М О Т И В И

по присъда № 9/10.05.2017г. по н.о.х.д.№ 110/2017г.

по описа на ***ки окръжен съд

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по повод внесен обвинителен акт срещу подсъдимия А.Д.С. за това, че на 16.09.2016г. в с.К., обл.*** е дал подкуп – банкнота с номинал 50.00/петдесет/ евро, емисия 2002г., № *** на полицейски орган във Второ РУ при ОД на МВР – *** – младши инспектор П.М.Р. и младши инспектор В.С.П., за да не извършат действия по служба – да не му съставят акт за установяване на административно нарушение с бланков № 482927 - престъпление по чл.304а, пр.3 във вр. с чл.304, ал.1 от НК.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура – ***, който пледира за признаването на подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като иска да се наложат следните наказания: „лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение след съответната редукция с една трета, на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 300.00 лева.

Подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК прави пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не бъдат събирани доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание релевира наличието на превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства и застъпва тезата, че следва да бъдат наложени наказания, съответно: лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение след редуцирането му с една трета да бъде отложено за срок от три години и глоба в предвидения законоустановен минимален размер – 100.00 лева.

Подсъдимият при предоставената му последна дума прави изявление, че съжалява за стореното от него.

След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 16.09.2016г., около 15:30 часа в централната част на с.К., обл.*** при провеждането на утвърдена със заповед № 256р-7297/14.09.2016г. на директора на ОД на МВР – *** специализирана полицейска операция полицейските служители - свидетелите П.М.Р. и В.С.П. – младши инспектори в сектор „Охранителна полиция” – *** с делигирани правомощия да осъществяват контролна дейност по закона за движение по пътищата, спрели за проверка движещия се по пътя лек автомобил марка „Сеат – Ибиза” с рег. № ***. Водач на процесното моторно превозно средство/МПС/ бил подсъдимият А.Д.С.. С него пътувала и съпругата му – свидетелката С.И.С..

В хода на проверката полицейските служители констатирали, че част от задължителното техническо оборудване - пожарогасител, не е налично. Едновременно с това подсъдимият не могъл да представи и свидетелство за регистрация на МПС част II /малък талон/ на управлявания автомобил. По повод последната констатация свидетелят Р. се свързал с началника на група „Охранителна полиция“ при Второ РУ на МВР - град ***, при което се оказало, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка per. №16-0851-000550 от 29.08.2016г. процесният автомобил е бил спрян от движение за срок от 30 дни. Във връзка с гореустановеното полицейският служител обяснил на подсъдимия, че ще му бъде съставен акт за установяване на административни нарушения/АУАН/ по закона за движение по пътищата, а именно за нарушения на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДв.П и на 139, ал.2, т.3 от ЗДв.П.

Подсъдимият С. се изплашил, а по думите на съпругата му - дори „паникьосал“ и й казал, че тъй като не разполага с малкия талон на автомобила, ще даде някой лев на полицаите, за да ги „пуснат“.

През това време свидетелят Р. бил седнал на предната дясна седалка на служебния автомобил и предприел действия по съставяне на АУАН. Междувременно подсъдимият С. се приближил до полицейския автомобил, клекнал в непосредствена близост до предната му дясна врата и казвайки думите „Да ви дам някой лев да се почерпите“, пуснал в краката на полицейския служител банкнота от 50.00 /петдесет/ евро. Виждайки това, свидетелят Р. излязъл от служебния автомобил и двамата със свидетеля П., който също възприел действията на подсъдимия, му поставили белезници, след което незабавно уведомили дежурния служител в ОДЧ при Второ РУ на МВР - *** за случилото се. Пристигналата впоследствие дежурна оперативна група извършила оглед на служебния автомобил марка "Лада Нива" с per. № ***. На пода на същия, непосредствено пред предна дясна седалка, била намерена банкнота с номинал 50.00 евро, емисия 2002г., с № ***. Извършването на посоченото действие по разследване било обективирано в съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 16.09.2016г, с който гореописаната парична банкнота била иззета като веществено доказателство по делото. За установяване автентичността на валутата е бил изготвен анализ от експерти при БНБ, при което е установено, че същата е истинска и представлява редовна емисия на Европейската централна банка.

Описаната фактическа обстановка, която не е спорна по делото, се установява от обясненията на подсъдимия А.Д.С., свидетелските показания на полицейските служители – П.М.Р. и В.С.П., показанията на съпругата на подсъдимия – свидетелката С.И.С.; протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оценка на БНБ, както и от другите приложени и приобщени на основание чл.283 от НПК и чл.284 от НПК по делото писмени и веществени доказателства.

При гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

От обективна страна подсъдимият А.Д.С.:

На 16.09.2016г. в с.К., обл.*** е дал подкуп – банкнота с номинал 50.00/петдесет/ евро, емисия 2002г., № *** на полицейски орган във Второ РУ при ОД на МВР – *** – младши инспектор П.М.Р. и младши инспектор В.С.П., за да не извършат действия по служба – да не му съставят акт за установяване на административно нарушение с бланков № 482927. Деянието според настоящия съдебен състав се явява довършено, тъй като за активния подкуп и в трите му хипотези/предложи, обещае или даде/ не е налице абсолютно изискуемо условие и приемането на същия от подкупвания субект.

От субективна страна подсъдимият А.Д.С. е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им, като от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.304а, пр.3 от НК във вр. с чл.304, ал.1 от НК.

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата правов ред и желанието за осуетяване реализирането на административнонаказателна отговорност за допуснатите нарушения по ЗДв.П.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:

А.Д.С. е роден на ***г***, общ.***ка, обл.***; български гражданин; с основно образование; женен; инвалидизиран, с право да работи; неосъждан; ЕГН **********.

Процесното деяние е извършено при превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, проявена последваща критичност към извършеното и изразено съжаление за стореното. В тази връзка следва да се отбележи, че в диференцираната процедура по реда на глава 27 – ма на НПК, в частност при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК именно самопризнанията на подсъдимия обуславят и по-облекчената наказателна отговорност при условията на чл.58а, ал.1 от НК, поради което не следва да се вземат предвид при индивидуализация на наказанието.

Наличието на превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства дават основание да бъдат наложени кумулативно предвидените в закона наказания за процесното престъпно посегателство под средния размер към минималния, като настоящият съдебен състав намира за съответно определянето на следните санкции: лишаване от свобода за срок от девет месеца и глоба в размер на 300.00/триста/ лева;

Наказанието лишаване от свобода съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е задължително да бъде редуцирано с една трета, поради което подсъдимият А.Д.С. следва да изтърпи лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Предвид обстоятелството, че престъплението, извършено от подсъдимия не е рецидивно/същият е неосъждан/, съдът преценява, че за поправянето му не е наложително да изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода, тъй като целите, визирани в чл.36 от НК биха били постигнати с отлагане на основание чл.66, ал.1 от НК на изпълнението му за срок от три години.

На основание чл.307а от НК подлежи на отнемане в полза на държавата предметът на престъплението - банкнота с номинал 50.00/петдесет/ евро, емисия 2002г., № ***, предадена за съхранение в «Алианц Банк България»-АД – клон *** с договор от 01.12.2016г. за наем на сейф № 36 в обществен трезор на банката.

Председател: