без да се налага да дава указания за представянето им, с оглед Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК.

В този смисъл жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 278, вр. чл. 577 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 2/ 15.03.2017 г., подадена от П.В.Н., в качеството му на представляващ и управляващ „А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., с ЕИК **, против определение № 2/ 10.03.2017 г. на съдия по вписванията при РС гр. Балчик, с което е било отказано вписване на Договор за аренда на земеделска земя, сключен между тежо, в качеството му на арендатор, и К.В.С., с ЕГН **********, в качеството и на арендодател.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.