Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

гр.Д., 31.05.2017г.

Д.ки окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година,

Председател: Калина Димитрова

Членове: Атанас Каменски и Милена Хараламбиева

Прокурор: Пламен Николов,

Съдебен секретар: Н. Б.,

разгледа в.н.о.х.д. № 79/2017г. на ОС-Д., докладвано от съдия Каменски

С присъда №2 от 27.01.2017г. по н.о.х.д.№209/2016г. РС-К. е признал Ц.И.П., с ЕГН **********,*** и И.Т.Т., с ЕГН **********,***, за невиновни в това, че на 04.02.2016г. на неохраняем паркинг, находящ се на Нос Калиакра, общ. К., в съучастие помежду си като извършители, при условията на продължавано престъпление, направили опит противозаконно да проникнат в чуждо моторно превозно средство : лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, собственост на А. Р. Р., без съгласието на собственика му и в лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег. № ***, собственост на Р. В. М., без съгласието на собственика му, като деянието останало недовършено поради независещи от дейците причини, поради което и на основание чл. 304 от НПК двамата подсъдими са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 346б, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е подаден протест от РП – К., в който са изложени доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт. В проведеното публично съдебно заседание пред въззивната инстанция протестът се поддържа от представителя на ОП – Д., но на различно основание. Пледира се за отмяна на обжалваната присъда и признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, като по отношение на подсъдимия Ц.И.П., с ЕГН ********** се предлага освобождаване на същия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание, а по отношение на подсъдимия И.Т.Т., с ЕГН **********, се предлага налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Претенцията се обосновава с твърдяно допуснато от първата инстанция нарушение по чл.305, ал.3 от НПК, приравнявано на съществено поради последиците по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК-липса на мотиви.

Процесуалните защитници на двамата подсъдими пледират за отхвърляне на протеста и потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

След като обсъди и прецени становищата и доводите на страните, както и събраните в хода на производството пред първата инстанция доказателства, настоящият състав изцяло кредитира възприетата от първата инстанция фактическа обстановка:

Подсъдимите П. и Т. и свидетеля П. Д. Д. са приятели. На 04.02.2016г. около обяд се срещнали в кафене в гр.Варна и решили да разгледат Нос Калиакра. Тримата потеглили с лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***,С собственост на Б. С. А., управляван от Т..

По същото време в РУ-К. се провеждала специализирана полицейска операция по разкриване и предотвратяване на кражби на вещи от леки автомобили, паркирани на паркинга на Нос Калиакра, тъй като същите били зачестили през 2015г. и началото на 2016г. В изпълнение на възложеното полицейският служител А. М. Г. бил заел секретен пост на мястото, осигурявайки си добра видимост към терена.

Около 13:10ч. Г. получил информация, че към него приближава „Опел Астра“ с рег.№ ***С, в който пътуват трима мъже. Малко след това свидетелят видял автомобила, който минал през паркинга, продължил напред и стигнал до военното поделение, след което се върнал обратно на основния паркинг на Нос Калиакра. На мястото по това време били паркирани три автомобила: „Опел Вектра“ с рег.№ ***, собственост на А.Р.Р., „Мицубиши Колт „с рег.№ ***, собственост на Р. В. М. и „Пежо 307“.

От „Опела“ слезли трима мъже. Возещият се отпред Д. се отдалечил в посока на поделението, като Г. предположил, че лицето наблюдава подстъпа към паркинга за приближаващи лица или автомобили. Водачът и пътникът от задната седалка, в когото свидетелят разпознал П., застанали зад колата си и отворили багажника, при което се разнесъл шум от метални предмети. След това двамата подсъдими се насочили към паркирания „Опел Вектра“ с рег.№ ***. Ц. застанал до багажника и направил „резки въртеливи движения“ с ръка, след което натиснал ключалката, но капакът не се отворил. По същото време Т. се насочил към вратата на водача, като автомобилът останал между него и наблюдаващия, който възприел единствено неопределени движения на раменете на приведеното лице. След това двамата подсъдими се насочили към паркирания „Мицубиши Колт„ с рег.№ ***, като Г. изгубил зрителния контакт с тях. Малко след това тримата наблюдавани се върнали при колата си и си тръгнали. Г. продължил да ги наблюдава до спирането им от втория полицейски пост, след което проверил въпросните автомобили и забелязал следи от механично въздействие върху багажната ключалка и тази на шофьорската врата на „Опела“, както и върху ключалката на вратата на водача на лекия автомобил „Мицубиши Колт„. Въпросните деформации са отразени и в протоколите за оглед на двата автомобила. При тези следствени действия не са търсени дактилоскопни следи. По делото не е назначавана и трасологична експертиза относно евентуалната връзка между констатираните интервенции и ръчните инструменти, открити при претърсването на автомобила на подсъдимите.

Свидетелят Реджеб-собственик на процесния „Опел Вектра“, заявява, че след произшествието е заварил колата заключена. Въпреки механичните интервенции по двете ключалки успял да отключи както с централното дистанционно, така и с ключ. Не установил липса на вещи от самия автомобил.

Р.М., управлявал въпросния „Мицубиши Колт„, сочи, че по препоръка на полицейските служители проверил ключалката на предната врата и установил деформации, непозволяващи поставяне и завъртане на ключа. Тъй като винаги боравел единствено с дистанционното за централно заключване, свидетелят заявил, че не е в състояние да посочи дали увреждането е възникнало на паркинга или е съществувало и преди. В самия автомобил М. също не установил липси.

Така установената фактическа обстановка се основава основно на показанията на св.Г., демонстрирал нужната обективност, добросъвестност и безпристрастност, изрично разграничавайки обективно възприетото от субективните си оценки и предположения. Предоставените данни в значителна степен кореспондират с обясненията на двамата подсъдими и на техния приятел, чиито тези са същевременно и израз на отстояваната от тях защитна позиция. След внимателен анализ на показанията на единствения очевидец първата инстанция обосновано е изолирала инкриминирани от обвинението обстоятелства, основаващи се на предположения и оценки за естеството на част от наблюдаваните от очевидеца действия на П. и Т.. В резултат на това безспорно установен е единствено опитът на П. да отвори багажника на първия автомобил, натискайки с ръка копчето на ключалката. За останалите, наблюдавани от Г. телодвижения, може само да се предположи, че имат някаква връзка с нанесените по ключалките деформации, без при това да е възможно тепърва да бъде установен механизмът на увреждането, използваните оръдия и съпричастността на подсъдимите. Особено съществени са и показанията на М., които напълно обезсмислят втората част от обвинителната теза за евентуален опит за проникване в автомобила му. В резултат приетите за безспорни от страна на първоинстанционния съд факти съществено се различават от тези, заявени за доказване от страна на обвинението. Това обаче не дава каквото и да било основание на представителя на ОП-гр.Д. да твърди, че районният съд не е изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК.

При така отграничената съвкупност от обективни факти, изолирайки субективните оценки, първата инстанция допълнително е очертала и фрапиращото несъотвествие на безспорно установеното с инкриминираното в обстоятелствената част на обвинението. Заявеното снабдяване с предварително подготвени инструменти за взлом, както и обстоятелствено описваните начини за използването им при двата процесни автомобила са голословни, несъстоятелни и преднамерени до степен да поставят под обосновано съмнение цялата обвинителна теза, очертаните от нея елементи на вменения престъпен състав и дължимото съобразяване на разследващите със задълженията по чл.13 от НПК.

На трето място следва да се подчертае и явната несъставомерност на очертаното от обвинението поведение на подсъдимите. Поддържаната теза за опит за последователно проникване в два различни автомобила, при което деянията са останали недовършени по независещи от дейците причини, предполага обвинението да очертае обективните фактори, обусловили неуспеха на извършителите. Същевременно в обвинителния акт липсва каквото и да било пояснение в тази насока. В тази връзка защитата напълно уместно е възразила, че намирайки се на неохраняем паркинг и със съзнанието, че са сами, подсъдимите са могли напълно безпрепятствено да извършат или довършат инкриминираните деяния, поради което и напълно резонно може да се постави въпроса относно приложението на института на доброволния отказ по чл.18, ал.3, б.“а“ от НК със съпътстващата го ненаказуемост на извършеното и оправдаване на подсъдимите. С този пореден пропуск обвинението се е поставило пред обективната невъзможност за установяване и доказване на вменените на подсъдимите деяния, поради което районният съд не е имал друга възможност освен да ги оправдае само на това основание.

Воден от изложените констатации и съображения настоящият състав счете депозираният протест за неоснователен и недоказан. Поднадзорната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна.Не са налице основания за изменение или отмяна, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 338 от НПК, Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 2/27.01.2017г. , постановена от РС -К. по н.о.х.д.№209/2016г.

Решението е окончателно.

Председател: ……………. Членове: ………………… ………..…………