О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554./09.05.2017 г.,
град Добрич
ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАД ДОБРИЧ в закрито заседание от девети май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА
разгледа,
докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА, в.ч.гр.д. № 164/2017 г.
С
определение № 73/27.01.2017 г. по в.ч.гр.д. № 38/2017 г. по описа на Окръжен
съд, град Добрич, състав на съда прекрати производството по
в.ч.гр.д. № 38/2017 г. и изпрати делото на Районен съд, град Каварна за
администриране на възражение с рег. №
497/25.01.2017 г. против заповед за изпълнение № 194/09.09.2015 г., издадена по
реда на чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 401/2015 г. по описа на Районен съд, град
Каварна, депозирано от Б. Р.Н., гражданин на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** г., притежаващ паспорт № ***,
валиден до 18.08.2015 г. с постоянен адрес:***, пощ. Код ***, Великобритания.
След
извършеното администриране на постъпилото възражение от състав на Районен съд,
град Каварна делото е изпратено на въззивния съд, въз основа на което е
образувано в.ч.гр.д.164/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич.
Производството е по реда на чл. 423
ГПК.
Образувано
е по подадено възражение против заповед за изпълнение № 194/09.09.2015 г.,
издадена по реда на чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 401/2015 г. по описа на Районен
съд, град Каварна, депозирано от Б. Р.Н., гражданин на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** г., притежаващ паспорт № ***,
валиден до 18.08.2015 г. с постоянен адрес:***, пощ. Код ***, Великобритания чрез адвокат В.Е.Б. с адрес ***,
офис 2 – адв. Дружество „Диан Иванов и съдружници“. В нея се твърди, че за
издадената заповед за изпълнение № 194/09.09.2015 г. узнал с предадената на
13.01.2017 г. покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20167390400361 на ЧСИ
Слави Сербезов, рег. № 739 с район на действие Окръжен съд, град Добрич.
Посочва, че е недопустимо издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
когато длъжникът няма постоянен адрес на територията на Република България и
няма обичайно местопребиваване на същата. Нямало данни заповедта да е била
връчена на длъжника по надлежния ред. Моли настоящата инстанция служебно да обезсили
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, поради
наличието на основанията на чл. 423, ал.3, предл. последно ГПК.
В
срок е постъпил и отговор на депозираното възражение от страна на „***“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление с. Т., к.к. „***“, апартаментен комплекс №
4, ап. 81, ЕИК *** чрез адвокат О.А.С.,***, в който посочва, че възражението е
подадено от лице без представителна власт, поради което се явява недопустимо. В
условията на евентуалност заявява, че възражението е неоснователно и
необосновано, тъй като счита, че заповедния съд правилно е връчил книжата по
ч.гр.д. № 401/2015 г. на посочения в регистър БУЛСТАТ адрес на Б. Р.Н.. Излагат
се и твърдения, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 411, ал.1, т.3 и т.4
ГПК не намира приложение, тъй като това е специален случай уреден в
разпоредбата на Закона за регистър БУЛСТАТ по отношение и отнасящи се до
чужденците, придобили
недвижим имот на територията на Република България и задължението им да посочат
адрес за кореспонденция с всички държавни институции. Моли депозираното
възражение да не бъда разглеждано, с оглед неговата недопустимост, а в
условията на евентуалност да бъде оставено без уважение.
По отношение
допустимостта на депозираното възражение по реда на чл. 423 ГПК, настоящата
инстанция приема, че същото е депозирано в едномесечния срок от узнаването с оглед датата на
връчване на поканата за доброволно изпълнение с изх. № 313/11.01.2017 г. по
изпълнително дело № 361/2016 г. по описа на ЧСИ Слави Сербезов, рег. № 739, с
район на действие Окръжен съд, град Добрич и датата на подаване на същото пред
съда с рег. № 497/25.01.2017 г. /пощенско клеймо 24.01.2017 г./. Във връзка с
направените възражения за липса на представителна власт на пълномощника на Б. Р.Н.,
съставът на Окръжен съд, град Добрич приема същото за неоснователно. С оглед
представеното пълномощно на адвокат Диан Маринов Иванов и В.Е.Б. е учредена
представителна власт от страна на Б. Р.Н., включваща и възможността за защита
правата на Н. чрез депозиране на възражение по реда на чл. 423 ГПК. На
основание гореизложеното подаденото възражение се явява допустимо, подадено в
срок, от процесуално легитимирано лице, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
Настоящата инстанция след запознаване с материалите по
делото, възприема следното от фактическа и правна страна:
Състав на Районен
съд, град Каварна уважава
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК на „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу Б.
Р.Н.. В него заявителят е посочил като адрес на длъжника: с. Т., община
Каварна, област Добрич, к.к. „***“, апартаментен комплекс 1-А-В, ап.22. Първото
съобщение се е върнало с отбелязване, че адресатът не живее на адреса от две
години. С разпореждане от страна на заповедния съд е указано на „***“ ЕООД, ЕИК
*** да представят адресна регистрация на длъжника като е посочено, че в случай
на неизпълнение издадената заповед ще бъде обезсилена. В посочения срок
заявителя представя удостоверение от Агенция по вписванията, регистър Булстат
относно вписания по реда на Закона за регистър Булстат адрес за кореспонденция
на Н..*** връчва заповедта по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление
на 19.11.2015 г. на вписания в регистър БУЛСТАТ адрес за кореспонденция на
територията на страната с всички държавни институции – с. Т., област Добрич,
община Каварна, к.с ***, бл.5, вх. С, ет.2, ап.37. Тъй като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК длъжникът
не се е явил, за да получи издадената срещу него заповед за изпълнение и
съответно не е подал възражение срещу заповедта в срок, съдът е издал
изпълнителен лист срещу длъжника.
Възражението по чл.423 от ГПК е средство за защита на длъжника,
когато същият е бил лишен от възможността да възрази по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение поради
ненадлежното й връчване както и че заповедта за изпълнение не му е била връчена
лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България. В този смисъл с предявяване на възражение по чл.423 от ГПК се цели да бъде възстановено
положението, все едно е подадено възражение по чл.414 от ГПК.
Приемането на възражението по чл.423 от ГПК за основателно от въззивния съд
възстановява висящността на заповедното производство, замествайки последиците
на възражението по чл. 414 ГПК. В ал. 3, изр. 3 на чл. 423
ГПК е посочено, че когато възражението е прието, защото не са били налице
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
В настоящия случай с депозираното заявление по реда на чл.
410 ГПК е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122,
том 3, рег. № 2263, дело № 454/03.06.2009 г., в който е посочено, че купувача Б.
Р.Н. е с постоянен адрес ***,
Великобритания. От представеното удостоверение от Агенция по вписванията е
видно, че в регистър Булстат фигурира адрес за кореспонденция с държавните
институции на гражданина Н. ***, к.с ***, бл.5, вх. С, ет.2, ап.37.
Извършеното
вписване на длъжника в Регистър Булстат, на основание чл.3, ал.1,
т.10 б. "б" от Закон за
регистър Булстат, като чуждестранно ФЛ, което не притежава
ЕГН или ЛНЧ и притежава недвижимо имущество в страната, не налага извод за
наличие на регистрация на длъжника като лице, постоянно пребиваващо в страната.
Легалната дефиниция на понятието обичайно местопребиваване на физическо лице е
дадена в чл. 48, ал.7
КМЧП.
Съгласно нея под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни
връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В
този смисъл в настоящия случай фактът на закупуване на недвижим имот на
територията на страната от длъжника и регистрацията му като собственик на такъв
в Регистър Булстат, съгласно изискването на чл.3, ал.1, т.10 б. "б" от Закона за регистъра БУЛСТАТ, на който
кредиторът се позовава, не е презумпция за наличието на обичайно
местопребиваване на чуждестранното физическо лице – Б. Р.Н. на територията на Република
България.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че обичайното
местопребиваване на Б. Р.Н. ***, Великобритания. Заповедта за изпълнение не е
връчена лично на длъжника, а чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на
19.11.2015 г., поради което е налице хипотезата на чл. 423, ал.
1, т.2 ГПК и
подаденото възражение по чл. 423 ГПК следва
да се уважи.
Същевременно, както се посочи, длъжникът няма обичайно
местопребиваване в България и поради това към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА възражението по чл. 423 ГПК на Б. Р.Н., гражданин
на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** г.,
притежаващ паспорт № ***, валиден до 18.08.2015 г. с постоянен адрес:***, пощ.
Код ***, Великобритания, подадено чрез
адвокат В.Б.,*** срещу заповед. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
194/10.09.2015 г . по ч.гр.д. № 401/2015 г. по описа
на Районен съд, град Каварна
ОБЕЗСИЛВА заповед № 194/10.09.2015 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 14.01.2016 г. и
двете по ч.гр.д. № 401/2015 г. по описа на Районен съд, град Каварна
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.