Мотиви към присъда№10 от 18.05.2017г. по н.о.х.д.№126/2017г. на ОС-гр.***

Срещу М.Х.И. е повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“, във в-ка с чл.342, ал.1от НК, за това, че на 08.06.2016г. по път III-7105 между с.*** и гр.***, преди разклона за главен път II-97, при управление на МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№*** нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на И. Х.И. с ЕГН:**********.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ОП-гр.***.

Подсъдимият заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен досежно същите да не бъдат събирани други доказателства.

В рамките на проведеното по реда на чл.372, ал.4, във в-ка с чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, в съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, настоящият състав прие за установено от фактическа страна:

На 08.06.2016г. по път III-7105 от с.*** към гр.***, след разклона за главен път II-97, Д.Д. управлявал трактор „Джон Диър“ с рег.№***, с прикачено нестандартно, нерегистрирано ремарке за бали, ръчно изработено върху конструкцията на хедър. С водача пътувал Н.М.. В движение били застигнати от лек автомобил „Дачия Докер“ с К№***, управляван от М.П.. Поради внезапно прилошаване водачът изгубил контрол над превозното средство, блъснал ремаркето отзад и спрял на пътното платно, задействайки аварийните светлини. След като усетил удара спрял и Д., като ремаркето отстояло на около 36-37м. от предницата на автомобила, заемайки около 2м. от дясната лента към гр.***, а тракторът също бил с включени аварийни. Заедно с М. незабавно се притекли на помощ на П., като се убедили, че не е пострадал сериозно.

По същото време зад тях приближавали автобус, управляван от Р.А., следван от лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№***, управляван М.И.. До подсъдимия пътувал брат му И. И., а към колата било прикачено туристическо ремарке с К№***.

Лекият автомобил се движел с около 92км/ч., прекомерно близко зад автобуса и при значително ограничена от габаритите му видимост, когато А. възприел установените в собствената му лента катастрофирали автомобили и предприел заобикаляне, което продължило до подминаване на трактора. Същата маневра предприел и подсъдимия, но веднага след като заобиколил „Дачията“ се върнал в собствената си лента, при което възприел разположеното на пътното платно ремарке и опитал да спре, но последвал удар, при който надлъжните шини от задната лява част на ремаркето проникнали в дясната част на купето на автомобила, разбивайки черепа на И. И.. Докато П. сигнализирал в НС“112“, Д. и подсъдимия успели да изкарат пострадалия от колата. Пристигналият екип на „Спешна помощ“ отвел И. И. до интензивното отделение на МБАЛ-гр.***, където въпреки предприетото лечение починал.

След химичен анализ в кръвта на подсъдимия е открит етилов алкохол от порядъка на 0,2 промила.

Съгласно СМЕ за аутопсия вследствие на настъпилото ПТП пострадалият е претърпял ЧМТ, контузия на главен мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепния покрив и черепната основа. Второто от изложените травматични увреждания е довело до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход, обусловила настъпването на смъртта въпреки поставената правилна работна диагноза и навременните, адекватни и съобразени с всички изисквания за добра медицинска практика осъществени лечебни мероприятия по спешност.

От назначените АТЕ, допълнителна такава и комплексната съдебно медицинска, трасологична и авто-техническа експертиза се извежда скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил преди произшествието-около 92км/ч., на които съответства опасна зона за спиране от порядъка на 89м., надхвърлящи значително отстояваната от автобуса дистанция. Това е направило обективно невъзможно спирането преди сблъсъка с разположеното в дясната лента ремарке след приключилото заобикаляне на „Дачията“. В случай, че подсъдимият не беше променил траекторията си на движение при предприетата маневра, връщайки се в дясно, продължавайки до открИ.е на зона на видимост с дължина, надхвърляща тази на опасната зона за спиране, настъпилото ПТП е можело да се избегне. Същевременно, реагирайки своевременно при забелязване на ремаркето, водачът е можел да спре преди удара само при скорост по-ниска от 51км/ч.

Въз основа на тези данни може да се направи извод, че с действията си подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП. От една страна И. не е съобразил скоростта на движение с конкретните условия на видимост, ограничена от габаритите на следвания отблизо автобус, за да бъде в състояние да спре пред възникналото препятствие, а от друга е предприел обсъденото връщане в собствената лента застрашавайки поради липсата на видимост себе си и превозвания пътник. Тези нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и неговия резултат.

Така изложените, неоспорвани от страните фактически констатации се градят върху обективните констатации по огледния протокол, еднопосочните и взаимно допълващи се показания на свидетелите Д., М., П. и А., както и от заключенията на приобщените по делото експертизи. В цялост тази доказателствена съвкупност изцяло съответства и на направеното от подсъдимия признание.

По отношение правната квалификация на извършеното:

На 08.06.2016г. по път III-7105 между с.*** и гр.***, преди разклона за главен път II-97, при управление на МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№***, подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, като вследствие на това е предизвикал ПТП, от което е настъпила смъртта на брат му И. И..

Деянието е осъществено виновно-при форма на вината по чл.11, ал.3, пр.1 от НК-непредпазливост. С оглед нормалното си психофизическо състояние, зрялата си възраст, опита като водач на МПС, съзнателното превишаване на разрешената скорост и неподдържането на изискуемата дистанция, възприетото състояние на заобикаляния катастрофирал автомобил и елементарната житейска логика, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди последиците от действията си при внезапно възникване на опасност за движението.

С оглед изложеното настоящият състав прие, че с действията си М.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава по чл.343, ал.1, б.“в“, във в-ка с чл.342, ал.1от НК.

Причини за извършване на престъплението-прекомерна самонадеяност, неадекватно преценяване на ситуацията, липса на дължимата пътна дисциплина, видна от справката за предходни наказания на лицето. Сред съвкупността от по-леки нарушения, през последните пет години подсъдимият двукратно е санкциониран за движение с превишена скорост, както и за поредно управляване на неизправно МПС.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отбележат чистото съдебно минало, възрастта и добрите характеристични данни на дееца. Като особено обстоятелства съдът прие и противозаконното извеждане на пътя на въпросното нестандартно и поради това нерегистрирано ремарке. Видно от приложения фотоалбум, касае се за конструкция от надлъжни пръти с необезопасени краища, чиято височина създава реална заплаха за пътуващите в основния клас леки автомобили.

В противовес на изложените смекчаващи отговорността факти, съдът отчете проявената самонадеяност, изразена в естеството на съзнателно допуснатите при инцидента нарушения и множеството предходни такива. Същите са и в пряка връзка с обществената опасност на извършеното, която може да бъде определена като висока не само поради грубото неспазване на елементарни правила, гарантиращи безопасността на движението и размера на нанесените несъставомерни щети, но и поради масовостта на този род престъпления и непрекъснато нарастващия брой на жертвите от същите.

Съобразявайки видимия превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, завишената обществена опасност на извършеното, позитивните данни за личността на дееца и перспективите пред него, както и факта, че пострадалият е негов брат, настоящият състав индивидуализира основната санкция в размер на установения минимум и редуцира същата по реда на чл.58а от НК до лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. При наличието на материалноправните предпоставки по чл.66 от НК, преди всичко с оглед младостта и събраните за личността на подсъдимия данни, изпълнението на постановеното наказание беше отложено за срок от три години. Същевременно, с оглед допуснатите при произшествието груби нарушения по ЗДвП, както и предходните такива, съдът прие за съответно на извършеното лишаване от право да се управлява МПС за срок от три години, равен на изпитателния такъв, който следва да гарантира поправянето и превъзпитаването на дееца, в т.ч. да създаде дължимата дисциплинираност, способност за предвиждане на последиците от собствените действия и за носене на отговорност за тях.

По отношение веществените доказателства и деловодните разноски:

След влизане на присъдата в сила, иззетият по делото катастрофирал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№*** следва да бъде върнат на собственика М.М.Г.-майка на подсъдимия и на пострадалия, респ. на упълномощено от нея лице. Приложеният компактдиск с рег.№10582-1392/2016г. от РЦ“112“-гр.*** подлежи на унищожаване.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият дължи по сметка на ОД на МВР-гр.*** разноски в размер на 2186,08лв, включващи хонорари на вещите лица по изготвените експертизи, както и разходите по изготвените химически анализи.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи съдът постанови присъдата си.

Председател: .