О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 560/11.05.2017 г.,

град Добрич

 

            ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ в закрито заседание от единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛИЦА СТОЯНОВА                                                                                           мл.с.   МАРИНА Г.

 

            разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА Г., в.ч.гр.д. № 159/2017 г.

Образувано е по подадена частна жалба с рег. № 893/08.03.2017 г. /пощенско клеймо 07.03.2017 г./, депозирана от А.Г.С., ЕГН ********** срещу определение № 48/10.02.2017 г. по гр.д. № 442/2016 г. по описа на Районен съд, град Каварна, с което се прекратява производството по предявения от нея насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС срещу Ю.Г.С., за осъждане на ответника да премахне построените в собствения й недвижим имот представляващ дворно място с административен адрес гр.к., съставляващо поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 452 кв.м., по документ за собственост и 477 кв.м. по скица издадена от СГКК Добрич, при граници и съседи: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, навеси и закрито помещение за вход от към улицата и се връща депозираната искова молба с вх.№ 17/04.01.2017 г. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното определение, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че обектите на негаторна защита не подлежат на данъчно облагане, за да имат данъчна оценка, тъй като са изградени незаконно и без съответните разрешения, поради това е невъзможно издаването на данъчна оценка на навеси или закрито помещение килер, поради което и няма как да бъде определена държавната такса на реда на чл. 71, ал.2 ГПК. Не се споделя и становището, че щом негаторния иск е вещен, той задължително е оценяем и подлежи на вписване. Посочва, че по тези въпроси има образувано тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Посочва, че невярно е становището на първоинстанционния съд, че не е платил изцяло дължимата държавна такса.

Частна жалба с рег. № 893/08.03.2017 г. /пощенско клеймо 07.03.2017 г./, депозирана от А.Г.С., ЕГН ********** е подадена от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва постановеният съдебен акт - определение № 48/10.02.2017 г. по гр.д. № 442/2016 г. по описа на Районен съд, град Каварна. Подадена е в срок и е заплатена дължимата държавна такса. На основание гореизложеното същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С оглед на обстоятелството, че производството по насрещния иск е прекратено преди изпращане на препис от исковата молба на ответника, частната жалбата не е връчвана за отговор, на основание  чл. 129, ал. 3 ГПК.

Настоящата инстанция след запознаване с материалите по делото, възприема следното от фактическа и правна страна:

Пред Районен съд, град Добрич е предявен иск от Ю.Г.С., ЕГН ********** срещу А.Г.С., ЕГН ********** с искане да бъде определено по отношение на ответницата право на ползване върху собственото на последната дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в град К. с цел осигуряване право на ползване такава част от имота, необходима за нормален, необезпокояван достъп до собствения му имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор 35064.501.18.16.3, както и възможността да я поддържа в нормално състояние.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК А.Г.С., ЕГН ********** е предявила срещу Ю.Г.С., ЕГН ********** насрещен иск, с който иска последния да бъде осъден да премахне построените навеси и закрито помещение за вход от към улицата в собствения й недвижимия имот - дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***.

С разпореждане № 81/20.01.2017 г. по гр.д. № 442/2016 г. по описа на Районен съд, град Каварна състав на съда е оставил без движение исковата молба, с която е предявен насрещния иск като са дадени указания да се посочи цената на същия, да се представят доказателства за заплатена държавна такса в размер на 1% от цената му, но не по-малко от 50 лева и да се впише исковата молба на основание чл. 114 ЗС. Посочено е, че в случай на неизпълнение на дадените указания в посочения от съда срок, исковата молба, с която е предявен насрещния иск ще бъде върната. С молба с рег. № 475/07.02.2017 г. А.С.  посочва, че насрещният иск е неоценяем, поради което представя и бордеро за заплатена държавна такса в размер на 30 лева. С определение № 48/10.02.2017 г. по гр.д. № 442/2016 г. състав на съда посочва, че искът е оценяем, тъй като е вещен такъв и че не е внесена дължимата държавна такса. Счита, че не са изпълнени дадените указания, а именно да се посочи цената на иска, както и да се плати дължимата държавна такса, а също така не е изпълнено и разпореждането за вписване на исковата молба.

По въпросите, по които ще се произнесе въззивната инстанция в настоящия акт има образувано тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК, но с оглед липсата на постановено решение по него и при съобразяване на постановките на тълкувателно решение № 8/2013 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, състав на Окръжен съд, град Добрич изразява следното становище:

Правилно първоинстанционния съд с оглед изложените обстоятелства и петитум е отчел, че предявеният насрещен иск с отговора на исковата молба е вещен такъв с правна квалификация чл. 109 ЗС. Доколкото този иск е иск за собственост, същият се явява оценяем като цената на същия по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК е данъчната оценка на имота, в случая на дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в град К., а дължимата държавна такса е в размер, определен съобразно разпоредбата на чл. 71, ал.2 ГПК – 1% върху данъчната оценка, респективно пазарната оценка на съответния имот, но не по-малко от 50 лева. В този смисъл решение № 383/04.10.2013 г. по гр.д. № 1058/2011 г. на І г.о. на ВКС, определение № 371/26.07.2010 г. по ч.гр.д. № 291/2010 г. на І г.о. на ВКС, определение №  57/21.03.2011 г. по гр.д. № 221/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС, определение № 265/17.05.2012 г. по ч.гр.д. № 129/2012 г. на І г.о. на ВКС, определение № 314/12.07.2012 г. по ч.гр.д. № 169/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС. На основание чл. 114 ЗС исковата молба, с която се предявяват осъдителни искове за собственост, какъвто се явява и искът по чл. 109 ЗС, подлежи на вписване. В този смисъл определение № 524/19.11.2008 г. по ч.гр.д. № 1714/2008 г. на І г.о. на ВКС.

Съгласно  чл. 129, ал. 2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, като съдът указва, че в случай на неизпълнение ще прекрати производството по делото, аргумент от чл.129, ал.3 ГПК. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд е дал точни и конкретни указания, тъй като исковата молба, с която е предявен насрещния иск, е била нередовна поради липса на посочване на цена на иска, липса на заплащане на дължима държавна такса в размер на 1% от цената, но не по-малко от 50 лева и липса на вписване на исковата молба. С оглед неизпълнението на тези указания с депозираната молба с рег. № 475/07.02.2017 г., в която се излагат твърдения, че  искът е неоценяем, представя се вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 30 лева, както и обстоятелството, че исковата молба не е вписана води до извод за това, че състав на Районен съд, град Каварна правилно е прекратил производството и е върнал исковата молба, с която е предявен насрещния иск.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита, че прекратяването на производството е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е дал конкретни указания, които ищцата по предявения насрещен иск не е изпълнила и я е предупредил, че в случай на неизпълнение производството ще бъде прекратено. Поради съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на състав на първоинстанционния съд, следва депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение, а определението за прекратяване - потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 48/10.02.2017 г. по гр.д. № 442/2016 г. по описа на Районен съд, град Каварна

Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба пред ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

2. мл.с.: