Решение по Наказателно дело 72/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр. ***, 31.05.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФЛОРЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА Д. АТАНАС КАМЕНСКИ

При участието на секретаря Нели Бъчварова, разгледа докладваното от съдия К.Д.в.ч.н.х.д. № 72 по описа на ***кия окръжен съд за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 3 от 08.02.2017г., постановена по н.ч.х.д. № 126/2016г., Районен съд гр.***е ПРИЗНАЛ подс.Д. Г. *** с ЕГН **********;

ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 18.04.2016г. около 20.00ч. в гр.***на улица „Христо Смирненски“ № 31, чрез удари с юмруци и ухапване е нанесъл на С.Г.В. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.2 вр. с чл.54 ал.1 от НК му НАЛОЖИЛ наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки:

-на основание чл.42а ал.2 т.1 вр. с чл.42а ал.3 т.1 и чл.42б ал.1 от НК -„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”*** за срок от 6/шест/ месеца, с явяване и подписване на подс.Д.Г.И. пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.

-на основание чл.42а ал.2 т.2 вр. с чл.42а ал.3 т.1 от НК - „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” - за срок от 6/шест/ месеца.

ПРИЗНАЛ подс.Д. Г. И. с ЕГН - **********

ЗА НЕВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото обвинение.

ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. Г. И. с ЕГН **********;

ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 18.04.2016г. около 20.00ч. в гр.***на улица „Христо Смирненски“ № 31 е изрекъл обидни думи, унизителни за честта и достойнството на С. Г. В. с ЕГН – **********, поради което и на основание чл.146 ал.1 от НК във връзка с чл.54 ал.1 от НК му НАЛОЖИЛ наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда/ лева.

На основание чл.23 ал.1 от НК определил най-тежкото измежду наложените на подс.Д.Г.И. с настоящата присъда наказания, а именно наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки:

-на основание чл.42а ал.2 т.1 вр. с чл.42а ал.3 т.1 и чл.42б ал.1 от НК -„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”*** за срок от 6 /шест/ месеца, с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.

ОСЪДИЛ подс.Д.Г.И. да заплати на С.Г.В. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1000лв. /хиляда/ лева представляваща обезщетение за причинените болка и страдания от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието /18.04.2016г./ до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения от С. Г. В. с ЕГН ********** граждански иск за разликата до 5 000лв. /пет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪДИЛ подс.Д.Г.И. със снета по-горе самоличност да заплати на С.Г.В. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 500лв. /петстотин/ лева представляваща обезщетение за унизената чест и достойнство от престъплението по чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието /18.04.2016г./ до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения от С.Г.В. граждански иск за разликата до 1 000/хиляда/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪДИЛ подс.Д.Г.И. със снета по-горе самоличност да заплати на С.Г.В. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 712лв. /седемстотин и дванадесет/ лева, представляваща направените от тъжителя съдебно - деловодни разноски, от които 180лв. определено възнаграждение на вещо лице, 20 лв. депозит за разпит на двама свидетели, 12лв. внесена държавна такса за образуване и водене на наказателното производство и адвокатско възнаграждение в размер на 500лева, съгласно приложеното по делото адвокатско пълномощно.

ОСЪДИЛ подс.Д.Г.И. със снета по-горе самоличност да заплати по сметка на КРС сумата от 60лв., представляваща държавна такса от 4 % върху уважения размер на предявените граждански искове, съгласно чл.2 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия Д.Г.И., който я обжалва лично и чрез своя процесуален представител. Счита, че постановеният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, както и несъобразен с обективната фактическа обстановка и приложения по делото доказателствен материал. Сочи се, че доказателствата по делото не установявали по безспорен и категоричен начин вината на подсъдимия за извършеното от него деяние спрямо тъжителя. Навежда доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че обвинението е недоказано по категоричен начин. Иска от съда присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за невиновен. Алтернативно се прави предложение делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав.

В съдебно заседание подсъдимият, чрез процесуалния си представител поддържа изцяло жалбата така, както е подадена. Навеждат се доводи, че по делото няма безспорни и категорични доказателства, че подс.Д. Г. И. е нанесъл твърдяните удари на пострадалия С. Г. В.. Иска се присъдата да бъде отменена и постановена оправдателна такава или делото да бъде върнато за ново разглеждане на Районен съд гр.***.

В съдебно заседание процесуалният представител на пострадалия изразява становище за правилност и законосъобразност на присъдата и като такава моли същата да бъде оставена в сила, а жалбата да бъде оставена без уважение. Твърди, че по делото са събрани поредица от косвени доказателства, които по безспорен начин доказват авторството на деянието, както и телесните увреждания сочещи на извършване на деянието по състава по който е постановена и процесната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

След преценка на изложеното в жалбата, писменото възражение, становищата на страните в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на ***кия окръжен съд констатира следното:

Жалбата на подсъдимия, в която по същество са релевирани оплаквания за допуснати нарушения е неоснователна предвид следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по повод тъжба от С.Г.В. срещу Д.Г. ***, за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК и чл.146 ал.1 от НК .

Предявен е и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от тъжителя С.Г.В. против Д. Г. И. за сумата от 5 000лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, както и друг такъв за сумата от 1 000лв. за престъплението по чл.146 ал.1 от НК, като и двата са с правно основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД. Тъжителят С.Г.В. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.

От събраните по делото по надлежния процесуален ред доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителят С.В. и подс.Д.И. се познават от много години, като от двадесет години живеят в двуетажна жилищна сграда на улица „Хр.Смирненски“ № 31 в гр.***и всеки е собственик на отделен етаж. На партерния етаж имали помещения гаражи, които били също разделени, обособени били и частите от двора, който всеки ползвал. Първоначално били в приятелски отношения, но впоследствие отношенията им се влошили. Като последица от това, в последните десет години тъжителят избягвал дори да разговаря с подсъдимия. На 18.04.2016г. вечерта, около 20.00ч. тъжителят се върнал от работа, спрял автомобила си на улицата и отишъл да отвори гаражните врати за да паркира колата. Видял подсъдимия в двора, но не му обърнал внимание. Тръгнал да се връща към автомобила и в същото време подсъдимият го заговорил, като го обвинил, че е напръскал с препарат против плевели плодно дръвче в двора му, в резултат на което то започнало да съхне. Тъжителят В. отрекъл това. Тогава подс.Д.И. се ядосал и започнал да го обижда с думите „рогоносец“, “ти не си никакъв мъж“,“да ти еба майката“. Освен това подс.И. ударил с юмрук тъжителя в областта на челюстта и го ухапал по лявата мишница. Тъжителят С.В. се опитал да се отскубне и предпази, но последвали юмруци в областта на дясното око и скулата. В това време свидетелката Й.С.Д./съседка и на двамата/ чула говор на висок тон, че между двамата има някакъв скандал. Св.Й.Д.чула думите “пусни ме, пусни ме“, “а бе заболя ме, пусни ме“, “не аз сега ще ти докажа, ти не си мъж, ти си едно лайно“. Първоначално чула караницата, не обърнала внимание, но познала гласовете. В момента в който чула „пусни ме” излязла на стълбите на вратата и видяла, че подс.Д. Г. И. е сграбчил тъжителя С. Г. В. и се теглили един друг, като същевременно тъжителят викал „пусни ме, боли ме“. Св.Й.Д.потвърдила, че не е видяла удар, но видяла как „Д. беше сграбчил С.”, както и как „Д. мъкнеше С.“. В съдебно заседание пред първата инстанция свидетелката Й.Д.потвърдила, че е била свидетел на физическо стълкновение между подсъдимия и тъжителя. В последствие тъжителят В. се обадил на телефон 112 за да съобщи за станалия инцидент. От писмо рег. № 105820-445/30.09.2016г. на МВР Дирекция „Национална система 112 - МВР“ Районен център 112-Варна е установено, че в 20,46ч. на 18.04.2016г. е прието обаждане в РЦ 112-Варна и е идентифицирано като телефонен номер 0878 657771. Обадилото се лице се е представило като С.В.. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер 161757742 /файл 161757742.bmp/ и е предаден в 20.49ч. на дежурен ОДЧ при ОД МВР-*** с електронен картон с номер 161757747 /файл 161757747.bmp/. На мястото на инцидента пристигнали полицейските служители Р.П.Г. и Н.Д.Т.. Подсъдимият и тъжителят обяснили на полицейските служители, че са се скарали за някакво дърво, което било напръскано с отрова. Д. отишъл да поиска обяснения от С. защо е напръскал дървото. Св.Р.Г. твърди в показанията си, че няма спомен кой кого е ухапал по ръката, но според него е имало подобно ухапване. Не си спомня и кой кого е ударил. Полицейските служители съставили акт на Д.Г.И. за нарушение на обществения ред, тъй като преценили, че той носи вина за случилото се. В съдебно заседание св.Н.Д.Т. потвърдил, че пристигайки на място се опитали заедно с колегата си да установят каква е причината и в какво точно се изразява скандала. Тъжителят се оплакал, че има някакво ухапване по ръката. Според св.Н.Т., в присъствие на полицейските служители, подс.Д.Г. И. продължил с поведението си на отправяне на заплахи по отношение на тъжителя, като заплахите били свързани с псувни. Подсъдимият в присъствието на св.Н.Т. използвал нецензурни думи, обидни за честта и достойнството на човек. Поведението на подсъдимия било по-агресивно, както и отправял заплахи по отношение на тъжителя, които от своя страна били свързани с псувни. В тази връзка, св.Н.Т. лично предупредил подс.Д. Г. И. да преустанови тези действия. Видно от показанията на св.Н.Т., на подс.И. е съставен акт по Наредбата за нарушаване на обществения ред. Св.Н.Т. забелязал, че тъжителя има някакво синьо петно в областта на ръката. Синьото петно в областта на ръката на тъжителя е забелязано от свидетеля при снемане на обяснения в Районното управление, като св.Н.Т. посъветвал тъжителя да потърси медицинска помощ, ако има намерение да търси правата си по съдебен ред. Св.С.К.В./съпруга на тъжителя/ обяснила, че вечерта на 18.04.2016г. около осем - осем и половина съпругът и се качил горе на етажа треперейки, като цялата му дясна ръка била в кръв. Обяснил на съпругата си какво се е случило. След като полицейските служители отвели подс.И., тъжителят бил закаран до полицейското управление от съпругата си, тъй като не бил в състояние да шофира. След снемане на обяснения, по съвет на полицейските служители отишли до Бърза помощ гр.***, където са обработили получените рани. Факта на посещение на ФСМП ***от страна на тъжителя се потвърждава от приобщения към доказателствен материал по делото Фиш за спешна медицинска помощ от 18.04.2016г.-21.45ч. Св.С.Василева потвърдила, че не е видяла какво е станало, тъй като не е пряк очевидец на възникналия инцидент, но забелязала кръв и синини по лицето на съпруга си от ударите, като потвърдила, че имало видими белези, като кръв и следи от зъби по ръката. Имал белези и кръвонасядания по лицето. Така също свидетелката установила един белег по лявата буза който бил достатъчно голям с изразено кръвонасядане. Съпругът и бил пребледнял и треперещ.

От прегледа извършен на С.Г.В. ЕГН **********, по време на изготвянето на приетата като писмено доказателство по делото съдебно-медицинска консултация 95/2016г. се установило, че в лявата половина на шията има болезнен оток при опипване с размери 7/4 см. В областта на дясната скула и долен клепач на дясното око са установени две ожулвания с размери 0,6/0,3 см. а областта е оточна и насинена с бледосинкав цвят. По предната повърхност на лявата мишница в средната трета е установено овално кръвонасядане с размери 7/5,5см. с ясно изразени ожулвания по периферията, наредени като броеница с размери 0,5/0,3 см. Под тях са установени ивицести, хоризонтално разположени кръвонасядания с размери 8.0/2.0 см.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - медицинска експертиза в съдебно заседание се установява, че при станалия инцидент на 18.04.2016г. пострадалият С.Г.В. е получил следните травматични увреждания: ожулвания и кръвонасядания по лицето и лявата мишница; травматичен оток на шията. Установените ожулвания и кръвонасядания на дясната скула са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да се получат както при удар с ръка, така и при удар върху твърд, тъп предмет като стена, врата и др. Травматичния оток на шията е в резултат на удар или притискане /стискане/ в тази област. Описаното кръвонасядане с ожулвания по периферията на лявата мишница е характерно за ухапване от човек. Установените травматични увреждания преминават за около седмица, без остатъчни явления. Според заключението на СМЕ установените травматични увреждания обусловили болка и страдание без разстройство на здравето.

Районният съд, по същество е приел същата фактическа обстановка относно възведеното обвинение за извършено деяние по чл.130 ал.2 от НК, както и това по чл.146 ал.1 от НК, при точна оценка на фактите, съдържащи се в събраните по надлежния процесуален ред доказателствени средства.

В случая е видно, че между подсъдимия от една страна и пострадалия от друга е имало спорове от няколко години, вследствие на които спорове са се установили и неприязнени отношения между тях, нагнетили негативни емоции у подсъдимия, на които същият е дал воля на посочената в присъдата дата. От събраните доказателства по време на съдебното производство безспорно се установяват лошите междусъседски отношения между подсъдим и пострадал, довели до възникналия конфликт, при който се е стигнало до инцидента коментиран по-горе, при който е пострадал тъжителя С.Г.В.. Наведените в жалбата на подсъдимия оплаквания, че доказателствата по делото не водели до извод, че подсъдимият е осъществил състава на чл.130 ал.2 от НК, съдът счита за неоснователни. Осъществяването на признаците на цитирания състав, съдът приема за установени от гласните доказателства, обективирани както в показанията на част от свидетелите, така и от приобщените по делото писмени доказателства – фиш за оказана спешна медицинска помощ издаден от МЗ ЦСМП филиал ***от 18.04.2016г., СМК № 95/2016г. от 20.04.2016г., документи за амбулаторни прегледи, както и съдебно медицинска експертиза в съдебно заседание. Възпроизведените най-вече от свидетелите Й.С.Д., С.К.В., Р.П.Г. и Н.Д.Т. факти изцяло кореспондират и с данните от цитираните по-горе медицински документи. Налице е обществено опасно, виновно извършено деяние обявено от закона за наказуемо, с което от обективна и субективна страна е осъществен състава на чл.130 ал.2 от НК. Същото се отнася и до обвинението по чл.146 ал.1 от НК.

В тази насока първата инстанция, в съответствие с процесуалните си задължения по чл.305 ал.3 от НПК е изложила аргументирани съображения, които настоящият състав споделя изцяло.

Не може да бъде споделено оплакването за липса на мотиви по отношение категоричните доказателства и относно възприетата фактическа обстановка и кредитирания доказателствен материал. Макар и в малко по-оскъден стил, районният съд в достатъчна степен е обосновал какви факти по делото приема за установени, въз основа на какви доказателства и защо отказва да кредитира версиите на подсъдимия за сметка на целия останал доказателствен материал. В случая лаконичността на решението не е накърнила и в най-ниска степен правото на защита на подсъдимия, лишавайки го от отговора на въпросите по чл.301 от НПК, поради което възраженията в тази насока са несъстоятелни. Като цяло мотивите в достатъчна степен са дали отговор на поставените от подсъдимия въпроси.

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал изцяло обясненията на подсъдимия и част от въпросните доказателствени средства въобще не са взети предвид при изграждане на вътрешното му убеждение относно осъществените от подсъдимия признаци на състава, за които е ангажирана наказателната му отговорност. Обясненията му са подчертано тенденциозни, нелогични и противоречат на останалите доказателствени материали, като в тях ясно прозира стремеж да оправдае действията си.

В подкрепа на правилно взетото от КвРС решение следва да бъдат посочени част от показанията на свидетелите. Св.Й.Д.в съдебно заседание е заявила: „….чух, че има скандал. Аз не чувам за първи път това. ….Чух пусни ме, пусни ме, абе заболя ме. Не, аз сега ще ти докажа, ти не си мъж, ти си едно лайно, сега ще те счупя, ще те смачкам. Когато излязох на вратата видях, че нещата не са само една кавга. Д. беше сграбчил С., който викаше пусни ме, боли ме. Видях как Д. държеше и мъкнеше С.…..” Независимо от твърденията на св.Й.Димитрова,че не е видяла подс.И. да нанася удар на тъжителя С.В., показанията и съдържат правнорелевантни за наказателната отговорност на подс.И. факти, които от своя страна са подкрепени и от приложената по делото медицинска документация посочена по-горе. В тази насока са и показанията на свидетелите Р.Г. и Н.Т.. Полицейските служители съставили акт на Д.Г.И. именно за нарушение на обществения ред, тъй като преценили, че той носи вина за случилото се. В съдебно заседание св.Н.Д.Т. потвърдил, че пристигайки на място се опитали да установят каква е причината и в какво точно се изразява скандала. Тъжителят се оплакал, че има някакво ухапване по ръката. Св.Н.Т. забелязал, че тъжителят има някакво синьо петно в областта на ръката при снемане на обяснения в Районното управление, като посъветвал тъжителя да потърси медицинска помощ, ако има намерение да търси правата си по съдебен ред. Свидетелят потвърждава, че поведението на Д. било по-агресивно, че отправял заплахи с псувни по отношение на С., както и, че използвал нецензурни думи обидни за честта и достойнството на човек. В тази връзка св.Т. лично и изрично предупредил Д. да преустанови тези си действия, а именно да отправя заплахи в тяхно присъствие към С., както и с поведението си да не пречи на тяхната работа. Този свидетел изрично заявява в съдебно заседание, че чул от подс.Д.И. да отправя обиди към пострадалия С.В., за което бил изрично предупреден. Св.С.Василева също потвърждава, че въпросната вечер пострадалият, който и е съпруг се прибрал целият треперещ, пребледнял, а дясната му ръка била цялата в кръв, като видяла следи от ухапване от зъби и кръв. Същата закарала пострадалия си съпруг до Бърза помощ гр.***, тъй като той нямало как да кара до там. По лицето на съпруга си видяла синини, видими белези, кръвонасядания, както и следи от удар /зачервено/. Тези белези видяла още вечерта след инцидента, но на другия ден се изразявали по-ясно. Правилно първоинстанционния съд не намерил основания показанията на тази свидетелка да бъдат отхвърлени като необективни и пристрастни само заради факта, че същата е съпруга на тъжителя. От изложената фактическа обстановка се установило, че св.С.К.В.е имала преки впечатления от физическото състояние на пострадалия С.Г.В. непосредствено след инцидента, като нейните показания са кореспондирали с останалите доказателства за причинените на тъжителя травматични увреждания, а именно медицинските такива изброени и коментирани по-горе.

Показанията на посочените свидетели установяват състоянието на тъжителя непосредствено след инцидента, позовавайки се на информация, предоставена им както от самия тъжител, така и на свои собствени възприятия относно външния вид и поведението на пострадалия С.В..

Фактическата обстановка по делото, Районен съд гр.***е установил, след внимателен анализ на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали, както и приобщените към делото, по предвидения процесуален ред писмени доказателства и при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им. Събраните по делото доказателствени материали са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Въз основа на събраните доказателства в първата инстанция Окръжният съд намира, че направените фактически изводи са правилни. Първоинстанционният съд е събрал доказателствата по предвидения в НПК ред и след тяхната преценка обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че подсъдимият е извършил виновно процесните деяния. Тези изводи на решаващия съд са подкрепени от всички приложени по делото доказателства. Изводите и заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване са направени без да са тълкувани превратно доказателствените материали и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Във връзка с казаното по-горе Районният съд е изложил убедителни съображения, които напълно се споделят от настоящия състав и не е нужно да бъдат преповтаряни. С присъдата от 08.02.2017г. е даден отговор на кръга от въпроси, включени в чл.301 от НПК, като приетата за установена фактическа обстановка напълно се подкрепя от събрания доказателствен материал.

Тука следва да бъде отбелязано следното: настоящият състав, разполагайки с правомощието да проверява по същество вътрешното убеждение на инстанцията по същество относно приетите за установени факти, включени в предмета на доказване намира, че фактическите изводи на районния съд относно авторството на жалбоподателя като извършител на инкриминираното деяние е правилен. По време на съдебно заседание подс.Д. И. не се е признал за виновен. От една страна неговите обяснения са доказателствено средство /арг. чл.115 от НПК/, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл.55 ал.1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и районният съд извършва точно това. Ето защо, извода за авторството на деянието е изграден върху всички останали доказателства. В този смисъл не може да бъде удовлетворено искането за оневиняване.

С оглед изложеното въззивната инстанция приема, че материалният закон е приложен правилно, а претенцията на жалбоподателя да бъде оневинен несериозна.

Освен това, настоящата инстанция упражни и правомощието си по повод направените оплаквания да провери спазването и на процесуалните правила, гарантиращи правилност на формираното вътрешно убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. В тази връзка следва да се посочи, че съдът няма процесуално задължение при решаване въпросите по чл.301 ал.1 от НПК да използва единствено и само преки доказателства. Постановяването на осъдителна присъда въз основа и на косвени доказателства, не е процесуално недопустимо щом съдът при преценка и анализ на доказателствата е направил единствено възможен и безпротиворечив извод, в случая за авторството на въззивника като извършител на процесното деяние. По настоящото дело районният съд е сторил това, след като е изпълнил задължението си по чл.303 ал.2 от НПК по отношение както вече бе казано по-горе - показанията на свидетелите и останалите писмени и медицински доказателства. Първоинстанционният съд, в съответствие с чл.107 ал.5 от НПК е извършил анализ на доказателствения материал, въз основа на който е обосновал извода си за достоверността на установеното относно механизма и авторството на подсъдимия по инкриминираното деяние. При положение, че съдът прави извода си в тази част след съпоставка с обективни доказателствени източници, констатациите за едностранчивост и избирателен подход при проверка на доказателствата е лишен от основание. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че направеното оплакване за нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда, с оглед основанието за нарушение при установяване на фактите относно авторството на подсъдимия като извършител на процесното деяние е необосновано. Всъщност недоволството от мотивите на първоинстанционната присъда не са от неизпълнение на задълженията по оценка на доказателствата, а по скоро от техния резултат. Правилно установената фактическа обстановка е довела до законосъобразни правни изводи. Възприетата правна квалификация е в съответствие със закона.

Правилно КвРС е намерил, че от събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност с обективно съществуващите травматични увреждания на пострадалия С.В., са в състояние да изключат всякакъв друг възможен произход на причинената телесна повреда. Получените от пострадалия телесни увреждания, описани подробно по вид, характер и механизъм на причиняване, несъмнено са били установени от съдебно – медицинската експертиза, която не е била и оспорена в съдебно заседание от страните и най-вече от подсъдимия. Правилно е било прието на база на тази СМЕ, че в случая се касае за телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Правилно КвРС е констатирал, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че между тъжителят С. В. и подс.Д.И. е възникнал конфликт, макар и никой да не е видял нанасяне на удари.

Не на последно място по безспорен начин е доказано, че са били нанесени морални вреди на пострадалия В.. Свидетелката Й.С.Д.по категоричен начин е заявила, че същата ясно и точно е чула думи, които подсъдимият е отправил към тъжителя - „ти не си мъж, ти си едно лайно“. Тези думи именно, съдържат крайно негативна оценка за нравствените човешки качества и морала на тъжителя С.В.. В подкрепа на показанията на св.Й.Д.са и показанията на св.Н.Д.Т. който потвърдил, че подсъдимият е използвал нецензурни думи, обидни за честта и достойнството на тъжителя. Ето защо правилно е прието, че отправените обръщения преминават границите на етично общуване и нравствените норми на приличие, приети в обществото. Последица от това е правилното осъждане на подсъдимия за извършеното от него деяние по чл.146 ал.1 от НК.

При определяне наказанията на подс.Д.И. за извършените от него деяния, Районният съд е отчел, всички правнорелевантни за това обстоятелства. Взети са предвид чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, както и настъпилия вредоносен резултат. Следва да бъдат отчетени и подбудите подтикнали подсъдимия да извърши инкриминираното деяние. В случая от събраните доказателства е видно, че между подсъдимия от една страна и пострадалия от друга е имало спорове, вследствие на които са се установили и неприязнени отношения между тях, нагнетили негативни емоции у подсъдимия, на които същият е дал воля на посочената в присъдата дата. Изложеното мотивира съдът да го отчете като смекчаващо обстоятелство, но не и като оневиняващо. Ето защо постановената присъда е правилна и законосъобразна.

Съдът се е съобразил не само с предвидените в НК наказания, с данните относно личността на дееца, но и с обществената опасност на конкретно извършените от подсъдимия деяния. В случая законодателят е предвидил за този вид престъпления, производството да се образува въз основа на тъжба на пострадалия, като това указва на извод и за принципно по-ниската обществена опасност на тези деяния. Правилно като е взел предвид горното, съдът е намерил, че по отношение на подсъдимия е следвало да бъде определено за извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК едно от алтернативно предвидените наказания, а именно „пробация”, което е най-подходящо с оглед личността на подсъдимия. Правилно са наложени двете задължителни пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, т.е. към минимума предвиден в закона, като това наказание в достатъчна степен би изпълнило целите, както на индивидуалната, така и на гереналната превенция.

За извършеното престъпление по чл.146 ал.1 от НК, съдът правилно е наложил предвиденото наказание „Глоба” в минимален размер от 1000 лева, като съобразил размера с обстоятелството, че подсъдимия е трудово ангажиран, но упражняваната от него професия не предполага особено високи доходи, както и, че същият е женен и има семейство за което полага грижи. В този смисъл, правилно предвид материалното му състояние съдът счел, че размерът на глобата е справедлив и определен в съответствие с указаното в чл.47 ал.1 от НК.

Правилно на осн. чл.23 ал.1 от НК съдът определил най-тежкото наказание, а именно „Пробация”, включваща двете задължителни пробационни мерки –„задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

По отношение на присъдата в гражданско-осъдителната й част, настоящата съдебна инстанция счита следното:

Видно от доказателствата по делото, тъжителят е предявил гражданския иск в размер на 5 000 лв. за причинените му с деянието неимуществени вреди по чл.130 от НК, както и друг такъв за деянието по чл.146 от НК. С оглед на установеността на фактите по делото, правилно е прието от районният съд, че подсъдимият е осъществил фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, който се явява основанието на предявения от пострадалия граждански иск за репариране на причинените му с деянията на подсъдимия неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетенията за нанесените на пострадалия неимуществени вреди, съдът е отчел в пълна степен всички релевантни за решаването на тези въпроси обстоятелства - претърпените от тъжителя болки и страдания с деянието по чл.130 ал.2 от НК, предвид липсата на допълнителни усложнения или други вредни последици, както и моралните вреди които е претърпял в резултат на деянието по чл.146 от НК. Всичко е било съобразено с изискванията на чл.52 от ЗЗД, поради което правилно е присъдил обезщетенията, които настоящия състав счита за справедливи.

С оглед изложеното, съдът счита жалбата на тъжителя против процесната присъда за неоснователна и като такава, същата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Съдът констатира, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса от 6лв. по Тарифа № 1 към ЗДТ – т.12 във вр с т.9, поради което с решението следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 6лв. по сметка на ДОС.

При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяната или изменяването й, поради което същата следва да бъда потвърдена.

Воден от изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,

***КИ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 3 от 08.02.2017г. по н. ч. х. д. № 126/2016г. по описа на Районен съд гр.***ОСЪЖДА Д.Г.И. с ЕГН – **********, да заплати на С.Г.В. с ЕГН – ********** сторените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 250лв.

ОСЪЖДА Д.Г.И. ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на ***ки окръжен съд в размер на 6 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.