Р Е Ш Е Н И Е

№25, 02.05.2017г.; гр.Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Д.кият окръжен съд, наказателно отделение

На двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Петър Монев

Членове: Калина Д.а

Деница Петрова

Секретар  А.Н.

Прокурор  Милена Любенова

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова в.н.о.х.д. № 113 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №9 /05.04.2017г. по н.о.х.д.№116/2017г. Каварненският районен съд е признал подсъдимия  V. D. / В.Д. / турски гражданин, от кюрдски произход, за виновен в това, че на 03.04.2017г., в района на ГКПП Д., в условията на повторност, между първа и втора гранична пирамида, е излязъл през държавната  граница  на страната, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, поради което и на основание чл.279, ал.2, във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.54, ал.1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което наказание да изтърпи ефективно при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС  и „глоба“ от 100.00 /сто/ лева.

На основание чл.68 от НК, съдът е постановил подсъдимият, да изтърпи отделно наложеното с Определение №71/16.03.2017г. наказание по НОХД № 205/2017г. на РС Свиленград, влязла в сила на 16.03.2017г. „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца.

В тежест на подсъдимия са възложени сторените по делото разноски в размер на 125лв.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия, в която се сочи, че деянието е осъществено от обективна страна, но не и от субективна, като се поддържа, че подсъдимият е извършил деянието при условията на чл.14 ал.1 от НК - без да познава фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, изключващо умисъла относно това престъпление. Иска се оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия, като се сочи, че деянието е несъставомерно, подсъдимия не бил съзнавал, че деянието му е престъпление. Пледира се за оправдаване на подсъдимия.

Жалбоподателят В.Д. в лична защита сочи, че не е знаел, че върши престъпление преминавайки от една държава, която е в ЕС в друга държава от ЕС. Твърди, че причината, поради която тръгнал за Румъния е обстоятелството, че при предното му дело /в Свиленград/ преводачът му бил казал, че до 10 дни ще го върнат в Турция, поради което той се уплашил и затова решил да премине границата с Румъния, като целта му била да стигне до Германия.

Представителят на Д.ка окръжна прокуратура пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъбразна. Сочи, че мотивите на подсъдимия да премине границата на РБългария не могат да обосноват извод за субективна несъставомерност на деянието.

На дадената последна дума подсъдимият заяви, че една от причините да напусне страната била, че останал без пари и не знаел, че като минава от една страна в друга, които са в ЕС като емигрант е престъпление, даже мислел, че изобщо няма граница.

Д.кият окръжен съд, като прецени жалбата, наведените в нея доводи, доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок.

По същество въззивната инстанция намери следното:

Фактическата обстановка е правилно установена и на практика не се оспорва.

Подсъдимият влязъл на 13.03.2017г. в Р.България не през определените за това места в района на ГКПП Капитан Андреево. След като бил установен от граничните власти и проведено наказателно производство с определение за одобряване на споразумение №71/16.03.2017г. по н.о.х.д. №205/2017г. на Районен съд Свиленград, влязло в сила на 16.03.2017г. за извършеното престъпление по чл.279 ал.1 от НК бил признат за виновен и осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК бил отложено с изпитателен срок от три години и 200лв. глоба.

Подсъдимият бил настанен в Регионално приемателен център Харманли, след като подал молба да му бъде предоставен закрила като бежанец в Р.България. Подсъдимият обаче бил решил да продължи пътуването си с крайна цел Швейцария. Според обясненията му се бил изплашил, че ще го върнат в Турция, което той не желаел. Освен това сочи, че бил останал без пари. Придвижил се от София до Варна, като закупил велосипед и на 02.04.2017г. тръгнал с него. Пътувал цял ден и стигнал до границата, използвайки джипиеса на телефона си, за да се ориентира. Вечерта около 23:00ч. пристигнал на територията на Румъния. Подсъдимият смятал да стигне до гр.Констанца, където да си почине, след което да продължи пътуването си.

Във връзка с получена телеграма от румънските гранични власти, че граничен полицейски патрул от Морска група Мангалия е установил и задържал едно лице от мъжки пол, което се движело пеш, бутайки велосипед в района на 1-ва гранична пирамида в посока 2-ра гранична пирамида е проведена на среща на 1-ва гранична пирамида за провеждане на съвместно разследване на случая.

При провеждане на срещата и проведено съвместно разследване се установило, че лицето /подсъдимия/ е преминало през границата на страната между 1-ва и 2-ра гранична пирамида на 03.04.2017г. около 00:30ч.

На 03.04.2017г. на ГКПП Д./В. се състояла среща с румънските гранични власти за предаване и приемане на лицето – турския гражданин V. D. / В.Д. /, като на срещата възражение не били направени и бил изготвен протокол за приемане и предаване.

Съгласно показанията на свидетелите Д. М. и Й. Д.-служители при ГПУ ** , които са приели лицето от българска страна и отишли на място, между първа и втора гранична пирамида имало следи /пеши/ за преминаване към Румъния, както и такава вероятно от велосипед. В показанията си св.М. посочва и че лицето /подсъдимия/ е имало в себе си карта от Гугъл мапса.

В обясненията си подсъдимия посочва, че по картата видял, че може да мине границата покрай морето и така стигнал до Д., като минал не по асфалта, а по черен път и знаел, че ще отиде в Румъния.

При всички тези доказателства – показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, приложените писмени доказателства, включително справката за съдимост правния извод, че с извършеното деяние, като на 03.04.2017г., в района на ГКПП Д., в условията на повторност, между първа и втора гранична пирамида, е излязъл през държавната  граница  на страната, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.279, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е законосъобразен. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Безспорно и от обясненията на подсъдимия се установява, че същият е съзнавал, че преминава границата на страната без разрешение на надлежнияте органи на властта и не през определените за това места – същия сам сочи, че минал по черни пътища, не е бил снабден с редовен задграничен паспорт. Настоящото престъпление е извършено при условията на повторност с оглед визираното по-горе предходно осъждане на подсъдимия за престъпление по чл.279 ал.1 от НК. Твърденията на подсъдимия за нарушени негови права при предходното му осъждане не подлежат на разглеждане в настоящото производство, доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт- определение за одобряване на споразумение №71/16.03.2017г. по н.о.х.д.№205/2017г. на Районен съд Свиленград, влязло в сила на 16.03.2017г. Що се касае до причините, поради което подсъдимият е решил да напусне страната и да премине границата без редовен задграничен паспорт и не през определените за това места подсъдимият сочи, че го било страх, че ще го върнат в Турция, че преводача го бил подвел и че останал без пари. Никоя от посочените причини не може да обоснове извод за субективна несъставомерност на деянието, напротив както от действията му, така и от обясненията му се установява безспорно, че същият съзнателно, съзнавайки, че нарушава граничния режим / без необходимите документи, преминал по черни пътища/ е преминал границата на страната , като е бил задържан в Румъния от граничен полицейски патрул. Във въззивната инстанция на въпрос на съда подсъдимия сочи, че не е минал пред ГКПП Д.-В., защото е нямал документи, което както и действията му по преминаване на границата не на определените места и обясненията му в тази връзка опровергават защитната му теза, не е бил наясно, че преминавайки по този начин границата извършва престъпление / още повече, че веднъж вече е бил осъждан за престъпление по чл.279 ал.1 от НК с визираното по-горе споразумение/.

Доколкото се пледира за оправдаване на подсъдимия аргументи относно справедливостта на наложеното наказание не са изложени. Предвиденото наказание за извършеното престъпление е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева. Наложеното наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.279 ал.2 от НК е в размер на минимума – една година лишаване от свобода и глоба от 100лв. Въззивната инстанция не констатира наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото наказание да е несъразмерно тежко, което да обоснове прилагането на чл.55 от НК. При това положение правилно наказанието е определено при приложението на чл.54 ал.1 от НК. Налага се корекция в мотивите на първата инстанция досежно смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Определеното наказание в минималния предвиден законов размер очевидно се определя при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, изразяващи се в оказано съдействия по разкриване на обективната истина . Доколкото предходното осъждане е включено в квалификацията на деянието- извършено при повторност, то не следва повторно да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. При наличното смекчаващо отговорността обстоятелство и след като не се констатираха основания за приложение на чл.55 от НК, определеното наказание в минималния предвиден размер е справедливо. Правилно е постановено наложеното наказание от една година лишаване от свобода да се търпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНС.

Доколкото настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок по споразумение №71/16.03.2017г. по н.о.х.д.№205/2017г. на Районен съд Свиленград, влязло в сила на 16.03.2017г., то законосъобразно наложеното наказание от пет месеца лишаване от свобода по н.о.х.д.№205/2017г. на Районен съд Свиленград е приведено в изпълнение и постановено да се търпи отделно от наказанието по настоящото дело. Това наказание също следва да се търпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНС /доколкото сборът от двете наказания не надвишава две години./. В диспозитива на присъдата е пропуснато да се впише определения първоначален общ режим за приведеното в изпълнение наказание от пет месеца лишаване от свобода, като в мотивите фигурира произнасяне по този въпрос, като доколкото присъдата представлява единство между мотиви и диспозитив, то следва да се приеме за налично произнасянето на съда за изтърпяване на това наказание при първоначален общ режим

При служебната проверка на присъдата се констатира, че незаконосъобразно в тежест на подсъдимия са възложени сторените по делото разноски за преводач в досъдебното производство /75лв/ и производството в първа инстанция /50лв./ или общо 125лв. Други разноски по делото няма сторени. Съгласно чл.189 ал.2 от НПК „Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда”, поради което присъдата следва да се отмени в частта, в която подсъдимият е осъден да заплати сторените разноски за преводач в размер на 125лв. Разноските за преводач във въззивната инстанция следва да останат за сметка на съда на основание чл.189 ал.2 от НПК.

При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата.

 Доколкото подсъдимия още в досъдебна фаза /потвърдено и в съдебно заседание пред въззивната инстанция/ е отказал получаване на писмен превод на актовете по чл.55 ал.3 от НПК, а в цялото производство му е бил извършван надлежен устен превод от преводач  /включително и устно резюме на обвинителния акт и постановената присъда, съгласно изричното изявление на подсъдимия в този смисъл пред въззивната инстанция/ следва да се приеме, че правата му на превод на разбираем за него език са спазени, като доколкото всички съдопроизводствени действия са извършени с участието на преводач и защитник на подсъдимия, то процесуалните права на подсъдимия не са нарушени.
 Пропускът на съда да приложи разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК като приспадне при изпълнение на присъдата времето, пред което подсъдимия е бил задържан, считано от 03.04.2017г. следва да бъде коригиран при изпълнение на присъдата от прокурора с постановление по чл.417 от НПК. При наличие на задържане и по приведеното в изпълнение наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода по н.о.х.д.№205/2017г. на Районен съд Свиленград за приложението на чл.59 ал.1 от НК следва отново да се произнесе прокурора с постановление по чл.417 от НПК.

Водим от горното Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА присъда №9 /05.04.2017г. по н.о.х.д.№116/2017г. на Каварненският районен съд, като я ОТМЕНЯ в частта, в която подсъдимият V. D. / В.Д. / е осъден да заплати сторените разноски в наказателното производство в размер на 125 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

За постановеното решение да се съобщи на страните на основание чл.340 ал.2 от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.