О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                     598                           25.05.2017 год. 

                                                        гр.Добрич

Добричкият окръжен съд,  гражданско отделение, на двадесет и пети май през  2017 год., в закрито заседание в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА    

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                            МАРИНА Г.

Като разгледа докладваното от съдия Ж.Маргенова в.ч.гр.д.№183/2017год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.419, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба вх.№5517/30.03.2017Г.. на д-р В.Г. К.-И. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Б.К.-ДАК,  срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл.417 от ГПК №419/08.03.2017г. по ч.гр.д.№ 706/2017г. на Добрички районен съд.

Изложени са твърдения за постановяване на незабавно изпълнение при липсата на предпоставките на чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК, тъй като със заявлението е представен нередовен от външна страна документ -акт за начет. Оригиналът на същия не бил представен със заявлението, а в изпълнение на недопустимо указание на съда за това. Не било представено и заверено копие от двустранен протокол по чл.46, ал.1 от ППЗДФИ за връчване на акта за начет на длъжника; не бил представен оригинала на заключението на финансовия инспектор както и заверено копие на документ , удостоверяващ факта на съобщаване на длъжника за издаденото заключение.

Насрещната по жалбата страна- заявителя ”***”ООД гр.Добрич изразява становище за допустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по Ч.гр.д.№ 706/2017г. ДРС е образувано по заявление на ”***”ООД гр.Добрич с вх.№ 3582/01.03.2017г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ал.1 т.8 от ГПК-акт за начет, и изпълнителен лист  срещу д-р В.Г. К.-И. с ЕГН ********** ***, за сумата 157 760.52лв., вземане за вреди, установено с акт за начет №11-04-25/01.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от 47 016лева обезщетение за забава от деня на причиняване на вредата до 01.12.2016г.

Към подаденото от ”***”ООД гр.Добрич заявление е бил приложен само заверен препис от Акт за начет № 11-04-25/ 01.12.2016г., издаден от АДФИ. В изпълнение на указания на заповедния съд, с молба вх.№3915/07.03.2017г. са представени както оригинала на акта за начет, така и писмо изх.№11-04-25/20.02.2017г.на АДФИ до управителя на инспектираното дружество-заявителя  ”***”ООД гр.Добрич, с указания за осчетоводяване на вземането по липси и начети в размер на 157 760.52лева по партидата на отговорното лице, ведно с дължимите лихви, и предприемане на действия за изпращане на акта за начет на съответния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, заключение на финансов инспектор Пл.Канева с дата на съставяне 23.01.2017г., изпратено със съпроводително писмо  изх.№11-04.-25/01.02.2017г., получено от адресата- инспектираното дружество, на 08.02.2017г.

Приемайки въз основа на цитираните документи, че представения акт за начет е  годно изпълнително основание по смисъла на чл.417, т.8 от ГПК, редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, заповедният съд е уважил изцяло заявлението.

       Частната жалба, с която длъжника инициира настоящото производство, е подадена в срока по чл.419, ал.1 от ГПК, който в случая изтича на 02.04.2017г. при данни заповедта за изпълнение да му  е връчена на 20.03.2017г./така покана за доброволно изпълнение л.13/. Предпоставка за допустимост на частната жалба е и едновременното подаване и на възражение срещу вземането/л.14/.  При наличието на процесуалните предпоставки за подаване на жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение,  подлежи на проверка основателността и.

Компетентността на съда в производството по чл. 419 ГПК е ограничена само до преценка на обстоятелството дали актът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение е редовен от външна страна- т.е дали е спазена формата и съдържанието на представения със заявлението документ, с който се установява изискуемостта и ликвидността на подлежащото на изпълнение вземане.

Искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е основано на Акт за начет № 11-04-25/ 01.12.2016г., издаден от АДФИ , който в случая е бил представен в заверен от адвоката на заявителя препис. Оригиналът на документа е представен в изпълнение на указания на заповедния съд. Даването на указания за представяне на оригинала на акта за начет и да не е дължимо съобразно ТР№4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№3/2013г.на ОСГТК, не съставлява съществено процесуално нарушение от естество да рефлектира върху допустимостта на обжалвания съдебен акт. Несъмнено документът е от категорията на тези по чл.417 от ГПК, даващи основание за допускане на незабавно изпълнение. Като документ актът за начет е резултат от правнорегламентирано със ЗДФИ И ППЗДФИ производство, осъществявано от орган със специални правомощия, с който се установяват и описват фактите, които пораждат състава на имуществената отговорност по ЗДФИ, чиито фактически констатации съгласно разпоредбата на  чл. 22, ал.5 от ЗДФИ се считат за истински до доказване на противното. Съгласно чл.44, ал.1 от ППЗДФИ актът за начет се съставя в четири, респ.пет еднообразни екземпляра- по един за прокуратурата, за проверяваната организация или лице, за агенцията и начетеното лице, а когато е съставен срещу управител или член на колективен орган на управление и контрол на ЮЛ-един екземпляр и за органа, упражняващ правата на собственост на държавата или общината, всички с еднаква доказателствена сила. В случая Акта за начет съдържа всички необходими реквизити по чл. 43, ал.2, т.1-5 и ал.3 от ППЗДФИ, които са документирани по реда на чл. 44, ал. 1 от ППЗДФИ, а именно - данни за проверяваната организация или лице; данни относно извършената финансова инспекция - дата и място на съставянето на акта, имената и длъжността на финансовия инспектор, съставител на акта, проверявания период; данни за лицата, причинили вредите; констатации за противоправните действия или бездействия на виновните лица, причинили вредата, причините за това, нарушените законови разпоредби, причинната връзка, размера на вредата, определен в левове или във валута.  Като приключващ финансовата инспекция документ, той е предвидения от закона  източник на правните последици, свързани с реализиране на имуществената отговорност/чл.27, ал.4 от ЗДФИ/. В тази връзка проверката за редовност на документа от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, не следва да включва преценка за валидността на действия, извършени в хода или във връзка с финализиране на финансовата инспекция. Тази преценка може да се осъществи само в исковото производство по чл. 422 от ГПК в случай ,че тези действия рефлектират върху валидността на акта за начет.

Представеното писменото изявление на Директора на АДФИ /съобразно правомощията му по ЗДФИ да обобщи цялото производство от финансовата инспекция, респ. по съставения акт за начет/, обективирано в писмо изх.№11-04-25/20.02.2017г.на АДФИ до управителя на инспектираното дружество-заявителя  ”***”ООД гр.Добрич, с указания за осчетоводяване на вземането по липси и начети в размер на 157 760.52лева по партидата на отговорното лице, ведно с дължимите лихви, и предприемане на действия за изпращане на акта за начет на съответния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, обосновава извод за финализиране на процедурата по съставения акт за начет, респ. за изискуемост на вземането.

При така установеното настоящият състав намира, че представения акт за начет е  годно изпълнително основание по смисъла на чл.417, т.8 от ГПК, редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и правилно заповедният съд е уважил изцяло заявлението.

Частната жалба се явява неоснователна, респ. обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение следва да бъде потвърдено.

         С оглед  изложените съображения Добричкият окръжен съд

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл.417 т.8 от ГПК №419/08.03.2017г. по ч.гр.д.№ 706/2017г. на Добрички районен съд.

Определението не подлежи на обжалване съобразно т. 8 на ТР 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.